Отровните плаващи листа на водната лилия

В началото на февруари стана известно , че САЩ ще построят наведнъж 5 нови военни бази във Филипините. По време на посещението на 2 февруари на шефа на Пентагона Лойд Остин във Филипините, Вашингтон и Манила постигнаха споразумение американските военни да получат достъп до още четири филипински военни съоръжения. Няколко дни след това филипинските власти обвиниха Китай в преследване на тяхен кораба в Южнокитайско море…

Днес 95% от военните бази в света принадлежат на Съединените щати, които имат повече от седемстотин такива съоръжения в чужбина. Думата lilypad на английски означава плаващ лист от водна лилия. Така на американски военен жаргон наричат мобилните военни бази на САЩ, разпръснати по цялата планета – от Филипините и Джибути през мавританските пустини до джунглите на Хондурас.

Някои от базите на САЩ са огромни, като например базата на военновъздушните сили Удейд в Катар, предният щаб на Централното командване на САЩ в региона, способен да побере над сто самолета и 10 000 войници.

По-рано се предполагаше, че изтеглянето на войските от Ирак и Афганистан ще доведе до намаляване на броя на американските бази в чужбина, но протича обратният процес. Има все повече и повече американски военни бази извън САЩ.

Бившият консултант – анализатор на ЦРУ Чалмърс Джонсън в работата си „Американската империя на базите“ пише: Човек не може да разбере американското желание за експанзия, без да знае, че тези бази са из целия свят.

В същото време Пентагонът организира димна завеса около базите, отказвайки да ги нарече бази. Например, основната американска база в Централна Азия, в киргизкия Манас, която служи като опора на войната в Афганистан, беше наречена „транзитен център“.

Само в Близкия изток Съединените щати имат „елементи на военно присъствие“ в Египет, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Сирия, Обединените арабски емирства, Йемен и др. Американското командване в Африка (AFRICOM) „поддържа военни отношения “ с повече от петдесет африкански страни. Американските военни провеждат операции в Сирия, Косово, Либия, Йемен, Конго, Йордания, Южен Судан, Уганда, Мали, Нигерия и други страни. Екипи за специални операции са разположени в Украйна, Грузия, Боливия, Парагвай, Еквадор, Перу, Йемен, Пакистан и Филипините. Тези екипи се появяват от време на време и в Турция, Белгия, Франция, Испания. Светът буквално е пълен с конфликти, провокирани от САЩ.

През 2004 г. Пентагонът прие военна доктрина, обозначена с формулата „10-30-30“. Нейната същност: веднага след като Вашингтон вземе политическо решение за използване на военна сила навсякъде по света, въоръжените сили на САЩ трябва да бъдат приведени в бойна готовност и да се придвижат до определената точка в рамките на 10 дни. През следващите 30 дни американците трябва да победят врага и след още 30 дни да се прегрупират и да се подготвят за нова бойна мисия с прехвърляне в друга зона на планетата.

На територията на бившия СССР, където американски военни бази открито се появиха малко след събитията от 11 септември 2001 г., „военно – базовото“ присъствие на Съединените щати и техните съюзници започна да се простира на повече от 3,5 хиляди километра – от Киргизстан близо до границата с Китай до Грузия на Черно море .

Много преди събитията от септември 2001 г. тогавашният ръководител на Централното командване на САЩ, генерал Томи Франкс, пътува до редица страни в Централна Азия, включително Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан. Най-вероятно тогава е постигнато споразумение за разполагането на американски войски в региона „в случай на криза“, което е направено веднага след 11 септември.

Говорителят на Централното командване на САЩ контраадмирал Крейг Куигли каза, че създаването на военни бази в бившите съветски централноазиатски републики е от „голямо значение“ за Съединените щати, тъй като „ще позволи изпълнението на редица задачи в краткосрочен и дългосрочен план. „ Естеството на тези задачи е известно.

Първо, разполагането на американски военни бази в бивша съветска Централна Азия първоначално имаше за цел да елиминира необходимостта от американска ПРО. Високоточните ракети със среден обсег (до 3 хиляди километра) от територията на тези бази са в състояние да блокират територията на Русия до Северния ледовит океан. Всички пускови установки на руски стратегически ракети попадат в засегнатата зона.

Второ, американските бази в бившите съветски републики затягат хватката си над Иран. Още през есента на 2003 г. Техеран отправи строго предупреждение: ако територията на Грузия бъде дадена на американците, тогава в случай на конфликт Иран ще нанесе удар срещу американските бази, който ще удари жителите на Грузия и Азербайджан.

На трето място, американската военна база в Централна Азия, както и присъствието на американски бази в Япония и Южна Корея, предизвикват нарастващо недоволство в Пекин. Още на 11 декември 2001 г. пакистанският вестник Frontier Post отбелязва, че пристигането на американски сили в Централна Азия преследва няколко цели, като една от ключовите е ограничаване на нарастването на мощта на Китай, чиято стратегия за обкръжаване включва създаването на удушаваща примка от американски военни бази в Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Афганистан.

Според професор Дейвид Вайн от Вашингтонския университет, автор на книгата Shame Island: The Secret History of the US Military Baseon Diego Garcia /„Островът на срама: секретната история на американската база Диего Гарсия“/, днес лилипадите са основен елемент от военната стратегия на САЩ за поддържане на световно господство.

Артьом Игнатиев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: