Шейсет години след знаменитата реч на Кенеди по повод началото на учебната година в САЩ, от нея все още могат да бъдат научени важни уроци за това как да може да се избегне ядрен конфликт.

Президентът Джон Ф. Кенеди остана в историята като един от големите световни миротворци. В пика на Студената война той бе основен участник в мирното разрешение на Кубинската ракетна криза, а след това успешно договори със Съветския съюз частична забрана на тестовете на ядрени оръжия. В навечерието на неговото убийство той беше предприел стъпки за прекратяване ангажимента на Съединените щати във Виетнамската война.

Американският президент Джон Ф. Кенеди (1917-1963) говори на церемонията за началото на академичната година в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963 година. Известна като „Pax Americana“, тази знаменита реч на Кенеди очертава вижданията му за световния мир

В своята зашеметяваща и ненадмината Мирна реч, произнесена точно преди 60 години, на 10 юни 1963 г., Кенеди изложи формулата си за мир със Съветския съюз. Тази реч на Кенеди осветява днешната вопиюща нуждата от кардинална промяна в подхода на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна. Досега Байдън не следваше предписанията, препоръчани от Кенеди за постигане на мир. Ако се вслуша в съветите на Кенеди, Байдън също може да се превърне в миротворец, макар и с драматично закъснение.

Някой математик би нарекъл речта на Кенеди „конструктивен план“ за постигане на мир, тъй като самата реч директно допринесе за договора за Частичната забрана за ядрени опити, подписан от САЩ и СССР през юли 1963 година. След като чува речта, съветският лидер Никита Хрушчов казва на пратеника на Кенеди в Русия Авърел Хариман, че това е била най-добрата реч на американски президент след Франклин Д. Рузвелт и че той иска да преговаря за мир с Кенеди.

Най-сигурният ключ към мира, според Кенеди, е фактът, че и двете страни искат мир. В речта Кенеди описва мира „като необходимия разумен край (цел) на разумния човек“. Но той признава, че постигането на мир не е лесно: „Осъзнавам, че постигането на мир не е толкова лесно, колкото постигането на война, затова и често хората остават глухи за думите на миротвореца. Но в този драматичен момент ние нямаме по-неотложна задача.“

Лесно е да паднеш в капана на това да хвърлиш вината за конфликта само върху едната страна, предупреждава Кенеди. Лесно е да паднеш в капана на това да настояваш само противникът ти да смени отношението и поведението си. Кенеди е много ясен: „Ние трябва да преразгледаме нашето собствено отношение – като индивиди и като държава – защото нашето отношение е толкова важно, колкото и тяхното.“

Кенеди атакува преобладаващото мнение в пика на Студената война, че мир със Съветския съюз е невъзможен, че „войната е неизбежна – че човечеството е обречено – че сме в хватката на сили, които не можем да контролираме. Ние не трябва да приемаме този скептицизъм, такова едно мислене е самоунищожително. Нашите проблеми са създадени от човек и следователно, те могат да бъдат разрешени от човек.“

Най-важното, казва Кенеди, е че „ние не трябва да виждаме само изкривения и безнадежден аспект на другата страна.“ Ние не трябва „да виждаме конфликта като неизбежен, уреждането като невъзможно, а диалога с отсрещната страна единствено като размяна на заплахи. Ние трябва да приветстваме руския народ за многобройните му постижения – в науката и в космоса, в икономиката и индустриалния растеж, в културата и в делата на храбростта.“, казва Кенеди.

Кенеди знаеше, че щом като мирът е от взаимен интерес за САЩ и Съветския съюз, мирен договор може да бъде постигнат.

Кенеди предупреждаваше, че поставянето на ядрен съперник в ъгъла може да го доведе до отчаяни действия. „Преди всичко, защитавайки собствените си жизнени интереси, ядрените сили трябва да избягват тези конфронтации, които водят съперника да избира между унизителното оттегляне и ядрената война. Да се държим по този начин в днешната ядрена ера ще е доказателство единствено за банкрута на нашата политика, или за колективното ни желание да умъртвим света.“

Кенеди знаеше, че щом като мирът е от взаимен интерес за САЩ и Съветския съюз, мирен договор може да бъде постигнат. На онези, които казваха, че Съветският съюз няма да се съгласи на мирен договор, Кенеди отговори, че „както Съединените щати и съюзниците им, така и Съветският съюз и съюзниците му имат вопиеща необходимост от справедлив и истински мир и от спиране на състезанието по въоръжаване. Споразуменията за прекратяване на тази конфронтация са в интерес както на Съветския съюз, така и в наш – можем да сме сигурни, че дори най-големия ни враг ще спазва сключени договорни задължения, когато тези договорни задължения са и от негов собствен интерес.“

Кенеди наблегна на важността от директна комуникация между двамата съперници. Мирът, каза той, „ще изисква повишено разбиране между Съветите и нас. А повишеното разбиране ще изисква повече контакт и комуникация. Една стъпка в тази посока е предложената уговорка за пряка линия между Москва и Вашингтон, за да се избегнат опасните отлагания и от двете страни, недоразуменията, погрешно възприемане на действията на другия, които могат да се случат по време на криза.“
Никога не трябва да преговаряме от страх. Но и никога не трябва да се страхуваме да преговаряме.

В контекста на украинската война поведението на Байдън беше почти пълна противоположност на това на Дж.Ф.Кенеди. Байдън не спря лично и постоянно да очерня руския президент Владимир Путин. Неговата администрация дефинира крайната цел на Америка като „отслабване на Русия“. Байдън избягваше всякаква комуникация с Путин. Двамата не са разговаряли нито веднъж след февруари 2022 г., а Байдън отказа двустранната среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия.

Байдън отказа дори да признае, камо ли да разгледа, дълбоките опасения на Русия за нейната сигурност вследствие разширяването на ВАТО. Путин многократно изрази, често дори яростно, опасенията на Русия от разширяването на НАТО в Украйна – страна с две хиляди-километрова граница с Русия. САЩ никога не биха толерирали руски или китайски военни бази на територията на Мексико, с която САЩ имат 2000 мили обща граница. Време е Байдън да преговаря с Русия относно спиране на разширяването на НАТО като част от по-широки преговори за приключване на войната в Украйна.

Когато през януари 1961 г. Кенеди дойде на власт, той ясно заяви позицията си за преговорите: „Нека никога не преговаряме от страх. Но нека и никога не се страхуваме да преговаряме. Нека и двете страни се съсредоточат върху нещата, които ни обединяват, вместо да задълбаваме проблемите, които ни разделят.“

В своята Мирна реч Дж. Ф. Кенеди ни припомни, че онова, което обединява Съединените щати и Русия е, че „всички ние населяваме тази малка планета. Всички ние дишаме един и същ въздух. Всички ние се борим за по-доброто бъдеще на нашите деца. И всички ние сме смъртни.“

Автор: Джефри Сакс, commondreams.org

Източник: commondreams.org

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: