НАТО не възнамерява да остане още дълго извън Черно море. Това заяви при посещението си във Варна на 10 май 2022 г. командирът на Военноморското командване на Алианса (MARCOM) вицеадмирал Кийт Блънт (вляво на снимката).

Автор: Димитър Маринов

Всички знаете приказката за лъжливото овчарче, нали? Когато политиците се кълнат, че няма да се коалират с някого, а после се коалират, това нещо, освен погнуса у драгия избирател, създава и ефекта на лъжливото овчарче в политиката и държавните дела. Когато „Продължаваме промяната“ се кълнат, че няма да се коалират с ГЕРБ, а се коалират – това е лъжливото овчарче в политиката. Когато Борислав Сарафов се закълне, че няма да стане главен прокурор, а стане такъв – това е лъжливото овчарче в съдебната система. Когато Христо Иванов се закълне, че няма да се коалира с БСП, ИТН, ГЕРБ и ДПС, а после се коалира с всички тях последователно в рамките само на 2 години, това не е просто лъжливото овчарче, а „голям шлем“ от всички турнири по лъжене.

Сега си представете лъжливото овчарче да излъчи правителство, след като се е коалирало с големия лош вълк. Мисля, че нещо такова наблюдаваме в момента. Какво може да произведе това правителство? Може да произведе само и единствено още лъжи, но този път те няма да са само празно говорене, а ще са превърнати в официална държавна политика и управление на клетата ни държава. Когато финансовият министър в правителството на лъжливото овчарче предложи бюджет с магически постигнати 3% дефицит, без вдигане на данъците и даже с увеличение на заплатите на държавните служители, това значи, че правителството на лъжливото овчарче ви лъже, че няма да прави съкращения (или „чистки“, както е модерно да се наричат напоследък), че няма да взима големи дългове или че приходната част не е в известна степен художествена измислица, плод на творчески настроен и суетен финансист.

Но има и нещо по-страшно. Представете си, че имате „министър на войната“, избран от същото правителство на Лъжливото овчарче. Когато този министър ви каже, че няма да въвлича страната във война, че няма да праща български войници на фронта и че България няма да бъде поставена в ситуацията да бъде цел, то каква е вероятността този министър да ви лъже? Не, не ми отговаряйте на мен, а си отговорете на себе си. Аз ще изложа само някои факти за размисъл под формата на публикации, подредени в хронологичен ред.

2019 г.: „Координационен център на НАТО във Варна ще обобщава информация за Черно море. Центърът няма да има командни функции и няма да превърне България в цел.“ – новина на bTV. Американското издание „Свободна Европа“ също разглежда детайлно „Какво ще представлява бъдещият център на НАТО във Варна“.

2020 г.: „Официално откриване на Военноморския координационен елемент във Варна“ – официален сайт на Посолството на САЩ в България.

2021 г.: Още никой, освен тесен кръг политически илюминати и геостратези, не подозира, че ще има нещо като „война в Украйна“. Светът все още се бори с „ковид“-кризата, а народът на България – как да си купи по-хубав телевизор с напечатаните от Европа помощи, които се разливаха у нас почти без никакъв филтър на всякакви фирмички, фирми и фирмища. Но. Освен това, „България вече настоява центърът на НАТО за Черно море да е във Варна“ – новина от в-к „Сега“. А отделно в самата Варна откриват нова пластика „Атлантическа солидарност“ – новина в местното издание „Черно море“.

2022 г.: Войната в Украйна (и явно тази в Черно море) вече е започнала. И вече няма нужда да крием намеренията си: „Вицеадмирал от НАТО във Варна: Не планираме да останем още дълго извън Черно море“ – новина в местния сайт Moreto.net.

2023 г.: В база Варна, част от щаба на ВМС е заделен цял етаж за команден център, в който работят български офицери, които наблюдават акваторията и извършват координационната дейност. Центърът е оборудван с всичко необходимо, има секретни секции и т.н. В него сега работят българи, но при необходимост той веднага може да се преобразува в оперативен боен щаб с американското началство от Алианса.

Ако в горната хронологическа справка виждате кратка илюстрация как се развива проектът за някакъв офис на НАТО във Варна, то местните жители, които се интересуват и знаят историята на града си, виждат хронологията на един страх. И това е страхът, че когато руския президент Владимир Путин или неговото лошо ченге – Дмитрий Медведев, заплашват, че са готови да ударят „центровете за взимане на решения“, ако войната ескалира, то те има предвид нещо друго. Това „друго“ се е случвало и преди в историята ни, за него има много малко в „националните музеи“ из столицата, още по-малко има в паметта и съзнанието на софиянците, а в познанията на „управляващия ни елит“ буквално няма нищо. И това е призракът на внезапното нападение на град Варна от страна на Руската империя, започнало на 14 октомври 1915 г. – неочаквано, без предупреждение и, да, без особена жалост. Оттам нататък, знаете – сгради биват разрушени, има и жертви сред цивилното население. Когато живееш във Варна и знаеш, че мястото за срещи на поколения варненци не се казва „Попа“, а „Севастопол“, дори и да не си чел, минимум усещаш някаква поне географска близост с тая лоша империя. А близостта значи, че те могат да дойдат тук отново и то много бързо, а в нашите времена на съвременни технологии, те могат да пристигнат тук буквално за секунди. И „координационният център на НАТО“ да се превърне много бързо в „пункт за взимане на решения“ (по дефинициите на Путин и руския управляващ елит).

Много хора ще кажат това за „Член Пети“, че НАТО ни пази, че руснаците „не биха го направили“ и т.н. Въпросът не е в това, а, че всички ние бяхме със сходно пожелателно мислене преди 24 февруари 2022 година. „Руснаците не биха го направили“. Е, направиха го. И ние трябва да си дадем ясен отговор на един много по-прост въпрос: готови ли сме да се откажем окончателно от пожелателното си мислене и готови ли сме да посрещнем и да се справим с резултатите, ако руснаците „го направят“, отново. Като за начало, може да попитаме „лъжливите овчарчета“ в политическия и държавния ни елит, дали те не лъжат преди всичко първо себе си. Защото, ако не се лъжат, то значи ние, обикновеното стадо, имаме наистина голям проблем и този проблем е преди всичко първо в нас.

Вицеадмирал Кийт Блънт в щаба на българските военноморски сили

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: