Войната вече е в Европа, тя опустошава Украйна повече от три години. Но друга форма на конфликт предрича един изтъкнат професор в King’s College London, един от най-известните университети в света в областта на военните изследвания. В статия, публикувана през август в списанието Military Strategy Magazine, Дейвид Бец предупреждава за риска от граждански войни в европейските страни и по-конкретно във Франция и Обединеното кралство, пише „Фигаро“.
Добре обосновано, неговото проучване не е емоционален коментар или апокалиптична хроника, а научно одобрена от „колеги“ изследователска статия. Британският изследовател твърди, че основната опасност всъщност може да идва отвътре. Дълго време западният свят се смяташе за имунизиран срещу граждански войни, убеден, че едно модерно, демократично и проспериращо население не може да изпадне в хаос. За Дейвид Бетц тази увереност вече е в миналото, тъй като нашите общества са „разделени“.
Ирония на съдбата: според Дейвид Бетц именно нашите политики – и по-специално тези, които той нарича „идентичностни“ – са разделили дълбоко нашата страна. Политиката на идентичността, обяснява Бетц, означава подход, при който групи, определени от расовия, религиозния, етническия или културния си произход, защитават предимно своите интереси в ущърб на колективния интерес. Именно този фактор, според него, прави вероятна гражданска война в Запада.
Проф. Дейвид Бец
Авторът припомня, че едно хетерогенно общество не е непременно по-изложено на риск от вътрешни конфликти, но смята, че ситуацията на Запад е специфична: „Най-нестабилните общества са тези, които са умерено хомогенни, особено когато традиционното мнозинство вижда заплаха за своя статут или когато значително малцинство разполага със средствата да се разбунтува само“.
Тази промяна е отскоро. Допреди едно поколение, обяснява Бетц, западните нации можеха да бъдат описани като широко обединени от чувство за идентичност и общо наследство. Днес те представляват „раздробени политически единици, пъзели от конкуриращи се идентичностни племена“, които често живеят в отделни общности.
За да подкрепи тезата си, Бетц цитира концепцията за „културна война“ и социолога Джеймс Дейвисън Хънтър, който от своя страна припомня думите на Оливър Уендел Холмс: „Между две групи, които се стремят да създадат несъвместими светове, не виждам друго решение освен силата“.
Към социалното разделение се добавя и дълбоко разочарование от политическите елити, обвинявани, че са се откъснали от реалността, неспособни да разберат мащаба на предизвикателствата и да дадат конкретни отговори, обяснява авторът. Тази нарастваща пропаст се подхранва от чувството на маргинализация, понякога и на скрит гняв, който бавно разяжда националното единство.
В същото време Западът се сблъсква със структурна икономическа стагнация: намаляваща средна класа, продължаваща безработица, богатство, концентрирано в ръцете на малцина. Тази двойна криза – политическа и икономическа – създава нестабилна обстановка, в която се съчетават неудовлетвореност и неравенство. Според автора това е почва, особено благоприятна за вътрешни конфликти.
Дейвид Бетц подчертава, че наред със социалното разделение, демографското разделение засилва поляризацията. Масовото заселване на имигранти в големите градове създава все по-голяма пропаст със селските райони, където етническото разнообразие е много по-малко. Според него бъдещите граждански конфликти в Запада ще се очертаят по етнически линии и, поради демографското разпределение, тези сблъсъци ще приемат различни форми, противопоставяйки градовете и селските райони.
Към този демографски разлом се добавя и все по-изразена политическа поляризация. Големите градове, които са по-разнообразни в етническо и културно отношение, са склонни да поддържат почти антагонистично отношение с останалата част от страната. Авторът припомня по този повод резултатите от първия тур на последните европейски избори: 457 френски избирателни района поставили Националния сбор начело, докато само 119 – предимно големи градове – гласуваха за други политически формации.
Дейвид Бец предупреждава за „цивилизационно бедствие“, което вече отслабва самите основи на нашите общества. Според него тази криза се проявява по-специално чрез нарастваща загуба на контрол от страна на властите върху определени райони, които той описва като „диви градове“. Този термин, заимстван от Ричард Нортън в есе от 2003 г., означава „метрополия с над един милион жители, в която правителството е загубило способността си да налага спазването на върховенството на закона, но продължава да бъде фактор на международната сцена“.
Според него тези градове имат отличителни белези: висока корупция, зони извън полицейски контрол, разпадаща се инфраструктура, западаща промишленост, огромни дългове и двустепенна полиция, подпомагана от частни охранителни фирми. „Много западни градове вече отговарят на този профил“, предупреждава Бетц.
В този контекст авторът си представя сценария, който ще се разгърне след гражданската война: поддържането на реда ще стане невъзможно, междуобщностното насилие ще се засили и политическата легитимност ще се срине. По този начин местната икономика ще бъде парализирана и бързо ще се разпадне. Жителите извън тези райони ще започнат да ги смятат за изгубени, окупирани от чужди сили.
Според Бетц стратегията на бунтовниците ще бъде насочена към унищожаване на ключови инфраструктурни обекти, за да предизвикат „системен срив, който да доведе до неконтролируем хаос в градовете и да ускори дестабилизацията в страната“.
Въпреки че всяка гражданска война е уникална, някои характеристики се повтарят редовно, според Бец, който идентифицира няколко общи черти, съществени за разбирането какво би ни очаквало, ако тя се случи по нашите земи. Сред тях е унищожаването на културно наследство – музеи, архиви, паметници – чрез вандализъм или плячкосване, което заличава съществена част от историята и националната идентичност.
На второ място, гражданската война води до масови разселвания на населението, често стратегически организирани, променяйки дълбоко демографията и разкъсвайки социалната тъкан. И накрая, гражданските войни са дълги и смъртоносни, с човешки загуби, които могат да достигнат няколко милиона в екстремни случаи, посочва изследователят.
Каква е вероятността?
В страна, където условията са налице, рискът от избухване на гражданска война е около 4% годишно. Според неговите изчисления, за период от пет години тази вероятност би достигнала близо 19%. Ако вземем предвид факта, че поне десет държави в Европа биха могли да се изправят пред тази заплаха, шансовете за избухване на насилствен конфликт в една от тях през следващите пет години се повишават до 87%. А ако се разшири анализа до 15 държави, тази вероятност дори надхвърля 95%. Преди всичко, Бец подчертава, че тези размирици могат да се разпространят: той изчислява, че има 60% вероятност конфликтът да започне в западна държава и след това да се разпространи в други в рамките на пет години. По-специално, Франция и Великобритания са най-изложените западни страни на този риск, като там вече се случват „предварителни инциденти“ като нападения, междуобщностно насилие и бунтове.
Източник: „Фигаро“
Коментирай първи