На 12 юни се проведе за пореден път т.нар. „София Прайд“ шествието на т.нар. „ЛГБТ общност“ и поддръжниците й. Интересно е, че за втора поредна година парадът на Българската армия за Гергьовден променя характера и формата си заради противоепидемичните мерки, но гей парадът никога не може да бъде пипнат, та ако ще и да представлява твърде опасно струпване на хора на едно място. Но както ще стане ясно в тази статия, това е само един малък пример за факта, че някои са равни, а други по-равни. Тазгодишният „София Прайд“, подкрепян и покровителстван от американското и други западни посолства, отново раздели обществото. От едната страна е средностатистическият здравомислещ българин, който не му харесва идеята деца да бъдат подлагани на хормонална терапия за смяна на пола или садо-мазохисти да ходят с камшици и кожени препаски по улиците и детските градинки. От другата страна са шарените, „умни, красиви“ и „прогресивни“ хора, които обвиняват българската нация, че е ретроградна, хомофобска, не е „куул“, не е „готина“ и живее някъде в 19-ти век. Но истината за този конфликт е въпрос, както на цивилизационен код, култура и идентичност, така и на големи пари и интереси.

В България по закон никой не може да бъде преследван и тормозен заради своя етнос, религия, раса, социално положение или сексуални наклонности. Ако става въпрос за равенство пред закона, няма съмнение, че всички български граждани – без значение хетеро или хомосексуални, имат еднакви права. Но от страна на радикалните либерални и ЛГБТ кръгове в София (едва ли в провинцията извън двата най-големи града хората са чували и виждали много трансджендъри, куиъри и умнокрасиви либерали) се настоява за още права. Но какви са те?

Ако бъдат попитани какви точно права искат от ЛГБТ общността, рядко ще видите някаква конкретика освен в два случая: правото на осиновяване на деца и правото на брак. Искането за брака, разбира се, има за цел да десакрализира най-сакралната човешка институция – семейството и брака. Не, че ЛГБТ общността много се интересува от бракове, семейство и любов. Не, ако човек слуша техни изказвания ще остане с впечатлението, че повече ги вълнуват похотта и лъстта, които трудно можем да наречем „любов“ и „семейно щастие“. Но важното е да се удари по онази клетка на обществото, която крепи всичко друго на плещите си. Между другото, не е случайно, че т.нар. ЛГБТ общност използва и един от най-важните символи за християните – дъгата, като свое знаме. При хибридна война най-важно е да удариш първо по символите на своя враг. Отнемеш ли му ги – отнемаш му каузата, за която да се бори.

А второто основно искане на лесбийки, гейове, транссексуални, куиъри, адъркинс (последните са тези, които мислят, че не са хора, а дракони, върколаци и тнт) е за осиновяването на деца и има и практична насоченост. ЛГБТ общността не се размножава по естествен път. Приказките, че човек не ставал, а се раждал гей или трансджендър, разбира се са евтина пропаганда. Ако хората се раждат трансджендъри, куиъри и тнт., защо в Съединените щати, колкото по-назад отиваме, толкова по-малко са ЛГБТ хората, а с всяко следващо поколение се увеличават експоненциално. Ето и точните цифри впрочем:

– Сред американците родени до 1945 година, само 1,3 % са от ЛГБТ общността.

– Сред бейбибумърите (родените от 1946 до 1964) ЛГБТ са едва 2 %.

– Поколение Х (родените 1965-1979) вижда малко увеличен ЛГБТ брой, а именно 3,8 %.

– Милениълите (родените 1980-1999) вече имат цели 9,1 % от ЛГБТ общността.

– Сред поколение Z (родените след 1999) лесбийките, гейовете, трансджендърите и тнт., са смазващите и експоненциално скочили 15,9 % от всички.

Това е статистика, която категорично показва едно – хората не се раждат ЛГБТ, те се създават такива под редица обществени, културни, лични и психологически фактори и влияния. Днес да кажеш такова нещо е политически некоректно табу, но цифрите не лъжат. ЛГБТ общността не се размножава по естествен път. Няма как те да се увеличават просто по случайност при всяко следващо поколение. Единствените им методи за количествено и процентно увеличение са чрез осиновяване на деца, пропаганда в училища, детски градини, младежки движения, клубове, музикално-субкултурни течения и тнт. И именно заради това, те настояват да осиновяват деца.

А дали осиновяването е по-добре за тези деца, никого не го интересува. Обикновено се изтъква аргументът, че е по-добре децата да бъдат осиновени от ЛГБТ двойка, отколкото да растат в държавни институции или при възрастни роднини.

Изследване от 2016 година на Националните здравни институти на Съединените щати с екип, ръководен от доктор Пол Сълинс показва, че децата, които са отгледани при еднополови двойки, страдат от абнормално високи нива на депресия, самоубийства и различни психични заболявания. Ето и точни данни:

– Цели 51 % от децата, отгледани от еднополови двойки като възрастни страдат от някаква форма на депресия спрямо 19,7 % от хора, отгледани от нормални семейства.

– Идеята за самоубийство е минавала през главите на 43,5 % от подрастващите, отгледани от еднополови двойки спрямо 13,6 % от отгледаните от хетеросексуални родители.

– Цели 93,2 % от възрастните хора, които като деца са отгледани от еднополови двойки се описват като „отдалечени“ от осиновителите си, спрямо 35,8 %, които се чувстват така спрямо хетеросексуалните си родители и осиновители.

– Близо 30,8 % от хората, които са отгледани от еднополови двойки страдат от затлъстяване и наднормено тегло спрямо 13,8 % при нормалните семейства.

При изследванията си, доктор Сълинс стига до научното заключение, че на 28 годишна възраст, почти двойно повече хора, които са отгледани от еднополови родители са в риск от депресия, отколкото ако майките и бащите им са от различни полове. Изследването използва и три по-ранни изследвания, включително това на доктор Росенфелд, който прави извадка от 3174 души, отгледани от еднополови двойки. Освен това доктор Сълинс и екипът му интервюират 20,745 американци на възраст от 13 до 19, както и техните родители, за да стигнат до тези заключения.

И така, очевидно децата израснали в семейства на трансджендъри, куиъри, лесбийки, гейове, джендър-бендъри, цисджендъри и всякакви други, имат определени проблеми, както при израстването си, така и като по-възрастни.

И все пак, българската градска псевдо-интелигенция и разни млади хора упорито протестират и демонстрират в подкрепа на искането за осиновяване на деца от ЛГБТ хора. Защо? Защото зад кулисите седят мощни фактори, които наливат многомилионни средства за разпространението на ЛГБТ идеологията (идеология е съвсем нарочно използваната от мен дума). В България тези, които финансират подобни организации, мероприятия и идеи са банално известни. Това са различните структури на бизнесмена Джордж Сорос, „Америка за България“ и всякакви фондации и НПО-та с чуждестранен произход. Всъщност, на всеки „Прайд“ присъстват и представители на посолствата на САЩ и други западни страни, което означава, че въпросната ЛГБТ идеология е покровителствана от високо. Това не е изненада предвид факта, че още миналата година, въпреки че на власт в САЩ беше Тръмп, новата американска посланичка в Полша заяви на поляците:

„Знаем, че Полша е католическа страна и уважаваме това, но по ЛГБТ въпросите сте от грешната страна на историята“.

Още преди избирането си Джоузеф Байдън също обяви, че едва ли не ще започне кръстоносен поход за ЛГБТ правата по целия свят. Е, виждаме, че това се случва.

В самите Съединените щати също лесно може да се проследи какви огромни финансови потоци се изливат в ЛГБТ движението и идеологията (може, но журналистите не го правят по знаем какви причини). Не, че хомосексуални хора не е имало винаги – по една или друга причина такива има още от Античността. Но това, което виждаме днес не са някакви девиации от порядъка на 0,3 – 0,4 % от населението, а пълномащабно и експоненциално увеличаващо се движение със собствена идеология, структури, субкултури, организатори, спонсори и тнт. Тук особено изпъква новопоявилата се преди малко повече от десетилетие „джендърна идеология“ (или джендърен компонент на ЛГБТ идеологията).

Става въпрос за антинаучната и неестествена идея, че полът не е биологическа, а социална концепция (който се интересува от юридическото тълкувания на въпроса, да види какво каза българският министър на правосъдието и всепризнат конституционен капацитет, д-р Янаки Стоилов). Според идеолозите, джендърът/полът не е нещо, с което хората се раждат, а начинът, по който те виждат себе си. С други думи, независимо от първичните и вторични полови белези, ако 110 килограмов як мъжага реши, че е жена, няма проблем да иде да играе женски футбол или бокс (в резултат, на което в страни като Австралия възникна въпроса за дискриминацията срещу жените в спорта, тъй като трансджендърите мъже се оказват физически по-силни от биологичните дами).

В Конгреса на САЩ едно от най-големите и влиятелни легални лобита е това на фармацевтичната индустрия. И по случайност фармацевтичната индустрия на Съединените щати е един от най-големите сторонници и спонсори на ЛГБТ движението.

Както вече казах, „джендърна идентичност“ и „трансджендърната“ идеология се появяват дори на Запад преди не повече от 10-15 години, но се разпространиха по света по-бързо от каквато и да било пандемия. В резултат на разпорстранението им, в редица държави от Италия до САЩ, и от Канада до Австралия настъпиха зашеметяващи обществени промени в правото, медицината, криминалните статистики, спорта, образованието и културата. Независимо дали става въпрос за включването на хора, които са се родили като мъже в женския футбол в Австралия или за принудителни хормонални терапии за спиране на половото и генитално развитие на деца в Англия (защото си били играели с женски кукли); или пък опити за промяна на общоприети и наложени думи в най-големия речник по немски език, за да отразявали те новата джендърна реалност, джендърната идеология е неумолима.

Така или иначе, голяма част от гигантите на американската фармацевтична индустрия имат финансова изгода от джендъризацията на обществото. Именно те ще печелят от хормоналните терапии, осакатяването и изменянето на човешките тела и тнт. Нека не забравяме, че през 2017, както съобщиха от NBC News, в САЩ беше решено Пентагонът да плаща за операциите по смяна на пола на своите ЛГБТ войници. Дори само от това перо фармацевтичната индустрия може да извлече десетки и стотици милиони долари (особено сега, когато администрацията на Байдън активно насърчава ЛГБТ хората да влизат в редовете на Американската армия).

Много показателен пример за връзката на ЛГБТ с фармацевтичната индустрия на Запад е Мартин/e Ротблат – транссексуално лице с трансхуманистки възгледи, което е един от основните виновници да се прокара Международната харта за джендърните права, която легализира и нормализира телесните обезобразявания и интервенции в името на „напасването на половата идентичност с биологическата реалност“. И, о, изненада – по-късно Ротблат става крупен изпълнителен директор на биофармацевтична компания, който използва парите си за пропагандирането на трансджендърната идеология. Въпросният богаташ дори твърди, че „сексуалният диморфизъм“ (т.е. това, което повечето българи днес приемат за нормално – че има мъже и жени), е равен на апартейда в Южна Африка и трябва да се счита като престъпление срещу човечеството.

Едно от най-богатите семейства в САЩ – Прицкер излива също огромни финансови суми в американските институции, за да прокара концепцията за промяната на пола и телесните обезобразявания и увреждания под евфемизма „джендърна идентичност“. И както уважаемият читател сигурно ще се досети, въпросното семейство има големи дялове в американската частна медицинско-фармацевтична индустрия.

През 2000 година милиардерът Джон Страйкър, наследник на огромна медицинска корпорация създава и друго ЛГБТ НПО – Фондация Аркус. Операциите му са толкова големи, че той създава още една отделна организация, чиято работа е само и единствено да следи операциите на ЛГБТ НПО-то Аркус и другите му структури. През 2006 година той създава и „Проектът на движението за напредване“, който следи и направлява пропагандирането на идеите за джендърна идентичност и трансджендърната идеология.

Фондация Аркус излива десетки милиони долари всяка година за легален лобизъм, чиято цел има да наложи в американското право и образование. концепциите на джендърната идеология. Фондацията финансира НПО-та и структури като Центъра за американски прогрес, Съветът за глобално равенство, Центърът за трансджендърно право, Проектът за финансиране на транссексуалното правосъдие, Хюмън Райтс Уоч, ООН, Амнести Интернешънъл и други.

Между 2007 и 2010 година фондация Аркус е дала 58,4 милиона долара за програми свързани с налагането на ЛГБТ идеите в Съединените щати, ООН и по света. Основният донор във фондацията пък е медицинската корпорация „Страйкър“, собственост на Джон Страйкър.

С други думи, една медицинска корпорация с явен интерес в това да насърчава хората да се идентифицират като транссексуални и тнт., директно излива пари и активи в своя собствена филантропска организация, за да може последната да насърчава джендърната идеология на държавно и глобално ниво, а после собственика на корпорацията да си има доживотни клиенти и печалби.

Аркус е изляла и милиони долари в американските колежи и университети, включително Йейл, Вандербилт, Чикагския университет, Университетът на Южна Калифорния, Вашингтонския университет и много други. Още по-интересното, фондацията е дарявала пари за ЛГБТ образование за ДЕЦА и ТИНЕЙДЖЪРИ сред афро-американската, индианската и латиноамериканската общности (по очевидната причина, че за разлика от белите, сред въпросните общности хомосексуализмът и трансджендъризмът са приемани негативно).

По-интересното е, че Аркус излива много милиони и в Американската психологическа асоциация – основен орган на психолозите в САЩ, в който членуват поне 118,000 отделни лица и групи. Да не забравяме, че до 80-те години и Световната здравна организация приема хомосексуализмът като вид отклонение и заболяване. Не е изненада, че се наливат пари в психологичната и психиатрична сфера.

В кюпа е замесен и любимият на всички умнокрасиви софийски „онтръпрънюъри“ (т.е. предприемачи) капацитети от колцентровете и Демократична България – Лорън Бъфет. Неговият син Питър Бъфет ръководи фондация „Ново“, която е стартирана с 90 милиона долара от баща му. Заедно с фондация Аркус, през 2018 година „Ново“ отделя 20 милиона долара за трансджендърната кауза, като основно тези пари са наляти в Съвета за глобално равенство – коалиция от 30 американски НПО-то и групи, която се бори за „инклузивност“ и включване на ЛГБТ въпросите в международните отношения, дипломация и закони.

Големи суми за „инклузивност“ и „равни права“ на ЛГБТ общността и трансджендърната идеология наливат също Джордж Сорос с „Отворено общество“, както и фондация Жил на Тим Жил и други транснационални корпоративни играчи.

Известно е, че когато човек не иска да приема постулатите на ЛГБТ идеологията, той бива наричан с всякакви думи от „ретрограден“ през „фашист“ до „сталинист“ или „екстремист“. Но истината е, че екстремисти са тези, които искат да подлагат деца на хормонални терапии за смяна на пола или да променят речници, думи и книги, защото били „хомофобски“ и „дискриминационни“. Именно тези, които подлагат на жестоки критики, обиди и още по-лошото, съдебни процеси, хората, които не ги харесват или са несъгласни с тях.

Освен фармацевтичната индустрия, очевиден интерес имат и други глобални фактори, чиито интереси са разнообразни – от разни трансхуманисти през идеолози, политици и частни интереси, които искат да ударят по семейството и по юдео-християнските ценности на Европа и Америка, за да прокарат интересите си.

Впрочем, случайно ли е, че страните, които искат да ограничат възможностите на САЩ за мека сила и влияние на тяхна почва, се отнасят подозрително към ЛГБТ движението и имат определени правни рестрикции за джендъризма? Не от някаква зловеща хомофобия страни като Русия, Китай, Беларус или Турция не допускат разпространението на джендърна пропаганда и идеология, особено сред подрастващите. Няма съмнение, че управляващите независимите държави разчитат сигналите и статистиките и са наясно, че джендърната идеология е инструмент за влияние и разцепление в обществото.

Да не говорим, че има и чисто медицински аспекти, като високото ниво на СПИН сред ЛГБТ общността, депресията сред деца, отгледани от еднополови двойки или желанието за телесни увреждания и самонаранявания. Аспекти, които никоя нормална страна не иска да допуска и насърчава.

Още по-страшното е, че се намесват и децата. От стотиците милиони изляти в училищата в Европа и Америка за „джендърно“, „сексуално“ образование и „инклузивност“ до обществената тайна, че организации като NAMBLA (Северноамериканската организация на мъже, които обичат деца, т.е. педофили, имат някакви връзки и с ЛГБТ структури), основно се удря по най-малките и с крехко съзнание. Не е случайно, че ЛЕГО започнаха да правят трансджендърни конструкторни комплекти, или пък The Insider започна да създава база данни с „любими анимационни ЛГБТ герои“, сред която включи дори Бъгс Бъни. Така например, се „оказа“, че героят Пък от анимацията на Дисни „Гаргойели“ е „джендърфлуиден“ и „полисексуален“.

На инстинктивно ниво много българи усещат, че тук не става въпрос за това дали гейовете и лесбийките са преследвани или не. Защото не са – никой не ги гони, убива, тормози и забранява. И никой не иска това. Дори противно на техните лъжи, различните християнски деноминации не го искат. От християнска гледна точка содомията е грях, но в крайна сметка Бог е дал свободна воля на хората, и стига те да не занимават и другите, въпросните ще отговарят пред Него. Да не говорим и за многото атеисти или хора, които критикуват джендъризма от нехристиянска, немюсюлманска и неюдейска гледна точка. Никой не иска да навреди на тези хора и с изключение на малки и маргинални хулигански групи, никой не се и опитва да го прави.

Но това, което една огромна част от българският народ иска, е да не се разпространява джендърската идеология сред деца и подрастващи. Да не ни се навират нечий сексуални уклони в лицето. И въобще, в София и другите ни градове не трябва да има прояви на сексуални уклони и интереси. Сторонниците на ЛГБТ идеологията не разбират явно, че повечето от нас не биха одобрили и хетеросексуален парад. По простата причина, че сексуалността е нещо интимно, а не знаме, което да развяваш пред целия свят и да се натрапваш. Ние искаме просто да ни оставят на мира. Те пък искат денонощно да се занимаваме само с тях, да им даваме все нови и нови права, всяко от които надминава предишните линии на толерантността и разбирателството. Първоначално се започва с „приемане на гейовете и лесбийките“ и уж прекратяване на дискриминацията срещу тях. После се добавят „транссексуални, куиъри, трансджендъри, джендър-бендъри“ и всякакви други. След това вече се говори за трети тоалетни, освен мъжките и женските, както и за „биологични мъже, чувстващи се жени“, играещи футбол или хокей в женски отбори или боксиращи се срещу „биологични жени“. После се стига до хормонални терапии за деца, за да се спре половото им развитие, защото се били „чувствали“ като представители на друг пол. И накрая, ако обществото ни не го спре, ще се стигне и до легализация под една или друга форма на откровени престъпни девиации като педофилията, зоофилията и некрофилията.

Всъщност истината е, че основната причина за всичко това не са милиардите, които определени фактори като Сорос или Джон СТрайкър изливат в ЛГБТ идеологията. Проблемът е много по-дълбок и се корени в десакрализацията на семейството, дехристиянизацията и създаването на една пост-християнска Европа (и Америка), която доброволно се е отказала от идеалите, философията и културата, които са я крепили 1500 години, за да приеме съмнителната „постмодерност“. И тук не става въпрос относно това кой е вярващ и кой не е. Говорим за християнството не като вяра и религия, а като цивилизационен фактор. Без юдеохристиянските ценности на стара Европа, няма нищо изненадващо, че мястото им беше запълнено от сексуален промискуитет, алчност и печалбарство, консумеризъм, комерсиализъм и десакрализация на всичко – от семейство, родители и деца до общност, нация, цивилизация, писани и неписани човешки закони. Може би американските фармацевтични корпорации финансират джендъризма от печалбарство. Сигурно и Сорос го финансира за да извлича политическа и финансова изгода. Но нищо от това нямаше да е възможно, ако жителите на Европа бавно, но сигурно не се отричахме от фундаментите на своята цивилизация и морал. Натъртвам морал, защото една цивилизация не може да съществува без определена и строго дефинирана система на морал, ценности и идеали.

Т.нар. „София Прайд“ отмина, но войната за душите на българската нация, общество и да, българските деца, тепърва ще започне с пълна сила. Война, която може да предреши съществуването и евентуалното оцеляване на българите не просто като някакъв биологически и вегетиращ вид, а като осъзната и културно самобитна общност, която има своето място на този свят. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: