„Израелската външна политика е безразсъдна, опасна и самоизмамна, а външната политика на САЩ не поставя Америка на първо място, а Израел“, каза проф. Джефри Сакс в YouTube канала на съдия Андрю Неаполитано. Според него ЦРУ, МИ6 и „Мосад“ стоят зад атаката на Израел срещу Иран, а президентът Тръмп просто изпълнява тази линия. Сакс припомни думите на Путин, че всеки американски президент веднага щом влезе в Белия дом бива приучаван от сенчести фигури да изостави първоначалните си управленски идеи и да започне да им служи. Нетаняху следва стратегия за доминация в Близкия изток, като използва САЩ да водят войни вместо Израел, заяви професорът. Той нарече израелския премиер „най-големия войнолюбец“ и посочи, че американската политика следва план за война със седем държави. САЩ вече са разрушили шест от тях, а сега идва ред на Иран, предупреди Сакс. Той осъди лицемерието на САЩ, които говорят за преговори, но в същото време подкрепят убийства и удари по стратегически обекти. В ООН западните дипломати прикриват действията на Израел, а заплахите заместват реалната дипломация. „Една шепа хора държи съдбата на света в ръцете си“, заключи Сакс.
ВИЖ ВИДЕОТО с Бг. Суб.:
– Добре дошли, проф. Сакс! Първо искам да ви попитам колко опасна беше заблудата, която президентът Тръмп извърши срещу иранците и други. За да сме справедливи към президента, ще пуснем клип с около минута от най-важното от неговата реч миналия месец в Саудитска Арабия.
Доналд Тръмп (извадки от негова реч): Пред очите ни едно ново поколение лидери превъзмогва древните конфликти и разделенията от миналото, и кове бъдеще, в което Близкият Изток ще се свързва с търговия, а не с хаос. Тази голяма трансформация не е дело на западна намеса. Бляскавите чудеса на Рияд и Абу Даби не са създадени от т.нар. строители на нации, неоконсерватори или либерални неправителствени организации като тези, похарчили трилиони долари и провалили се в развиването на Кабал (Доналд Тръмп бърка името на гр. Кабул в Афганистан – бел.прев.), Багдад и други градове. Раждането на модерния Близък Изток е дело на живеещите в региона. В крайна сметка т.нар. строители на нации разрушиха много повече нации, отколкото построиха. Интервенционистите се месиха в сложни общества, които не разбираха. Казваха ви как да го правите, макар че самите те нямаха представа. Мирът, просперитетът и прогресът в крайна сметка настъпиха не чрез радикално отхвърляне на вашето наследство, а чрез прегръщане на националните ви традиции и същото наследство, което толкова много обичате.
– Проф. Сакс, докато той е изговарял тези думи, ЦРУ, МИ6 и „Мосад“ са подготвяли подлото и непровокирано нападение на Израел срещу Иран от миналата седмица.
Джефри Сакс: Със сигурност начело е стоял „Мосад“ – това е основното подразделение за покушения. Десетилетия наред той определя американската външна политика и сега Тръмп просто я изпълнява. Удивително е да гледаме как президенти един след друг приемат убийствата на Израел.
– Когато изрече тези думи, вие, аз и други в това предаване ликувахме, защото американски президент осъждаше неоконсерваторите и военните авантюри и намеси в чужди държави. А всичко е било измама, фасада!
– Не знаем какво точно се е случило между тогава и сега. През 2017 г. президентът Путин каза нещо, което и ние вече разбираме. Той го е знаел тогава, когато в интервю за „Фигаро“ каза: „Работил съм с много американски президенти. Те идват на власт със свои идеи, но се появяват мъже с куфарчета, черни костюми и сини вратовръзки, обясняват им как стоят нещата и после не се чува нищо за идеите им.“ Не мога да знам какво е мислил Тръмп, но всичко, което казва и прави днес, нарушава казаното от него миналия месец. В крайна сметка знаем, че външната ни политика се ръководи от апарата на дълбоката държава – ЦРУ, „Мосад“ и МИ6, както вие казахте.
Знаем, че последните действия, например нападението на Украйна срещу руски ядрени стратегически бомбардировачи, са дело на същите автори, организирали нападението на Израел срещу Техеран миналата седмица. Едни и същи методи, едни и същи контейнери с дронове вътре в страната, с които да се удари по стратегически обекти. „Мосад“ е участвал и в операцията на Украйна, и в операцията в Техеран миналата седмица. В последните седмици обсъждахме какво и как знае Тръмп. Нямам представа какво точно е знаело ЦРУ. Разбира се, знаело е и е участвало във всичко. Но кой е ръководил нещата? „Мосад“, според мен.
Странно е, но е истина. Външната политика на Америка не поставя Америка на първо място, независимо какво казва Доналд Тръмп, поставя там Израел. А израелската външна политика е безразсъдна, опасна и самоизмамна. От десетилетия е такава. Щях да кажа, че е такава от 30 години, от появата на Нетаняху, който е най-презреният човек на планетата, според мен, защото е най-големият войнолюбец. Но тази политика е на повече от 30 години. Това е дългосрочен план как Израел да господства в Близкия Изток. Начинът да се случи, който Нетаняху повтаря от 30 години… Ако някой прочете неговите книги и статии, и гледа речите му, което е мъчително, но си струва, разбира какъв е неговият начин на действие. Той е: Ще правим каквото искаме в Близкия Изток и ако някоя държава в региона се възпротиви, ще свалим правителството й. Има предвид да го сторят американските му приятелчета. Тоест, САЩ да прахосат трилиони долари, животи и своето реноме пред света, за да свършат мръсната работа на един краен ционист. И досега САЩ винаги са вършили работата на Нетаняху.
Знаем, че от десетилетия има изготвен план, разкрит пред бившия главнокомандващ на НАТО ген. Уесли Кларк малко след атентатите от 11 септември, който да предизвика войни в седем държави в рамките на пет години. Седемте държави са Ливан, Сирия, Ирак, Сомалия, Судан, Либия и Иран. Досега САЩ участваха във войните в шест от тези държави. Един дългосрочен план, проточил се във времето, защото всяка от войните се превърна в пълен провал – обещанията на Биби бяха, че ще са прекрасни. Днес вече стигнахме до седмата война и Доналд Тръмп безропотно участва в изпълнението на плана. Изумително и ужасяващо е да се наблюдава това. Щеше да е хубаво външната ни политика да поставя Америка на първо място.
– Искам да ви попитам за последствията върху американската дипломация от организираната измама, но преди това да пуснем един интересен разговор между репортерка, не знам коя е, и президента Тръмп от миналата вечер. Тя го пита за изявлението на директора на разузнаването Тулси Габард, дадено под клетва, че според разузнавателната общност Иран няма и не работи по създаването на ядрено оръжие. Вижте това.
Репортер: Винаги сте казвали, че Иран не трябва да има ядрено оръжие. Колко близо е, според вас, да се сдобие с такова?
Доналд Тръмп: Много близо.
Репортер: Тулси Габард свидетелства, че според разузнавателната общност Иран не създава ядрено оръжие.
Тулси Габард: Разузнаването продължава да твърди, че Иран не прави ядрено оръжие.
Доналд Тръмп: Не ми пука какво е казала, мисля, че са близо да направят такова.
– „Не ми пука какво е казала, мисля, че са близо да направят такова.“ Колко безотговорно е такова твърдение, неподкрепено с никакви доказателства?
– Точно така действа и е действала десетилетия американската държава. Доналд Тръмп не е изключение. Има едно известно интервю отпреди 20-на години, в което един от главните съветници на Джордж Буш-младши отговаря на въпрос какво е реалното положение на нещата: „Ние създаваме своя реалност, а вие я отразявате.“ Такъв е възгледът на една държава, която е превърнала политиката в пиар. Такава е американската държава. Властимащите създават своя реалност, подхилват се, докато я описват, въобще не се интересуват от истината и смятат, че оръжията са в крайна сметка решаващият фактор за правдоподобността на реалността. Целият този подход постоянно е поставян на изпитание.
Цялата идея, че оръжията създават истината, а не реториката, анализът или действителните събития, се оказва несъстоятелна в голяма част от човешката история, а и в днешно време – месец след месец, година след година. Нетаняху оставя след себе си пустош. Като онзи стар израз на Тацит: „Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир.“ Това е Нетаняху. Той най-много искаше свалянето на Кадафи. Вече 14 години в Либия господстват насилие, смърт и разруха. Той искаше свалянето на правителствата в Судан, Сомалия, Ливан, Сирия, Ирак, а сега съвсем ясно и на Иран. Последвалите войни се превърнаха в катастрофи.
Такива са емпиричните данни, само че не им пука за тях, последствията не ги засягат. Това са властни хора, чиито семейства никой не бомбардира и чиито роднини никой не убива. Тези хора действат като главатари на мафия, мислят, че насилието определя всичко. Не им пука за истината, не правят никакви анализи, грам честност няма в изявленията им. В крайна сметка в деня преди израелското нападение официалните изявления на САЩ бяха: „Тази неделя ще се проведе следващият кръг на преговори с Иран.“ В контекста на продължаващи преговори изведнъж „Мосад“ извърши масово покушение. Никой не казва: Ама ние трябваше да преговаряме! Преговорите се приемат за даденост и същевременно: „Разбира се, че знаех за нападението.“ Що за поведение е това? Може би така се действа в подземния свят, но надземният свят не може да оцелее по този начин.
– Крис направи този монтаж. Напомня ми на изказване на мой приятел историк от Колумбийския университет, Том Уудс: „За когото и да гласувате, накрая получавате Джон Маккейн.“
– Това е дълбоката приемственост. Накрая винаги се следва безименната, неизвестна, водена от ЦРУ външна политика. Тя има преимуществото, че е безотчетна, не е нужно да я обясняваш, оправдаваш, да анализираш последствията й. Не е нужно да анализираш какво се е случило с Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Сомалия, Судан, а просто да вървиш напред, да носиш още смърт, още убийства, още смяна на режими. В момента правим същото с най-голямата от седемте цели. Иран е държава с население от над 90 млн. души, която има могъщи съюзници. Лудостта на Нетаняху и съучастието на Тръмп казват: Хайде да избием ръководството и така ще изпълним мисията.
– Как сериозни дипломати като общия ни приятел, руския външен министър Сергей Лавров, гледат на това? Марко Рубио каза в четвъртък, когато бомбите започнаха да падат: „САЩ не знаят нищо за това.“ Доналд Тръмп публикува в Truth Social: „Да, ние стоим зад атаките и иранците си го заслужават.“ Доналд Тръмп изнася реч в Саудитска Арабия, която е за заблуда. Как гледат на това сериозните дипломати? Как ще гледат на работата си със САЩ от и след тези събития?
– Разбира се, сериозните дипломати не вярват и на една дума, която казват САЩ, Великобритания, Франция или който и да е близък съюзник на тази клика. Руснаците са така от много години, китайците също. Ние постоянно твърдим, че те не казват истината, а от своя страна те постоянно чуват лъжи от Съединените щати.
Миналата седмица присъствах на сесия на Съвета за сигурност на ООН, в края на седмицата, след като Израел непровокирано бомбардира Иран и след като уби мнозина учени и военни лидери, три дни преди да се проведе следващият кръг на преговори. Слушах изказванията на САЩ и на други западни така наречени дипломати. Изказването на посланичката на Дания беше толкова позорно и идиотско. В него тя дори не спомена, че Израел е бомбардирал Иран, а само заплашваше Иран. Разбира се, французите и британците говореха за правото на Израел на самозащита. Представителят на САЩ в Съвета за сигурност на ООН в общи линии каза, че ако пострада и един американец, ще унищожим Иран. Перифразирам, но си беше заплаха.
Ето това е дипломацията в днешно време. Силно тревожно е, защото дипломацията е набор от инструменти, чрез които пазим света да не бъде унищожен. Не е игра, не е представление, не е остроумна публикация в Truth Social, не е остроумно изявление в Съвета за сигурност на ООН. Всъщност е набор от инструменти за оцеляване, особено важни в ядрената епоха. Идеята, че дипломацията е нещо сериозно, в голяма степен се смята за отживелица. Много хора ми казват: „Сакс, ти си идиот, наивник, важна е само силата.“
Всъщност оцеляването не се свежда само до сила. Ако е така, няма да оцелеем. Трябва да включва сътрудничество, разбиране и искреност, според която, ако след четири дни ще водиш преговори, не трябва да организираш масови покушения на третия ден преди тях и да се подхилкваш колко добре са се получили. Да не казваш „Да, искаме да преговаряме, но ако не капитулирате безусловно, ще ви унищожим“ и да го пишеш с главни букви и удивителни знаци. Заплахите не са оцеляване, те са си заплахи. Има разлика между поведението в подземния свят и поведението, което ни е нужно да оцелеем.
Знам, че е малко отживелица идеята, че трябва да има честност, че преговорите значат преговори, че имаме Устав на ООН. Наясно съм, че тези неща звучат като отживелица, но всъщност на тях се крепи оцеляването ни. Днес стремглаво се спускаме към безпрецедентна световна война с ядрени оръжия.
– Вчера интервюирах един ваш приятел, проф. Мохамад Маранди от Техеран, само час преди да се случи следното в телевизионна станция там.
Водеща в иранска телевизия: Ако чуете гласа на нашественика, това е гласът на агресор срещу истината и правдата! Това, което наблюдавате, звукът, който чувате, идват от обсипаното с прах студио..
– Това беше иранската държавна телевизия, която беше разрушена с израелски ракети по време на ефир.
– След което Тръмп каза: „Ще стане много по-лошо! Искаме пълна капитулация!“ Да не мисли, че е в „Междузвездни войни“?
– Сега сградата на телевизията прилича на пункт за вторични суровини. Как гледат на това в Пекин, Москва и Индия? Как гледат другите големи държави? Ще перифразирам въпроса, проф. Сакс. Вече кой ще се доверява на САЩ във важни преговори?
– Никой. Тези преговори, разбира се, освен че включваха въпроси на живот и смърт, на война и мир, включваха и банални теми като митата. Няма доверие, защото САЩ нямат никакво чувство – Тръмп е най-крайният случай, но шаблонът е един и същ – за чест или отговорност към спазване на дадената дума в споразумение. Мисля, че всички разбират, че когато тези хора говорят за споразумение, то имат предвид да важи само към конкретния момент. Че те не смятат споразуменията за дългосрочно обвързващи. Че доверието вече не значи нищо, защото за тях е точно така.
Днес всяка държава импровизира в отношенията си със Съединените щати. Правят го европейците по своя жалък начин, който Тръмп обожава, според мен. За него е като да гледа мишка как се лута между капаните му. Той си играе игрички с тях, а те му позволяват. Китай е много по-различен. Разбира се, той знае, че е неуязвим за американско нападение, защото такова би довело до унищожението на САЩ, но не иска да се стига дотам. Китай е древна цивилизация и има такава цивилизационна дълбочина и положение, че в общи линии не отвръща – да не използвам думата, която искам да използвам – на това представление, което тече в момента. Но се опитва да създава някаква стабилност посред всичко. Всекидневно се позовава на Устава на ООН и нуждата от многостранност. Доблестно поведение, което много държави подкрепят. САЩ пък внасят объркване сред всички.
Обаче вече времевата рамка за вземане на решения е сведена до минути. Дори само това ни тика към ръба на ядрена война. Часовникът на Страшния съд, който често споменавам, показва 89 секунди до полунощ. Времето намалява, ако нападнеш руски стратегически бомбардировачи. Ако нападнеш Иран, намалява още повече. Всеки иска да си играе игрички. Всъщност не всеки, а само тази малка група от хора, която държи живота ни в ръцете си. Няма такова нещо като обществена критика на външната политика. Така е навсякъде, между другото. В момента една шепа хора държат в ръцете си съдбата на света. Конституцията на САЩ предполага нещо съвсем различно, но е напълно погазена.
– Крис, можеш ли да покажеш на екрана публикацията на сенатора от Южна Каролина? Само две-три думи, за да не се повтаряте. Ето го. Ето какво публикува в четвъртък вечер – за него е игра. „Играта започна. Молете се за Израел.“ Линдзи Греъм.
– Най-презираната личност в американската политика.
– Но играе голф с президента и му шепне в ухото. Много е опасно, защото сякаш Доналд Тръмп вярва на последния човек, с когото говори. Очаквате ли Тръмп да упълномощи някаква американска военна намеса, която само Бог знае как ще завърши? Имаме 90 хил. военни в обхвата на иранските ракети. Ритър (Скот Ритър – бел. прев.) казва, че те дори не са пехотинци, а поддържащ персонал, който е напълно беззащитен.
– Мисля, че е вероятно по заповед на Тръмп САЩ да ескалират ситуацията и войната. Тя постоянно се разширява в последните 30 години и върлува на фронт от 4000 км – от Либия до Иран. Тези конфликти си продължават. Всичко това подкопава националната сигурност и противоречи на американския интерес. Подкопава и израелската сигурност. Всичко, което правим, е да приближаваме края на света.
Съжалявам, че го казвам, но получавам писма от фундаменталисти, които ми пишат: „Четете знаменията на времената, проф. Сакс, краят на света идва, както е в пророчествата!“ Моят по-различен подход е, че ние, като човешки същества, трябва да работим за избягването на края на света.
– Благодаря ви, проф. Сакс, за отделеното време. Колкото и мрачно да изглежда всичко, вашият анализ е блестящ и силно ценен. Бъдете здрав, на добър път и ще се видим следващата седмица.
– Благодаря.
Коментирай първи