Автор: Яна Войкова

Великобритания е на крачка да екзекутира окончателно свободата на печата и правото на гражданите да знаят за престъпленията на правителствата им.

Всеки път, когато заговоря за случая на Джулиан Асанж, все се намира някой в обкръжението ми, който да ми напомни, че в България си имаме много по-сериозни проблеми или, че нас не ни засяга. Прави са, държавата ни буквално беше похитена преди девет месеца от настоящите ни спасители, които успешно използват мантото на властта, за да извършват всякакви безчинства над историята ни, конституцията ни, суверенитета, държавната сигурност и не на последно място културното и социалното ни развитие. А 35-тте години на преход към демократично управление ни донесоха преди всичко демографски апокалипсис, икономически срив, безразборно разпродаване на всички национални блага, доброволно предаване на лостовете на властта на господарите на Запад, морална деградация на обществото и разделянето му на печеливши и губещи.

Обаче случаят на Джулиан Асанж засяга и нас, най-малкото поради две причини: 1) българските послушници на западната неолиберална религия, притеснително охотно и припряно изпълняват заръките именно на хората, които в продължение на 14 години методично се опитват да убият физически и психически Асанж, а наред с това и да криминализират разследващата журналистика, и 2) както американският журналист Крис Хеджис, бивш военен кореспондент на Ню Йорк Таймс, написа вчера: „Джулиан е първи. Следващи сме ние“.

Утре, 20-ти февруари е така нареченият Ден Х. През декември 2023, бе одобрена молбата на адвокатите на Асанж да обжалват екстрадицията му в САЩ пред двама съдии от Върховния съд на Великобритания, възможност, която до момента им бе отказвана на всички инстанции. Аргументите, които адвокатите ще приложат, включват разкритията за планове, разглеждани от ЦРУ да отвлекат или елиминират Асанж по време на пребиваването му в посолството на Еквадор в Лондон, нарушаването на спогодбата между Великобритания и САЩ за забрана на екстрадиция по политически причини, безпрецедентното повдигане на обвинения по Закона за шпионаж на журналист за публикуване на доказателства за военни престъпления, където няма да му бъде дадена възможността да защити действията си в интерес на обществото, нарушаването на човешките и съдебни права на Асанж в следствие на извършваното от охранителната фирма на посолството на Еквадор UC Global нелегално шпиониране и изземане на конфиденциална информация на неговите посетители, адвокати и роднини, за което в момента текат две дела — в Испания и в САЩ.

Ако съдиите откажат и този последен шанс за предотвратяване на екстрадиция, адвокатите на основателя на Уикилийкс ще обжалват това решение пред Европейския съд по правата на човека. Това, обаче, по никакъв начин не гарантира, че британският съд няма да екстрадира Асанж, докато тече обжалването пред Европейския съд по правата на човека, или че ще зачете евентуалното им произнасяне в негова защита (за пример, си припомнете произнасянето на Международния съд миналия месец по делото на Южна Африка срещу Израел да не извършва геноцид над цивилното население на Газа и последствията от това произнасяне, по-скоро липсата на такива).

През януари 2021, съдия Ванеса Барейтсър отхвърли молбата на Американското министерство на правосъдието да екстрадира Асанж поради риска от самоубийство в още по-тежките условия, в които той най-вероятно ще бъде поставен на американска земя. По всичко личи, че делото срещу Асанж в Америка ще протече в Източния окръжен съд в Александрия, Вирджиния, където обикновено се разглеждат дела по Закона за шпионаж. Както Джон Кириаку, бивш служител на ЦРУ, който има личен опит с този съд по повод на разкритията му за програмата за изтезания на Американското правителство в затвора в Куба Гуантанамо, е казвал неведнъж, журито по тези дела е съставено от настоящи или бивши служители на ЦРУ и Американското правителство почти няма загубено дело.

Ако съдим по начина, по който случая се развива до момента и по изключително жестокото и безочливо потъпкване на всякакви закони и права, изходът от изслушването тази седмица е почти предрешен. Не е обнадеждаващ и факта, че бе отказан достъп до съдебната зала чрез видео линк на журналисти, които следят случая и се намират зад граница.

В дните на изслушването — 20-ти и 21-ви февруари, се организират масови протести и шествия в защита на Асанж пред съда в Лондон, както и в Мелбърн, Амстердам, Париж, Барселона, Берлин, Хамбург, Милано, Рим, Прага, Вашингтон, Оклахома, Мексико сити, Буенос Айрес, и още няколко града в Латинска Америка и Европа. Съюза на българските журналисти в България се присъединява към международната кампания в подкрепа на Асанж като организира среща в клуб „Журналист“ днес от 18:00ч., на която родни журналисти ще се произнесат по въпроса за свободата на словото и отново ще се обявят за незабавното освобождаване на австралиеца.

Преследването на Джулиан Асанж заслужава вниманието не само на журналистическото съсловие, но и на всеки обикновен гражданин, защото няма аналог в модерната история на човечеството и носи сериозни последствия както за журналистиката, така и за гражданските ни свободи. Фактът, че четири привидно демократични общества — Великобритания, САЩ, Австралия и Швеция, в продължение на 14 години обединяват силите си по всякакви законни и незаконни начини да отвлекат общественото внимание от военните престъпления, корупция, аморално поведение и безнаказаност, които Уикилийкс разкриха, и да доведат Асанж до лудост, е стъписващ и притеснителен. А мълчанието на така наречените реномирани медии и дейното им съучастие в разпространението на лъжи и опетняването на името на Асанж години наред, е оглушително и говори само по себе си за това колко много са се отдалечили от изконната функция на професията, която си мислят, че практикуват.

Ако Джулиан Асанж бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде съден по един архаичен закон, който властимащите продължават да поддържат, за да могат безнаказано да престъпват човешките и моралните закони, заради това, че е публикувал вярна информация с огромен обществен интерес, това наистина ще парализира завинаги разследващата журналистика и ще даде извънтериториална юрисдикция на Щатите, както и на всяка друга държава, чиито престъпления биват разкрити, да се саморазправи с този, който ги е извадил на бял свят. Това ще елиминира и без друго силно ограничените възможности на обикновените граждани да държат, онези които уж сме избрали да ни представляват и управляват, отговорни за престъпното си поведение и корумпираност.

Немислимо е как при такъв силен обществен, а вече и политически натиск този съдебен фарс най-сетне да бъде прекратен, британските, австралийските и американските власти си прехвърлят топката и си измиват ръцете с комични и абсурдни приказки за почитта им към демократичните ценности, свободата на словото, гражданските и човешки права и върховенството на закона. Единственият логичен извод от случая на Асанж, а и от ситуацията, която наблюдаваме както на родна почва, така и навън, е, че онези на върха все по-бързо и безмилостно се опитват да потъпчат завинаги правото ни на глас, достоен живот, достъп до информация и справедливост. Няма много поводи за надежда, но от друга страна, апатията и бездействието са именно онези ценности, които те се стараят да възпитават, за да може след време да я няма дори и съпротивата на единици като Асанж. От всеки от нас зависи да не им го позволим.

Автор: Яна Войкова