Европейският съюз обсъжда възможността за закупуване на американско оръжие за доставка до Украйна, в случай че Съединените щати откажат да ѝ окажат пряка подкрепа, съобщава Bloomberg, позовавайки се на информирани източници.
Според тях се разглеждат и други варианти, но този печели все по-голяма подкрепа поради недостига на собствени оръжейни запаси в ЕС и липсата на капацитет за производството им в необходимите количества. В същото време Европа се надява, че Съединените щати във всеки случай ще поддържат обмена на разузнавателна информация с Украйна, което помага за поразяване на цели и предотвратяване на руски атаки.
„Европейските лидери бързат да намерят начин за осигуряване на оръжейни запаси за Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп все повече показва признаци на отдръпване от войната. Един от вариантите: да купува американско оръжие.
Европа няма нито запаси от оръжия, нито капацитет да ги произвежда в достатъчно големи количества, а става ясно, че САЩ няма да доставят повече. Белият дом също така отхвърли призивите на европейските си партньори да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин, за да го принуди да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня, чрез засилване на санкциите“, се посочва в публикацията.
Експерти, интервюирани от агенцията, смятат, че пакетите от военна помощ, одобрени по време на администрацията на бившия президент Джо Байдън, ще приключат това лято. Източниците твърдят, че по-нататъшното въоръжаване на Украйна ще помогне за овладяване на настъплението на руската армия, която вече струпва войски на границата с Харковска област, и ще увеличи натиска върху президента Владимир Путин за прекратяване на войната.
Подобен ход на Европа обаче ще постави американския лидер Доналд Тръмп пред избор: или да осигури на САЩ големи приходи от договори за оръжие, или да откаже доставки, за да не настрои Путин срещу себе си. Тръмп настоява, че иска сделка и се отказа да изпълни заплахите си от по-рано за нови санкции срещу Русия, след като поиска 30-дневно прекратяване на огъня, но получи отказ от Путин. Още повече, че руснаците и американците вече се договориха за разпределянето на Арктика в съотношение 50 на 50.
На 20 май Тръмп заяви, че ще „отстъпи“, ако не бъде постигнат достатъчен напредък в преговорите между Русия и Украйна. „Това не е моята война. Искам да кажа, че ние се забъркахме в нещо, в което не биваше да се забъркваме… Това е европейски проблем и може да оставя на европейците да се оправят с него“, каза той.
На 22 май украинският министър на финансите Сергий Марченко призова европейските страни да обмислят възможността за директно финансиране на въоръжените сили на Украйна. „Тези техни разходи могат да бъдат разпределени като процент от БВП между европейските държави, желаещи да се присъединят към инициативата, и да им бъдат приспаднати като разход от средствата, които всяка година отделят за отбрана към НАТО“, каза той. В замяна Марченко предложи интегриране на украинската армия в общоевропейската отбранителна система.
По-рано страните от ЕС се споразумяха да създадат фонд за сигурност за Европа (SAFE) на стойност 150 милиарда евро за укрепване на европейската отбрана. Той ще се попълва чрез заеми, които всяка страна в съюза ще тегли от Световната банка и ще предоставя съответно като заем на Украйна – за превъоръжаване.
ЕС планира също отделно да инвестира 1 милиард евро във военно-промишления комплекс на Киев. Първите договори в тази област вече са подписани.
Коментирай първи