Световната доларова система не е просто разплащателен механизъм, а имперска конструкция, чрез която САЩ десетилетия наред поддържат глобално търсене, собствено потребление и социална стабилност. До последните години системата функционираше чрез два ключови механизма. Първо, чрез постоянна парична емисия, която осигуряваше глобална ликвидност. Тази емисия позволяваше на САЩ да живеят с хронични дефицити, а на световната икономика – да поддържа растеж чрез кредитирано потребление.
Второ, инфлацията, която неизбежно произтича от подобна емисия, беше стерилизирана. Излишната парична маса не влизаше в реалната икономика, а се концентрираше във финансовите пазари – фондови борси, деривати и капитализацията на големите корпорации, особено т.нар. „борсова седморка“. Така инфлацията се „заключваше“ във финансовите активи и не се проявяваше пряко в потребителските цени.
Днес новата емисия вече не създава реално търсене, а новият дълг не генерира икономически растеж. Възвръщаемостта на капитала пада, а финансовият сектор започва да „изяжда“ самата основа, върху която е изграден – реалния сектор и индустрията.
В този контекст Доналд Тръмп не успя да възстанови американската индустрия. Проблемът не е в личните качества или политическите решения на Тръмп, а в структурната невъзможност това да се случи, докато съществува световната доларова система.
Причината е проста: докато емисията се вкарва през финансовия сектор, печалбата във финансовите спекулации винаги ще бъде по-висока от тази в реалната икономика. В резултат всички пари се изтеглят от производството и се концентрират във финансови спекулации. Затова без разрушаване на световната доларова система индустриалното възраждане на САЩ е невъзможно.
Затова един евентуален път за изход на американците от ситуацията е трансформацията в енергийна свръхдържава. Със световната доларова система САЩ е империя: тя поддържа съюзници, субсидира пазари и раздава ресурси – пряко или косвено. Енергийната свръхдържава, напротив, предполага пазарни отношения: всички клиенти са равни и всички трябва да плащат. Империя и енергиен търговец са несъвместими роли. Новата „доктрина Монро“ вече не се ограничава до Латинска Америка, а включва Европа и Австралия – не като съюзници, а като пазари. Това обяснява и промяната в отношението към Европейския съюз.
С опита за поставяне на ръка върху венецуелския петрол изглеждаше, че се върви по посока на световна енергийна свръхдържава. Но това изглежда невъзможно от друга страна, защото големите държави от БРИКС, които се стремят да създадат свои валутни зони (Русия, Китай, Индия), ще се постараят те да са свръхдържавата в техния регион във всяко отношение – военно и енергийно. Предложението на Тръмп С5 показва, че екипът зад него явно е наясно с бързоразвиващата се и динамична реалност. САЩ ще успеят да останат само регионална сила със своя валутна зона и борбата е да обособят достатъчно голямо парче за себе си – Южна Америка, Австралия, част от Източна Азия, Западна Европа.
Неслучайно новата национална стратегия за сигурност на САЩ предполага да се стимулират държавите от Полша до Италия да излязат от ЕС и да станат неутрални. Това е разделителната линия, по която евентуално ще вървят двете зони – американска и руска.
Светът се намира през 2026 година в най-опасния момент – старата система още не е напълно разрушена, а новата още не е изградена. Това създава междусистемен хаос, в който правилата са неясни, а конфликтите – неизбежни.
Какво означава това за България?
В това възможно ново разпределение на Европа и света ние отново попадаме в сферата на влияние на Русия. За съжаление в момента България не разполага нито с валута, нито с енергийна автономия, нито с индустриална база. България функционира като територия в рамките на еврозоната. В условията на разпад обаче еврозоната се превръща в механизъм за споделяне на загуби, а не на растеж. България няма собствена парична политика. Няма възможност за девалвация. Няма ресурс за фискална експанзия.
България е изключително уязвима от вносна енергия – от външни доставчици и регулаторни решения. В същото време България е дълбоко вплетена в германската икономическа орбита и голяма част от обмена ни е с ЕС. Структурната криза на германския експортен модел автоматично се прехвърля върху България.
– Това за нас, българите, означава, че при системна криза корекциите ще се правят чрез спад на доходи, деиндустриализация и демографски отлив.
Какъв е реалистичният ни шанс за бъдещето?
Mаксимално запазване на енергийна сигурност, гъвкавост във външната политика и изоставяне крайностите на брюкселския евроатлантизъм, нормализиране на отношенията с Москва. При осигурени доставки на ядрено гориво и осигуряване на евтина електроенергия, защита на остатъчния индустриален и човешки потенциал.
В условията на разпад на световната доларова система България се изправя не пред фалшиво наложен отвън „цивилизационен избор“ (с Брюксел, разбира се), а пред въпроса как да оцелее в хаоса на създаващия се нов свят. Липсата на суверенни инструменти прави страната зависима от решения, взети извън нея. Единственият шанс е осъзнаването на тази реалност и опитът да върнем максимално суверенитета си.
(*прогнозата за енергийна свръхдържава и разделянето на света на валутни зони е на икономиста Михаил Хазин, коментарът за евентуалното бъдещето на България е от мен)
Коментирай първи