Автор: проф. Джефри Сакс
Обширният и безпрецедентен в исторически план набор от международни институции предлага безценни инструменти за постигане на това, което Имануел Кант нарича „федерация на свободните държави“, пише Джефри Сакс.
През следващата година се навършват 230 години от прочутото есе на Имануел Кант „Вечният мир“ (1795 г.). Великият немски философ предлага набор от ръководни принципи за постигане на вечен мир сред народите по негово време.
Тъй като се борим с един свят, който е във война и наистина е изложен на страшен риск от ядрен Армагедон, трябва да използваме подхода на Кант за нашето време. Актуализиран набор от принципи следва да бъде разгледан на срещата на върха на ООН за бъдещето през септември.
Кант е бил напълно наясно, че предложенията му ще се сблъскат със скептицизма на „практичните“ политици:
„Практическият политик заема позицията да гледа с голямо самодоволство на политическия теоретик като на педант, чиито празни идеи по никакъв начин не застрашават сигурността на държавата, доколкото държавата трябва да се основава на емпирични принципи; така че теоретикът е оставен да играе своята игра без намесата на светски мъдрия държавник.“
Независимо от това, както отбелязва историкът Марк Мазауер в своя магистърски труд за глобалното управление, Кантовият текст е „текст, който с времето ще повлияе на поколения мислители за световното управление чак до наши дни“, помагайки да се положат основите на Организацията на обединените нации и международното право в областта на правата на човека, воденето на война и контрола над въоръженията.
Основните предложения на Кант са съсредоточени върху три идеи.
Първо, той отхвърля постоянните армии. Постоянните армии „непрестанно заплашват другите държави с готовността си да се появят по всяко време готови за война“. С това Кант изпреварва с век и половина известното предупреждение на президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер за опасностите от военно-промишления комплекс.
Второ, Кант призовава за ненамеса във вътрешните работи на други държави. По този начин Кант се обявява срещу тайните операции, които САЩ използват безмилостно за сваляне на чужди правителства.
Трето, Кант призовава за „федерация на свободните държави“, която в наше време се превърна в Организацията на обединените нации – „федерация“ от 193 държави, които се ангажираха да действат съгласно Устава на ООН.
Кант възлага големи надежди на републиканизма, противопоставен на едноличното управление, като средство за контрол върху воденето на война. Кант разсъждава, че един владетел лесно би се поддал на изкушението да воюва:
„Обявяването на война е най-лесното нещо на света, защото войната не изисква от владетеля, който е собственик, а не член на държавата, и най-малката жертва на удоволствията от трапезата, гонките, селските къщи, функциите на двора и други подобни. Следователно той може да се реши на война като на забавление по най-незначителни причини и с пълно безразличие да остави оправданието, което изисква благоприличието, на дипломатическия корпус, който винаги е готов да го осигури.“
За разлика от това, според Кант:
„Ако за решението за обявяване на война се изисква съгласието на гражданите (а в тази [републиканска] конституция това не може да не е така), нищо не е по-естествено от това, че те ще бъдат много предпазливи в започването на една толкова лоша игра, като сами си определят всички бедствия на войната.“
Кант е бил твърде голям оптимист относно способността на общественото мнение да ограничи воденето на война. Както Атинската, така и Римската република са били пословично войнствени. Великобритания е водещата демокрация на XIX век, но може би и най-войнствената сила. В продължение на десетилетия САЩ участват в непрекъснати войни по избор и насилствено сваляне на чужди правителства.
Три причини, поради които Кант е сбъркал
Има поне три причини, поради които Кант е сбъркал.
Първо, дори в демократичните държави изборът за започване на войни почти винаги е на малка елитна група, която всъщност е до голяма степен изолирана от общественото мнение.
Второ, и също толкова важно, общественото мнение е сравнително лесно да се манипулира чрез пропаганда, за да се предизвика обществена подкрепа за война.
Трето, обществото може да бъде изолирано в краткосрочен план от високите разходи за войната чрез финансиране на войната чрез дълг, а не чрез данъци, и чрез разчитане на изпълнители, платени новобранци и чуждестранни бойци, а не на наборна служба.
Основните идеи на Кант за вечния мир помагат на света да се насочи към международното право, правата на човека и достойното поведение по време на война (като Женевските конвенции) през XX век.
И все пак, въпреки нововъведенията в глобалните институции, светът остава ужасно далеч от мира. Според Часовника на Страшния съд на Бюлетина на атомните учени до полунощ остават 90 секунди, което е по-близо до ядрена война, отколкото когато и да било от въвеждането на часовника през 1947 г.
Глобалният апарат на ООН и международното право вероятно са предотвратили трета световна война досега. Генералният секретар на ООН У Тан например изигра жизненоважна роля за мирното разрешаване на Кубинската ракетна криза през 1962 г. Въпреки това структурите на ООН са крехки и се нуждаят от спешно обновяване.
По тази причина настоявам да формулираме и приемем нов набор от принципи, основани на четири ключови геополитически реалности на нашето време.
Четири ключови геополитически реалности
Първо, ние живеем с ядрен Дамоклев меч над главите си. Президентът Джон Ф. Кенеди го формулира красноречиво преди 60 години в прочутата си реч за мира, когато заяви:
„Говоря за мир заради новото лице на войната. Тоталната война няма смисъл в епоха, в която великите сили могат да поддържат големи и относително неуязвими ядрени сили и да отказват да се предадат, без да прибягнат до тези сили. Тя няма смисъл в епоха, в която едно-единствено ядрено оръжие съдържа почти 10 пъти повече експлозивна сила от всички съюзнически военновъздушни сили през Втората световна война.“
Второ, достигнахме до истинска многополюсност. За пръв път от XIX в. насам Азия изпревари Запада по икономическо производство. Отдавна сме преодолели епохата на Студената война, в която САЩ и Съветският съюз доминираха, или „еднополюсния момент“, за който САЩ претендираха след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Сега САЩ са една от няколкото свръхсили, сред които Русия, Китай и Индия, а също и няколко регионални сили (включително Иран, Пакистан и Северна Корея). САЩ и техните съюзници не могат едностранно да налагат волята си в Украйна, Близкия изток или Индо-Тихоокеанския регион. САЩ трябва да се научат да си сътрудничат с другите сили.
Трето, сега разполагаме с обширен и безпрецедентен в исторически план набор от международни институции за формулиране и приемане на глобални цели (напр. по отношение на климата, устойчивото развитие и ядреното разоръжаване), отсъждане на международното право и изразяване на волята на световната общност (напр. в Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН). Да, тези международни институции все още са слаби, когато великите сили решат да ги игнорират, но все пак те предлагат безценни инструменти за изграждането на истинска федерация на нациите в смисъла на Кант.
Четвърто, съдбата на човечеството е по-тясно свързана помежду си от всякога. Глобалните обществени блага – устойчивото развитие, ядреното разоръжаване, опазването на биоразнообразието на Земята, предотвратяването на войни, предотвратяването и контрола на пандемии – са много по-важни за общата ни съдба, отколкото в който и да е друг момент от човешката история. Отново можем да се обърнем към мъдростта на Джей Еф Кей, която звучи толкова актуално днес, колкото и тогава:
„Затова нека не бъдем слепи за различията си, но да насочим вниманието си и към общите ни интереси и средствата, с които тези различия могат да бъдат разрешени. И ако сега не можем да сложим край на различията си, то поне можем да помогнем светът да стане безопасен за многообразието. Защото в крайна сметка най-основната ни обща връзка е, че всички ние обитаваме тази малка планета. Всички дишаме един и същ въздух. Всички ние се грижим за бъдещето на децата си. И всички ние сме смъртни.“
Десет принципа, пет от Китай
Какви принципи трябва да възприемем в наше време, които биха могли да допринесат за вечния мир? Предлагам 10 принципа за вечен мир през XXI век и приканвам другите да преразгледат, редактират или да направят свой собствен списък.
Първите пет от моите принципи са Принципите за мирно съвместно съществуване, предложени от Китай преди 70 години и впоследствие приети от необвързаните нации. Те са:
1. Взаимно зачитане от всички народи на териториалната цялост и суверенитета на другите народи;
2. Взаимно ненападение от страна на всички народи спрямо други народи;
3. Взаимна ненамеса на всички нации във вътрешните работи на други нации (например чрез войни по избор, операции за смяна на режима или едностранни санкции);
4. Равнопоставеност и взаимна изгода при взаимодействието между нациите; и
5. Мирно съвместно съществуване на всички нации.
За прилагането на тези пет основни принципа препоръчвам пет конкретни принципа на действие:
6. Закриване на военните бази в чужбина, сред които САЩ и Великобритания имат най-голям брой.
7. Прекратяване на тайните операции за смяна на режими и едностранните принудителни икономически мерки, които са грубо нарушение на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави. (Политологът Линдзи О’Рурк внимателно е документирала 64 тайни операции на САЩ за смяна на режими в периода 1947-1969 г. и повсеместната дестабилизация, причинена от тези операции).
8. Придържане на всички ядрени сили (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея) към член VI от Договора за неразпространение на ядрените оръжия:
„Всички страни трябва да водят добросъвестно преговори за ефективни мерки, свързани с прекратяването на надпреварата в ядреното въоръжаване и с ядреното разоръжаване, както и за договор за всеобщо и пълно разоръжаване под строг и ефективен международен контрол.“
9. Ангажимент на всички държави „да не укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на други държави“ (съгласно Устава на ОССЕ). Държавите няма да влизат във военни съюзи, които заплашват съседите им, и се ангажират да решават споровете чрез мирни преговори и споразумения за сигурност, подкрепени от Съвета за сигурност на ООН.
10. Ангажимент на всички държави да си сътрудничат в опазването на световните общности и осигуряването на глобални обществени блага, включително изпълнението на Парижкото споразумение за климата, целите за устойчиво развитие и реформата на институциите на ООН.
Днешните конфронтации между великите сили, по-специално конфликтите на САЩ с Русия, Китай, Иран и Северна Корея, се дължат до голяма степен на непрекъснатия стремеж на Америка към еднополюсност чрез операции за смяна на режими, войни по избор, едностранни принудителни санкции и глобалната мрежа от американски военни бази и съюзи.
Десетте принципа, изброени по-горе, биха помогнали светът да се насочи към мирен мултилатерализъм, ръководен от Устава на ООН и международното право.
Автор: проф. Джефри Сакс
Източник – Consortium News
Коментирай първи