Съветът за сигурност е изправен пред избор между закона и войната: или ще защити Устава на ООН, или ще позволи на Съединените щати да наложат смяна на режим чрез сила, санкции и военна заплаха срещу Венецуела. В ядрената епоха подобно отстъпление от международното право означава срив на глобалния ред и връщане към политика на силата. Това заяви икономистът Джефри Сакс в реч пред Съвета за сигурност на ООН, като подчерта, че забраната за употреба на сила не е морална декларация, а основата, върху която се крепи международната сигурност.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Г-н Президент, уважаеми членове на Съвета за сигурност,
Въпросът, който стои пред Съвета днес, не е характерът на правителството на Венецуела.
Въпросът е дали която и да е държава-член има право, чрез сила, принуда или икономическо задушаване, да определя политическото бъдеще на Венецуела или да упражнява контрол върху нейните дела. Този въпрос засяга пряко член 2, раздел 4 от Устава на Организацията на обединените нации, който забранява заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава.
Съветът трябва да реши дали тази забрана ще бъде отстоявана или изоставена. Изоставянето ѝ би имало последици от най-тежък характер.
Позволете ми да предложа известен контекст.
От 1947 г. насам външната политика на Съединените щати многократно е използвала сила, тайни операции и политическа манипулация с цел осъществяване на смяна на режими в други държави. Това е въпрос на внимателно документиран исторически запис. В книгата си «Covert Regime Change» («Секретна смяна на режима») политологът Линдзи О’Рурк документира 70 опита за операции по смяна на режими от страна на САЩ само в периода между 1947 и 1989 година.
Тези практики не приключиха с края на Студената война. От 1989 г. насам основни операции на Съединените щати по смяна на режими, предприети без разрешение от Съвета за сигурност, включват, за да изброя само случаите с най-големи последици, Ирак (2003), Либия (2011), Сирия (от 2011 г.), Хондурас (2009), Украйна (2014) и Венецуела (от 2002 г. насетне).
Използваните методи са добре установени и добре документирани. Те включват открита война, тайни разузнавателни операции, подстрекаване на безредици, подкрепа за въоръжени групи, манипулиране на масовите и социалните медии, подкупване на военни и цивилни длъжностни лица, целенасочени убийства, операции под фалшив флаг и икономическа война. Тези мерки са незаконни съгласно Устава на ООН и обикновено водят до продължаващо насилие, смъртоносни конфликти, политическа нестабилност и дълбоки страдания за цивилното население.
Скорошният опит на Съединените щати по отношение на Венецуела също е ясен. През април 2002 г. САЩ са знаели за подготвянето и са одобрили опита за преврат срещу правителството. През 2010-те години Съединените щати финансираха групи на гражданското общество, активно участващи в антиправителствени протести. Когато правителството предприе репресивни мерки срещу протестите, САЩ отговориха с поредица от санкции.
През 2015 г. президентът Барак Обама обяви Венецуела за, цитирам, „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати“. През 2017 г., на вечеря с лидери от Латинска Америка в рамките на Общото събрание на ООН, президентът Тръмп открито обсъждаше възможността САЩ да нахлуят във Венецуела с цел сваляне на правителството.
В периода 2017–2020 г. Съединените щати наложиха мащабни санкции върху държавната петролна компания PDVSA. Производството на петрол спадна със 75% от 2016 до 2020 г., а реалният БВП на глава от населението намаля с 62 процента.
Общото събрание на ООН многократно и с огромно мнозинство гласува против подобни едностранни принудителни мерки. Съгласно международното право само Съветът за сигурност има правомощие да налага такива мерки. На 23 януари 2019 г. Съединените щати едностранно признаха г-н Хуан Гуайдо за временен президент и няколко дни по-късно замразиха приблизително 7 милиарда долара венецуелски суверенни активи, държани в чужбина, и му предоставиха определени правомощия върху част от тези активи. Тези действия са част от непрекъснато усилие на САЩ за смяна на режим, простиращо се в продължение на повече от двайсет години.
През последната година Съединените щати са извършили бомбардировъчни операции в седем държави, нито една от които не е била разрешена от Съвета за сигурност на ООН и нито една от които не е била предприета в рамките на законна самоотбрана съгласно Устава. Целевите държави включват Иран, Ирак, Нигерия, Сомалия, Сирия, Йемен и сега Венецуела.
През последния месец президентът Тръмп е отправил преки заплахи срещу шест държави-членки на ООН, включително Колумбия, Дания, Иран, Мексико, Нигерия и, разбира се, Венецуела.
От членовете на Съвета не се изисква да съдят Николас Мадуро. От тях не се изисква да оценяват дали последната атака на САЩ и продължаващата морска карантина водят до свобода или до подчинение. От членовете на Съвета се изисква да защитават международното право и по-конкретно Устава на ООН.
Реалистичната школа в международните отношения, формулирана най-блестящо от Джон Миършаймър, точно описва състоянието на международна анархия като трагедия на политиката на великите сили. Реализмът следователно е описание, а не решение за мир. Собственият му извод е, че анархията води до трагедия.
След Първата световна война Обществото на народите беше създадено, за да сложи край на трагедията чрез прилагането на международното право. И все пак водещите държави в света не успяха да защитят международното право през 30-те години, което доведе до нова световна война.
Организацията на обединените нации възникна от тази катастрофа като втория велик опит на човечеството да постави международното право над международната анархия. По думите на Устава, ООН беше създадена, цитирам, „да спаси бъдещите поколения от бедствието на войната, която два пъти през нашия живот е донесла неизказани страдания на човечеството“.
Като се има предвид, че се намираме в ядрената епоха, провалът не може да бъде повторен. Човечеството би загинало. Няма да има трети шанс да изпълни своите задължения по Устава.
Съветът за сигурност следва незабавно да утвърди следните действия.
Съединените щати следва незабавно да прекратят и да се въздържат от всички явни и неявни заплахи или употреба на сила срещу Венецуела.
Съединените щати следва да прекратят своята морска карантина и всички свързани с нея принудителни военни мерки, предприети без разрешение от Съвета за сигурност на ООН.
Съединените щати следва незабавно да изтеглят своите военни сили от и по периметъра на Венецуела, включително разузнавателни, военноморски, въздушни и други предно разположени активи, позиционирани с принудителна цел.
Венецуела следва да спазва Устава на ООН и правата на човека, защитени от Всеобщата декларация за правата на човека.
Препоръчвам Генералният секретар незабавно да назначи специален пратеник с мандат да ангажира съответните венецуелски и международни заинтересовани страни и да докладва обратно на Съвета за сигурност в срок от 14 дни с препоръки, съответстващи на Устава. Съветът за сигурност следва да остане спешно ангажиран с този въпрос.
Всички държави-членки следва да се въздържат от едностранни заплахи, принудителни мерки или въоръжени действия, предприети извън правомощията на Съвета за сигурност на ООН.
В заключение, г-н Президент и уважаеми членове на Съвета, мирът и оцеляването на човечеството зависят от това дали
Уставът на Организацията на обединените нации ще остане жив инструмент на международното право или ще бъде оставен да увехне до незначителност. Това е изборът, който стои пред този Съвет днес.
Благодаря ви много.
Коментирай първи