Защо Русия векове наред не може да се разбере със Запада, включително и днес за Украйна? Отговорите на този въпрос са минимум десет. Затова и в тази статия изброявам десетте основни причини. Изводът е, че имаме различна психология и поставяйки се на мястото на опонента, и те, и ние правим една и съща грешка, приписвайки собствените си мотиви на отсрещната страна. Въпросът обаче е кой какви мотиви има.

Повярвайте ми, знам за какво пиша, занимавал съм се с тази сложна материя като международен журналист и кореспондент на руски медии, живял дълго време в няколко западноевропейски страни и САЩ – общо над 40 години. Много съм видял и анализирал през тези 40 години. И наблюдавайки как днес отношенията между Русия и Запада отново се влошиха до крайност, ясно виждам нещо, което по-неопитен анализатор може да не види. Сега ще разгледам подробно само най- актуалния въпрос: Защо ни е така трудно да се споразумеем със Запада, въпреки, че раздорът ни води света до ръба на ядрена война?

Основната причина. Мнозина предполагат, че трябва да има някаква дълбока, основна причина за това, независимо от масовото говорене и от двете страни на повърхностни лозунги. Ето и причината: коренно различната ни психология със Запада. И тяхната, и нашата психология са се е формирали под въздействието на различни културни традиции. Това е първата и основна причина за раздора. И прави много трудно намирането на компромис. По тази причина Русия смята, че всички страни имат свои собствени интереси, както и че имат право на тях. Следователно задачата на дипломацията е на базата на взаимни отстъпки да се изработва баланс на интересите, който да позволи на всеки да запази реномето си, да сключва и ратифицира споразумения, да сключи, които след това честно и стриктно да се спазват.

Дори по отношение на тези параметри, в които интересите на страната не могат да бъдат осигурени в необходимата степен поради сложността на договорката. Всички тези Хелзинкски актове, Мински споразумения и прочее, Москва спазваше свято и ревностно до самия край. До голямата схизма със Запада. Нашето МВнР (авторът е руснак- б.р.) и сега би влязло в мирни преговори с голяма радост, ако беше възможно да се постигне компромис със Запада за Украйна, дори някакъв частичен и даже в най-минимална степен, но да се вземат предвид интересите на Русия. Оттук и всички тези искрени опити на Москва да се договори с Киев и неговите западни спонсори – първо в Беларус, а после и в Турция.

Убедени расисти: Западът обаче гледа на желанието на Русия за мирно уреждане на конфликта по съвсем различен начин. Неговите представители абсолютно искрено вярват, че единствените законни интереси в света са техните собствени, други, особено „грешната“ Русия, не могат да имат такива. Те смятат за скандален и възмутителен отказа на Москва (след войната в Грузия, след майдана в Киев и опитите за цветна революция в Москва) да си затвори очите за факта, че Западът методично „отхапва“ и „смила“ бившите съветски територии, тласкайки Русия все повече в ъгъла. Западните лидери са убедени (слушайте Шолц, Борел, Столтенберг и прочее), че компромисът с Москва за Украйна ще бъде не само ужасна „загуба на реноме“ за тях, но и „тежко поражение“ на ЕС и НАТО… и признание за „ слабост“ на Запада пред целия свят.

И ако види Запада слаб, Путин няма да се ограничи само с превземането ЛНР, ДНР , Херсон и Запорожие, а след като превземе цяла Украйна, ще отиде във Варшава и Берлин, ще завземе балтийските държави и Финландия. Защо смятат така? Защото те на мястото на Путин щяха да направят точно това. ЦРУ и MИ6, разбира се, разбират несъстоятелността на тези страхове на западните общества, които произтичат от специфичната им култура, но в интерес на Запада, особено на неговата англосаксонска част, те стимулират тези страхове. И средностатистическите глуповати европейски политици, които са мнозинство, искрено вярват в тези глупости. И форсираха конфликта до такава степен, че ако доскоро Москва би се радвала да сключи мир с Украйна, то сега тя нищо чудно да узрее и да поиска нещо повече – и то само заради налудностите на Запада и арогантността на Киев.

Освен това всякакви споразумения, които Русия смята за свещени, за западните държави подлежат на тълкуване и са еднопосочна улица. От Русия те очакват да изпълнява задълженията си, докато самите те по никакъв начин не се чувстват длъжни да изпълняват своите. Когато един западняк е убеден, че си няма работа с „джентълмен“, е напълно нормално и дори „морално“ да прецака отсрещния. Или поне да се опита да го направи

Трето: Западът е убеден в своето културно превъзходство над Русия, като смята руснаците в най-добрия случай за свои посредствени „ученици“, а в най-лошия – за безнадеждни подчовеци, които само външно приличат на тях – цивилизованите европейци. Сега обаче това е в миналото. Всичко се промени с началото на Специалната военна операция в Украйна, по-долу ще обясним защо. Повтаряме: на западняците им е позволено всичко. А на останалите – само с тяхното изрично разрешение.

Следователно на Западът му беше позволено да откъсне исторически сръбското Косово от Сърбия и да го предаде на албанските главорези, но същото действие е абсолютно забранено за Русия в случая с Крим. Ние можем, вие не можете. Не ползвайте Косово като прецедент в международното право – той важи само за нашите действия. Ясно е, че руснаците категорично не приемат тази расистка логика. Те смятат така: щом вие можете, значи и ние можем, вашият прецедент става и наш прецедент. Западняците просто полудяват от това, опирайки се на „двойни стандарти“

Четвърто: Разликата в психологията. Тя се проявява по отношение на украинския конфликт по друг начин. Русия по всякакъв начин се стремеше да избегне пълномащабна истинска война в Украйна. Москва извърши куп маневри, имитиращи военни действия, като през цялото време се надяваше да постигне споразумение с Киев, и едва сега – след почти осем месеца от началото на СВО – започна плахо да унищожава енергийната и логистична инфраструктура на Украйна, която от ден първи воюва не на шега с нас и хвърля всички сили да ни унищожи с активната подкрепа на целия солидарен Запад, разбира се.

Москва през цялото време воюва с една вързана ръка зад гърба си и взе решение за „първата вълна“ на частична мобилизация едва когато съотношението на силите на бойното поле се достигна 8 срещу 1 в полза на Украйна и замириса на много големи проблеми. Американците на наше място биха сринали страната до основи още в първия ден на конфликта и после методично биха стривали на прах с безлична хладна жестокост всеки гражданин на страната, който застане на пътя им, както направиха във Виетнам и в още над 500 подобни конфликта.

Ние обаче смятаме украинците за руснаци като нас и през първата седмица на войната, понасяйки големи загуби, пощадихме дори техните военни. И после дълго се биехме „с вързани ръце“ – с непрестанните заповеди от Генералния щаб как това не може да правим, а само това може… С тази щадяща противника стратегия Москва целеше и да направи благоприятно впечатление на външния свят, за да го убеди, че е била принудена да се намеси след като Западът пренебрегна всички руски предупреждения в продължение на 15 години. Затова и осем месеца след началото на СВО Украйна изглежда така, все едно на нейна територия не се води война – малко следи от нея бихте намерили там, ако самите украинци не бяха взривили мостовете си заради страха от руска инвазия и не бяха брутално обстрелвали собствените си градове в Южна и Източна Украйна. Ние удряме само военни цели, щадим цивилното население по всякакъв начин, оказваме му хуманитарна помощ. И ние сме тези, които непрекъснато се стремят към постигане на мир – нещо, което Киев и неговите англо-саксонски покровители отказват.

Как обаче всички тези наши щадящи действия бяха възприети от Запада? Като безнадеждна слабост на омразната Русия. „Руснаците се пречупиха, свършиха им ракетите, войниците им не искат да воюват, масово бягат от мобилизация, недоволството на населението им расте и това е добре за нас. Това означава, че трябва да доставим още повече оръжия на украинците, да изпратим наемници от цял свят, да им предоставяме още по-подробна разузнавателна информация онлайн от нашите сателити и… да нанесем военно поражение на руснаците в Украйна, да дестабилизираме Русия, за да сложим край на нейната държавност и да я колонизираме по-късно.

Но защо, с какво заслужихме подобно отношение? Защото, и това е пето, въпреки огромното желание на Москва да живее в мир и приятелство с всички, от времето на Иван Грозни Западът възприема Русия като екзистенциална заплаха за цивилизацията си. Затова тази опасност трябва да бъде колкото се може по-малка и даже е за предпочитане да бъде раздробена и разчленена на множество по-малки опасности. Няма Русия – няма проблем. Русия обаче, въпреки полските, шведските и общоевропейските нашествия при Наполеон и Хитлер, чиято неприкрита цел е била да унищожат страната ни, продължава да се отнася спокойно към Европа.

Руснаците никога не са имали намерение да превземат Запада и, съдейки по себе си, винаги са дарявали западняците с миролюбие, на което са способни обаче само те. Това е сериозна грешка. Западноевропейците не ни отвръщат със същото и за последните 30 години допълзяха от Берлин до Ленинградска област, въпреки многобройните обещания към Москва да не разширяват НАТО отвъд границите на Германия. Трябва най-сетне и екстрено бързо да поумнеем – имаме си работа с хищници, опасни и коварни.

И процесът на проумяване и поумняване у нас, между другото, вече е започнал. Затова, шесто, ни става все по-трудно да преговаряме с тях. Няма го предишното наше наивно доверие към тях – нещо, което силно дестабилизира ситуацията. Дестабилизира се и от факта, седмо, че западняците, които се смятат за наши учители, просто побесняват, когато не им се подчиняваме. Ние отдавна спряхме да вярваме на тяхната демагогия. Че те, видите ли, разполагали американски системи за противоракетна отбрана в Европа да се защитят от севернокорейските ракети или че НАТО и демокрацията са едно и също нещо и следователно човек или държава не може да протестира срещу разширяването на Алианса, без да е враг на демокрацията.

А руснаците все повече се дразнят от лъжеученията на западняците, с които непрекъснато ни облъчват. Днес те са откровено възмутени, че руснаците се смятаме за европейци, без да се разкайваме за „сексизма“, „расизма“ и сме напълно – според западните критерии – „крайно консервативни“, и то без да го считаме за срамно. Културната ни, ментална и религиозна традиция да поддържаме в живота си превес на духовното над материалното е напълно неразбираема и неразгадаема за западняците. Пълното неразбиране на последното от управляващите кръгове на Запада доведе между другото и до глупавото им решение за анти-руските санкции. Санкции удариха много по-болезнено самите западняци, отколкото руснаците, които се отнасят към тях с презрение.

Руснаците (в края на краищата ние сме миролюбив народ, отворен към света и винаги готов да помогне) все още трудно се примиряват с една, вече неведнъж доказана истина: Да можеш да се „разбереш“ със Запада означава да си силен и да не зависиш от него. И че, осмо, има само един начин да накараш Запада временно да се влюби в теб  и той е като започнеш да проливаш кръвта си в борбата срещу ваш общ враг. Както направи например Русия по време на Втората световна война. И това западно „влюбване“ приключи почти веднага след нейното завършване, дори малко по-рано.

Между другото, след Наполеоновите войни и превземането на Париж от руснаците, беше същото. Западняците са готови за известно време да се преструват, че общуват с Русия на равни начала, заблуждавайки нашите лидери с всякакви „разведрявания“ и „конвергенции“. Но са го правили само когато се почувстват слаби и докато се стабилизират. И винаги се оказва, че прегръдките на Запада са с цел да ни удушат. Докато Русия се самоунищожаваше с десетилетия, за да се интегрира по някакъв начин в Запада, същият този Запад силно я аплодираше. Но когато стана ясно, че страната ни си връща старите свръхсили и няма никакво намерение да воюва с Китай заради интересите на Запада, а напротив, възнамерява да се сприятеляваме с него все повече – злобата и омразата на Запада избуяха отново. И това е поредната пречка пред мирните преговори между нас и нашите опоненти в момента.

Девето, и това е много важно, Русия силно „обиди“ Запада. С факта, че, уморена да чака Запада да гарантира нейната безопасност, тя прибягна до оръжие в Украйна, започна СВО, тоест някаква форма на война. Това беше „удар в сърцето“, тъй като във вечната си борба с Русия Западът е свикнал да постига целите си в нашата страна с хибридни, подмолни методи, с активното участие на спецслужбите, които да наливат огромни суми пари в псевдогражданското общество, събрано в НПО за влияние. Той постига целите си и чрез култивиране на нацизма в Украйна и превръщането му в терористична “Украинска държава на Ивано-Франковск и Лвов под контрола на Западноукраинските елити”.

И тогава започна войната. Но се оказа, че европейците и особено западните са станали пацифисти, които не искат да воюват за нищо на света, страхуват се от това. Не е достатъчно да се отделят повече средства за армията, което  западните държави правят сега – ще са необходими няколко поколения, за да възпитат героичен, войнски дух у момчетата и мъжете си. А разните му там трансджендъри, бинарни и небинарни личности или обикновени страхливци и депресирани изследователи на вътрешния си свят с нормална сексуална ориентация няма да защитят родината си, още по-малко пък ще се бият за някаква си Украйна. Действията на Москва поставиха Запада и неговите общества пред необходимостта от много болезнено преструктуриране и сега ни остава да видим как ще се справят с това. По отношение на западния военно-промишлен комплекс няма такива съмнения – там парите се печатат и загребват с лопати. Но ще видим дали ще произведат нещо свястно и в необходимите количества.

И накрая, десето (Трябва да се сложи край). В допълнение към отвратителния западен расизъм, който сега на Запад е позволено да се демонстрира открито срещу руснаците, влиза в действие и друг фактор, който може да направи изключително трудно договарянето с Русия, ако не точно сега, то в обозримо бъдеще. Това е бързо нарастващата взаимна антипатия. Западняците, повтаряме, ни смятат за безнадеждно изостанали от „прогресивния” свят хора, закоравели консерватори, нещо повече – принципни противници на „модерните ценности”, а ние ги смятаме за презрени перверзници.

Още малко и техният свят ще стане харам за нас, както за руснаците от 1812 г., които се надигнаха, включително и крепостните селяни, за да защитят страната си, в която, както им се струваше, Антихристът беше нахлул с армията си. За да разберете по-добре какво имам предвид, „полюбувайте се“ на снимката на министър-председателя на Люксембург с неговата брадата „съпруга“ с космати гърди, облечен/а в луксозна вечерна рокля.

Пълното отхвърляне – защото руснаците не могат да направят нищо друго по въпроса – ни прави, в очите на западните привърженици на „модерните ценности“ екзистенциални, смъртни врагове. Същото важи в не по-малка сила и с обратен знак от нас към тях. Какво можем да се договорим с такъв свят, какво можем да научим от него днес? Можете само да му обърнете гръб, като преди това го подредите здраво и качествено, че да не му и хрумне забие нож в него.

Между другото, това сега прави Русия в Украйна: няма да имаме нормален и спокоен живот, докато не се изреже този раков тумор. Защото тази земя и нейните хора са нашата Русия, Южна Русия, която първо трябва да бъде освободена, а след това изтръгната от лапите на Запада. Ако успеем, западняците за пореден път в историята си ще се престорят, че ни уважават и ще признаят легитимните ни интереси.

Сергей Латишев

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/fxxPFgpWQYU

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: