Сега всички се чудим като как така България стана най-бедната страна в Европа. И то при положение, че през 88-ма г., благодарение на мощната българска социалистическа икономика, страната бе на завидното 28-мо място по човешко развитие според индекса на ООН. А силната ни индустрия беше на прага да издигне страната ни на ново, по-високо стъпало на икономическо развитие.

Какво трябваше да сторим през 1989 г.: Трябваше само милиардите които после дадохме за членски внос в ЕС да ги пренасочим към модернизиране на вече съществуващите заводи и предприятия. И към създаване и закупуване на нови технологии за тях.

Всъщност българският народ си мислеше, че точно затова се присъединяваме към Евросъюза: За да заработим с по-модерни и високопроизводителни машини и технологии.

Само че сбъркахме. Допуснахме голяма грешка не в надеждите си за по-добър живот. Сбъркахме фатално в това че се доверихме на хората, на които възложихме тези надежди, както и това, че в лицето на Запада не случихме на геополитически партньор. Тоест – България бе разсипана от наши и чужди политико-икономически лобита.

И по точно- „нашите политици“ просто изпълняваха командите на чуждите, които си ги назначаваха у нас като колониална администрация. А командите в продължение на 27 години бяха ясни и категорични: Да се разбие и унищожи всичко, което е останало от икономиката на страната. От промишлеността, от селското стопанство, от българската наука…

Ала безмилостното унищожение на икономиката не беше най-страшното. Защото на мястото на старите заводи можеха да се построят нови. По-модерни. И с по-съвършени технологии.

Но такова нещо не се предвиждаше в плана на САЩ и ЕС за нас, по-известен в България като плана Ран – ЪТ за унищожаване на българската икономика, държавност и нация. И най-важното – за унищожаването на българския етнос.

Ето защо те си намериха послушни чиновници и политици, които на практика да приведат този пъклен план в действие. Няма да изброяваме тези български мошеници и предатели на националните интереси, защото всички ги знаем.

Ще кажем само, че  политиците от 90-те години на миналия век все пак имаха някакво оправдание. Защото си мислеха, че помагат за пренастройването на икономиката ни на нови, модерни капиталистически релси.

Още в началото на 21 век, обаче, и това последно оправдание изчезна. Нашите промишленост и селско стопанство, или поне жалките остатъци от тях, вече работеха на капиталистически принцип. Но за всеобщо учудване това изобщо не подобри производителността на труда. Напротив – влоши я! Вместо да произвеждаме повече и по-качествени продукти, ние вече не произвеждахме почти нищо. А това, което все пак излизаше от малките схлупени фабрички и предприятийца беше пълно с отрови, а в последно време и с наркотици.

Така и на най-незапознатия с производство и икономика българин у нас му стана ясно, че нещо трябва да се промени. Да се промени радикално и изключително бързо. За да не бъде доунищожена България пред очите ни. И да не изчезнем като нация завинаги.

Надеждите си за бърза и радикална промяна на едва кретащата икономика, осъзналия се през 2009 г. народ възложи на Борисов. И неговите две правителства. Които управляваха, но по-точно – ограбваха България, цели 8 години.

Така и на тези български надежди не беше съдено да се сбъднат. По простата причина, че Бай Ганьовската икономика, създадена от Борисов се основаваше не на стимулиране на производството и изграждане на заводи, предприятия и кооперативи. А на стимулиране на ПРОСИЯТА.

Как Борисов „постигна“ това? Ами Борисовите правителства отхвърляха всеки читав проект, който можеше да носи многомилионни и милиардни приходи в бюджета. Така бяха отхвърлени АЕЦ „Белене“ и Южен поток. Понеже били скъпи, ненужни и нерентабилни.

Но турците веднага ги взеха. Не за друго, а  защото са „по-прости“ от „големия икономически капацитет“ Бойко Борисов.

Унищожаването на печелившите проекти беше първата услуга, която слугата Борисов стори на своите западни господари. Втората бе окончателното ликвидиране на възможността да излезем на необятните руски пазари. Защото Борисовите партийни приятелчета Митов, Плевнелиев, Ненчев, Кунева и сие,  се опитваха да припознаха в Русия „образа на врага“ и започнаха безмилостно да унищожават в зародиш всеки опит за нормализиране на отношенията с великата славянска и братска нам страна.

Благодарение на „титаничните“ усилия на Борисов и ГЕРБ нашата икономика съвсем изчезна и държавата вече нямаше никакъв друг избор освен да започне да се храни от ПРОСИЯ.

Борисовите гербаджии най-унизително се замолиха на Евръсъюза да не ни спира фондовете. Платените с парите на Сорос и ЦРУ „национални“ медии трепереха от всеки доклад на брюкселските чиновници. Чакаха появяването на прословутите доклади „со страхом бижий“. И създаваха от тези доклади невероятни медийни събития от едва ли не световна величина. Дори Гербери и Реформатори се биеха и продължават да се бият помежду си кой бил спрял и кой бил пуснал еврофондовете.

Лошото е, че тези ИЗПРОСЕНИ пари от измислени фондове не подобриха и на йота отчайващо мизерното положение на обикновения човек в страната ни. Те бяха само поредната възможност за хищните управляващи да грабят още и още от мизерията, в която живее България. Няма как да се развива икономика като строиш градинки, пейки и магистралки. Или санираш блокове.

Защото истинско развитие за страната ни можеше да се постигне само ако ДЪРЖАВАТА бе почнала да ИНВЕСТИРА В ИКОНОМИКАТА. А не да разпродава всичко на „частни инвеститори“.

И така, правителството на Борисов ПРОСЕШЕ от ЕС. А и нашите „предприемчиви бизнесмени“ не оставаха по-назад. Те пък ПРОСЕХА от правителството. Молеха се като цигани и даваха подкупи. Ще попитате за какво се молеха пишман бизнесмените на министерските чиновници? Ами много просто.

ПРОСЕХА  да им подхвърлят обществени поръчки. И там се вихреше най-голямата корупция. Брат с брата се биеше, за да се докопа до държавната благинка, наречена обществена поръчка.

Така ЕВРО-ПОСЛУШАНИЕТО на Борисовите гербери превърна процъфтяващата някога българска икономика в ДРИПАВА ПРОСЯКИНЯ. А ГЕРБ дори не се срамуваха, че ни наричат навсякъде „най-бедната страна“, с най-много просяци и най-голяма корупция.

Затова днес никой в България не може да си обясни нечуваното нахалство и наглост на Борисов и послушници, които си точат зъбите отново да управляват, пардон да грабят от измислените еврофондове.

И така ще бъде, докато БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД не изгони герберските разсипници и унищожители с шутове от тази последна тяхна хранилка. И не ги прати в затвора. Където им е мястото. Skandalno.net

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: