По време на писането на този материал научавам, че 540 000 руски бойци се събират в Южна Украйна, Западна Русия и Беларус. Броят им продължава да се увеличава, като вече включва 1000 ракетни артилерийски системи, хиляди тактически балистични оръдия, крилати ракети и дронове, плюс 5000 бронирани бойни машини, в това число поне 1500 танка, стотици пилотирани щурмови самолети, хеликоптери и бомбардировачи. Тази нова сила няма нищо общо с руската армия, която настъпи преди девет месеца, на 24 февруари 2022 година. Ако не капитулира овреме, Украйна ще бъде пометена от руското цунами“. Това написа легендарният армейски генерал Дъглас Макгрегър в своя статия от днес, 2 декември, 22 г.

Цялата статия прочетете по-долу:

Автор: Ген. Дъглас Макгрегър, Washington’s Carthaginian Peace Collides With Reality – The American Conservative

Картагенският мир* на Вашингтон се сблъсква с реалността

Политическите и военни лидери на нацията, които вкараха Америка в безпринципни и избирателни войни във Виетнам, на Балканите, в Афганистан и Ирак, правеха това, защото по принцип бяха убедени, че тези войни ще бъдат кратки и категорични.

Американските президенти, президентски съветници и висшите военни лидери на страната ни никога не са се замисляли, че националната стратегия, ако изобщо имаме такава, се състои в избягване на конфликти, освен ако страната ни не е нападната и принудена да се бие.

Последната жертва на това порочно и даже безчовечно мислене във Вашингтон е Украйна. Без да имат критичен задълбочен и всеобхватен анализ на руската национална мощ и стратегически интереси, американските висши военни и политическите им шефове виждаха Русия през тясно фокусирана оптика, която илюзорно увеличаваше силите на Съединените щати и Украйна и игнорираше стратегическите предимства на Русия – нейната географска необятност, почти неизчерпаемите й природни ресурси, високата сплотеност на обществото и военно-индустриалният капацитет, способен много бързо да нараства и произвежда във военни условия.

Украйна сега е военна зона, подложена на същото отношение, което военните сили на Съединените щати приложиха спрямо Япония и Германия по време на Втората световна война, във Виетнам през 60-те години и в Ирак в продължение на десетилетия.

Електрически мрежи, транспортни мрежи, комуникационна инфраструктура, производство на горива и складовете за боеприпаси са систематично унищожавани от руските ракети. Милиони украинци продължават да бягат от военната зона в търсене на сигурност, а последствията за европейските общества и икономики са зловещи.

В това време администрацията на Байдън многократно извършва непростим за едно демократично общество грях, отказвайки да каже на американския народ истината. А тя е че Украйна не печели и няма да спечели тази война. Истина, която е точно обратна на популярния в западните медии наратив за „близката украинска победа“, блокиращ всяка противоречаща му информация. Месеците на тежки украински жертви в резултат на серия безсмислени техни атаки срещу руската отбрана в южната част на Украйна застрашително отслабиха украинските сили.

Очаквано, европейските страни – членки на НАТО, които поемат най-тежките последици от войната върху своите общества и икономики, стават все по-нервни и разочаровани от украинската прокси война на Вашингтон. Европейските народи открито поставят под въпрос достоверността на обвиненията в пресата към Русия и нейните мотиви да влезе в Украйна и американските цели в Европа. Притокът на милиони бежанци от Украйна, наред с комбинацията от търговските спорове, печалбата на САЩ от продажба на оръжие и високите цени на енергията, обръщат общественото мнение в Европа срещу войната на Вашингтон и срещу НАТО.

Русия също претърпя трансформация. В първите години от мандата на Путин като президент руските въоръжени сили бяха организирани, обучавани и оборудвани най-вече за отбрана на националната си територия. Но провеждането на Специалната военна операция в Украйна демонстрира неадекватността на този подход и показа още, че в 21-ви век само с отбранителни операции Русия няма как да защити и гарантира своята национална сигурност.

Първоначалната фаза на СВО беше ограничена операция с конкретно предназначение и ограничени цели. От тази първа фаза стана ясно, че Москва никога не е имала намерения да прави нещо повече в Украйна от това да убеди Киев и Вашингтон, че ще се бие, за да не допусне Украйна да влезе в НАТО, както и да спре продължаващото малтретиране на руснаци и рускоговорящи в Украйна. Тази първа фаза на СВО обаче беше основана на недействителни предположения и беше прекратена. Оказа се, че ограниченият характер на СВО постигна резултат, противоположен на този, който Москва очакваше, създавайки впечатлението за слабост, вместо за сила на руската армия.

След като основните очаквания за готовността на Вашингтон за преговори и компромиси не се оправдаха, Путин нареди на военното командване да разработи нови планове на действие с нови цели: първо, да смаже украинския враг; второ, да отстрани всякакво съмнение у Вашингтон и европейските ръководства, че Русия ще се откаже. Новата фаза демонстрира на Запада, че Русия ще възстанови мира само при нейните условия; и трето, да създаде ново териториално статукво върху бивши територии на Украйна, оразмерено спрямо нуждите на националната сигурност на Русия.

След изготвянето и одобрението на новия план, президентът Путин даде съгласие за операция с икономия на силите, така че да защити новоприсъединените към Русия територии на юг и изток с минимални сили, докато нужните ресурси, способности и войскови части бъдат събрани за решителни действия. Путин също така назначи нов главнокомандващ на руските сили, ген. Сергей Суровикин, висш офицер, който разбира мисията и притежава нагласата за успешното ѝ постигане.

Настъпващата офанзивна фаза на конфликта ще даде представа за формиращите се нови руски сили и бъдещите им способности. По време на писането на този материал научавам, че 540 000 руски бойци се събират в Южна Украйна, Западна Русия и Беларус. Броят им продължава да се увеличава, като вече включва 1000 ракетни артилерийски системи, хиляди тактически балистични оръдия, крилати ракети и дронове, плюс 5000 бронирани бойни машини, в това число поне 1500 танка, стотици пилотирани щурмови самолети, хеликоптери и бомбардировачи. Тази нова сила няма нищо общо с руската армия, която настъпи преди девет месеца, на 24 февруари 2022 година. Очаквам до седмица или най-много две руското цунами да помете Украйна.

Вече е възможно да се прогнозира, че новите руски въоръжени сили, които ще се създадат вследствие на придобитият опит от войната в Украйна, ще бъдат подготвяни предимно за провеждане на стратегически решаващи операции. Преформатираните по този нов начин руски сили вероятно ще почерпят вдъхновение от структурата и оперативната рамка, препоръчани в труда на генерал-полковник Махмуд Гареев под заглавие: „Ако утре започне война? Очертания на бъдещия въоръжен конфликт“. Новото военно образувание ще се състои от далеч по-многобройни налични сили, които са в състояние да провеждат решителни операции със сравнително кратко предизвестие, с минимални подкрепления и подготовка.

С други думи, с този конфликт Вашингтон принуди руската държава да започне отново да изгражда страховита военна мощ – точно обратното на „фаталното отслабване на Русия“, което Вашингтон открито целеше, поемайки курса си на военна конфронтация с Москва.

Нито едно от тези последствия не би трябвало да изненадва някого във Вашингтон. Още с речта на Байдън във Варшава, в която той директно поиска смяната на режима в Москва, стана ясно, че администрацията на Байдън отказва да гледа на външната политика като на стратегия. Като глупав генерал, който се е заинатил най-безсмислено да брани всеки сантиметър земя до последния човек, президентът Байдън потвърди решимостта на Съединените щати да се противопоставят на Русия, както и потенциално на всяка страна, която отказва да се съобразява с лицемерните „демократични стандарти“ на глобализма, независимо от цената, която ще плати американския народ – чиито сигурност и просперитет паднаха жертва на една безумна политика.

Речта на Байдън във Варшава беше нажежена от емоции и затънала в идеологията на морализаторския глобализъм, популярен във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Но за Москва тази реч беше равносилна на картагенски план за мир.

Принципът на Байдън да не се взимат заложници при воденето на външната политика на Съединените щати означава, че последствията от предстоящата фаза на войната не само ще унищожат украинската държава. Те ще унищожат също и последните останки от следвоенния либерален ред и ще произведат драматична промяна на властта и влиянието в цяла Европа и особено в Берлин. Съвсем скоро Европа ще се откъсне от Вашингтон и ще се сближи с Москва и частично с Пекин.

Авторът: Дъглас Макгрегър е американски армейски генерал с множество военни награди и отличия. Той е бивш съветник на Секретаря по отбраната в администрацията на Доналд Тръмп. Автор е на пет книги.

*Картагенски мир – налагане на изключително брутален мир, чиито условия имат за цел трайно да осакатят губещата страна. Понятието идва от мирните условия, наложени от Римската република на Картаген след края на Пуническите войни –– б.пр.

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: