Настъплението на Украинските въоръжени сили в Курска област е спряно по всички направления. Анализът показа, че дълбоко настъпление от порядъка на 15-20 км. навътре в територията на Русия няма. Първоначалното объркване дойде от регистрираните действия на украински диверсионно-разузнавателни отряди в селища на разстояние до 20 км. навътре в руската територия. Тези мобилни диверсионни отряди обаче не са превзели нито едно селище, а целта им е била да всеят страх, объркване и паника в руските редици. За истинските намерения на ВСУ в тази офанзивна операция говори факта, че до момента не е прехвърлило подкрепления през границата към подразделенията си, нахлули на руска територия. На практика ВСУ контролират 6 крайгранични села и западната част на гр. Суджа и се опитват да прикрият своята групировка със сили за противовъздушна отбрана откъм Сумска област. В останалите райони на военни действия няма превзети населени места, а украинските ДРГ скитат в околните гори, където руските спец. части са излезли на лов.

Ден по-рано много наблюдатели изразиха мнение, че атаката срещу района на Курск е поредният пиар ход на киевския режим, предприет, за да премахне негатива от загубата на ключовата им крепост в Донбас гр. Ню Йорк и продължаващото разпадане на фронта в посока Покровск. Някои коментатори бяха сигурни, че украинските въоръжени сили ще бъдат ударени по ушите – и това ще бъде краят им.

„Това е поредната провокация и терористичен акт на киевския режим – не е нито първият, нито ще е последният. Те тестват нашата териториална отбрана, състоянието на охраната на границата и т.н. За краткото време на опита за пробив повече от половината от тези терористични украински части бяха унищожени.“– коментира ситуацията генерал-майор от резерва Сергей Липовой в разговор с Цариград. Но добавя, че основния въпрос е друг:

Вече стана ясно, че в това нахлуване ВСУ сега не разчита само на групи диверсанти, а и на тактически групи на ниво взвод и рота, с танкове, подкрепени от тежко оръжие и дронове. И успехите на противника съвсем не са от диверсионен характер, въпреки, че тактиката им съдържа и такива действия.

„Съдейки по открити източници, редовните войски на противника се намират на дълбочина до 10 км. Ширината на фронта е 10-11 км.

Въоръжените сили на Украйна от вечерта присъстваха в Любимовка, Обуховка, Покровски, Зелени Шлях и Толстой Луга, а тяхно присъствие бе забелязано и край селата Нижни Клин, Толстой Луга, Николаево-Дарин, Дарин, Свердликов, Лебедевка. Общо 11 са населените места, обстрелвани от ВСУ“,— предава канала „Два майора“.

През цялата нощ по настъпващата група са нанасяни мощни въздушни и артилерийски удари. Дори във вторник следобед беше отбелязано използването на ракети „Искандер“ за нокаутиране и унищожаване на комплекса „Бук“, един от онези, които осигуряваха прикритие на вражеската групировка. Унищожени са над 80 бронирани машини на противника, а половината от наличния му състав в жива сила е елиминиран.

След като ние дълго време не навлязохме…

За да разберете логиката на случващото се, трябва да си припомните как се разви ситуацията през последните месеци. След навлизането на нашата групировка „Север” в Харковска област през април всички очакваха подобно настъпление да бъде предприето и по- на север срещу съседната Сумска област. Това очакваха не само нашите руски военни кореспонденти и блогъри, но и украинското командване, което в продължение на тези два месеца събираше и струпваше там налични резерви.

Руските войски обаче не нахлуха в района на Суми. Вместо това натиснаха в Донбас, където украинската армия не успя да спре нашето настъпление по линията Очеретино-Покровск, загуби Ню Йорк и сега уверено губи Торецк с изгледи цялата им отбранителна линия в Донбас съвсем скоро да се разпадне напълно.

Тоест украинските въоръжени сили са в много тежка ситуация на едно място – в Донбас, а силите и средствата за нейното коригиране са на друго място – на над 600 км. в района на Суми. През юни започна обратният процес: украинското командване започна да изтегля част от силите от харковското направление и да ги прехвърля в Донбас.

В резултат на това именно в Донбас сега се намират повечето наистина елитни украински бригади: 79-та, 80-а, 81-ва, 95-а въздушнодесантна, 72-ра и 93-та механизирани, 92-ра десантна.

Врагът можеше да продължи това, което е започнал, като изтегли и войските си от област Суми, за да ги прати в Донбас. Но това би означавало да изтегли войските от заеманите позиции, да ги натовари на влакове, да ги транспортира на 600 км, повторно да ги развърне и да ги изведе на позиции. И всички тези рисковани маневри трябваше да извърши под наблюдението на нашите безпилотни самолети, под атаките на ята Искандер-и, Смерчове и под дъжд от планиращи бомби.

Напълно болезнено.

Затова украинското командване реши да предприеме друга маневра. Използвайте силните страни там, където те вече съществуват. И вместо да решава проблемите си в Донбас, ВСУ реши да създаде такива на руснаците край Курск.

Изчислението вероятно се основава на факта, че границата на Курска област не е била подлагана на такива атаки като границата на Белгородска област и се е предполагало, че ще е по-малко укрепена.

При успешен пробив, атакуващите тактически групи има с какво да бъдат подкрепени и прикривани. А ако последва провал, ВСУ винаги могат да кажат, че всъщност не са целели превземане на руски територии, а действията им са били измамна маневра.

„Колегите от каналите за наблюдение добавят редица подробности, плюс или минус, които ни позволяват да разберем картината до сутринта на 7 август. В Курска област тежката ситуация остава в пограничния район срещу гр. Суджа.

Противникът се опитва да се закрепи в граничната зона с до два батальона с бронирана техника, прикрити със средства за ПВО с малък обсег. Механизирана бригада стои като резерв в граничната зона от другата страна, но не преминава границата. В същото време врагът страда много; руските сили го атакуват с всичко, което имат.“— казва експертът Юрий Баранчик в своя канал в Telegram.

Видяхте ли всичко или проспахте всичко?

Сегашният формат на настъпление на ВСУ, състоящ се от нахлуване и придвижване на мобилни диверсионни групи, създава много силна несигурност, особено в нашето информационно поле, където прониква само част от информацията.

Украинската офанзива се извършва от отделни групи на ниво взвод-рота с противовъздушно прикритие от територията на Украйна и с голям брой бронирани машини.

„На фронта е пълно информационно затъмнение, но от откъслечните информации и данни, няколко оскъдни видеозаписа, няколко заловени наборници, става ясно, че украинското нахлуване е по-скоро отвличаща вниманието маневра.

Все още не е възможно да разберем напълно мащаба на инвазията и качеството на нашия отговор. Пишат, че са загубили Ка-52. Има кадри с десетки унищожени Брадли и стотици убити украински войници,“— отбелязва доброволецът Алексей Живов.

Редица специализирани канали в Telegram твърдят, че там нашето разузнаване работи добре, Сумска област е постоянно под наблюдение с дронове. В подкрепа на тези думи са публикувани кадри от разбити украински колони и унищожени комплекси за ПВО, снимани от дронове.

Но от друга страна, повече от дузина обстреляни селища и разбитият град Суджа също не се появиха от нищото. Трябва да има причина. Дотук всичко изглежда така, сякаш те наистина са видели врага и дори са се подготвили да го посрещнат, но са подценили неговата огнева мощ и бойна ефективност.

Какъв е смисълът и перспективите на украинската офанзива в Курска област?

Разбира се, няма съмнение, че нашето командване ще изтегли малко войски от Донбас и ще ги прехвърли на север. При необходимост от още помощ може да изпрати подкрепления и от Харковска и Белгородска област, още повече че те представляват една оперативна група. Такова ли е било намерението на украинците?

Вероятно противникът разчита поне за няколко дни да пренасочи нашата оперативно-тактическа авиация от Донбас към Слобожанското направление.

За разлика от сухопътните сили, за самолетите ни разликата между тези направления не е в дни и седмици на прегрупиране, а в десетки минути полет.

Отслабването на въздушните удари по позициите на противника в Покровско направление и близо до Торецк ще позволи на украинските части, които преди това бяха изхвърлени от позициите си в укрепени райони, строени в продължение на 10 години, да се окопаят малко и да забавят поне с още малко настъплението на нашата група „Център“ в Донбас, която набра скорост.

В бъдеще, когато боевете на север стихнат, нашите ВВС ще се върнат към унищожаването на украинските опорници в Донбас.

Събитията в района на Курск могат да се развият според един от двата сценария:

– врагът бързо ще бъде изгонен от окупираните крайгранични села;

– врагът ще успее да се окопае някъде и да повтори сценария си от село Кринки край Днепър с отчаяната надежда да сковава руски сили.

Във втория случай украинските въоръжени сили ще задържат населен район, като изпращат там групи от смъртници и не ни позволяват да го прочистим, разчитайки на превъзходството си в безпилотните самолети.

Това не е най-приятният сценарий за нас, на първо място, защото военните ни ще трябва да завладеят руините на селото „на всяка цена“, както беше в случая с цитираното село Кринки. А това ще доведе до ненужни загуби.

Ами атомните електроцентрали?

Много хора са силно загрижени за съдбата на Курската атомна електроцентрала: ще стане ли тя цел на украински удар?

„Атомни маниаци. Чернобил се изражда. Всичко е чисто. Има две цели. Поне от вече очевидните. АЕЦ Запорожие и Курск. Атомен шантаж. Това е нещо, което определено ще бъде разтръбено от всички световни медии.

За това става дума. Наречете ме „алармист“, но съм сигурен, че знам от какво имат нужда Зеленски и Буданов. Имат нужда от атомни електроцентрали. Някои – за залавяне, други – за саботажни действия и рекет,“— написа в своя телеграм канал сенаторът на Запорожка област и бивш ръководител на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин.

Анализаторът Юрий Баранчик споделя подобно мнение, отбелязвайки, че максималната цел на противника може би е размяната на АЕЦ „Курск“ срещу АЕЦ „Запорожие“.

„Вярно е, че АЕЦ Курск е на цели 60 км. от границата. Помислих си, не е ли това основната цел на атаката на украинските въоръжени сили срещу района на Курск? Не пиар, не превземане на гранични селища… не превземането на регионалните центрове на Курска област – Суджа и Рилск. И дори не прекъсване на настъплението на руските въоръжени сили в Донбас. А именно превземането на АЕЦ Курск,“- отбелязва експертът.

Като хипотетична конструкция тази версия може би има право на живот. В сегашните условия обаче няма основание за това. Достатъчно е да погледнете картата и да прецените колко сили ще са необходими на врага, за да пробие до там. И колко повече му трябват да създаде флангове и да ги държи.

В обобщение

Ситуацията е неприятна, може би разкрива някои недостатъци на военните ни сили в района на Курск. Като цяло обаче това не създава особена заплаха за страната ни и не променя ситуацията по фронтовете. За съжаление претърпяхме загуби. Но все пак война без загуби няма.

В близко бъдеще врагът ще бъде унищожен от въздушни удари, след което украинските въоръжени сили или ще се изтеглят сами, или ще бъдат изтласкани от силите на групировката „Север“. Украинските въоръжени сили платиха за мимолетния си успех и ще продължат да плащат с невъзвратими загуби.

И е възможно украинската атака в Курска област и понесените от тях загуби да доведат до настъплението на нашите сили от другата страна на границата в Сумска област. В рамките на тяхната логика: това вече е възможно и спокойно можем да се възползваме.

Във всеки случай Победата ще бъде наша, врагът ще бъде победен, а руските градове и села ще бъдат освободени чак до полската граница.