Изстрелването на ракетата от Русия и попадането ѝ в Полша е технически невъзможно. Засега остават няколко въпроса без отговор. Първият от тях е естествено ли е възникнала техническа неизправност в ракетата и тя е полетяла към Полша или е била предварително подготвена за този полет?

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) губят все повече личен състав, въоръжение и бойна техника, попълването на които става все по-трудно. Проведените от 2014 г. досега 12 мобилизации почти са изчерпали възможността за набиране и подготовка на качествени войници и офицери. Постоянните руски артилерийски, авиационни и ракетни удари методично унищожават не само получаваната от Запада военно-техническа помощ, личен състав на ВСУ и наемници, но и разрушават транспортната и енергийна инфраструктура на страната, което силно затруднява мобилността на войските и тяхното бойно и тилово осигуряване. Изводът от това състояние не е необоснован – ВСУ сами могат да се сражават още броени месеци, а бъдещето на страната никак не е добро.

При това положение единственият спасителен вариант за Украйна е намесата на САЩ и други страни от НАТО във войната. Американците обаче, по вътрешни и геополитически причини, не желаят пряка конфронтация с Русия. Украинското ръководство разбира създаващата се обстановка и, за да се спаси, трябва да намери начин да убеди своите съюзници да се намесят във войната. Това според тях може да стане, ако се осъществи добре обмислена и проведена провокация. Тя обаче не може да бъде дело само на Украйна, а трябва да се осъществи съвместно с част от политическия и военен елит на Запада, който е за военна победа над Русия.

При първата провокация беше заложено използване на радиологично оръжие, т.е. т.н. „мръсна ядрена бомба”.

Като подготовка на световното обществено мнение беше активирана мащабна медийна кампания, обвиняваща Русия, че се готви да използва тактическо ядрено оръжие в рамките на провежданата специална военна операция (СВО). По-късно, след референдумите в четирите украински области и присъединяването им към Руската федерация, стана известна готовността на президента Зеленски да взриви радиологично оръжие на своя територия и да обвини за това Русия.

Провокацията бе предотвратена благодарение на активната намеса на Русия, доказала къде и как се изработва такова оръжие и с каква цел ще се използва. Проблемът бе отнесен до Съвета за сигурност на ООН с всички необходими доказателства и, въпреки яростната съпротива на Запада, не беше доказано намерението на Русия да използва такова оръжие и провокацията постепенно заглъхна.

Инициативата на руско-украинския фронт постепенно преминава към новосформираното ръководство на руската обединена войскова групировка, което само по себе си е сериозна заплаха за ВСУ. Следователно трябва по-активно да се иска от САЩ и ЕС военно-техническа, финансова и промишлена помощ за възстановяване на разрушените енергосистема и транспортни комуникации. Но в САЩ и ЕС все по-често започва да се усеща умора от прекомерните украински искания, която се засилва с изостряне на собствените вътрешни социално-икономически проблеми.

За мотивиране на САЩ и ЕС се използва и случая с падналата на полска територия зенитна ракета

– това стана при отразяване на руската масирана ракетна атака на 15 октомври т.г. При нея украинската ПВО използва и съветската зенитно-ракетна система С-300, от която, към началото на СВО, Украйна разполага с 31 зенитно-ракетни дивизиона (общо 250 пускови установки) и един дивизион, получен наскоро от Словакия.

ЗРС С-300, включваща команден пункт и шест зенитно-ракетни комплекса (дивизиона) – тяхните пускови установки са буксируеми (вариант С-300ПТ, на въоръжение от 1978 г.) или самоходни (С-300ПС от 1982 г.). Използваните ракети 5В55К/Р са с полет по разстояние 47/75 и по височина 27 км. Експлоатационният им срок изтича през 2012-13 г., което означава, че надеждността им вече е на твърде ниско ниво.

Впрочем нашата ПВО разполага с осем ПУ от варианта С-300ПМУ, която също използва ракети 5В55К/Р. Вероятно той е закупен през втората половина на 80-те години на ХХ век, а гаранционният му срок е 25 г. Като се имат предвид отношенията с Русия може да се допусне, че особено след 2010 г. регламентните работи на ракетите не са извършвани от завода-производител, което означава, че не е ясна техническата надеждност и на нашите зенитни ракети.

Има случаи, при които украинска зенитна управляема ракета от С-300 не улучва целта и се самовзривява,

при което крупни части от нея падат в населени маста, включително Киев, и предизвикват пожари и разрушения. При отказ на системата за аварийно взривяване ракетата пада вертикално, образувайки неголяма яма – бойната глава е само 133 кг.

Именно такъв е случаят с падналата ракета от ЗРС С-300 в село Водев, Полша, близо до границата с Украйна – тя поврежда зърнено хранилище, трактор и убива двама души. Изстрелването на ракетата от Русия и попадането ѝ в Полша е технически невъзможно. Доказателство за това са приведените по-горе данни за ракетите, за които разстоянието от границата с Русия до село Водев, което е около 600 км, е непреодолимо.

Това обаче за Полша и Украйна няма значение. Случаят моментално се използва от тях с обвинение, че това е руска ракета и че Русия е нанесла ракетен удар по страна от НАТО. Зеленски обвинява Русия и призовава НАТО да се намеси, т.е. да започне война с Русия.

С това се очертава втора опасна провокация, целяща започване на световна война.

Това е неприемливо за САЩ и след срещата на присъстващите на остров Бали членове на НАТО, организирана от САЩ, президентът Байдън изрази съмнение, че Русия е виновна за случая. Това подейства отрезвяващо и на 16 октомври полският президент А. Дуда заяви, че свалената ракета е принадлежала на украинските сили за ПВО. Зеленски обаче твърди, че ракетата не е украинска. На следващия ден президентът на САЩ, след завръщането си от срещата на Г-20, обяви, че не приема твърдението на Зеленски като доказателство. Същевременно Полша се отказва от намерението си да предизвика срочни консултации в НАТО в съответствие с чл. 4 от Вашингтонския договор. С това случаят приключва, а поредната провокация да се въвлече НАТО във война с Русия също не успява.

Засега остават няколко въпроса без отговор. Първият от тях е естествено ли е възникнала техническа неизправност в ракетата и тя е полетяла към Полша или е била предварително подготвена за този полет?

Ако е възникнала естествена неизправност, значи полското и украинското ръководства просто решават да използват случая и да предизвикат намесата на НАТО или като минимум отново да представят пред света Русия като агресивна и безотговорна страна.

Съдейки по реакцията на САЩ, ръководствата на Полша и Украйна постъпват крайно безотговорно и авантюристично.

След размахания пръст още от остров Бали Полша бързо промени поведението си и срамежливо започна да се оправдава, но Зеленски продължи с твърденията си. Затова му се наложи още веднъж да види размахан пръст, този път от Вашингтон.

Ако ракетата е била преднамерено изстреляна към Полша с изключена система за аварийно взривяване с цел да не нанесе голями поражения, то провокацията е предварително подготвена и съгласувана между Полша и Украйна, а възможно и с участието на трета страна. В такъв случай авантюризмът и безотговорността на двете страни преминава всякаква разумна граница и от тях могат да се очакват и други подобни изпълнения.

САЩ или не са запознати със замисъла, или изиграват доста добре ролята на „добрия полицай”. Прави впечатление бързото придвижване към Конгреса на нов пакет помощ за Украйна именно след случая с падналата ракета, т.е. САЩ го използват в свой интерес независимо дали са знаели или не за него. В този аспект може да се разглежда и провеждането на поредната среща на страните, оказващи помощ на Украйна, в американската база Рамщайн, Германия.

Със сигурност може да се каже, че от цялата поредица провокации на киевското ръководство и западните служби, до момента нито една не бе успешна и не помогна на Запада да спечели геополитическо или военно предимство пред Русия.

Автор: полковник Гергин Гергинов