Съюзниците, партньорите и приятелите на САЩ очевидно прецениха, че тази война е авантюра с опасни последици както за тях самите, така и за мира и сигурността в света. Американските предложения към кюрдите и азерите да се включат с човешка сила не бяха приети
Доц. д-р Здравко Попов е доктор по философия и психология от СУ „Св. Климент Охридски“, специализации по философия и история на религиите в Рим, Италия, по външна политика и дипломация в САЩ, по публична политика в Лондон, Англия.
Бил е външнополитически съветник на президента Желю Желев, президент на УНИЦЕФ – България, създател и директор на Дипломатическия институт на МВнР, посланик на България в Чехия.
Сега е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, главен редактор на сп. „Дипломация“ и президент на Института за публична политика.
Ето някои от акцентите в интервюто с него:
– Тази война с Иран не беше в преките приоритети на военната политика на САЩ, очевидно те бяха убедени и притиснати от Израел да я започнат.
Думата, която може сравнително адекватно да опише военното поведение на САЩ спрямо Иран, е „авантюра“, военна авантюра.
– Русия продава петрол и печели, Китай увеличава военната си мощ и се подготвя. Ясно е, че Русия и Китай снабдяват Иран с разузнавателна информация и оръжия. Ескалацията на военните действия го показва.
– Ние не знаем какви са крайните цели на американската военна интервенция. Унищожението на религиозно-военния режим на Иран ли? Окупирането на Иран и превръщането му в американо-израелска колония ли? Превземането на кладенците на нефт и газ и приватизирането им от частни американски компании ли? Какво искат американците – свобода или петрол?
– За Тръмп свалянето на един режим е въпрос на разузнавателни локации и софтуерна прецизност. Той разчиташе, че този модел, приложен във Венецуела, ще проработи и в Иран.
Но това не се случи, дори обратно, иранските контраудари зачестиха и това фрустрира президента Тръмп. Неговото словесно поведение стана още по-хаотично, по-самохвално и самопротиворечащо си.
– Али Хаменей е вече мъченик на шиитската религия, свещена жертва, символ на обединение на ислямските общности по света. Говори се, че дори сунитите преживяват убийството на Хаменей не като политическо убийство, а като религиозно убийство, като своя свещена трагедия. Тази религиозна солидарност и мобилизация е вече сериозен проблем за характера, същността и разпространението на войната не само в Иран, не дори само в мюсюлманския свят, но и в целия свят.
– В редица анализи преобладават песимистични сценарии за последствията от войната. Ако ги обобщим, картината е катастрофична: спират енергийните доставки, цените скачат неимоверно високо, хранителните продукти рязко поскъпват, туризмът приключва, авиокомпании и предприятия фалират, стоп на световния икономически растеж, огромна инфлация, липса на инвестиции, тежки миграционни потоци, висок процент безработица, граждански протести и бунтове, политическа нестабилност. Всичко това предполага или радикална трансформация на световния ред, или би увеличило вероятността от избухване на световна война.
– Наложителен е нов глобален консенсус между най-мощните във военно ядрено отношение към днешния ден три държави – САЩ, Русия и Китай.
Доц. д-р Здравко Попов
Четиризвездният адмирал Джеймс Ставридис (бивш върховен главнокомандващ на НАТО, а след пенсионирането си декан на Школата Флетчър по право и дипломация, управляващ директор на Карлайл Груп и шеф на Борда на Фондация „Рокфелер“) и Елиът Акерман (служил в Ирак и Афганистан, награждаван многократно за военни заслуги и автор на множество военни книги) публикуваха през 2021 година романа „2034 – следващата световна война“. Книгата стана бестселър в САЩ. В стила на дистопията, романът, ползвайки реални военни информации, сценарии и прогнози, ни разказва художествено как избухва Третата световна война през 2034 година като пряк военен сблъсък между суперсилите САЩ и Китай. Пътят до този сблъсък обаче е предшестван от редица локални и регионални военни конфликти, които се свързват, пресичат, сливат, уголемяват се значително, въвличайки и групирайки държави и сили около двата гиганта САЩ и Китай. Такива военни огнища, според авторите, се оказват Иран и Ормузкият проток, Русия, Калининград, Полша и Балтийско море, разрушаването на оптически подводни връзки и енергийни маршрути, Тайван и Южнокитайско море, ролята на американските военни бази на азиатския континент. Когато човек чете тази книга през 2026 година, абстрахирайки се от романната й форма, има чувството, че тя е предвидила света, в който сега живеем. Да, няма я войната в Украйна, но пък на преден план е изведена войната в Близкия изток, и специално войната срещу Иран и огнището в Ормузкия проток, чиито непредвидими последствия се оказват водещата причина за избухването на Третата Световна Война. Целта на авторите на „2034“ е да се предупреди човечеството чрез жанра на литературния наратив за катастрофалните последствия от водените военни политики и действия и реалната вероятност от световна война, която този път може би ще бъде ядрена.
Статистиката показва, че непрекъснато се множат военните конфликти в света. Например, само през 2024 година сме били свидетели на 61 въоръжени сблъсъци в 36 страни, и тази бройка надхвърля значително средните показатели за последните 30 години. Вносът на оръжие в Европа, според Института за изследване на мира в Стокхолм, се е утроил за последната година. С близо 10% са се увеличили оръжейните доставки в целия свят за последните пет години. Като цяло светът все повече се милитаризира и все по-често посяга за разрешаване на своите противоречия към твърдата военна сила, а не към дипломацията. Потенциали за поява на нови военни конфликти се откриват в разни региони на всички континенти (Турция-Израел, Куба, Судан, Пакистан-Афганистан, Конго, Тайван). Песимистичните прогнози за бъдещето на света надделяват сериозно над оптимистичните. Ако се върнем обратно към книгата – годината 2034 звучи дори обнадеждаващо, ще кажем има време, ще се справим дотогава с предотвратяването на световна война. Проблемът е, че процесите текат ускорено, често те излизат извън контрол, не винаги могат да се предвидят ефектите на една война (или на няколко паралелно протичащи войни).
Без САЩ войната срещу Иран беше невъзможна
Тази война с Иран не беше в преките приоритети на военната политика на САЩ, очевидно те бяха убедени и притиснати от Израел да я започнат. Израел се готви много отдавна за такава война, те сигурно притежават, може би най-богатата разузнавателна база данни за ирански структури, лица, инсталации, програми, оръжия, канали, мрежи, властови места, маршрути и т.н. Но те сами не можеха да воюват срещу Иран, именно защото знаеха всъщност какво представлява и какво притежава най-големия им враг. Без САЩ тази война беше невъзможна. Но факт е, че Иран не представлява непосредствена заплаха за националната сигурност на САЩ. Дори преговорите, които водеха американци и иранци в Женева относно ядрената програма на ислямската република, макар и трудно, не вървяха толкова зле, виждаха се в далечината някакви взаимоизгодни решения. Това не можеше да бъде повод за обявяване на война. Ако Израел беше подготвен за война с Иран, САЩ не бяха подготвени. Каква е конкретната сделка между Нетаняху и Тръмп за да поеме САЩ лидерството и отговорността за тази война трудно може да се определи.
Сигурно е пакетна сделка, отнасяща се едновременно както до вътрешнополитическата, така и до външнополитическата властова полза на американския президент. Но струва ми се, че не бяха обсъдени трезво и рационално последиците. Иран също като Израел се готви отдавна за тази война с врага си. И това веднага пролича от масираната ракетна и дронова контраатака на иранските въоръжени сили не само върху Израел, но и върху американските военни бази в приятелските на САЩ Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Катар, Йордания, Ирак. Противодействието се разшири и с удари по рафинерии и посолства. Някога Хенри Кисинджър беше казал, „Може да е опасно да си враг на Америка, но може да бъде смъртоносно да си негов приятел“.
Ормузкият проток – място с висока геополитическа стойност
Ормузкият проток. Никога в такава степен и в такъв размер световната енергийна система не се е изправяла пред такава криза както днес тя е след затварянето от Ислямския революционен корпус на Ормузкия проток. Само един запушен проход в широчина от 34 километра се превърна в съдбоносното място за нормалното функциониране на цялата световна икономика. Ако досега не сме разбирали, сега разбрахме какво означава място с висока геополитическа стойност. „Затапването“ на това място даде възможност на Иран своеобразно да „изравни“ силите си с много по-мощните във военно отношение американски въоръжени сили, които имат асиметрично предимство в тази битка. 20% от световните доставки на петрол, които минават през това тясно място спряха. Над 1/3 от доставките на торове в света, които минават през Ормуз също спряха. Над 1100 танкери и търговски кораба бяха блокирани в Персийския залив. Цените на суровия петрол скочиха на повече от 100 долара на барел. Не се ли е анализирало и предвидило това положение преди започването на военните действия от страна на САЩ? Странно е при наличието на толкова мощни американски мозъчни центрове, експертни общности, стратегически институти, разузнавателни данни, прогностични софтуери.
САЩ предприеха военна авантюра
Изглежда думата, която може сравнително адекватно да опише военното поведение на САЩ спрямо Иран е „авантюра“, военна авантюра. Употребата й се оправдава и от отказа на много държави да се включат в конфликта на страната на коалицията САЩ-Израел. Съюзниците, партньорите и приятелите на САЩ очевидно прецениха, че тази война е авантюра с опасни последици както за тях самите, така и за мира и сигурността в света. Американските предложения към кюрдите и азерите да се включат с човешка сила не бяха приети. Въпреки призива на Доналд Тръмп към всички държави, някои от тях като Австралия, Южна Корея, Испания, Норвегия, Гърция, Швеция, Дания, Финландия, Канада и други засега отказаха да подкрепят военната операция. След известно умуване, и главно поради сериозната уязвимост на техните икономики от спирането на доставките на петрол, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Нидерландия подписаха съвместно изявление, с което призоваха за незабавно спиране на войната и за мораториум върху ударите на нефтените и газовите инсталации. Призоваха за спазване на съответни конвенции и резолюции на ООН и готовност да подпомогнат безопасното преминаване през Ормузкия пролив. Разбираме, че и други страни са подкрепили този документ, включително Бахрейн и ОАЕ. Но никъде не става дума все още за военно участие и ангажираност във военните операции на Израел и САЩ. Самото НАТО, въпреки усърдието на генералния секретар на Алианса Марк Рюте да се „слага“ на Тръмп, Алиансът засега отклонява да приеме военната операция като своя мисия. В същото време ЕС заяви публично чрез своя върховен представител във външните отношения и сигурността Кая Калас, че тази война не е негова война, въпреки видимите и словесно изразените опити на Тръмп именно да я прехвърли на европейците. Няма „клуб на желаещите“, както в случая с Украйна, няма „многонационални сили“, както беше в случая с войната за освобождаването на Кувейт. Могат ли да издържат обаче западните партньори, ако войната се проточи и на изпитание бъде подложена тяхната лоялност към Хегемона? Последиците биха били такива, че както те самите се превръщат във военна мишена и застрашават живота на своите граждани, така и отварят портали към глобална война. Страните не желаят да станат съучастници в тази авантюра.
Русия продава петрол и печели, Китай увеличава военната си мощ
САЩ се принудиха дори да снемат част от санкциите срещу Русия и да разрешат на пострадалите от блокадата на Ормузкия проток страни временно да купуват руски петрол. Русия продава петрол и печели, Китай увеличава военната си мощ и се подготвя. Ясно е, че Русия и Китай снабдяват Иран с разузнавателна информация и оръжия. Ескалацията на военните действия го показва. Иран и Израел не спират да се обстрелват. Израел окупира сухопътно Южен Ливан, територията на Хизбула и удари най-голямото иранско газово находище „Южен Парс“. В отговор Иран разруши с ракети най-големия завод за втечнен газ в света Рас Лафан в Катар. Израел разшири пространството на бойните действия на север, атакувайки с ракети военни кораби на Иран в Каспийско море. Иран атакува англо-американската военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, който се намира на близо 4000 км от границите на Иран, което реално стресна съюзниците, че Иран притежава балистични ракети с такъв обсег на действие. САЩ заплашиха, че ще разрушат цивилната енергийна инфраструктура на Иран, който пък от своя страна заяви, че ще затвори напълно, на 100%, Ормузкия проход. Каквото и да говорим за предимствата на новия зелен капитализъм, тази война в Персийския залив ни показа огромната зависимост на света от стария петролен/газов капитализъм. Възобновяемата зелена енергетика очевидно не може да компенсира липсата на енергия, добивана от изкопаеми горива. Икономиките и борсите на света се задъхаха и прегряха, а геополитическата стойност на страните, извън Залива (Русия, Канада, Бразилия, Венецуела, Норвегия), притежаващи големи находища, произвеждащи и доставящи петрол и газ, нарасна неимоверно много.
Какво искат американците – свобода или петрол?
Обещанията на Доналд Тръмп за приключването на военните операции за 4 седмици изглежда нямат да се сбъднат. Макар че, операцията по обезглавяването на режима в Иран е повече от успешна. През ден-два научаваме за физическото ликвидиране на представители на религиозното, военното и политическото ръководство на ислямската държава. Но Иран продължава да се сражава и не дава никакви признаци, че се предава. Всъщност ние не знаем какви са крайните цели на американската военна интервенция. Унищожението на религиозно-военния режим на Иран ли? Връщането на престонаследника Реза Пахлави и възстановяване на монархията ли? Смяната на теократичния режим на аятоласите с демократично управление ли? Окупирането на Иран и превръщането му в американо-израелска колония ли? Превземането на кладенците на нефт и газ и приватизирането им от частни американски компании ли? Какво искат американците – свобода или петрол? Има едно много находчиво изказване на италианската журналистка Мишел Сера: „Американците са щастливи хора, защото, където и да отидат, за да занесат свобода, винаги намират петрол“.
Въпросът е, имат ли САЩ различни сценарии за изход от войната или ще затънат в нея, особено ако тя се проточи и се трансформира в пълномащабна сухопътна операция (която Израел със сигурност желае) и в нея се включат практически и други държави? Негативният опит от Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан, тежи като исторически травми на Белия дом. Принц Турки ал-Фейсал, бивш шеф на разузнаването на Саудитска Арабия, твърди, че това е война на Нетаняху, САЩ в тази война с Иран е само функция на Израел, своеобразно прокси на Израел. Значи ли това, че САЩ ще излязат от войната тогава, когато се реализират военно-политическите планове и цели на Държавата Израел?
За Тръмп свалянето на един режим е въпрос на разузнавателни локации и софтуерна прецизност
Случаят с Венецуела показа, че главнокомандващият на американските въоръжени сили Доналд Тръмп предпочита постмодерен модел за завладяване на една страна – дистанционно чрез употреба на високи военни технологии, сателити, невронни мрежи, изкуствен интелект, ракети, дронове и малък брой супер обучени и оборудвани рейнджъри – обезглавява се висшето ръководство на една държава, и с това, което остава или го замества, се преговаря и се поставят условията на победителя. Няма нужда от финансиране и организиране на „цветни революции“ и майдани, от тежки сухопътни операции, армии, съпроводени от конвенционални оръжия (танкове, артилерия, амфибии, бронетранспартьори, самолети), огромни военни бюджети и военно време. Такива са били Първата и Втората световна война – класически войни, характерни за епохата на Модерността (17-20 век). Такъв тип войни са били и тези във Виетнам, Кувейт, Ирак, Афганистан, такава е и сегашната война в Украйна или Газа. Тези войни предполагат много човешки жертви, включително сред цивилните и невинните хора. Анализаторите се чудят, защо беше нужно на Русия да води такава изнурителна конвенционална война в Украйна, вече четири години, с толкова много жертви и от двете страни, толкова много оръжие, толкова много разходи, когато целите на т.нар. военна операция бяха определени като денацификация и демилитаризация на властта в Украйна, т.е. свалянето на режима в Киев. Не беше ли по-подходящ именно подобен постмодерен военен подход?
За Тръмп свалянето на един режим е въпрос на разузнавателни локации и софтуерна прецизност. Той разчиташе, че този модел, приложен във Венецуела, ще проработи и в Иран. Ликвидира се от дистанция върховния лидер аятолах Али Хаменей, както и втория човек по важност в йерархията Али Лариджани, министъра на сигурността, шефа на разузнаването и още 30-40 души от военния и политически елит, бомбардират се стратегически активи на Иран като военни бази, петролни инсталации, научни лаборатории.
След две седмици Тръмп обяви победа и очакваше новите хора дошли на тяхното място да му се обадят и да поискат да преговарят с него. Но това не се случи, дори обратно, иранските контраудари зачестиха и това фрустрира президента Тръмп. Неговото словесно поведение стана още по-хаотично, по-самохвално и самопротиворечащо си. Не се случи и предположението, че като бъде ликвидиран теократичния елит на Иран, народът ще се вдигне на въстание и опозицията сама ще превземе властта. Новоизбраният духовен ръководител на Иран Моджтаба Хаменей, сина на убития Али Хаменей, категорично отказа да преговаря и призова за отмъщение за дадените жертви. Опасността да ескалира тази война и да въвлече в реални военни операции арабските монархии, както и съседните ислямски републики, е твърде голяма. При това не е много ясно на коя страна биха застанали те – на страната на САЩ или на страната на Иран.
Иранските аятоласи Насер Ширази и Нури Хамедани издадоха фетва за джихад
Ако ще се прави дълбинен анализ на случилото се и се търсят скритите, невидимите причини за тази война, вероятно ще се стигне не само до геополитическите и историко-културните, но и до религиозните основания и цели на това, което се вижда на повърхността. Прогнозите на Самюел Хънтингтън в „Сблъсъкът на цивилизациите“ могат да оживеят. Макар, че е нужно те да се допишат и задълбочат още повече. В този текст няма да правим дълбочинни анализи, само ще споменем някои необходими данни.
Официалната религиозна ислямска идентичност на Иран е шиитска. Шиити има във всички арабски страни по света, както и в Европа, в Северна Америка и Африка. Десетки милиони. За всички тях Иран е духовната им родина, независимо, че свещеното седалище на ръководителя на целия шиитски свят е в град Наджаф, Южен Ирак.
Именно оттам, на 4-ти март, великият аятолах Али ал-Систани, 95-годишния шиитски първосвещенник, издаде фетва, осъждаща военната агресия и призоваваща всички шиити по света да подкрепят и защитат Иран и неговата религиозно-политическа система като колективно задължение. Иранските аятоласи Насер Ширази и Нури Хамедани издадоха фетва за джихад (обяваване на свещенна война) срещу Израел, САЩ и всички покрепящи и участващи страни във войната срещу Иран като религиозно задължение на шиитите по света.
Убийството на върховния лидер на Ислямската Република аятолах Хаменей, заедно със семейството си и то по време на свещенния празник Рамадан мобилизира всички шиити по света. Али Хаменей е вече мъченик на шиитската религия, свещена жертва, символ на обединение на ислямските общности по света. Неговата смърт вече се интерпретира от ислямските водачи и теолози като своеобразно екзистенциално възпроизвеждане на смъртта на пророка Али, първия имам на шиизма, който също е убит от иноверници по време на свещенния празник. Говори се, че дори сунитите преживяват убийството на Хаменей не като политическо убийство, а като религиозно убийство, като своя свещена трагедия.
Тази религиозна солидарност и мобилизация е вече сериозен проблем за характера, същността и разпространението на войната, не само в Иран, не дори само в мюсюлманския свят, но и в целия свят.
В много страни на Западна Европа съществуват мощни шиитски центрове, фондации и джамии – Великобритания, Германия, Белгия, Франция, Нидерландия, Испания, Италия. Ислямска Република Иран постоянно е поддържала религиозни, културни и политически връзки с всички тях като е отделяла огромен бюджет за техните дейности и инициативи.
Рисковете за терористични заплахи и удари са реални
Трябва да прибавим към всичко това и присъствието и ролята на т.нар. Сили Кудс (Quds Force) – елитни части за специални операции извън Иран – разузнавателни, обучителни, логистични, медийни, осъществяване на стратегическа комуникация в полза на шиитската доктрина, изграждане на партньорски мрежи. Някъде те са видими, както са в арабските страни, другаде те са невидими (или под солидно прикритие), както са в Европа и Америка. Съществуват реални рискове за терористични заплахи и удари. Така че, когато говорим за Иран, трябва да разбираме нещо повече от държавата Иран на географската карта, или когато говорим за война срещу Иран, трябва да имаме предвид нещо много по-голямо в света, срещу което се е изправила днес коалицията на Израел и САЩ. Сблъсък на несъизмерими светове. И когато си неподготвен за такъв сблъсък – думата е авантюра.
Енергийната криза вече е осезаем факт в Азия. Тя е проникнала на всекидневно, битово ниво в много страни. Мианмар е на купонен режим за ползване на частни автомобили, Пакистан затваря офиси и училища и нарежда на държавните служители да работят в домовете си, във Филипините ограничават в институциите ползването на климатици и компютри, близо 50% от бензиностанциите в Лаос са затворени, в Южна Корея ограничават използването на миялни машини и бойлери, в Непал няма газ за битови цели. Ефектите на кризата се чувстват и в Япония, Индия, Тайланд, Индонезия. И това са само първите малки следи от войната и затварянето на Ормузкия проток. Какво би станало ако тази война продължи дълго и изтощително?
В анализите на Голдман Сакс, Оксфорд Икономикс, Уолстрийт Джърнъл, Кепитъл Икономикс, Блумбърг, Форин Полиси и много други публични производители на информация преобладават песимистични сценарии за последствията от войната. Ако ги обобщим, картината е катастрофична: спират енергийните доставки, цените скачат неимоверно високо, хранителните продукти рязко поскъпват, туризмът приключва, авиокомпании и предприятия фалират, стоп на световния икономически растеж, огромна инфлация, липса на инвестиции, тежки миграционни потоци, висок процент безработица, граждански протести и бунтове, политическа нестабилност. Всичко това предполага или радикална трансформация на световния ред, или би увеличило вероятността от избухване на световна война.
Още повече, че вече не функционират практически каквито и да е било регулиращи и опазващи мира сегашни международни организации или международни конвенции и договори. В днешния свят международното право загуби нормативната си сила пред военната сила на силния, „меката сила“ загуби състезанието с „твърдата сила“. Смятам, че с Иран не може да се сключи „тръмпистки тип сделка“. Класически мирни преговори между Иран и САЩ засега изглеждат трудно постижими. Но дори и да се стигне до тях, двете страни ще си поставят една на друга такива неприемливи и неизпълними условия, че подписването на взаимноизгодно компромисно мирно споразумение изглежда химера. По-логично е бойните действия да продължат, докато не се намесят като посредници Русия или Китай. Нужна е нова международна матрица.
Наложителен е нов глобален консенсус между САЩ, Русия и Китай
Досегашният двустранен консенсус между САЩ и Русия, стартирал някога с подписите на президентите Джордж Буш и Михаил Горбачов (1990) върху текстовете на Договора за ограничаване на стратегическите и ядрени нападателни оръжия (СТАРТ) и актуализирван и подписван на всеки 10 години (2000, 2010) от двете суперядрени сили в света е безвъзвратно в историята.
Последната останала възможност (допусната през 2021 г.от президентите Байдън и Путин) за продължение на този Договор (СТАРТ 4) беше насрочена за 6-ти февруари 2026 г., но това преподписване не се състоя поради нежелание и аргументи и на двете държави. Този договор включваше постоянен взаимен контрол на производството и модернизацията на ядрените бойни оръжия, той вменяваше като задължение на САЩ и Русия контрола и над другите държави, притежаващи ядрено оръжие, както и отговорността им за неразпространение на ядреното оръжие в света.
Този договор беше израз на поствоенната политика на въздържане и баланс на силите като ядро на международната система за мир и сигурност. Система за сигурност и система на международни отношения, които са останали вече безвъзвратно в миналото.
Наложителен е нов глобален консенсус между най-мощните във военно ядрено отношение към днешния ден три държави – САЩ, Русия и Китай. Защото само в контекста на такъв възможен глобален консенсус могат да се решат устойчиво и дългосрочно конфликтните зони в света, които заедно генерират потенциални условия за голяма война – Иран, Украйна, Палестина, Куба, Тайван, Африка и много други. Дотогава ще ни пази страха от апокалиптичните последствия на една ядрена война и все още останалото ни благоразумие на естествения ни интелект.
Източник: епицентър.бг
Коментирай първи