„САЩ ще окажат натиск върху България за създаването на американска военноморска база на нашето крайбрежие и „малък черноморски флот“ от американски военни кораби под български флаг“. Вижте целия доклад на българския дипломат Валентин Радомирски:

„Мистериозно посещение“

Украинският външен министър Дмитро Кулеба направи на 17 април изненадващо посещение в Багдад, където проведе разговори с иракския си колега Фуад Хюсеин и беше приет от иракския премиер Мохамед Ас-Судани. Това е първото посещение на украински официален представител в Багдад от февруари 2022 г. и първото посещение на украински външен министър в Ирак от 11 години насам.

Ден преди това Министерството на външните работи на Украйна, обявявайки това посещение, го квалифицира като „продължение на стратегията за откриване на нови хоризонти в Близкия изток и създаване на нови възможности за украинската държава, бизнеса и гражданите й“. Но тези думи са просто една напълно безсмислена декларация, защото не е ясно в каква степен Украйна ще успее да запази своята международна субектност и икономическата си жизнеспособност. Украинската икономика се сви с почти 30% миналата година и с още 10 % през тази… и Украйна в момента се издържа единствено от западните „помощи“. При такива условия дискусията в Ирак за „нови възможности за украинската държава в областта на бизнеса“ изглежда нелепа.

Ако подредим събитията в хронологичен ред, тогава се оформя следната картина. И тя разкрива истинската причина за това посещение:

На 7 април, 23 г. турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза на руския си колега Сергей Лавров, че е поканил Кулеба в Анкара, за да обсъдят мирно споразумение за конфликта в Украйна. Очевидно Киев е отказал. След това на 10 април беше съобщено, че ръководителят на иракското правителство в телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски също е предложил да посредничи за мир между Украйна и Русия. Както съобщи арабският портал Shafaq News, Киев не е отхвърлил веднага това предложение и е изпратил Кулеба в Багдад, въпреки че още тогава бе очевидно, че желанието на Ирак „да стане част от решението за прекратяване на войната в Украйна“ няма реални политически перспективи.

И това се потвърди, когато Кулеба на съвместна пресконференция в Багдад благодари за „подкрепата на Украйна на международната арена“, но подчерта, че всяко прекратяване на огъня „трябва да изисква възстановяване на териториалната цялост на Украйна и изтегляне на руските войски“. А това на този етап е абсолютно неприемливо за Москва условие. В същото време Киев изрази готовността си да „разработи всички аспекти на нашите двустранни отношения и да очертае общи проекти“, да стане „част от усилията за преосмисляне на украинско-иракските отношения“.

Но за да направи подобни изявления, не беше нужно Кулеба да лети до Багдад. Асошиейтед прес (АП), коментирайки това „мистериозно посещение“, го свърза не толкова с новите стремежи на Киев „да преосмисли украинско-иракските отношения“, а главно с неотдавнашното изявление на Кулеба на състоялата се през този месец конференцията по сигурността на Черно море в Букурещ, че „Черно море трябва да стане море на НАТО“.

„Черноморска стратегия“

Предстои да бъде приета нова американска „стратегия за Черно море“. Съответният законопроект е внесен в Конгреса на САЩ. Според АП става ясно, че САЩ се връщат към доктрината за действие, очертана преди няколко години от известния американски политолог Джордж Фрийдман в статия, озаглавена „Украйна, Ирак и черноморската стратегия“.

Основният й смисъл е в тезата, че е необходимо да се изгради военно планиране, като се вземат предвид два съществуващи сега театъра на военни действия (ТВД) с широка потенциална стойност. Единият от тях е в Украйна, другият е около границата между Сирия и Ирак, а по мнението на автора „центърът на тежестта на операциите“ трябва да бъде Черно море. Според Фрийдман „връзката между тези два театъра сега не се усеща, но трябва да се появи, при това по такъв начин, че САЩ да избегнат прякото военно участие“. За целта Ирак трябва да бъде превърнат в Сирия, т.е. в „страна с битка между фракции“.

Що се отнася до Турция, според предложения сценарий тя „се превръща в един от незаменимите съюзници, тъй като нейните интереси трябва да се синхронизират с американските“.

Съгласуването на стратегиите на САЩ и Турция „трябва да бъде предварително условие за черноморска стратегия, но или трябва да бъдат направени големи политически промени и от двете страни, или Турция трябва да бъде опитомена с промени в регионалния баланс на силите“.

Фактът, че това не са теоретични преценки, се вижда от изявлението на Антъни Блинкен на изслушванията в Комитета по бюджетните кредити на Сената на САЩ. По думите му до юни Белият дом ще представи стратегия за Черно море. Тя ще се основава на факта, че от шестте държави, които имат излаз на Черно море, три държави са членки на НАТО, а „Украйна очевидно е важен приятел на Съединените щати“. Този подход включва създаването на опорни точки в черноморските пристанища, на базиране на авиационни формирования и кораби на ВМС на САЩ и други страни от Северноатлантическия алианс в черноморския ареал, както и разполагане на инфраструктура за разузнавателни операции.

Според Блинкен „стратегията на САЩ за Черноморския регион ще се съсредоточи не само върху аспектите на сигурността, но и върху активизирането на политическото взаимодействие, върху активизирането на икономическото сътрудничество, включително укрепване на енергийната сигурност“ с тези страни.

Нова дъга на напрежение

На този етап основният акцент ще бъде поставен върху Румъния, която заема важно място и в плановете на НАТО за инициативата „Три морета“ като „санитарен кордон“, разположен покрай западните граници на Русия: Румъния – Полша – балтийските държави. Освен това Букурещ ще бъде стимулиран към регионално лидерство и ще му бъдат поставени две основни задачи: да се противопостави на Русия в Черно море и да предотврати евентуалното възникване на геополитическа ос Москва-Белград.

На Грузия и Кавказ също е отредена специална роля в готвената черноморска комбинация.

Премиерът на Грузия Иракли Гарибашвили също неочаквано направи през този месец работно посещение в Баку и проведе тричасови разговори с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Лидерите на двете съседни страни поддържат редовни контакти помежду си, като се има предвид досегашното им двустранно сътрудничество в икономиката, политиката, хуманитарната сфера и участието им в съвместни геоикономически проекти в енергетиката, транспорта и логистиката.

Но този път посещението на Гарибашвили в Баку не беше обявено и затова се възприема като специално, ако не и извънредно. Алиев го нарече „навременно, важно за бързо обсъждане на текущия двустранен дневен ред“, въпреки че остана открит въпросът самият Гарибашвили или Алиев е инициаторът на това посещение и по каква причина.

Правителството на Грузия съобщи, че на срещата в Баку „е обърнато внимание на съвместната работа за гарантиране на сигурността в региона“. Но възникна нов въпрос: какво се случва в областта на сигурността в региона, което изискваше спешна консултация между Алиев и Гарибашвили?

Коментарите на страните за резултатите от преговорите са пренаситени с общи преценки, а официално обявеният дневен ред на преговорите е изграден като стандартен набор, който не предполага нищо спешно. Министър-председателят на Грузия на заключителната пресконференция обърна специално внимание на факта, че „светът е в състояние на турбуленция, която и Украйна преживява в момента, а това увеличава рисковите фактори за страните“, които „не са се сблъсквали с подобно глобално предизвикателство след Втората световна война“. В същото време той отбеляза, че „Тбилиси и Баку говорят на „един и същи език“, въпреки че не уточни от какви точно рискове изпитват опасения. Поради което възниква друг конкретен въпрос: общи ли са рисковете за Азербайджан и Грузия или всяка от тях има свои различни съображения в тази посока?

Това води към хипотезата, че Баку и Тбилиси, както и Анкара, които са част от общите транспортни и енергийни интеграционни процеси, зад които отдавна прозират геополитически интереси на Съединените щати, са започнали да усещат повишено американско внимание към региона. А това значи, че промените, дискутирани и подготвяни от Баку и Тбилиси в системата за регионална сигурност и икономическата архитектура, са насочени преди всичко към отношенията със Запада. Затова срещата на лидерите нямаше само регионален характер. Това е особено важно сега за Тбилиси в неговия труден диалог със САЩ и Европа.

Що се отнася до Турция като член на НАТО, според турския вестник „Джумхуриет“ тя „ще бъде тласкана в посока да се откаже да прилага Конвенцията от Монтрьо или пък да я актуализира, така че САЩ да могат да установят стратегическо превъзходство над Русия в Черно море, разчитайки на огромната си военноморска мощ и, като установят контрол върху тази много важна зона на ЕврАзия, да получат предимство в глобалната борба за власт срещу размирната и надигаща се икономически с огромни темпове Азия“.

Конвенцията Монтрьо, приета през 1936 г., налага ограничения върху броя, тонажа и времето на престой на корабите на страни, които нямат излаз на Черно море, и тъкмо това не позволява на САЩ да господстват в Черно море. В тази връзка румънски експерти предлагат като временно решение „въвеждането на американски кораби“ под формата на „малък черноморски флот“, действащ „под флага на Румъния“. При подобно развитие, на румънския бряг на Черно море ще се появи американска военноморска база (ВМБ).

Може да се прогнозира, че и върху България САЩ ще окажат натиск за участие в подобен „малък черноморски флот“ и дори за създаването на американска ВМБ на нашето крайбрежие.

Турция, преди изборите през следващия месец, е изведена засега „извън скоби“ и е подложена на натиск от страна на НАТО. С една дума, с приемането на нова черноморска стратегия Вашингтон дава сигнал на Анкара, че е недоволен от двусмислената й позиция в украинската криза и твърде дългото „стоене на два стола“ на Ердоган.

САЩ създават нова „дъга на напрежение“ с потенциална връзка към Украйна: Черно море – Близкия изток (Сирия и Ирак) – Кавказ (тоест, единен ТВД). Черно море като географска връзка между тези области е южна граница на Украйна с европейската част на Русия и Кавказ, а северна Сирия и Ирак са на по-малко от 650 километра от Черно море. Тези свързани зони всъщност разделят Европа от Азия – от Балтийско море до Персийския залив и Индийския океан.

И в това е геополитическият контекст на мисията на Кулеба в Ирак, която за Киев имаше по-скоро проучвателен, пробен характер. Съединените щати, както пише един американски експерт, „възнамеряват да съберат Украйна, Сирия, Ирак и Кавказ в единен фронт“ срещу все по-обединяващата се и противостояща на САЩ Азия. Посланието е ясно, както и мотивите за появата на нова американска стратегия.

Според Фрийдман НАТО трябва да се простира между Балтийско и Черно море, до Каспийско, включително Турция, Грузия и Азербайджан, ограничавайки Русия. В същото време „възможните събития в Сирия, Ирак, Турция или Кавказ ще са второстепенни (но също така много важни) в сравнение с проблемите на бъдещите отношения на Русия с Украйна и Европейския полуостров“.

Тези планове на САЩ и НАТО могат да предизвикат противодействие (различно по форма и степен) от страна на Москва, Анкара, Дамаск, Техеран и други центрове на властта в региона. Може да се очаква, че и Пекин, за когото районът заема важно място в инициативата му „Един път-един пояс“, също няма да остане безучастен.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, след конференцията в Букурещ, че Черно море никога няма да стане море на НАТО. Според него това е море за всички крайбрежни страни, което трябва да бъде море на сътрудничество, взаимодействие и сигурност. Това обаче означава, че битката за Черно море набира скорост.

През следващите месеци и в средносрочна перспектива българските управляващи ще се изправят пред трудни дилеми, породени от натиска на САЩ. Те ще трябва да решат в каква форма и степен да отговорят на новите предизвикателства, свързани с военнополитическата сигурност и с икономическата свързаност на нашата държава с черноморския регион.

* Текстът е част от анализа на Института за стратегии и анализи (ИСА) за месец април.

Авторът: Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 г. и юни 2015 г. е посланик в Република Молдова.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: