Вашингтон и Брюксел нагнетяват страх в западното общество от Китай и Русия, като манипулират фактите

Светът е на ръба на ядрена катастрофа до голяма степен заради нежеланието на западните политически лидери да разкрият истинските причини за ескалиращия глобален конфликт. Безмилостният западен разказ, че Западът е благороден, докато Русия и Китай са зли, е не просто крайно глуповат, а и изключително опасен. Той е отчаян опит да се манипулира общественото мнение, така че на никой дори да не му хрумва за истинска и крайно наложителна дипломация.

САЩ и Европа трябва да се замислят над факта, че ако бяха спрели по-нататъшното разширяване на НАТО и бяха накарали Украйна да изпълни подписаните от нея споразумения за Донбас – Минск 1 и 2, тази ужасна война в Украйна нямаше да се случи.

Основният външнополитически наратив на Запада е вграден в Стратегията за национална сигурност на САЩ, приета още преди няколко години. В нея ясно е написано, че Китай и Русия са непримирими врагове, които „се опитват да подкопаят американската сигурност и просперитет“. Пак там пише, че „Русия и Китай са решени да направят икономиките си по-малко свободни и по-малко справедливи, да разширят военния потенциал на армиите си и да наложат контрол върху информацията и данните, за да репресират своите общества. Крайната цел на тези две държави е да разширяват влиянието си по света“. Иронията е, че от 1980 г. САЩ са участвали в поне 15 отвъдокеански войни (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен са само няколко от тях), докато Китай не е участвал в нито една, а Русия само в една (Сирия) извън бившия Съветски съюз. САЩ имат военни бази в 85 страни, докато Китай има само в 3, а Русия в 1 (Сирия) извън бившия Съветски съюз.

Президентът Джо Байдън разпространява баснята, че най-голямото предизвикателство за САЩ и останалия демократичен свят днес е конкуренцията му с автокрациите Русия и Китай, които „се стремят да увеличат собствената си власт, да изнасят и разширяват влиянието си по света… и които оправдават своите репресивни политики и практики с това, че са по-ефективен начин за справяне с днешните предизвикателства“. Стратегията за сигурност на САЩ – дози фундаментален американски документ не е дело на който и да е президент на САЩ, а на американската система за сигурност, която е до голяма степен автономна и действа зад стена от секретност.

Прекомерният страх от Китай и Русия се продава на западната общественост чрез манипулиране на фактите. Преди 20 години Джордж У. Буш-младши продаде на западните общества идеята, че най-голямата заплаха за Америка е ислямският фундаментализъм, без да спомене, че всъщност ЦРУ със съдействието на Саудитска Арабия и други страни създаде, финансира и обучи джихадистите в Афганистан, Сирия, Пакистан и в други страни, за да се бият във войните на Америка.

Да си спомним и за нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 г., което беше описано от западните медии и политици като акт на непредизвикано с нищо съветско вероломство. Години по-късно от разсекретени документи научихме, че съветското нахлуване в Афганистан всъщност е било предшествано от операция на ЦРУ, целяща точно да провокира съветската инвазия! Същата дезинформация се случи и по отношение на Сирия. Западната преса изобилства от обвинения и клетви срещу Владимир Путин заради военната помощ на Москва към режима на сирийския президент Башар ал-Асад в началото на 2015 г. И никой не споменава, че няколко години преди това, в началото на 2011 г. САЩ подкрепиха свалянето на ал-Асад, както и че ЦРУ финансира голяма операция (Timber Sycamore) за свалянето на Башар Асад години преди пристигането на Русия.

Или още по-наскоро, когато председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси най-безразсъдно отлетя за Тайван въпреки предупрежденията на Китай въз основа на подписаните от САЩ споразумения, никой външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси. За сметка на това министрите от Г-7 солидарно като един остро разкритикуваха „прекалено острата реакция“ на Китай по повод пътуването на Пелоси. Западният разказ за войната в Украйна е, че това е непровокирана атака от страна на Путин, който се стреми да възроди Руската империя. Истинската история обаче е друга и тя започва с обещанието на Запада пред съветския президент Михаил Горбачов през 91 г., че „НАТО няма да се разширява на изток и с инч“. Обещание, последвано от четири вълни на разширяване на НАТО: през 1999 г., включвайки три централноевропейски държави; през 2004 г., когато алиансът присъединява още 7, с което стъпва на Черно и Балтийско море; през 2008 г. НАТО се ангажира да присъедини Украйна и Грузия; и през 2022 г., когато НАТО започна преговори за присъединяване с 4 държави от Азиатско-тихоокеанския регион. Тук целта е ясна – освен срещу Русия, западният натиск да се разшири и срещу Китай.

Западните медии не споменават и за ролята на САЩ в незаконното сваляне на проруския президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспеха на Франция и Германия да накарат Украйна да спазва Минските споразумения, въпреки че двете страни бяха гаранти по тяхното подписване и спазване; огромните партиди американско оръжие, изпратени в Украйна от правителствата на Тръмп и Байдън в навечерието на войната. Нищо не се споменава и за отказа на САЩ да преговарят с Путин за приемането на Украйна в НАТО.

Разбира се, НАТО казва, че целите му са чисто отбранителни, затова Путин нямало от какво да се страхува. Или казано иначе: Путин не трябва да обръща внимание на операциите на ЦРУ в Афганистан и Сирия; на бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.; на свалянето на Муамар Кадафи от НАТО през 2011 г.; на окупацията на Афганистан от НАТО в продължение на последните 20 години; нито на „гафа“ на Байдън, който открито призова руския народ да свали Путин от власт (което, разбира се, изобщо не беше гаф); нито на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, който заяви, че целта на войната на САЩ в Украйна е отслабването на Русия.

В основата на всички тези незаконни действия на САЩ е желанието им да останат световен хегемон, който да продължи да командори и ползва цялата планета в своя лична полза. За целта в момента Вашингтон се стреми да привлече колкото се може повече военни съюзници по света, за да сдържа или победи Китай и Русия. Това обаче е опасна, измамна и крайно остаряла стратегия. САЩ имат едва 4,2% от световното население, а вече едва 16% от световния БВП (измерен по международни цени). Всъщност комбинираният БВП на Г-7 сега е по-малък от този на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и разликата продължава да се увеличава в полза на БРИКС. Населението на Г-7 е само 6% от населението на света, а това на БРИКС е 53 % от световното. А към БРИКС се очаква в съвсем близко бъдеще да се присъединят още десетки държави като Аржентина, Египет, Иран и пр.

Има само една страна, чиято открито декларирана фантазия е да бъде доминиращата сила в света – САЩ. Крайно време е САЩ да проумее кои са истинските източници на нейната сигурност: вътрешно социално сближаване на американското население, а не неговото разделяне по всевъзможни признаци по политиката на идентичностите… и отговорно сътрудничество с останалия свят. Крайно наложително е Америка час по-скоро да се освободи от илюзиите си за световна хегемония. Само с така коригирана външна политика САЩ и техните западни съюзници биха избегнали война с Китай и Русия и биха позволили на света да се заеми с безбройните си истински екологични, енергийни, хранително-продоволствени и социални кризи.

И най-вече, в този момент на изключителна опасност, европейските лидери трябва да потърсят истинския източник на европейската сигурност. Защото той не се съдържа в хегемонията на САЩ, а в подписването на европейски споразумения за сигурност, които да зачитат легитимните интереси на сигурността на всички европейски нации. В това число на Украйна, но също и на Русия, която продължава да се съпротивлява на разширяването на НАТО в Черно море. Европа трябва да се замисли върху простичкия факт, че отказът от разширяване на НАТО на изток и изпълняването на споразуменията от Минск биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. В този случай дипломацията, а не военната ескалация, е истинският път към европейската и глобалната сигурност.

Джефри Д. Сакс /Jeffrey D. Sachs е университетски професор и директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет в САЩ, където ръководи The Earth Institute от 2002 до 2016 г. Той също така е президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН и главен комисар на Комисията за широколентов достъп на ООН за развитие. Бил е съветник на трима генерални секретари на Организацията на обединените нации и в момента служи като анализатор на Цели за устойчиво развитие при генералния секретар Антонио Гутериш. Сакс е автор на знаменитата книга „Нова външна политика: отвъд американската изключителност“ (2020). Други негови книги са: „Изграждане на новата американска икономика: интелигентна, справедлива и устойчива“ (2017) и „Епохата на устойчивото развитие“ (2015), която пише в съавторство с Бан Ки Мун.

Източник: commondreams.org

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: