Голям напън беше последните два месеца – „Възраждане“ проглушиха ушите на българите, как на 12 януари щели да съберат 50 хиляди души и да влязат в Народното събрание, ако не падне зеленият сертификат.

Зеленият сертификат не падна, а напротив – гласуваха да е задължителен за всички, които влизат в Парламента. А от обещаните 50 000, на площада видяхме около 5000. И едно уточнение – хората там се бяха събрали, за да изкрещят на висок глас истината: че пандемията е измама. Същото твърдяха по-рано и от „Възраждане“, но като ги разкриха, че половината им парламентарна група са ваксинирани конформисти, хлъзгаво ограничиха риториката си само до протест срещу сертификатите. Иначе те вируса го признавали, признавали и благотворното въздействие на ваксините…

Но най-важното е, че на днешния протест не видяхме Костадин Костадинов, когото през последните месеци го наричат “Новият Волен”. С две думи – водач на народа, какъвто не са виждали досега, – така поне прочетох в социалните мрежи. Даже с Ботев и Левски го сравняват.

Левски и Ботев нямам право да обсъждам, защото са национални герои. За Волен обаче мога. Защото, това съм аз. С 20-30 годишен стаж в обществената работа и с толкова много сблъсъци с властта, която и да е тя, за които не могат да сънуват хората от поколението на Костадин.

Той е по-млад от мен и съм му давал съвети. Не се вслуша в тях. Негова работа. Само че лидерството означава смелост.

Аз не бих си останал в къщи, ако съм свикал хора на площада, защото са ме “карантинирали” като заподозрян с Ковид. Щях да изляза и да поведа тия будни хора, които съм призовал и които знаят истината, че пандемия няма. Щях да изляза въпреки всичко, защото те чакат на площада именно мен, а не заместникът ми да говори пред тях. Пък ако ще да ме глобят или арестуват, и двете мерки са ми ги прилагали.

И тук е тънката, но всъщност много дебела разлика между мен и Костадин.

Не, не е новият Волен, защото Волен щеше да е на площада, а не от вкъщи да скандира “Да живее България!”, като Костадин или като другаря Георги Димитров, който бягайки във Виена след организираното от него и разгромено Септемврийско въстанише през 1923 г., се обърнал от границата към умиращите жертви в България: “Горе главата, славни борци!”

Да си лидер не означава да ходиш по телевизии и да говориш като навита пружинка, да си лидер означава когато има битка, ти да си най-отпред. Аз винаги съм го правил. За Костадин не е е сигурно. Затова моля пишещите във Фб да не наричат Костадин “новия Волен”, просто защото е далече от това сравнение. Skandalno.net

Волен Сидеров

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: