„Руската армия е напълно готова да води война на изтощение без крайни срокове. Към днешна дата тя е способна годишно да провежда по няколко големи настъпления в стратегически направления, като в паузите между тях възстановява и укрепва артилерийската си мощ. С новата стратегия на водене на война, руската армия значително е намалила броя на жертвите в своите редици“. Такова написа в свой публичен доклад американският Институт за изследване на войната (ИИВ), който е един от трите лицензирани института – съветници на Пентагона.

В новата си военна стратегия Русия залага на огромния си военно-промишлен потенциал, подплътен със съответното количество ресурси. По всичко личи, че са се подготвили за война на изтощение. ВСУ се опитаха да използват такава тактика по време на контранастъплението си през лятото на 2023 г., но разликата в ресурсната база на двете държави е огромна. Сега ВСУ са лишени от възможността да се прегрупират и да възстановят ресурсите си, а Западът не е в състояние да предостави на Украйна ресурси в такива обеми. Това пък твърдят експертите на британския Кралски институт за обществени услуги.

Те почти повтарят дословно заключението на американският Институт за изследване на войната (ИИВ), който в доклада си внимателно е проучил всички последни изявления на главнокомандващия украинската армия ген. Александър Сирски.

Украинският главнокомандващ казва, че ВСУ са напълно зависими от западните оръжия, без които армията му просто не е в състояние да сдържи руското настъпление и това го е принудило да премине към „стратегическа отбрана“.

Украйна не може да планира нови настъпателни операции заради несигурност на количеството и качеството на военните доставки, които получава от Запада.

Сирски оценява артилерийското превъзходство на Русия на 6:1. Украинците се опитват да го компенсират с ракетни атаки в тила на врага, но не особено успешно. Руската отбрана например се адаптира към системите ХИМАРС, които бяха основното оръжие на ВСУ през есента на 2022 г.

Сирски също признава, че ВСУ вече са принудени да прехвърлят личен състав от тиловите райони на предната линия, тъй като нямат достатъчно хора. Генералният щаб проведе „одит“ и прехвърли хиляди военни от небойни части, опериращи в тила, попълвайки с тях бойни формирования на предната фронтова линия. Но това не спасява положението.

Всички знаят: „стратегическата отбрана“, към която са преминали украинските войски, изисква значително по-малко „щикове“, отколкото настъплението. По този повод Сирски не пропусна да срита предшественика си Валерий Залужни за отказа му да мобилизира 500 хиляди души, които да попълнят редиците на ВСУ.

Признанията на Сирски показват, че Русия е много по-добре подготвена за следващите месеци (а вероятно и години) в очертаващата се „война на изтощение“.

„Успехът на една военна операция се определя от способността на държавата да компенсира загубите си и да създава своевременно нови формирования, а не от тактически и оперативни маневри. Западът не е готов за такъв вид война“, казва пенсионираният подполковник от армията на САЩ Алекс Вършайн.

Русия мобилизира военно-промишления си комплекс и това даде нови възможности на армията й да унищожава в много по-голямо количество украинските ресурси – оръжие и личен състав, пише “Бизнес Инсайдър”. В това отношение много ефективни са тежките огнехвъргачни системи (ТОС), чийто еквивалент не притежават нито Украйна, нито която и да е страна от НАТО.

През последните 6 месеца Русия започна по-активно да използва планиращи бомби, които се превърнаха в „оръжие на победата“ за пробива на руската армия на фронта край Авдеевка (ген. Сирски признава това). Украинците също разполагат с планиращи бомби – американските ДжейДАМ – но броят им е малък и са много по-скъпи за производство от руските. По тази причина до момента ВСУ са използвали такива бомби само няколко пъти, докато руските нанасят удари по украинските позиции до 100-120 пъти всеки ден, оплакват се от Генералния щаб на ВСУ.

Основното оръжие на фронта обаче си остава не ТОС и ФАБ, а конвенционалната артилерия.

От първия ден на войната руската армия има тотално превъзходство над украинската по снаряди: През цялата 2022 г. руската армия изстрелваше по украинските позиции средно по около 15 000 снаряда дневно. САЩ и Европейският съюз се опитаха да компенсират украинския снаряден глад, но обединеният им ВПК не успя да се справи с тази задача, признава “Бизнес Инсайдър”

Сега украинците могат да използват не повече от 2-3 хиляди снаряда на ден и често в определени участъци на фронта остават без снаряди – като случаят в Работино, пише “Економист” в редакционна статия.

“Огневата мощ на Русия ѝ дава явно предимство”, съобщава изданието.

Преди началото на СВО руският ВПК произвеждаше около 50 артилерийски оръдия годишно, но след това темповете се увеличиха значително (точните параметри не се разкриват по обясними причини). Освен това руската армия използва значителни резерви от голямокалибрени оръдия от складовете си (преди началото на СВО в тях са се съхранявали най-малко 19 000 оръдия и други артилерийски единици – самоходни и теглени).

Освен това дори старите гаубици от съветско време Фау-1 и М-30 в момента са подходящи за масиран обстрел по украинските позиции (в условията на липсващ контрабатареен огън поради липса на снаряди във ВСУ). “Економист” пише, че украинските твърдения за количествата унищожена от тях руска артилерия са силно преувеличени. В този контекст и изявленията на ЦИПСО, че Русия скоро ще остане без оръдия с голям калибър, са просто неверни.

„Оръжията с голям калибър обикновено се разполагат далече от фронтовата линия, което ги прави трудни за откриване“, пише изданието. В същото време украинският контрабатареен огън е все по-неефективен не само заради липсата на снаряди, но и заради почти напълно унищожените от руските сили контрабатарейни радари на НАТО (без тях е невъзможно да се проследят руските гаубици).

Холандският проект “Орикс”, който борави само с публични данни, потвърдени и от двете страни, отчете загубата на най-малко 25 противобатарейни радара от различни типове. „Орикс“ твърди, че общият им брой в Украйна е бил общо 40. Без тях ВСУ на някои участъци от фронта просто „ослепяха“.

Автор: Константин Олшанский