Забравете за акциите. Игнорирайте доходността на облигациите. Ако искате да разберете мащаба на глобалното безпокойство, погледнете към златото. На 21 април 2025 г. цената му надхвърли безпрецедентните 3400 долара за тройунция, с което ознаменува психологически и материален крайъгълен камък, който говори не за увереността на пазарите, а за общ страх, казва се в анализ на Newsweek.
Повишението на цените на благородния метал с 26% от началото на годината не е резултат от спекулации, а симптом на системна нестабилност. Това не е и здравословна тенденция, а присъда за разпадащите се икономически основи, нарастващите геополитически пукнатини и липсата на консенсус в световната търговия. В епицентъра на хаоса е Вашингтон – някогашният пазител на световния ред, а сега източник на политическо объркване.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп разпали протекционистки пожар, който изнервя не само Америка. Неговата администрация поведе война с мита, като налозите върху вноса на китайски стоки нараснаха до 145%, а за съюзниците се прилагат временни изключения. Дезориентацията на пазарите се засили след обявяването на митата на 2 април.
Повишаването на стойността на златото е история за страха. Страх от политическия произвол, маскиран като стратегия, от търговската война, която се превръща във финансова епидемия, и от свят, в който сигурността не е гарантирана дори от традиционните убежища: валути, институции, съюзи. Акциите, облигациите и доларът на САЩ винаги са служили като такива по време на криза, но този път те се разклатиха едновременно. Американските облигации се сринаха под напора на разпродажбите, които поставиха под съмнение предишната им надеждност. Междувременно доларът отслабна на фона на инфлацията и политическите сътресения.
Ситуацията доведе до ръст на инвестициите в злато, което традиционно се смята за най-надеждния актив. В този случай динамиката показва и спад на доверието в икономическото ръководство на САЩ. Централните банки, особено в Китай и страните от Глобалния юг, увеличават златните резерви с рекордни темпове. Освен че застраховат валутните рискове, покупките на злато отразяват стратегическо преориентиране към активи, които не се влияят от политиките на отделните държави, като по този начин се намалява зависимостта от доларовата система.
Търговската стратегия на Тръмп е поредица от тактически скокове, а политиката му за митата е лишена от ясна икономическа логика, независимо дали той произнася пламенни речи от трибуната, или пише остри постове в социалните мрежи. Днес той заплашва да накаже Пекин с мита, а утре намеква за примирие. Подобен хаотичен курс удря не само Китай, но и цялата световна търговска архитектура. Пазарите жадуват за стабилност, а не за зрелища, но именно тази демонстрация на непредсказуемост сега ръководи решенията на инвеститорите. Скокът на цените на златото не е свързан с положителни очаквания, а е застраховка срещу пазарните сътресения, несигурността и кризата на глобализацията.
Последствията вече са очевидни. Големите икономики налагат ответни мита, като превръщат търговията в бойно поле „око за око, зъб за зъб“. Многостранната система, изградена след Втората световна война (основана на Световната търговска организация), систематично се разрушава. Световният ред, в който търговията се регулира от ясни правила, се срива под натиска на краткосрочни сделки и политически пристрастни преговори.
Мултинационалните корпорации също страдат. Установените вериги на доставки се разрушават и възстановяват със значителни разходи. Това подхранва инфлацията, която централните банки се борят да овладеят. Малките предприятия едва успяват да се задържат на повърхността. Въпреки опитите да смекчи реториката и да намекне за преговори, Тръмп не успява да си възвърне доверието. Пазарите научиха, че всяко затишие може да предшества налагането на нови мита. Намаляващото доверие се отразява негативно върху преговорната сила и конкурентните предимства на САЩ в международната търговия.
Рязкото покачване на цените на златото не е просто едно пазарно състояние, а криза на световния ред. Благородният метал побеждава съвременните финансови инструменти, въпреки че не изплаща дивиденти, което разкрива колапса на геополитическото управление: инвеститорите търсят в златото последно убежище. Ако тенденцията не отшуми, доларът може да загуби статута си на основна резервна валута. Някои развиващи се икономики вече експериментират с разплащания в местни валути и намаляват активите в долари. В този контекст златото престава да бъде обикновена стока и се превръща в защитен инструмент на фона на кризата на доверието.
Източник: investor.bg
Коментирай първи