Само това не се бе случвало – гол разплут премиер лъсва спящ на снимки в компанията на половин милион евро, кюлчета злато и пистолет… а събуден скача срещу президента, че го шпионирал с дрон. Лавина от коментари предизвика скандалът със записа и снимките на спящия Борисов… не спират вече четвърти ден. Но големият въпрос, на който трябва да си отговорим честно е – как обществото ни българско стигна дотова дъно и как стана така, че вече 11-та година държавата ни се управлява от тази човекоподобна, алчна и параноична мутро-маймуна. Ето как:

Забележителното е, че за 20 години във властта Борисов си е все същият. Той не се промени и на йота – все същият нелеп мутро-псевдо-герой от началото на прехода. Променяха се във времето само оценяващите го. Станахме свидетели на това как една дузина негови яростни пророци и апологети по различно време изведнъж разбираха, че не е светлият герой, за който са го смятали. И почваха да кършат пръсти и да скубят коси как са се лъгали.

Но кой е виновен – Баце, който упражнява властта си или онези, които му я дадоха ( гласувайки за него или като помагачи в партията и властта му)? А кой е глупакът – той, който не крие, че е такъв, или те, след като вече 11 години с топ не могат да го мръднат? Днешните снимки и записът всъщност са синоним на вината и глупостта на българския народ.

Не целият, но по-голямата политически активна част от него.

За да си отговорим как стана възможно примитивната мутра Бойко Борисов да яхне властта в България и да не я изпусне цели 11 години, нека си припомним миналото, което милиони българи в момента удобно забравят.

Бойко Методиев Борисов влезе в публичния живот като главен секретар на МВР през 2001 г. Стана такъв благодарение на познанството си със Симеон Втори, чийто бодигард е бил. Всякакви легенди се носеха през годините кой го е лансирал, но истината е, че не познанството му с Тодор Живков, а това с Царя го изстреля в политиката. Без това безумно решение на Сакскобургготски Борисов и до днес щеше да е анонимен ъндърграунд герой от третия ешелон.

Самият факт, че една СИКаджийска мутра става Главен секретар на МВР благодарение на приятелството си с новия премиер и поема този пост с единствения си професионален опит на пожарникар и телохранител, е повече от скандален. Това назначение предполагаше бурни медийни и площадни протести, каквито не се състояха… защото такива реакции има само в общества с елементарни морални ценности. Не и в нашето.

Вместо протести и скандали срещу властта, позволила си най-нагло да назначи вълк за пазач на народната кошара, всъщност се случи точно обратното. Обществото буквално лудна по новопръкналия се генерал – рейтингът му скочи до рекордните 90 %, засукани журналистки се борят да се качат в джипа му – същият, който днес иронизират и отричат да са се возили. Медийни босове дават мило и драго да запалят пура в компанията му. Появи ли се пък нейде по улиците, деца тичат за автографи, докато майките им буквално се подмокрят от… щастие че са го зърнали.

В България всеки знае всичко за новия Главен секретар на МВР Бойко Борисов: и тъмното му минало, и неадекватното му самохвалство, и очевидната показност на полицейските му акции- груби, граничещи с репресия… но най-вече неефективни (те днес вече възмущават) – но въпреки това всичко му се прощаваше… и продължаваха да му се радват!

След края на управлението на НДСВ той на два пъти печели кметските избори в София. А през 2009 г. 1.6 млн. българи го правят премиер, гласувайки за партията му ГЕРБ. Славно бе това време, в което Борисов бе извор на надежда за половин народ. Той сипеше хули, клетви, обещания, заклинания… – и всички тия посредствени брътвежи се приемаха с надежда и вяра. Щеше да праща Доган в затвора, да изкоренява корупцията, да ликвидира мафията… И българите му вярваха слепешком, въпреки че нито един факт от мутренската му биография не даваше надежда, че ще го направи.

За гражданите Борисов бе гражданин за европейско развитие, топло приет от западните лидери. За селяните – наш’то момче от Банкя, издигнало се от низините, докато ръфа филията си с мас и рита футбол на ливадата. За жените – мускулест мачо. За мъжете – „Евала батка, така трябва!”. Патриотите виждаха в него човека, който се заканва да свали ДПС от власт, а част от носталгиците по комунизма провидяха в Борисов преродения бай Тошо.

Много съсловия припознаха хамелеона Борисов за свой. Той откъсна електорат и от ляво, и от дясно… но гръбнакът на управлението му подсигуриха десните седесари. Именно редовият български десен избирател провидя в Борисов спирачката пред комунизма. Не, не иде реч за самоизолиралия се в кьошето „умен и красив“ соросоиден костовист. Става дума за ония милион и половина редови българи от големите градове (т. нар. градски пролетариат), които някога пълнеха площадите на митингите на СДС. Които глуповато вярваха, че „комунистите са виновни за всичко“ и дойде ли СДС-то, България на мига ще се превърне във витрина на Запада… в бляновете им.

След провала на СДС, тези тесногръди градски еснафи, но най-вече глупави хора се отрекоха от предишните евро-измамници, за да подарят сляпата си вяра на „новия Стамболов“ Бойко Борисов. Неслучайно електоратът на БСП си остана един и същ през целия период след появата на ГЕРБ: 800 000 – 1 000 000 избиратели. Но изчезна този на СДС. Защото почти на 100 % се вля в електоралното туловище на партията-държава ГЕРБ. И точно този анонимен бивш седесар до днес е основната електорална сила на Бойко Борисов.

И точно заради него Борисов в трудни моменти прибягва до мантрите за убития си дядо, за лошия комунизъм, за зловещото КГБ, за руската заплаха и т.н. И има успех. Разсъжденията в главата на анонимния седесар са: „Бойко не е цвете, оля се, мутра е, но по-добре той, отколкото Корнелия и Станишев да дойдат. Борисов винаги мачка комунистите на избори, а няма по-хубаво от размазан комунист!”. Анонимният седесар не може да обясни защо припознава точно Борисов като анти-комунист, но това няма значение – такива и за дявола, и за фашист ще гласуват, „само да не дойдат комунистите… и да са смачкани“. Седесарят, който едно време вдигаше двата победоносни пръста шумно по площадите, днес тихо гласува за Борисов.

Това са настроенията сред народните низини.

А на повърхността осиротелите отрочета на СДС любовно приставаха на Борисов – като се почне от флиртовете на Петър Стоянов и Надежда Михайлова, Спас Гърневски, Александър Йорданов, Методи Андреев, мине се през подкрепата на костовистите от ДСБ за Йорданка Фандъкова през 2007 г., коалицията с него на „добрата олигархия” чрез умно-красивите министри Плевнелиев, Трайков и Дянков през 2009 г., „историческият компромис” и коалицията между РБ и ГЕРБ през 2014 г. и т.н. и т. н.

БСП направи много грешки, а най-голямата й бе, че в началото подцени Борисов. Но никога ръководството й не влезе в спалнята с пачките евра и златото, която виждаме днес на снимките. Там се събличаха десни лидери, защото преди тях в същата тази спалня отиде и се надупи на Борисов собственият им десен електорат. И на лидерите не им остана нищо друго, освен да го последват. Много посредственици и обикновени глупаци провидяха в Борисов месия, но основната маса сред тях бе именно старият седесариат. Въобще не е пресилено да се прави паралел между седесаря и народа. По 2.2 млн. българи гласуваха за СДС през 1994 г. и 1997 г. Това е огромна част от политически активното българско население.

А през всичкото това време Борисов си бе все същият – мисирки, тулупи, телешки пържолки, пистолети, „Батальонът се строява”… свят на чалга. Но българите си го харесваха в градацията от обожествяване до възприемане като „по-малкото зло“.

И преглъщаха мутро-чалгата ГЕРБ в името на това „Да не дойдат комунистите”.

И именно от тези псевдо-ценности на нашия народ, от тази негова вродена посредстваност и простотия – от тях покълна Борисов, пусна здрави корени в държавата и се храни и до днес. Всякакви други спрягани причини за възхода му като местната олигархия, генерали от ДС, Вашингтон, Брюкселската мафия, глобалистките медии, НПО-мрежата на Сорос, които действително помогнаха за издигането му, за да го контролират след като вземе властта… – са верни, но вторични. Защото тия глобални сили не са заложили на Борисов заради простотията му, а за това, че е продажен, зависим и алчен… и следователно върши работа.

Днес омерзените от голото Баце с пищова и златните кюлчета, седесари гузно шептят в свое оправдание: „По-добре ли щеше да е, ако не Борисов управляваше, а Миков, Нинова, Станишев? Видяхме го и Орешарски!…”. Въпросът дали при Миков и Нинова щеше да е по-добре няма отговор, просто защото не са управлявали. При Станишев обаче да, беше по-добре, най-малкото защото той управлява преди идването на световната икономическа криза от 2008 г. А колкото до управлението на Орешарски – заради огромния платен протестърски и олигархичен натиск срещу него, той така и не успя да поеме управлението на страната. Но подобни дискусии със седесари няма смисъл да се водят. Тук всякакви смислени аргументи и доказателства не само не помагат, ами даже вредят.

Затова седесарят няма моралното право днес да се вайка за просташката кочина, в която Бойко Борисов превърна държавата. Чуденето му, колкото и къса да е паметта му, е лицемерие. Единствената обективна истина е, че България стигна това дъно с решаващото съучастие на седесарите.

И тъкмо премиерската спалня е огледалото на собствените им житейски и политически ценности.

И знайте, че от новите скандални записи и снимки с Борисов се възмущава само едно шумно малцинство – привържениците на опозицията, главно на БСП. Останалите са във властовата завера с ГЕРБ и спазват омертата. Така че няма да се учудя ако на следващите избори се окаже, че мнозинството въпреки всичко, пак е гласувало за Борисов, защото… „иначе ще дойдат комунистите”. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: