От седмици Делян Пеевски не е напускал личния си апартамент с бронирани прозорци и врати. Скрил се е там от протестиращите, от които се страхува смъртно, но също и от доскорошните му господари от задкулисието, които над 15 години го ползваха като маша за мръсните си афери.

Ахмед Доган и Делян Пеевски вече не са това, което бяха – първи дружки, учител и син, шеф и бъдещ приемник. Отскоро те са във война. Причините са много, а ние ще споменем някои. Пеевски заявил на агата, че вече му е изплатил „чиракуването“ и е време да поеме целия бизнес. Отчел му дяловете от придобиването на ТЕЦ „Варна“, пристанището към централата, за ремонта на което държавата наля над 300 млн народна пара, двореца на Росенец, както и кешове от заграбването на активите на КТБ. Верен на себе си, Пеевски поискал от Доган да му даде да оглави движението. Така щяло да е по-добре пред Европа. През юни 2019 г. защитникът на властта и на Борисов, политологът Стойчо Стойчев заяви в „Панорама“ на БНТ: ДПС тества обществото и структурите на партията как ще възприемат Делян Пеевски като лидер на движението.

И точно това Доган не е могъл да преглътне. Както и опитите на Делян да приватизира младежкото ДПС.

Междувременно се стигнало до сблъсък между Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Последният от няколко години върти част от бизнеса на Доган, дори чрез съвместни фирми, което изнервя ужасно Пеевски.

Освен всичко друго Доган знае как Пеевски се отблагодари на банкера Цветан Василев за всичко, като му фалира банката и заграби голяма част от активите. Доган знае, че Делян в един момент ще направи същото и с него.

Сблъсъкът между Доган и Пеевски е типично мафиотски: разправа в „семейството“ между Capo di tutti capi и кандидатът за мястото му.

Пеевски трепери от протестите, защото знае, какво го чака, ако се случи това, за което настояват. Ще трябва да отговаря на много неудобни въпроси. Например как е станала приватизацията на „Булгартабак“, кои имат дялове във фирмата. В процеса на придобиване предоставяни ли са дялове на Бойко Борисов и Ахмед Доган чрез подставени фирми и лица? Г-н Делян се опитва да прикрие следите, но следи винаги остават…

Политическата и бизнес кариера на Пеевски стартира през 2001 г. по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Само на 21 години Пеевски става ключово лице в партията, след като става парламентарен секретар на тогавашния министър на транспорта Пламен Петров. Петров бе участник в онази доста съмнителна сбирка на яхта, където се събраха министри, политици и мафиоти, организирана от Спас Русев.

Пеевски става съучредител на сдружението „Младежко НДСВ“ заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен.

По същото време Пеевски оглавява борда на най-голямото ни пристанище – Варна. Тогава Пеевски дори няма завършено висше образование. Какво и как е вършил Пеевски по време на управлението си на пристанището можем да гадаем, но от имотната му декларация през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. става ясно, че той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. „Павлово“, друг апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Декларираната официална цена на придобивките е 152 263 лева, което е смешно и ще трябва да обясни.

През април 2005 г. във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопански отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон пише, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласуват той да стане следовател.

Пеевски престоява само пет месеца на поста, като и до днес на никого не е ясно какво е вършил през това време. Слуховете подсказват, че не си е губил времето и е станал приятел с известния следовател Петьо Петров, известен още като Петьо Еврото. Това обяснява много от последващите епизоди от пъстрата творческа биография на г-н Делян, както и последните разкрития на Антикорупционния фонд и филма на Николай Стайков „Осемте джуджета“.

След „следователския период“ Делян изведнъж получава поста на зам.-министър в Министерството на държавната политика за бедствията и авариите, докато ведомството се оглавява от ДПС и Емел Етем. Скандалното в случая е, че дори след като получава зам.-министерския пост, никой не знае от коя квота е Пеевски. Както вече споменахме, кариерата му започва от НДСВ, които присъстват в управлението на Тройната коалиция, започнало след изборите през 2005 г. Оказва се обаче, че Пеевски получава поста от квотата на ДПС, което е начало на любовните му отношения с партията. Във ведомството той наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие, което, както ще видим в последствие, ще се окаже решаващо в желанието му за превземане на оръжейния сектор в България.

По време на пребиваването на Пеевски в министерството се случва и един от най-големите скандали в неговата политическа и бизнес кариера. Скандалът с „Булгартабак“ показва също така, че Пеевски е недосегаем за правоохранителните и съдебните органи. През 2007 г. зам.-министърът е обвинен, че използва служебното си положение, за да притиска шефа на „Булгартабак“ Христо Лачев да сключва договори с близки до него фирми. Близо месец преди прокуратурата да обяви, че стартира дело срещу Пеевски, тогавашния премиер Сергей Станишев го уволнява, заедно с друг замесен в скандала зам.-министър – Корнелия Нинова. Във вихъра на скандала с постовете си, след като бяха принудени, се разделиха още шефът на следствието Ангел Александров (близък до Доган и кръстник на Пеевски в следствието) и икономическият министър Румен Овчаров.

Лично тогавашния главен прокурор Борис Велчев обявява скандала за „омерзителен“ и софийска градска прокуратура започва разследване. Само няколко месеца след началото на разследването прокуратурата го прекратява, тъй като първоначалните констатации не са се потвърдили. Потвърждават се обаче думите на самия Пеевски след уволняването му, че „някои хора ще се извиняват“.

Преди да се завърне на поста си в правителството, а Пеевски отново се насочва към удобния магистратски пост на следовател. Там среща съпротива от най-висшия съдебен орган в България – Висшия съдебен съвет, като кадровиците заявяват, че щом няма морал да бъде зам.-министър, то няма място и в системата на Темида. Тук Пеевски отново успява да се наложи над най-висшите кадри в съдебната ни система, като след решение на Върховния административен съд, кадровиците се виждат принудени да дадат следователския пост на Пеевски.

Така вместо да бъде изправен пред съд, за едно лято Пеевски се оказва без обвинения, с престижен пост в съдебната система и нови придобивки. Докато тече драмата с „Булгартабак“, той и майка му Ирена Кръстева, която е бивш шеф на спортния тотализатор, придобиват една от големите медийни групи в България – вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“ от издателя Петьо Блъсков. В крайна сметка премиерът по това време Сергей Станишев възстановява Пеевски на поста му в правителството, а самият Пеевски получава извинението, което предрича в началото на скандала.

През годините името му е забърквано в множество скандали, като един от най-големите такива е участието му в целенасочения фалит на КТБ. Според доклад на Централното разузнавателно управление Пеевски е участвал в среща с висши политици, магистрати и тогавашния гуверньор на БНБ Иван Искров, на която е координирана атаката срещу КТБ и собственикът й Цветан Василев. Отново в доклада се посочва информация от зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, че премиерът Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели срещу Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб контрол и организация на банковия мениджмънт, с цел да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне. В крайна сметка това се случва, банката е доведена до фалит, а огромна част от нейните активи са заграбени.

Пеевски предизвиква и едно от най-силните политически вълнения в новата история на България. Назначението му за шеф на ДАНС през 2013 г. изкарва десетки хиляди хора на протест, като той остава на поста си само пет дни, след което напуска, уж заради обществения натиск. Според запознати обаче Пеевски изпълнява целта си, тъй като се добира до информационния масив на „българското ФБР“. Анализатори предполагат, че информацията с която се е сдобил Пеевски по време на краткото си пребиваване в ДАНС го прави неуязвим за разследвания от правоохранителните органи, а също така му дава достатъчно оръжия за атака срещу опонентите му, включително и за организирания фалит на КТБ.

През последните години дейността на корпулентния депутат напусна пределите на България, като дори турското разузнаване публикува доклад за контрабандната дейност на близката до Пеевски компания „Булгартабак“. От доклада на Турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (КОМ) става ясно, че „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“ са се превърнали се в източник на контрабанда в Турция. Самият Пеевски пък, заедно със своя политически и бизнес ментор Ахмед Доган, имат забрана да посещават Турция.

От доста време Пеевски се опитва да играе доминираща роля в оръжейния сектор в страната. Очевадни са наглите му опити да овладее военния завод „Дунарит” в Русе чрез задкулисни действия и трикове, чрез свързаната с него офшорка Viafot Limited. Опитите на депутата станаха толкова настървени, че близкия до него министър на икономиката Емил Караниколов за кратко замрази лиценза на предприятието „Емко“, с което едва не предизвика фатални трусове на целия Военно-промишлен комплекс.

„За мнозина Пеевски е олицетворение на „манталитета на самообслужващия се политик“, който е широко разпространен в България“, пише авторитетното австрийско издание “Ди Пресе“ за корпулентния депутат.

Едно от най-известните немски списание Spiegel публикува през 2016 г. обширен материал, озаглавен „Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията“.

„В България неколцина олигарси контролират медиите в страната, която редовно е поставяна на последно място сред държавите от Европейския съюз в индекса за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято „Нова българска медийна група“, привидно управлявана от майка му, макар противници да твърдят, че той държи истинската власт, е тясно свързана с правителства, контролирани от няколко партии“, пише вестник „Ню Йорк таймс“.

Делян се заблуждава жестоко, ако вярва, че случаят с фалирането на КТБ е приключил. Той организира и проведе фалита, той ще понесе и последствията, колкото й да не му се вярва.

Пеевски ще отговаря за още много знайни и незнайни сделки и действия. Между тях са придобиването и препродажбата на Полиграфическия комбинат, печатницата, контрола върху цял списък медии, монопола върху рекламния пазар, получаване на многомилионни кредити от държавната ББР и пр. Не са те забравили и десетките лежали в ареста по твоя заръка, хората с повдигнати обвинения пак по твоя прищявка, съсипаните бизнесмени, на които е отмъкнат бизнеса, фирмите, парите… Хиляди са пострадалите от модела на рекет и изнудване, практикуван от теб и твоите авери във властта.

Пеевски се крие в х-л „Берлин“, защото няма къде другаде да отиде. В Дубай го е страх да не срещне случайно Васил Божков. А и местните власти му ровят сметките. Във Виена има вероятност някои партньорски служби да го задържат за неща, свързани с банковите му сметки зад граница. За САЩ не може и да мечтае, защото има черен печат, а и там го разследват по законите РИКО и „Магнитски“.

Доста несигурни са и връзките му с руските му „приятели“ и служби. Те, както е известно, не прощават на хора, които са се опитвали да ги заблудят…

Засега Пеевски разчита на протежето си Иван Гешев. Главният прокурор обаче със сигурност вече има други планове, защото знае, че в един момент г-н Делян ще се превърне в огромна тежест, която ще го повлече към дъното. Това обаче са криви сметки, защото самият Гешев ще отговаря за „чадъра“ над Пеевски, както и за „чадъра“ на Пеевски над него.

Предстои развръзка. Скоро. Много скоро.

Оставка!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: