Слово на университетския преподавател Джефри Сакс след като му б връчена наградата “Танг” за “Устойчиво развитие” в Тайван:

Според последните данни световните военни разходи възлизат на $2.2 трилиона, което е повече от достатъчно, за да се сложи край на крайната бедност в целия свят. Моята страна – САЩ – шокиращо, харчи повече от 40% от тази сума или повече от $1 трилион годишно. Страната ми ема една сбъркана политическа система, която с удоволствие гласува “за” военните разходи, но отказва да гласува “състрадателни” разходи и това е толкова дълбоко вкоренено в американската политическа система, че прави света все по-несправедлив, опасен и кризисен. Толкова, колкото не можете да си представите. Между другото тази политическа система в САЩ не прави нищо и за американския народ. Вече не става дума за това, че Америка експлоатира света, а че Америка застрашава света.

Продължителността на нашия живот в САЩ е намаляла драстично за последните девет години. Продължителността на живота у нас сега е паднала на 76 години – тя е значително по-ниска, отколкото в Китай, много по-ниска, от тази в Тайван и с 9 години по ниска от тази в Япония. И въпреки това онези във Вашингтон продължават тази неолиберална политика, която унищожава населението. Това е криза на мисленето и преведено означава – институции, които не функционират.

И понеже продължителността на живота ни е намаляла през последните 9 години, нашият Конгрес не е направил почти нищо, освен да увеличи военните разходи.

Наричаме ги “разходи за отбрана”, но това не е са пари за отбрана, а за нападение и за американския данъкоплатец са още и обидно харчене на пари.

Списание The Economist казва, че Тайван е най-опасното място в света. Имайте обаче едно на ум, когато четете англо-саксонски статии.

Но позволете ми да кажа няколко думи за днешната прокси война между САЩ и Русия в Украйна, както и за начините за нейното прекратяване. Единствената страна в Централна Америка, в която няма и не е имало въоръжен конфликт е Коста Рика. Тя е изключително интересна, защото през 1948 г. Коста Рика елиминира армията си и вече няма такава. Всички останали страни в Централна Америка имат, но Коста Рика е единствената в този регион, която избягна война. Да имаш армия не означава, че ще живееш в мир, не значи и че ще живееш сигурно. Да имаш армия означава военни преврати, провокации, външни заплахи или манипулации отвън, особено след като САЩ обучиха толкова много армии по света на това как се правят тези работи. Да имаш армия не ти дава сигурност.

През последната една година с жена ми живеем във Виена, в много интересен контекст. Австрия беше една от окупираните от СССР страни след края на Втората световна война. Почти всички държави, които попаднаха в съветската сфера на влияние, имаха на териториите си съветски войски до 1989 г.

Австрия беше изключение. Съветските войски се изтеглиха оттам доброволно още през 1955 г. Това е много интересен случай, за да разберем по-добре войната и мира и какво накара СССР доброволно да се изтегли от Австрия през 55-та до ден днешен. Беше ли, защото Австрия е част от НАТО? Не! Австрия и към ден – днешен не е в НАТО. Тя е единствената страна в региона, която не е член на НАТО. Това, което се случи през 1955 г. беше, че Австрия ясно декларира своя неутралитет и че никога няма да приеме натовски или американски войски на своя територия. Затова СССР изтегли всичките си войски, защото Австрия вече не представляваше заплаха. Така съветските войски си отидоха вкъщи, а Австрия се превърна в прекрасна, жизнена и демократична страна, с изключително висок стандарт на живот, богата култура и никога, в нито един момент до ден днешен не е заплашена нито от СССР, нито от Русия. В нито един момент. Защото не представляваше заплаха нито за СССР, нито за днешна Русия. И това е само защото беше неутрална страна.

Това е един много поучителен и почти забравен епизод от историята, който заслужава много по-задълбочено анализиране, не само за Австрия, но и за това, което е можело да се случи в света. Една от причините СССР да се реши на тази крачка е, че искаше да даде пример, а посланието беше: Ако страната стана неутрална, ние се изтегляме. А целта на руснаците тогава беше да убедят САЩ, че и Германия трябва да стане неутрална. Това е много интересен момент, защото нацистка Германия причини над 20 млн. съветски жертви, но през 1945г, Съветският съюз, страната пострадала най-много във войната, поиска демилитаризация на Германия. САЩ обаче казаха НЕ на това съветско предложение. Още в края на 40-те САЩ започнаха да въоръжават Германия, а през 1951 г., американската окупационна зона, заедно с френската и британската, станаха Федерална Република Германия – напълно инкорпорирана в новия американски военен съюз НАТО. Това, разбира се, с превърна в огромна заплаха за руснаците, защото страната, която ги нападна няколко години по-рано и им причини над 20 млн. жертви отново биваше милитаризирана. Тогава СССР каза на САЩ: Трябва да се подпише договор, трябва да спре въоръжаването на Германия. Но САЩ им отговориха: Не, ние сме НАТО и сме срещу вас.

През 1955 г., когато след смъртта на Сталин Хрушчов дойде на власт, Съветският съюз опита отново – Австрия обяви неутралитет, руснаците се изтеглиха, а посланието беше: Ако и Германия обяви неутралитет, ние се изтегляме и подписваме нов мирен договор за Европа. САЩ обаче напълно отхвърлиха идеята. Нашите най-видни историци и експерти по Русия, като Джордж Кенан, многократно и остро призоваваха за неутралитет на Германия, за да има мир и край на конфронтацията между СССР и САЩ. И въпреки че той беше автор на т. нар. “политика на сдържане”, той не призоваваше за Студена или Гореща война, а за разумна политика, неутралитет на Германия и през 1957г. изнесе лекция по ББС, призовавайки точно за това. Кенан обаче не беше чут и така се оказахме в Студена война, в надпревара по въоръжението и почти до край на света през 1962 г. заради ядрената конфронтация. И ако се вгледате по-дълбоко в Кубинската криза, ще видите, че става въпрос за същото, за Германия. Само нашите най-изтъкнати историци са наясно, но това не е историята, която ние разказваме. Така САЩ отказаха шанса за траен мир, а светът оцеля по чудо…

(Край на първа част)

Автор: Джефри Сакс