Автор: Венсан Жоли, “Фигаро”
„Европейците би трябвало да работят с украинците, за да приемат основните искания на Русия. Дали това е добре за Украйна? Не. Дори е ужасно. Но централният въпрос не е: “Харесва ли ни това решение?”. Истинският въпрос е: “Каква е алтернативата?”. А алтернативата е войната да продължи; загубата на още повече територии; смъртта на още стотици хиляди украинци. Убеден съм, че единственото разумно решение – в смисъл на “най-малко зло” – би било споразумение, продиктувано до голяма степен от руските условия. Но не вярвам нито за секунда, че това ще се случи. Вървим към замразен конфликт, който ще доведе до ненавистни отношения между Русия и Европа. Замразен конфликт, който ще бъде още по-нестабилен отпреди, защото потенциалните точки на спречквания се умножиха: Арктика, Балтийско море, Калининград, Беларус, Молдова, Черно море…“. Почетен професор по международни отношения в Университета в Чикаго, Джон Миършаймър винаги изобличава отговорността на Запада за войната в Украйна. Той смята, че единственият възможен изход от конфликта е приемането на исканията на Путин.
– След анексирането на Крим през 2014 г. какво ви изненада най-много в днешната война, която бяхте един от малкото които предвидиха?
– Две неща наистина ме изненадаха, дори ме шокираха. Първото е нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, на руска територия, през 2024 г. Защото трябва да се има предвид, че това не е обикновена “прокси война”: САЩ контролират и дирижират голяма част от украинската стратегия. По време на Студената война идеята западните сили да нахлуят в “майка Русия” беше просто немислима. В нашите сценарии по онова време НАТО никога не би поел риска да нападне съветска територия заради страха от ядрена ескалация. Украинците са прокси на НАТО, това го знаем и ние, и руснаците. И нахлуването на украинската армия на територията на Русия си беше нахлуване на НАТО.
Втората изненада са украинските атаки през юни срещу въздушния компонент от руската ядрена триада – стратегическите бомбардировачи. Всичко това показва до каква степен много хора, вземащи решения на Запад, сякаш са забравили, че живеем в ядрен свят. Руски мислители като Сергей Караганов или Дмитрий Тренин обясняват, че еднополюсната ера, която преживяхме и която приключи към края на 2010-те, е накарала западните елити да забравят за ядрената реалност. Те казват по същество: “Западните страни забравиха в какъв свят живеем, играят си с огъня”.
Караганов дори стига дотам, че подкрепя – перифразирам и обобщавам – Русия да обмисли удар по европейска цел с ядрено оръжие, “за да изясни нещата”, така да се каже, и да припомни на света цената на ядрената ескалация. Когато прочетох това за първи път, аргументът ми се стори безумен. С времето разбирам по-добре какво се опитва да изрази този гениален руснак: това не е желание за тотална война, а радикален начин да каже “Забравихте, че тази игра има екзистенциални последици”.
– Как гледате на последния кръг от преговори между САЩ и Русия?
– Според мен целият този процес е колосална загуба на време. Изобщо не съм изненадан от резултата. Целта на Тръмп е разумна. Той беше обещал, още преди връщането си в Белия дом, да реши проблема бързо. Не го направи. Но според мен това не е само негов личен провал. В сегашния си вид няма възможно дипломатическо решение на този конфликт. Той ще се реши на бойното поле.
Ако наистина искаме да разберем ситуацията, трябва да си припомним, че позициите на руснаците, украинците и европейците на този етап са непримирими. Москва има три основни искания, които смята за неподлежащи на допълнително договаряне: неприсъединяване на Украйна към НАТО, никакви съществени западни гаранции за сигурност на Киев; признаване на анексираните вече от Русия четири области от Източна Украйна, в допълнение към Крим; и демилитаризация на Украйна на такова ниво, че армията ѝ вече да не може да представлява сериозна заплаха за Русия.
– С новата си стратегия за сигурност, която изоставя Европа, не е ли администрацията на Тръмп в позицията да извива ръцете на украинците и европейците?
– САЩ биха могли, но няма да го направят. По-точно: администрацията на Тръмп няма да го направи. Има огромна подкрепа, както в Републиканската партия, така и в останалата част на страната, за Украйна и Европа. Тръмп, Джей Ди Ванс, Уиткоф, Къшнър са готови да направят значителни отстъпки на Русия, но тези “гълъби на мира” срещат много силна опозиция. Марко Рубио не е единственият атлантически “ястреб”, който иска да срази Русия. Така че пространството за маневри на Тръмп е ограничено. В крайна сметка всички знаят, че конфликтът няма да бъде решен на масата за преговори. Той ще бъде решен на бойното поле.
– Във Франция има гласове, които подготвят общественото мнение да се съгласи “да загуби децата си” във война, която е на прага ни. Но на руснаците им трябваше повече от година и половина, за да превземат Покровск и околностите му…
– Владимир Путин никога не е имал намерение да завладява цяла Украйна, това би означавало да се впусне в нов Афганистан. Това би била стратегическа лудост. За разлика от южна и източна Украйна, Западна Украйна е населена с етнически украинци, които биха се съпротивлявали яростно на руска окупация. Ще е нужна армия от най-малко 1,5 млн. войници на място, каквато тя има. Но ще й трябват войници и за много други райони за защитна цел все пак. Тяхната стратегия е война на изтощение: важна е не толкова скоростта, с която напредвате, нито количеството територии, които превземате, а скоростта, с която източвате кръвта на противника. Това е Вердюн през 1916 г. Украйна има нужда от около 100 млрд. долара годишно, за да продължи войната. САЩ сега ясно казват: “Това вече не е наш проблем, нека европейците да плащат”. Европейците обаче нямат средствата. Оттук и изкушението на европейските лидери да конфискуват руските активи, замразени в “Юроклиър”: защото не могат сами да финансират войната.
– Войната значително засили проевропейското чувство на Украйна. Не е ли това обратното на първоначалната ѝ цел?
– Именно затова Путин е силно заинтересован да завземе възможно най-много територии, без да стига до районите, населени предимно с етнически украинци. Днес Русия контролира около 20% от украинската територия. Мисля, че ако има средствата, Путин ще се стреми да увеличи това до около 40%, превземайки по-конкретно Харков и Одеса и напредвайки до Днепър в центъра и на север, а след това чрез преминаването му на юг. В тези общо 40 % от територията на Украйна, 80 % от населението са руснаци или рускоезични, което е горе-долу същото.
Колкото по-слаба бъде Украйна, толкова по-ограничена ще бъде заплахата, която тя ще представлява за Русия. Мисля, че когато той започна инвазията през 2022 г., основната му цел беше да принуди украинците към бързи преговори. Преговорите наистина започнаха много бързо в Истанбул – месец и половина-два след началото на инвазията. Преговарящите от двете страни твърдяха, че дискусиите напредват, но украинците в сюблимния момент изненадващо напуснаха масата. Защо? Главно защото САЩ и Великобритания убедиха Зеленски; те бяха убедени, че с украинската армия, обучавана и въоръжавана от Запада много преди 2014 г., и с масивни икономически санкции, ще могат да победят Русия.
– Доналд Тръмп днес иска мир, но именно той по време на първия си президентски мандат разреши изпращането на ракети “Джавелин” през 2017 г.
– Тръмп наистина искаше, както казваше по време на първата си кандидат-президентска кампания, да подобри отношенията с Русия. Но демократите го вкараха в капана на “Русиягейт” и беше обвинен, че е марионетка на Путин. Под натиска на тези обвинения той искаше да покаже, че това не е вярно. И именно затова се съгласи да въоръжи Украйна през 2017 г.
– Значи според вас Украйна два пъти е била “хваната в капан” от Запада. При тези условия защо украинците остават толкова проевропейски настроени?
– Защото господстващият разказ на Запад, с който украинците са облъчвани денонощно от много години, представя Путин като империалист, воден от проект за възстановяване на Съветската империя, човек, който иска първо цяла Украйна, после други страни от Източна Европа. Алтернативният разказ, който аз защитавам, обяснява, че централният фактор е експанзията на НАТО. За Москва присъединяването на Украйна към Алианса е екзистенциална заплаха. Путин изобщо не се стремеше да “възстановява отново империята”, а да предотврати създаването на антируски западен бастион на границите си. Трите искания на Москва, неподлежащи на преговори, произтичат пряко от този анализ.
– Вашата позиция е тази на американските дипломати от 90-те и 2000-те години…
– Именно. Джордж Кенан, Пол Нитце, шефът на началник-щабовете Шаликашвили, министърът на отбраната Уилям Пери… дори Бил Бърнс, американският посланик в Русия и известната му бележка „Nyet means Nyet“ (“Не означава “не”), която изпраща на Кондолиза Райс малко преди срещата на върха в Букурещ. Всички без колебание заявяват, че идеята за приемане на Украйна в НАТО, е неприемлива за Русия.
– Две големи дискусии доминират днес в дебата в Европа: спиране на крана на руския газ до 2027 г. и конфискуване на руските авоари за финансиране на Украйна. Не вярвате ли в тях?
– Дори и да успеят да финансират войната със замразените руски авоари, това нищо няма да промени в баланса на силите по отношение на хората и оръжията. Европейците би трябвало да работят с украинците, за да приемат основните искания на Русия. Дали това е добре за Украйна? Не. Дори е ужасно. Но централният въпрос не е: “Харесва ли ни това решение?”. Истинският въпрос е: “Каква е алтернативата?”. А алтернативата е войната да продължи; загубата на още повече територии; смъртта на още стотици хиляди украинци. Убеден съм, че единственото разумно решение – в смисъл на “най-малко лошо” – би било споразумение, продиктувано до голяма степен от руските условия. Но не вярвам нито за секунда, че това ще се случи. Вървим към замразен конфликт, който ще доведе до ненавистни отношения между Русия и Европа. Замразен конфликт, който ще бъде още по-нестабилен отпреди, защото потенциалните точки на спречквания се умножиха: Арктика, Балтийско море, Калининград, Беларус, Молдова, Черно море…
– Последните десет години потвърдиха правотата ви за последствията, но вашето мнение за причините ви спечели етикета “рупор на Кремъл”…
– Мисля, че грешат както морално, така и стратегически. Ако погледнем какво се случва на място, цената, която плаща Украйна, и нарастващото неравновесие на силите в полза на Русия, защитата на продължаването на тази война според мен е морално неоснователно. Това е изключително непопулярна позиция на Запад. Засега обаче оставам убеден, че както морално, така и стратегически, това е най-отговорната позиция.
Източник: „Фигаро“
