Германия е на път да се превърне в държава на бедните, предупреждават германските социолози. Според тях бързото покачване на цените на енергийните носители и нарастващите разходи за живот заплашват срива на обичайния начин на живот в германското общество – което може да има драматични последици за Германия.

В края на ноември “Нилсен”, компания за проучване на поведението на потребителите и търговията на дребно, проведе проучване в Германия сред повече от 10 000 души. В хода му се оказа, че 52% от жителите на страната ограничават покупките си и харчат пари само за онези продукти, от които наистина се нуждаят. Приблизително 44% съобщават, че не харчат пари за продукти, свързани с развлечения и луксозни стоки, 31% не ходят много на ресторанти. Около 30% от анкетираните са съгласни, че правят по-малко покупки при настоящите обстоятелства.

„Значително е, че все повече хора изглежда се чудят без какво могат да се справят и след това наистина го правят“, казва експертът на “Нилсен” Лотар Стиблин.

„Страхът от обедняване се превръща в отчаяние“

Германският социолог Улрих Шнайдер в интервю за списание „Фокус“ каза, че родината му в момента е на път да се превърне в „държава на бедните“. Според него причината за това е резкият скок на цените на енергията и поскъпването на живота, което може да доведе до социална криза и сериозни последици за страната.

„Дори преди експлозията на разходите за живот, имахме рекордните 13,8 милиона бедни хора в Германия“, казва експертът. Но сега, както свидетелства социологът, не само бедните, но и средната класа са изправени пред проблеми, тъй като и те вече нямат спестявания. Като цяло заради настоящата криза, според проучванията, в Германия са се появили повече от 12 милиона домакинства, “които статистически все още не принадлежат към бедните, но към края на месеца нямат нищо”.

Ученият се оплаква: „Повредена пералня или кола, която трябва да бъде ремонтирана, може бързо да се превърне в катастрофа. Допълнителни плащания за електричество и газ или по-високите вноски надхвърлят възможното за много от тези домакинства.“

Шнайдер рисува мрачна картина за Германия, ако кризата остане без контрол. Според него много германци ще трябва да живеят в състояние на постоянен стрес. „Има страх от следващата вълна на цените на храните, страх от сметките за електричество, страх от това, че вече не може да си позволите плащане на вноски или вече не можете да плащате наем.“

Според социолога „за много бедни хора страхът се превръща в чисто отчаяние“. Той сочи рязкото увеличаване на опашките пред благотворителните организации, които се занимават с безплатно раздаване на храна, като лош знак. Шнайдер настоява: „Германия е модерна социална държава от много десетилетия. Не трябва да позволяваме тихо да се превърне в държава на просяци, защото не даваме на бедните това, от което се нуждаят”.

Социологът призовава за законодателен мораториум върху изключването на обикновените потребители от електричеството и изгонването им от апартаментите им за следващите месеци. „Хората имат нужда от чувство за сигурност – да не се озоват на студено и тъмно и да не загубят домовете си“, посочва социологът.

И заключва: „Въпреки че все още сме четвъртата най-мощна икономическа сила в света, дори преди коронавируса, преди енергийната и ценовата криза, ние бяхме много дълбоко социално разделена държава. От една страна, огромно богатство, от друга, все по-голяма бедност.”

Намаляване на потреблението

Фактът за обедняването на германците се потвърждава и от “Ди Велт”. Там пишат, че сега в Германия всеки втори жител може да си позволи само най-необходимото. Германците започнаха да зареждат автомобили по-рядко, да купуват лекарства и дрехи, но започнаха активно да купуват храна и хигиенни артикули, страхувайки се от по-нататъшно увеличение на цените.

Освен това германците вече не очакват промени към по-добро и затова планират допълнително да ограничат потреблението. Както показа проучването, 52% от германските граждани изхождат от факта, че жизнената ситуация в Германия ще се влоши през следващите три години. Това показва, че германците са значително по-негативни от жителите на други страни от ЕС, където средният песимизъм е 32%.

И трябва да се признае, че германците имат всички причини за униние. „Все повече и повече потребители в Германия се борят да покрият сметки, храна и основни услуги. Повече от три четвърти от потенциалните купувачи са принудени да ограничат покупките си в магазините. Един на всеки двама от повече от 1000 анкетирани признава, че може да си купи само най-необходимото“, казва журналистът от “Ди Велт” Карстен Дириг.

Експертите, интервюирани от Дириг, обясняват, че потребителските средства са значително намалени поради бушуващата инфлация в страната. Това е особено очевидно при продажбите на облекло и развлекателна електроника. 56% от наскоро анкетираните германци признаха, че в момента купуват малко или никакви дрехи. Същото важи и за потребителите на електроника – телевизори, смартфони, лаптопи и игрови конзоли. И в тази област 56% от германските потребители са принудени да се въздържат или дори да отказват да купуват.

Подобна е ситуацията и на бензиностанциите и аптеките – почти всеки втори зарежда колата си по-рядко, а почти всеки четвърти признава, че пести от лекарства. Като част от по-нататъшните мерки за икономии много германци възнамеряват да се откажат от услугите за доставка и да намалят поръчките за вкъщи. В същото време много потребители възнамеряват да спестят пари от от ваканции в чужбина, посещения на ресторанти, барове и кина, абонаменти за фитнес центрове или стрийминг услуги.

Но това, за което германците възнамеряват да похарчат повече пари, е закупуването на храна и хигиенни продукти. „В същото време те правят това не по свое желание, а защото очакват по-нататъшно увеличение на цените. 96% от анкетираните предполагат, че поскъпването на продуктите и услугите ще продължи през следващите шест месеца, най-вече по отношение на енергията, горивата и храните. И тези предположения не са неоснователни. От няколко месеца инфлацията в Германия бие все нови и нови рекорди. Нейните основни двигатели, според Федералната статистическа служба, са енергийната и хранително-вкусовата промишленост. През октомври например цените на енергийните продукти са се увеличили с 43%, а цените на храните с 20,3% спрямо същия месец на миналата година“, посочва Дириг.

В едно от проучванията на Мюнхенския институт за икономически изследвания (ИФО) се оказа, че германците скоро ще трябва да оставят още повече пари на касите в супермаркетите. Факт е, че двама от всеки трима производители на храни и 38% от производителите на напитки възнамеряват да повишат цените за крайните потребители поради увеличените разходи за суровини и производство.

„Засега германските производители не бързаха да прехвърлят увеличените разходи за суровини на купувачите или не го правиха изцяло“, казва ИФО. Там обясняват, че досега повишените разходи за суровини и производство са били прехвърлени към крайните потребители само на 34%. Слабото търсене, конкурентният натиск и продължаването на дългосрочните договори бяха възпиращите фактори. През следващите месеци обаче фирмите ще прехвърлят по-активно увеличените си разходи към крайните потребители.

„Можем да предположим, че през следващите месеци това ще доведе до по-висок инфлационен натиск върху потребителските цени“, прогнозира изследователят Мануел Менкхоф. Вярно е, че напоследък ръстът на производствените цени леко се забави. Но въпреки това, краят на увеличението на цените в Германия все още не се очаква – и изглежда, че никой не го очаква.

За всичко е виновен Путин!

Германските министри, разбира се, се опитват да поддържат показен оптимизъм. Но дори министърът на икономиката Роберт Хабек е принуден да признае, че температурата в помещенията на неговия отдел трябва да се поддържа не по-висока от 19 градуса – трябва да се пести от парно.

„От началото на годината нашата индустрия е намалила потреблението на газ с 25%, а производството ни е спаднало, но не много – с 1,4%. Разбира се, енергоемките отрасли са засегнати от кризата в по-голяма степен от останалите. Въпреки това се оказа, че ефективността винаги може да бъде подобрена. Под натиска на високите цени успяхме да намерим пазарни отговори на проблемите. Засега поводите за радост са малко, тъй като ситуацията е тежка. Но е ясно, че страната ни стои здраво на краката си“, радва се Хабек. Сега най-важното нещо, каза той, е да се покаже на Путин „колко ефективна е демокрацията“. Министърът обеща, че Германия няма да се превърне в „индустриална пустиня“. Но самото поставяне на такъв въпрос, разбира се, не може да не тревожи германците.

Германското правителство, което, както знаете, сега се ръководи от “Зелените”, видя в събитията от тази година шанс да изпълни мечтата си – да се откаже максимално от „мръсната“ въглеводородна енергия. Въпреки това, според “Шпигел”, властите трудно намират фирми, желаещи да строят вятърни турбини в настоящата среда. Високата инфлация и растящите лихви по кредитите за пореден път влошиха ситуацията за компаниите през тази година. Жителите на Германия, запознавайки се с тази информация, изпитват откровено негативни чувства.

„По работа често пътувам в чужбина, до всички континенти. В миналото на Германия се възхищаваха, смятаха ни за модел за подражание, за напреднали, за стандарт. Днес – и това ме натъжава дълбоко – често това е просто уморена усмивка, поклащане на глава, пълно неразбиране или дори раздразнение. Питат ни с недоумение наистина ли германците не могат да си плащат сметките за парно и ток? Защо толкова наивно унищожаваме собствената си индустрия? Защо строителните проекти отнемат толкова време? Защо нямаме национална мобилна телефонна мрежа? Защо приемаме толкова много хора, които са ни културно напълно чужди? Защо винаги размахваме поучаващо пръст, но не можем да изразяваме мнението си открито, без да бъдем тормозени или поставени в определен ъгъл? Накратко, защо Германия вече не работи?”, отбелязва един от коментаторите.

Друг проблем е нарастването на детската бедност. Президентът на Германската лига за закрила на децата Хайнц Хилгерс каза пред пресата: „Инфлацията удря особено тежко семействата с ниски доходи. Така че детската бедност отново ще се увеличи значително през следващата година.

Хилгерс предупреди, че семействата с деца няма да могат да живеят със стандартните помощи – увеличението ще дойде твърде късно и ще бъде директно погълнато от инфлацията. Той призова за по-спешно увеличение на заплатите.

Самото формулиране на проблема обаче е „покъртително” – “Шпигел” директно посочва руския президент Владимир Путин като виновник за проблема с нарастващата детска бедност! Подобна постановка на въпроса отново породи съмнения сред някои читатели. „Детската бедност съществуваше в Германия още преди войната в Украйна и инфлацията. Притокът на бедни хора от цял свят също влоши нещата. Основната причина е повече в нашите политици, отколкото в Путин“, пише един коментатор.

„Агресивната война на Путин е виновна за детската бедност в Германия – какво друго? Толкова умно е, колкото да кажеш, че той използва зимата като оръжие“, подхваща друг.

Станислав Лещенко

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: