Автор: Александър Юнгер

В древния мит Хидрата е била звяр, от чиято отсечена глава порастват две нови. Хидрата символизира врага, който изправен пред поражението се адаптира и размножава. Днес глобализмът олицетворява това чудовище, използвайки множество тактики в изконния си стремеж да подкопае националните суверенитети на държавите, а също и културната идентичност и традиционните ценности на техните народи. Основните оръжия днес на глобалистката хидра са масовата имиграция, която залива страни със сравнително еднородно население, за да разреди местното мнозинство; феминизмът, който преоформя социалните роли, като дава първенство на индивидуализма пред общността; алармизмът, свързан с изменението на климата, като оправдание за наднационален контрол и преразпределение на ресурсите; теорията за пола и ЛГБТ активизмът, които поставят под въпрос биологичните норми и семейството като основна единица на обществото.

МИГРАЦИИ-ФЕМИНИЗЪМ-КЛИМАТИЧЕН АКТИВИЗЪМ

Тези преплетени стратегии работят в тандем, създавайки мрежа за влияние, която прониква във всички аспекти на обществото. Масовата имиграция не само променя демографската структура, но и се пресича с феминизма, като насърчава политики, които насърчават жените да отлагат или да се отказват от майчинството в полза на кариерата, което допълнително изостря спада в раждаемостта сред коренното население. Климатичната алармизация, от друга страна, служи като троянски кон за налагане на данъци върху въглеродните емисии и международни договори, които прехвърлят богатство от развитите страни към Глобалния Юг, под претекст за „екологична справедливост“.Теорията за пола и ЛГБТ активизмът подкопават семейната единица – основата на културната приемственост – като нормализират алтернативния начин на живот и поставят под въпрос традиционните полови роли, като по този начин отслабват социалната сплотеност. Съвместно тези „глави“ представляват умишлени усилия за отслабване на семейните връзки чрез икономически натиск и културни промени, с цел създаване на свят без граници, в който елитите държат централизирана власт. Тази власт се упражнява най-често чрез неизбрани органи като Световния икономически форум (WEF) и Организацията на обединените нации, където милиардери филантропи и технократи диктуват политика, която заобикаля националните демокрации. Крайната цел е хомогенизирано глобално гражданство, лоялно не към своето наследство, а към наднационален ред, който цени печалбата и контрола над всичко друго, пренебрегвайки запазването на културната идентичност.

Централно място в тази програма заема Голямото заместване, подробно описано в документи на ООН, които препоръчват „заместваща миграция“ като отговор на застаряването на населението (виж: https://www.un.org/development/desa/pd/sites/www.un.org.development.desa.pd/files/unpd-egm_200010_un_2001_replacementmigration.pdf ). Докладът на ООН от 2000 г. на тема „Заместваща миграция: Дали тя е решението на намаляващото и застаряващо население?“ изрично представя сценарии, при които западните страни ще трябва да внасят милиони мигранти годишно, за да поддържат нивата на населението и икономическата производителност (виж: https://digitallibrary.un.org/record/412547?ln=en&v=pdf). Този документ, който често е омаловажаван или игнориран от водещите медии, представлява план за демографско инженерство в целия му обем.

ЗАМЕСТВАНЕ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ – СТРАТЕГИЯ, А НЕ ПРОСТО СЪВПАДЕНИЕ

Елитите дирижират демографската трансформация на западните нации, замествайки местното население с неевропейски мигранти. Това не е просто съвпадение, а целенасочена стратегия, насочена към осигуряване на евтина работна ръка, изместване на електората и подкопаване на националното сплотеност. Като заливат пазара на труда с нископлатени работници, корпорациите намаляват заплатите за местното население, което затруднява младите семейства да си позволят да имат деца. В политически план мигрантите често се натурализират бързо в райони, където могат да повлияят на резултатите от изборите в полза на проимиграционните партии. В културен план въвеждането на ценности, несъвместими с вътрешните норми, фрагментира общностите, създавайки социално напрежение, което глобалистите използват като претекст за засилено наблюдение и контрол.

ХИДРАТА НЕ УМИРА: ТЯ СЕ РЕГЕНИРА

С нарастването на популистката съпротива, глобализмът еволюира. Противопоставянето на неконтролираната имиграция насърчи десноцентристките лидери, принудени от електоралния натиск, да възприемат по-твърда реторика.Това може да изглежда като победа, но трябва да го смятаме само за измама. Трябва да помним, че Хидрата не умира: тя се регенерира.Еволюцията на глобализма не е просто реторична, а тактическа, като глобалистите преминават от явни масови миграции към по-уточнени механизми чрез законни методи и идеологическа индоктринация чрез образованието и медиите. Тази адаптивност позволява дори когато един път е блокиран, други се отварят широко, разширявайки дневния ред под нови прикрития. С нарастването на популистката съпротива глобализмът еволюира. Умората от европейската миграция достига точка на кипене, а политическият климат се промени решително. Броят на пристигащите незаконни мигранти е намалял с повече от 20% през първата половина на 2025 г. в сравнение с 2024 г., до голяма степен благодарение на укрепените граници и споразуменията със страните на произход
(https://www.eunews.it/en/2025/07/10/frontex-irregular-border-crossings-down-20-percent-in-the-first-half-of-2025/). Според данни на Frontex, публикувани през юли 2025 г., броят на засечените престъпления по външните граници на ЕС е намалял до приблизително 75 900 от януари до юни, в сравнение със 105 000 през същия период на миналата година (https://www.frontex.europa.eu/media-centre/news/news-release/eu-external-borders-irregular-crossings-drop-by-20-in-first-half-of-2025-CUpZ5o). Този спад се дължи на увеличените патрули в Средиземно море, двустранните споразумения с Тунис и Либия за ограничаване на заминаванията и увеличеното използване на технологии като дронове и системи за наблюдение, базирани на изкуствен интелект. Тези данни обаче прикриват продължаващото законно влизане и превишаването на разрешените часове на престоя, което продължава да увеличава населението.

Популистките и крайнодесните партии са във възход, принуждавайки водещите политици да втвърдят позициите си. Във Франция Националният сбор на Марин льо Пен почти узурпира трона на Макрон. По време на парламентарните избори през юни 2025 г. Националният сбор спечели 35% от гласовете на първия тур, принуждавайки центристкия алианс на Макрон да се коалира в отчаяни коалиции, за да запази властта. Платформата на Льо Пен, основана на политика на нулева толерантност към нелегалната имиграция и културната асимилация, резонира с избирателите, разочаровани от нарастващата престъпност и икономическия натиск в предградията с голямо мигрантско население.В Германия „Алтернатива за Германия“ (AfD) продължава да оказва натиск върху управляващата коалиция, докато федералното правителство прибягва до всички средства, за да ги унищожи.AfD достигна 25% подкрепа в национален мащаб в проучванията през юли 2025 г., което доведе до противоречиви мерки като претърсвания на домовете на членове на партията и запазване на обозначението „заподозрян екстремист“, което им позволява да бъдат наблюдавани от Федералната служба за защита на конституцията (BfV). Въпреки това, влиянието на AfD принуди канцлера Мерц да се обърне към политика на отхвърляне на недокументирани мигранти, въпреки че прилагането ѝ остава бавно (https://www.dailymail.co.uk/news/article-14939797/Germany-unveils-plans-two-storey-deportation-terminal-return-100-migrants-day-Munich-airport.html).В Холандия и Италия антиимиграционните платформи са привлекателни за избирателите от целия политически спектър. Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия сформира коалиционно правителство през май 2025 г., обещавайки да намали броя на търсещите убежище с 50%, като ускори отхвърлянето на молби и ограничи събирането на семействата. В Италия „Братята на Италия“ на Джорджа Мелони разшириха морските блокади, което доведе до 40% спад в броя на пристигащите по море. Дори самият ЕС стана свидетел на това как девет държави членки се застъпиха за реформиране на миграционните закони пред Европейския съд по правата на човека. Воден от Унгария и Полша, този блок през април 2025 г. настоя за реформи, които биха позволили колективно експулсиране и биха ограничили прекомерното съдебно влияние върху граничния контрол.

ПРОМЯНА НА РИТОРИКАТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ОЦЕЛЯВАНЕ

Лидерите на десния център, които традиционно са по-отворени към глобалистки влияния, променят реториката си, за да оцелеят политически. Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата група в Европейския парламент, сега подкрепя по-строги депортации и прехвърляне на обработката на молбите за убежище към страни извън ЕС. На конгреса на ЕНП през март 2025 г. лидери като Урсула фон дер Лайен признаха необходимостта от „сигурни граници“, за да се възстанови доверието на избирателите, предлагайки фонд от 10 милиарда евро за външни центрове за обработка в Африка. В Обединеното кралство лидерът на лейбъристите Киър Стармър набляга на граничната сигурност в ерата след Брекзит. Правителството на Стармър засили патрулите на малки лодки в Ламанша, като твърди, че преминаванията ще намалеят с 15% до юли 2025 г. Това обаче е съпроводено с разширяване на визите за квалифицирани работници, което продължава тенденцията на демографско заместване. Тази промяна е далеч от политиката на „отворени врати“, която преобладаваше преди десетилетие, и отразява променящата се електорална реалност. Популистките успехи на последните избори превърнаха миграцията в ключов въпрос. На изборите за Европейски парламент през 2024 г. десни групи спечелиха 25% от местата, принуждавайки ЕНП да сформира съюзи, които дават приоритет на реформите в миграционната политика пред климатичните и търговските програми.

ОБСЛУЖВАЩА РЕТОРИКА ИЛИ РЕАЛНА ПРОМЯНА?

Искрено ли е това втвърдяване на позицията или просто празна реторика, целяща да успокои избирателите, докато тайно продължава заместването на населението? Доказателствата сочат второто. Плановете на ЕС за депортации до 2025 г. звучат сурово, но споразуменията за обработка на външни миграционни въпроси – като сделката на Италия с Албания или британския модел с Руанда — са пълни с дупки и провали и често служат само като прикритие (https://ecfr.eu/article/why-the-eu-should-pay-attention-to-italy-and-albanias-migration-gamble/). Споразумението между Италия и Албания, подписано в края на 2024 г., имаше за цел да обработва 36 000 търсещи убежище годишно в албански лагери, но до юли 2025 г. само 500 бяха прехвърлени поради правни оспорвания и възражения от Европейския съд по правата на човека. По подобен начин, британската програма за Руанда, възобновена по времето на Стармър, е депортирала по-малко от 100 души на фона на забавяне на съдебните дела и високи разходи, надвишаващи 200 милиона паунда, като много мигранти просто изчезват в сивата икономика.

СЕКРЕТНА ПРОГРАМА И КРИПТИРАНИ БАЗИ ДАННИ

Един от най-срамните примери е наскоро разкритата британска програма за преместване на афганистански бежанци, известна като секретна програма на стойност между 800 и 900 милиона британски лири, разкрита в средата на юли 2025 година (https://www.bbc.com/news/articles/cvg8zy78787o).Пробив в данни разкри подробности за 18 000 афганистанци, които са били разселени, след като са помагали на британските сили, излагайки ги на допълнителен риск от талибаните. Досега програмата е преместила около 4500 души (потенциално до 7000 със семействата си) под ръководството на началник, който е предотвратил всякакъв обществен и парламентарен контрол. Изтичането на информация, произлизащо от информатор в Министерството на вътрешните работи, разкри криптирани бази данни, показващи преференциално третиране на тези мигранти, включително пропускане на проверки за сигурност и директни полети, заобикалящи редовните процедури за убежище.Тази липса на прозрачност подхрани възмущението, като законодателите обвиниха правителството, че застрашава националната сигурност чрез внос на потенциални радикали. Разходите за програмата, скрити в бюджетите за отбрана, разкриват как средствата се отклоняват от вътрешни приоритети като жилищното строителство, за да се улеснят демографските промени.

Това не е уникално само за Обединеното кралство. Подобни „тихи“ операции се провеждат в цяла Европа: квотите за събиране на семейства в Германия, приемането на бежанци във Франция и политиките на ЕС, повлияни от ООН, продължават притока на мигранти и са склонни да ускорят процедурите за предоставяне на убежище (https://home-affairs.ec.europa.eu/news/latest-asylum-report-analyses-national-responses-evolving-migratory-shifts-2025-06-13_en). Политиките на Германия за верижна миграция позволиха на над 150 000 членове на семейства да дойдат в Германия като част от събирането на бежанци само през 2024 г., а прогнозите за 2025 г. поддържат подобно ниво въпреки общественото недоволство. Във Франция администрацията на Еманюел Макрон тихомълком увеличи квотите за прием на бежанци с 20%, считано от 2025 г., позовавайки се на хуманитарни задължения, като същевременно опрости обработката на заявленията за сирийци и украинци.

Пактовете на Европейския съюз с Глобалния пакт за миграцията на ООН насърчават „безопасни маршрути“, които водят до 200 000 презаселвания годишно в целия блок, често без участието на избирателите в решенията. Хиляди мигранти дискретно се настаняват, компенсирайки ниската раждаемост сред местното население и насърчавайки спонсорираното от глобалистите „заместване“, често чрез неправителствени организации, които заобикалят демократичния контрол. Организации като Международния комитет за спасяване и финансираната от Сорос фондация „Отворено общество“ координират тези усилия, използвайки частни самолети и немаркирани транспортни системи, за да избегнат медийното внимание, докато раждаемостта сред коренното население в много страни е под 1,5. Агресивната реформа на президента Тръмп в областта на външната помощ е фактор на несигурност в този динамичен процес. На 20 януари 2025 г. Тръмп издаде изпълнителна заповед за замразяване на цялата чуждестранна помощ за 90 дни, което доведе до разпускането на USAID и прекратяването на повече от 5800 договора и 4100 гранта на стойност десетки милиарди долари. До юни USAID беше съкратена до абсолютния минимум персонал и 90% от програмите ѝ бяха съкратени, включително хуманитарните, развойните и вноските към ООН. Тези съкращения възлизаха на около 80 до 100 милиарда долара годишно. Изпълнителната заповед беше насочена към програми в над 100 държави, като драстично намали финансирането с 95% за инициативи, улесняващи миграцията от Централна Америка и Африка.

Тези инициативи преди това подкрепяха проекти за справяне с „основните причини за миграцията“, като образование и професионално обучение, което, парадоксално, насърчаваше движението на север. Това е пагубно за неправителствените организации, които зависят от финансиране от САЩ, като например Oxfam и организациите за помощ на бежанците, което води до прекъсване на дейността им в Европа и страните на произход на мигрантите (https://www.oxfamamerica.org/explore/issues/making-foreign-aid-work/what-do-trumps-proposed-foreign-aid-cuts-mean/). Oxfam съобщи за 70% съкращение на бюджета до май 2025 г., което ще доведе до затварянето на лагери в Гърция и Италия. Организацията „Refugee International“ е съкратила 40% от персонала си, което значително намалява натиска за увеличаване на квотите за презаселване. В страни на произход, като Хондурас и Сомалия, програми, които образоваха хората за „правата на миграция“, бяха преустановени, което доведе до намаляване на организираните миграционни каравани.

РЕБРАНДИНГ: МИГРАНТИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В „КЛИМАТИЧНИ БЕЖАНЦИ“

USAID преди това проектираше американската „мека сила“, използвайки обвързването с помощта като средство за влияние върху политиките на ЕС към проимиграционни позиции. Сега, след като тези програми бяха унищожени, усилията за „Голямата подмяна“ бяха забавени от намалените възможности за логистично и финансово улесняване на миграцията в страните на произход. Въпреки това, секторът на неправителствените организации ще се стреми да се адаптира, търсейки нови източници на финансиране от Европейския съюз и мултинационалните корпорации, евентуално като се ребрандира под знамената на изменението на климата или равенството между половете, за да продължи дейността си. ЕС вече обеща 2,3 милиарда евро под формата на спешни субсидии, за да запълни празнината, докато корпорации като Google и Microsoft се намесват чрез инициативи за „устойчиво развитие“, които прикриват подкрепа за миграцията (https://civil-protection-humanitarian-aid.ec.europa.eu/news-stories/news/eu-pledges-eu23-billion-european-humanitarian-forum-2025-2025-05-20_en). Ребрандинга включва представянето на мигрантите като „климатични бежанци“, за да имат достъп до средства, предназначени за опазване на околната среда. USAID отдавна е гръбнакът на миграционните канали, но тези съкращения означават, че трябва да бъдем внимателни, тъй като глобалистите ще се опитат да префокусират целите си чрез нови модели на финансиране и фини измами.

ADAPTATION OF THE HYDRA

Изправен пред препятствия, глобализмът усъвършенства имиграционните потоци чрез „управлявани“ маршрути като семейни визи и икономически мигранти. Тези политики не само изместват местното население, но и действат като демографски инструменти, които насърчават ниските нива на раждаемост сред местното население, оказвайки натиск върху пазара на труда и жилищното настаняване. Семейните визи, например, създават експоненциален растеж: един квалифициран работник може да доведе членове на разширеното семейство, умножавайки броя на пристигащите. Икономическите мигранти, представени като решение на недостига на работна ръка, всъщност намаляват заплатите в сектори като строителството и здравеопазването, с което превръщат младите семейства от местни жители във финансово недостижима форма на домакинство. Жилищните кризи в градове като Лондон и Берлин, където миграционното търсене повишава цените на недвижимите имоти, допълнително възпират местните жители от раждане на деца. Европейските академични публикации многократно публично подкрепят концепцията за „заместваща миграция“ в името на икономическата устойчивост, игнорирайки културните последици (https://www.demographic-research.org/articles/volume/40/45). Проучвания на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (https://www.oecd.org/en/publications/2024/11/international-migration-outlook-2024_c6f3e803.html) от 2024–2025 г. твърдят, че вносът на 1–2 милиона работници годишно е необходим за растежа на БВП, като политиците отхвърлят опасенията относно социалната интеграция като „ксенофобски“. Ако популистите поемат контрола и миграцията спре, Хидра ще промени посоката си. Многобройните ѝ глави ще се обърнат към засилване на идеологията за равенство между половете, за да разбият семейството, към климатични политики, за да оправдаят „климатичните мигранти“, или към икономически лостове, които ще обезценят местното население. Насилственото въвеждане на теорията за пола в училищните програми, със задължителни учебни програми за „флуидни идентичности“, отчуждава родителите и нормализира изоставянето на родителството. Климатичните политики, като например Зелената сделка на ЕС, предлагат приемането на милиони „разселени“ от региони, предефиниращи миграцията като човешко право.

Икономическите лостове включват мерки за строги икономии, които най-силно засягат местните работници, принуждавайки семействата да работят с двоен доход и отлагайки родителството. В САЩ и Европа ускореното придобиване на гражданство в стратегически области показва електорално инженерство в полза на глобалистическите блокове. Програми, които предоставят право на глас след минимален престой в ключови щати или райони, създават лоялни избирателни бази, които подкрепят глобалистките кандидати, както се вижда в Калифорния чрез ускорената натурализация на определени групи. „Великото заместване“ продължава въпреки съпротивата, адаптирайки се чрез тайни планове и срива на американската чуждестранна помощ. Европейските популисти трябва да разобличат фалшиви реформи, да настояват за отчетност и да се изправят срещу всички глави на Хидрата, за да защитят наследството си, преди да е станало твърде късно. Битката е многостранна и изисква бдителност не само срещу миграцията, но и срещу идеологически атаки, които подтикват обществата към завоевания. Само като изгорим всяка глава, по подобие на подвига на Херкулес, можем да предотвратим тяхното прераждане и да осигурим бъдеще за нашите народи.

Превел на български език Горан Игич от оригинала (източник: https://eagleeyeexplore.com/sr/globalisms-hydra-the-evolving-tactics-of-the-great-replacement/)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: