В наши дни има много похвали за евразийството. Това, казват те, е истинската политическа философия за Русия – път за страната ни, постлан за щастливо, правилно бъдеще. Видите ли, да, Русия има много европейски елементи. Да, през XIX и началото на ХХ век ние бяхме част от Велика Европа, дори по едно време сме неин хегемон… но ако се вгледате внимателно, Русия не е ли отражение на великите сили в Азия? Не се ли развиваме под знака на Ордата, не повлиява ли тя на формирането на руската държава? Няма нужда да се сравняваме със западната цивилизация! Вземаме нещо от нея, но горещата кръв на Азия тече във вените на нашите руски равнини…

За 20-те – 30-те години на миналия век, когато евразийството живее и се развива като особено обществено-политическо движение, а не само като философия, има смисъл да се каже така. Евразийците първи докладват: ето до какво ни доведе развитието по европейския път – революция удари Русия, после гражданска война, а ние седим без нищо и за всичко е виновна Европа. Тогава най-малко упоритите от тях, най-малко „белите“, започнаха да мислят как културно да се предадат на съветската власт и да се върнат у дома, гарантирайки своята безопасност. И така, започнаха дитирамбите в духа: нова Азия управлява Русия… Страхотно! Е, точно така!

Не е страхотно, а е погрешно.

Русия не е Европа в смисъла, в който се използва тази дума, обозначавайки не част от света, а западноевропейската цивилизация. Католицизмът, протестантството прошумоляха покрай нас и изглежда, че и безверието, клъвнало трохите от съветската маса, отлита. Нямаме благоговение пред силата на торбата с пари. У нас безкрайната, неограничена лична свобода не изглежда като някаква особена ценност. У нас на демокрацията от европейски тип се гледа като на царство на мошеници, което неизменно дава властта в ръцете на най-богатите хора, а не на някой друг.

Русия не е Азия. При това не Азия в който и да е смисъл, който може да се приложи към тази дума. Не Азия от конфуциански китайски тип. Азия не мюсюлманска, въпреки че имаме много мюсюлмани. Нито индуистка, нито будистка. Не Ордата е научила руснаците на автокрация и изобщо на държавност. Имахме по-стар учител – Византийската империя с нейната сложна християнска култура и колосален опит в организирането на държавната власт. От нея се научаваме да бъдем империя и се увенчаваме с короната на Третия Рим.

В продължение на няколко века се движим към Европа – по времето на Руската империя, а след това и при Съветите. В края на краищата Съветите също са продукт на европейския мироглед, европейския възглед за това как трябва да се преустрои светът. СССР по същество е свръх-Европа, твърде-Европа, Европа-свръх. Но корените… не можете да отрежете собствените си корени и не можете да ги извадите от почвата. Русия присъедини много азиатски региони към своите земи, но не стана Азия, тъй като цялата им разнообразна култура не стана доминираща – руската култура запази своето надмощие.

Желанието за истина и справедливост, изключителната жизненост и съпротива, руският език като основа на общуването, доверието в собствената държава и освен това отвратителното отношение към деспотизма, изградено върху гола сила, това е наше.

Русия не е комбинация от никакви европейски и азиатски култури, европейски и азиатски цивилизации в каквито и да е комбинации, в каквито и да било, ако искате, „проценти“. Русия по никакъв начин не е евразийска сила.

Тя е преди всичко себе си. От всичко, което се е случило в миналото, най-много е взето не от Запада и не от Изтока, а от Центъра, от Ядрото. Това ядро беше властта на източните римляни, Константинополската империя, която просъществува повече от хиляда години. Иначе Русия е оригинална. Грабнала най-отгоре нещо от Запада и Изтока, но по същество, в най-дълбоката си същност, наследява свойствата на същия този Център. Най-големият консерватор в света. Учител по коректност. Точно учител, а не ученик. Следователно на Русия трябва да се гледа не като на цветовете на Европа и Азия, смесени в един буркан и разредени с водата на нашите безкрайни пространства, а като на Центъра на света, който има качества, напълно различни от Европа и Азия.

Струва си да се замислим кое е по-правилно от тази гледна точка: евразийството или русизмът? Използване на чужди модели на развитие като оптимални или разчитане на собствен политически, икономически и културен опит? Алчно възприятие на някой друг или задълбочено изследване на това, което прониква в нашето общество от древни времена, във всички посоки, от повърхността до самото дъно?

Бих дал предпочитание на русизма.

Дмитрий Володихин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: