Иран разполага с огромен арсенал от балистични ракети и дронове, скрити в подземни тунели или разположени на мобилни установки, които са изключително трудни за унищожаване. Няма доказателства, че Техеран е изчерпал тези оръжия, въпреки интензивните удари на САЩ и Израел. Това предупреждава един от най-влиятелните американски геополитически анализатори Джон Миършаймър в разговор с бившия полковник от армията на САЩ Даниел Дейвис. Според него войната срещу Иран може да се превърне в нов Виетнам за Съединените щати, защото Вашингтон се изкачва по „стълбата на ескалацията“, без ясна стратегия как да постигне победа. Продължителен конфликт може да изчерпи американските военни ресурси и да даде стратегическо предимство на Китай и Русия. „Тази война е манна небесна за китайците“, казва той, тъй като Пекин внимателно наблюдава как САЩ изразходват оръжия и ресурси в нов голям конфликт.

ВИДЕО с Бг. Субтитри:

Превод и български субтитри за „Гласове“ от Илиян Станчев и фондация „Документални“

– Очевидно нямаме последователна стратегия. Това, което правим, е да се изкачваме по стълбата на ескалацията в търсене на такава стратегия. Да се върнем в самото начало. Когато изпратихме нашата „армада“ в региона, президентът Тръмп е смятал, според Стив Уиткоф, че самото й присъствие ще принуди иранците да се предадат. Спомни си, Уиткоф каза…

– Използва думата „капитулация“.

– Да. Президентът Тръмп се изненада, че заплахата от използване на военна сила не доведе до желания резултат. После нападнахме и премахнахме ръководството. Ясно е, че операцията по обезглавяване беше успешна, но също не донесе желания резултат. Сега продължаваме да бомбардираме Иран с цел смяна на режима. Обезглавяването не сработи, но мислим, че като приложим натиск режимът ще падне. Само че от вчерашните коментари на президента Тръмп стана ясно, че не смятаме, че ще се получи, поне не при сегашните обстоятелства. Започнахме да търсим други варианти – подбуждане на кюрди и азербайджанци към въстания, влизане на американски войски и т.н. Въпросът, който трябва да си зададеш в такава ситуация, е: Ако не сполучиш, удвояваш ли усилията, или се оттегляш? Спомни си хутите. Сещаш ли се за тях?

– О, да!

– Президентът Тръмп тръгна на война срещу тях миналия месец март. Кампанията продължи до м. май. Когато президентът поде ударите срещу хутите, каза: „Джо Байдън беше котенце. Не нападаше хутите достатъчно агресивно, но аз ще го направя и ще ги победим при президента Тръмп, както не успяхме при Байдън.“ Е, два месеца след началото на кампанията разбра, че не може да победи хутите и се оттегли – отказа се от ескалацията. Много рядко се вижда такова нещо. Тогава се изумих, че го направи. Но Тръмп е проявил разум да разбере, че не може да победи хутите и е сключил половинчато споразумение с тях.
Това, което се случва в повечето случаи – и което смятам, че ще стане в случая с Иран, – е, че когато направиш голяма крачка напред и не сполучиш, удвояваш усилията, качваш се по стълбата на ескалацията. Смятам, че същото се случва в момента. Въпросът, който човек трябва да се запита, е: Има ли някакво магическо решение някъде нагоре по стълбата? Докато изкачваш различните стъпала по стълбата на ескалацията, ще стигнеш ли до такова, което да ти разкрие магическо решение?
През същото минахме във Виетнам. Помня, когато дебаркираха първите войници на 8 март 1965 г. и после бавно, но постоянно изкачвахме стълбата на ескалацията – както с използването на ВВС, така и на сухопътни сили. Смятахме, че ще стъпим на някакво стъпало на стълбата, където ще сме победили Виетконг и северновиетнамците. Не се получи така и претърпяхме катастрофална загуба. Както казах в началото и казвам непрекъснато: Хората, които подкрепят тази война и я смятат за добра идея, не могат да обяснят какво би представлявала нашата победа. Още не съм чул някой да описва подробно каква е стратегията за решаване на всички тези проблеми, пред които сме изправени в Иран.

– Нека само вметна нещо. Говориш за стълбата на ескалацията и тук някои неща вече ме тревожат. Не само приказките за влизането на сухопътни войски, но и това, че караме държавите от Персийския залив да са по-активни във военно отношение, вместо да стоят настрани след ударите по тях. Снощи пък френският президент Макрон каза, че ще изпратят самолетоносач и самолети да защитават регионалните си съюзници. Каза: „Заповядал съм самолетоносачът „Шарл дьо Гол“ да бъде разположен в Близкия изток, както и изтребители „Рафал“, ПВО системи и радари. Имаме споразумения с Катар, Кувейт и ОАЕ. Трябва да ги подкрепим.“ Не казва, че ще влязат в бой, но изпраща самолети. Това какво говори?

– Че президентът Макрон не е много умен. Какво друго да говори?

– Друго, освен очевидното?

– Какво, ще разположи самолетоносача в Персийския залив, ще го натъпче със самолети и ще довърши Иран? Ще направи това, което ние не можем? На кого му пука за някакъв френски самолетоносач? Ще трябва да го разположи далече от Иран, иначе иранците ще го потопят. А и с неговите самолети не могат да се проведат достатъчно бойни полети, че да променят нещо. На кого му пука?

– Говориш за бойни полети. На оперативна сводка тази сутрин казаха, че средно на ден правим по 2000 бойни полета, което е много, и една ескадрила повече няма да промени кой знае какво от гледна точка на бомбардировките. Не знам, иска да участва. Искаше да изпраща войски в Украйна, да участва в Коалицията на желаещите, но така и не се случи. Сега пак прави заявка, че му се участва. Ето какво друго казаха на сводката – че може да възникне проблем с изчисленията при прехващането на ракети. Ето какво каза министър Хегсет, което подтикна този въпрос.

Пийт Хегсет: Лесно можем да поддържаме тази битка колкото е необходимо. Иран не може да издържи по-дълго от нас. Ще го гарантираме чрез агресивни действия и чрез нашите офанзивни и дефанзивни възможности. Както казах, ние даваме тон и задаваме темпото в битката. Започваме да използваме боеприпаси, от които имаме десетки хиляди, неограничен брой, които са още по-ефективни от досегашните далекобойни. Щом казваме, че даваме газ, значи даваме газ и ще държим крака си там.

– Мисля, че говори за JDAM и други подобни, които, ако имат въздушно превъзходство, вече могат да използват, защото са с по-малък обсег. Но офанзивните и дефанзивните ракети, особено прехващачите, не са много. Според „Блумбърг“ от ОАЕ са казали: „Имаме прехващачи за още седмица при сегашното темпо на прииждащи ракети и дронове, и после свършват.“ Вярваш ли на твърдението на президента Тръмп, което направи в Белия дом вчера, че можем да водим „вечна война“? Не знам защо е избрал този израз, но това каза вчера.

– За мен ключовият въпрос е: С колко балистични и крилати ракети, но основно балистични, както и дронове, разполагат иранците, и колко успешно ние унищожаваме тези балистични ракети и дронове? Много е трудно да се отговори ясно на тези въпроси само по публикации в масмедиите. Не знам дали и вътрешни хора имат такива данни. Но това е основният въпрос. Има куп причини да се смята, че иранците имат огромно количество дронове и балистични ракети, и скоро няма да ги свършат. Те са или скрити в тунели, или са мобилни, което ги прави трудни за унищожаване. Иранците могат да продължат, както можем и ние, да водят тази война. С други думи, мисля, че Хегсет казва, че в някакъв момент иранците ще свършат своите дронове и ракети. Не смятам, че ще се случи. Мисля, че имат много от тях и ще ги използват много стратегически.

– Между другото, Джон, искам да изтъкна нещо, което смятам, че е важно за тази част от разговора. Нещо, което казаха и председателят на Съвета на началник-щабовете ген. Кейн, и Хегсет – че интензитетът на иранските атаки е спаднал с около 80% спрямо първите дни, защото поразяваме установките им. Един клип, който ще покажем след секунда и беше публикуван днес, показва нови способности, които не знаехме, че Иран притежава – подземни силози, които не се виждат. Сега ще се види ракетата, която буквално излиза от пясъците. Няма мобилна установка, нищо не се вижда на земята. Тук се вижда най-добре – буквално излиза от пясъците. Не се знае къде са, не могат да се унищожат и големият въпрос е колко такива имат. 

– Да, няма съмнение. Но нека задам друг въпрос, Дани. Да речем, че унищожим всички ракети, всички ирански балистични и крилати ракети, както и всичките им дронове. Изцяло. Какво ще бъде положението тогава? Това победа ли ще бъде? Няма да сме сменили режима, каквато е целта ни. Дори да премахнем целия им флот и всичките им ракети и военновъздушни сили, къде ще се намираме? Няма ли просто да възстановят ракетния си арсенал?

– Виждаш клипа, който иранците публикуваха. Ще са нужни месеци да се премахне всичко това, особено ако ги изстрелват от нищото. Министър Хегсет казва, че Иран няма да издържи, но не знам доколко е вярно.

– Много зависи как ще продължи войната. Какво ще стане, ако петролните рафинерии в държавите от Персийския залив станат мишени и на практика всички съоръжения за добив и преработка на петрол в Саудитска Арабия, ОАЕ и другите бъдат унищожени? И иранските съоръжения също. Да речем, че се случи. Ще бъде катастрофа за световната икономика. Дългосрочните последствия за Персийския залив при едно такова развитие са трудни за измерване. Войната може да се развие по най-различни начини. Вече се качваме по стълбата на ескалацията, както споменахме преди няколко минути. По-нагоре по нея има много неприятни стъпала.

– Нека ти покажа още нещо. Има непотвърдени данни за поразени два наши кораба с крилати ракети. Никой не го е потвърдил, така че може да са фалшиви. Но явно Тръмп е притеснен за проблема, който ти постави. Не говорим за разрушаване на рафинериите. Само заради факта че Ормузкият проток е затворен от няколко дни, вчера Тръмп написа: „Наредих на Американската финансова корпорация за международно развитие да предоставя застраховки за политически риск и гаранции за финансова сигурност.“ И по-важното: „Всеки кораб ще може да се застрахова. Американските ВМС ще започнат да ескортират танкери през Ормузкия проток при първа възможност.“ Изглежда ми като залог с висок риск и ниска възвръщаемост. Не мисля, че ще успее да възстанови трафика, а рискът ще е голям. Ето какво е положението с танкерите – никой не минава през протока, с едно-две изключения. Виждат се много кораби и от двете страни, което явно е нормално. Какво мислиш за това, че може да изпратим кораби в този малък проток, който в своята най-тясна част е широк около 30 км. Изглежда ми като голям риск. Какво мислиш?

– Определено е голям риск, защото иранците имат много противокорабни ракети. Затова изместихме самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ по-далече от Персийския залив. Той не беше вътре, а наблизо, но го отдръпнахме още по-надалече, от страх, че може иранска крилата ракета да го порази. Започнем ли да използваме военни кораби в Персийския залив, ще предоставим много мишени на иранците. Мисля, че американците залагат на това, че могат да защитят танкерите, като унищожат голяма част от иранските крилати ракети. Така ескортиращите кораби няма да са чак толкова застрашени. Но ще видим дали ще се случи. 

Повтарям, много е трудно да се прецени какво имат иранците. Да речем, че играем с картите на Иран и имаме конкретен брой балистични, крилати ракети и дронове. Знаем, че предстои дълга война. Как ще организираме употребата на тези ракети? Струва ми се, че няма да искаме да използваме всичките си ракети и дронове веднага. Ще съхраним една голяма част, защото войната ще е дълга. Ако някой каже, че Иран използва все по-малко балистични ракети, не значи, че започват да се изчерпват.

– Точно така.

– Но кой знае със сигурност? Също така мисля, че иранците биха искали да съхранят голяма част от своите ракети и дронове за етап, който наричам „Залезът на боговете“, който настъпва когато смяташ, че губиш и страната ти ще бъде разрушена, и искаш да повлечеш всички със себе си. Трябва да съхраниш ракети, с които да го направиш. Така че пазиш в резерв едно значително количество ракети, в случай, че настъпи момент да е заложено на карта самото ти оцеляване. Не знам какви са възможностите на иранската страна, но не виждам доказателства да изчерпва ракетите си. Толкова успешно ли унищожаваме мобилните им установки и скритите в тунели ракети, че да са останали с малко? Не смятам, че така.

– И тук съм съгласен. Ти каза и аз ще повторя заедно с теб, че сме едва в петия ден от войната и е малко рано да правим заключения. Но точно така започнаха пресконференцията, казвайки, че на практика войната е приключила и всеки момент Иран ще се разпадне. Такова беше впечатлението от нея, но не съм убеден, че така ще се развият нещата. Преди да те пусна, искам да направя крачка назад и да разгледаме стратегическия елемент, и особено къде, според теб, се намират Китай и Русия тук. Мислиш ли, че ще стоят настрани и няма да предприемат нищо, ако започне да изглежда сякаш Иран може да рухне? Или смяташ, че ще му помагат зад кулисите и ще го държат изправен?

– Мисля, че няма какво много да направят във военно отношение, говоря за пряка военна намеса, с което да променят положението. Трудно ми е да си представя руснаците или китайците…

– Извинявай, нямах предвид пряка намеса, а нещо като нашата помощ за Украйна, за да я държим във война срещу Русия. Ще сторят ли нещо подобно за иранците?

– Мисля, че са го правили още преди войната и ще продължат да го правят. В някакъв момент военните действия ще спрат и китайците и руснаците още повече ще помагат на Иран. Те нямат интерес Съединените щати и Израел да победят във войната. Интересът им е Иран да победи и ще направят всичко възможно да се случи.

– Какви биха били последствията за Китай, ако Иран загуби? Рубио каза, че на практика сме поели контрол върху Венецуела, за да прогоним Китай от нашето полукълбо. Какви биха били последствията за Китай след загубата на Венецуела и евентуалната загуба на Иран, конкретно по отношение на петрола?

– Виждането ми за Китай е, че в момента той изгражда флот за открито море, чиято задача ще бъде да подсигури корабоплавателните пътища до Персийския залив. Смятам, че така китайците не само ще излъчват повече военна мощ в Персийския залив, но и тяхното присъствие и интереси в региона само ще се увеличават. Мисля, че когато руснаците приключат войната в Украйна, и те ще се въвлекат в по-голяма степен в Персийския залив. 

Смятам, че според американците и израелците в момента съществува възможност за справяне с иранския проблем. Имам предвид възможност по отношение на китайците и руснаците, защото с времето Китай ще има все по-голямо присъствие в Иран. Мисля, че с времето иранците ще изградят още по-солиден арсенал от балистични ракети и може дори да се сдобият с ядрено оръжие. С всичко това искам да кажа, че според мен с времето проблемът с Китай ще се засилва от наша и израелска гледна точка, защото той все повече ще помага на Иран.

– Извинявай, последен въпрос за гледната точка на Китай и Русия по отношение на военния аспект. Тревожи ме, че ако успеем някак да излезем от конфликта, без да осъществим целите си, но изразходим огромно количество високоточни боеприпаси, особено далекобойните крилати ракети и прехващачите, а нямаме резултат на терен, Китай и Русия ще си кажат: „Май не сте толкова велики. Не сте най-голямата сила, която светът е виждал, а може и преди да не сте били.“ Има ли нещо тревожно тук?

– Мисля, че няма съмнение, че от руска и китайска гледна точка ние сме сериозно загазили в Иран, особено ако войната се проточи и изразходим боеприпасите, които се очаква да изразходим в такъв конфликт. Това е манна небесна за китайците. Ако те правят планове да завладеят Тайван с военна сила, трябва само да изчакат около година, ако сегашната война продължи толкова, и ще са в много по-добра позиция от днешната. Това не са добри новини за Съединените щати що се касае до проблема с Китай. А що се отнася до Украйна, ако чуем как говори Тръмп тези дни за нея, той е напълно наясно, че даването на оръжия на Украйна и в същото време използването на оръжия срещу Иран опасно източва запасите ни. Много е ядосан на украинците, че искат много оръжия и боеприпаси от нас. Виждаме пред какви проблеми сме изправени.

Съединените щати орязаха производствената си база в еднополюсния си период и всички го признават. Сега сме в положение, в което трябва да се подготвим за конфликт в Източна Азия, а сериозно сме нагазили във войната в Украйна. Дори да не продаваме директно оръжия на украинците, европейците купуват оръжията от нас и им ги дават. Така че към Украйна продължават да текат оръжия. И сега започваме да водим голяма война в Близкия изток. Още повече, президентът Тръмп иска да прилага старомоден колониализъм в западното полукълбо. Преди да изпратим своята „армада“ в Близкия изток, тя беше в Карибския басейн, защото заплашвахме венецуелците.

Играем в четири театъра – западното полукълбо, Близкия изток, Европа и Източна Азия. Само че възможностите ни са ограничени. И всичко се случва в условията на орязана производствена база. Нямаме капацитета да произвеждаме артилерийски снаряди със скоростта, с която сме го правили през Втората световна война. Когато Пийт Хегсет говори, че можем вечно да водим тази война и никога няма да свършат тези или онези боеприпаси, не звучи правдоподобно на фона на стратегическото положение, в което се намираме.

– Номерът може да минава пред местната публика, но едва ли в Пекин, Москва или пред други наши съперници. Много благодаря, че ни гостува, особено като знам колко е натоварен графикът ти. Наистина ти благодарим. Посетете Substack страницата на Джон, където има много информация, като в последната му публикация: „Задават се големи неприятности в Иран“. Четете го там, не е нужно да чакате да ни гостува. Много ти благодаря.

– Удоволствието е мое, Дани. Радвам се, че обсъдихме тези проблеми.

– Така казано звучи малко странно, но разбирам какво имаш предвид. Благодаря ти.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: