Автор: Джон Миършаймър, mearsheimer.substack.com
През март месец, 22 г., месец след руското нахлуване на 24 февруари, 22 г. Русия и Украйна се срещнаха първо в Минск, а после и в Истанбул, където проведоха сериозни преговори за приключване на войната в Украйна (виж по-долу). Тези разговори бяха с посредничеството първо на беларуския президент Лукашенко, а после и на турския президент Реджеп Ердоган и бившия израелски премиер Нафтали Бенет и са представлявали детайлни и открити дискусии на условията за уреждане на конфликта.
По всички сведения, тези преговори, състояли се през март-април 2022 г., имаха реален напредък, когато Великобритания и САЩ казаха на украинския президент Володимир Зеленски да се откаже от тях, което той и направи. Информацията за това как в Киев е пристигнал спешно Борис Джонсън, за да нареди на Зеленски да стопира преговорите, потвърдиха наскоро и хора от президентския кабинет на украинския президент.
Обхватът на тези събития показва колко глупаво и безотговорно е било от страна на президента Джо Байдън и премиера Борис Джонсън да провалят тези мирни преговори, предвид всичката смърт и цялата разруха, които Украйна претърпя оттогава – във война, която Киев вероятно ще загуби.
Но един особено важен аспект на тази история, свързан с причините за Украинската война, получи незаслужено малко внимание. Широко пропагандирана опорна точка на Запада е, че президентът Владимир Путин нападна Украйна, за да завладее тази страна и да я направи част от Велика Русия. След това той възнамерявал да продължи победоносния си поход и да завладее други страни в Източна Европа. Контра-аргументът, за който никой не говори на Запад, е, че Путин е бил основно мотивиран да нападне поради заплахата от присъединяване на Украйна към НАТО и превръщането ѝ в западен военен бастион на руската граница. За него и останалата част от руския елит Украйна в НАТО беше екзистенциална заплаха. Защото украинците са руски народ, който е отвлечен от страната на врага и това е много опасно за самото съществуване на Руската федерация. Това е гледната точка на руснаците.
Преговорите през март-април 2022 г. показаха ясно, че западното схващане относно причините за войната е погрешно, а контра-аргументът е верен, по две основни причини. Първо, разговорите при мирните преговори в Минск и Истанбул са били директно фокусирани към удовлетворяване на руското искане Украйна да се откаже от членство в НАТО и да стане неутрална държава. Всички участващи в преговорите прекрасно са разбирали, че отношенията на Украйна с НАТО са основната грижа на Русия. Второ, ако Путин беше решил да завладее цяла Украйна, той нямаше да се съгласи на тези преговори и съответстващите им разговори, тъй като самата им същност противоречи на възможността Русия да завладее цяла Украйна. Някой може да възрази, че руската делегация е участвала в тези разговори и е говорила за неутралитет, за да замаскира по-големите си амбиции. Но няма доказателства, които да подкрепят подобна линия на аргументиране, да не говорим, че 1) малката нападателна сила на Русия с която нахлу в Украйна от едва 140 хиляди войници (половината от които бяха опълченците от ДНР и ЛНР) не беше в състояние да завладее и окупира цяла Украйна, и 2) отлагането на по-мащабната офанзива не би имало смисъл, тъй като това би дало на Украйна време да изгради защитата си. А и никой не би тръгнал да превзема Европа със 140-хилядна армия, нали?!
Накратко, Путин предприе ограничена атака в Украйна, която съвсем правилно нарече Специална военна операция. Целта й беше да принуди Зеленски да изостави политиката за сближаване на Киев със Запада и да се откаже от присъединяване към НАТО. Ако Великобритания и Западът не бяха накарали Украйна да прекъсване преговорите, има голямо основание да смятаме, че Путин щеше да постигне тази своя ограничена цел и щеше да се съгласи да приключи войната.
Заслужава си също да припомним, че Русия анексира украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие чак през септември 2022 г., много след като Украйна се оттегли от преговорите. Ако не се беше оттеглила и се беше договорила с Русия тогава, сега Украйна щеше почти сигурно да контролира Запорожка и Херсонска области. А ако беше спазила Минските споразумения от 2015 – 2016 г. пък Украйна щеше да запази в границите си и Донецка и Луганска област със статут на културни автономии.
Става все по-ясно, че в случая с Украйна нивото на глупостта и безчестието на западните елити и официалните западни медии е шокиращо.
Ползваните от Джон Миършаймър източници за тази статия:
https://www.kyivpost.com/post/24645#:~:text=According%20to%20the%20lawmaker%2C%20while
https://twitter.com/RnaudBertrand/status/1728288101725089908
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
РУСИЯ ИЗПЪЛНИ ВСИЧКИ СВОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. НАТО СЪЩЕСТВУВА И СЕ РАЗШИРЯВА.ЗА РУСИЯ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОИНА Е ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА! РУСИЯ СТИГНА ДО БЕРЛИН И СЕ ОТТЕГЛИ БЕЗ ДА ЗАВЛАДЕЕ ЧУЖДИ ТЕРИТОРИИ, КАКТО НАПРАВИ, НАПРАВИ С НАПОЛЕОН СТИГНА ДО ПАРИЖ И СЕ ВЪРНА В СОБСТВЕНАТА СИ ТЕРИТОРИЯ. ТЯ НЕ Е ЗАВОЕВАТЕЛ, ПРИНУЖДАВАНА Е ДА ВОЮВА!