Русия избра тактиката на бавно настъпление с минимални ежедневни загуби. И унищожава позициите на ВСУ с артилерия, използвайки огромното си превъзходство в това направление.

Практиката вече показа, че избраната от Русия стратегия на „война без оглед на времето“ дава резултати. Русия бавно, но сигурно върви към победа.

Доста трудно е да се прецени успехът по ежедневните доклади, но ако погледнете промените за месец или два, ще видите че фронтът никак не е неподвижен и има голям напредък в руското настъпление.

Вярно е, че британските разузнавателни служби смятат, че при сегашните темпове на настъпление Русия ще освободи Донбас след не по-рано от 1 година, но не взеха предвид един важен момент:

В Донбас на въоръжените сили на Украйна са останали само две линии на отбрана – едната, която минава през Соледар и Бахмут в момента се унищожава, а втората, по-назад, минава през Славянск и Краматорск.

След превземането на Соледар и Бахмут, а битките за тях вече втора седмица се водят вътре в градовете и едва ли ще продължат повече от месец, настъплението на фронта веднага ще се ускори, защото ще се отвори оперативно пространство и възможност за заобикаляне на последните укрепени райони на ВСУ в Донбас – тези по линията Славянск – Краматорск. А зад тях чак до река Днепър, разполовяваща Украйна е гола степ без нито едно хълмче или голяма река, където украинските сили просто няма къде да се закрепят и окопаят.

Същата ситуация беше и по време на освобождаването на ЛНР, когато в продължение на месец се водеха битки в триъгълника Лисичанск, Горское, Золотое. А преди това цял месец в района на Попасня. Веднага щом тези населени места бяха превзети, фронтът напредна с 30 километра за 2 дни. И Лисичанск беше освободен за по-малко от седмица.

Трябва да се отбележи и че ВСУ не разполагат с толкова мощни укрепени райони никъде извън Донбас, така че е погрешно да се смята, че напредването на фронта при избраната стратегия винаги ще възлиза на по 200-300 метра на ден.

Унищожаването на подготвяните осем години от натовски фортификационни специалисти укрепени райони наистина в момента върви със скорост от по няколко стотин метра на ден. Но когато тези укрепени райони бъдат унищожени, а те неизбежно ще бъдат смлени на съставните им бетон и желязо от руската артилерия, скоростта на напредване ще се увеличи многократно.

Основното обаче дори не е, че след освобождаването на насечения от хълмове и реки Донбас руските войски ще влязат в оперативно степно и незащитено пространство, където ще могат да напредват сто пъти по-бързо.

Основното е, че избраната от Русия стратегия води до унищожаването на личния състав и военната техника на ВСУ много по-бързо, отколкото Киев успява да компенсира загубите.

Руските войски наистина се движат бавно през територията, но всеки ден нанасят удари по позициите на ВСУ не само на предната линия, но и в дълбините на отбраната му, дори в тила.

Загубите на военна техника на ВСУ при всички видове оръжия вече достигат 90%. В същото време доставките от Запад не компенсират и половината от загубите на украинската армия.

През последните 2 месеца много страни от НАТО изобщо не са доставяли на Киев нова военна техника. Дори САЩ, които обявиха отпускането на поредния пакет от 3 милиарда военна помощ, включиха в него основно боеприпаси и безпилотни самолети, при това на адски завишени цени, докато на украинската армия й липсват артилерия и бронирани превозни средства.

През шестте месеца на войната въоръжените сили на Украйна загубиха повече от 4000 бронирани машини, същия брой превозни средства и почти всичките си самолети.

Само около 10% от първоначалното военно оборудване и още няколкостотин единици от пролетно-летните доставки на Запада все още са в експлоатация. Това няма да е достатъчно за следващите 6 месеца война със същата интензивност.

Освен това от самото начало на военната операция ВСУ търпят много големи загуби в личен състав. По последни данни броят на загиналите украински войници е 76 хиляди – това сочат данните от доклада на Залужни до секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Данилов.

Невъзстановимите загуби на въоръжените сили на Украйна пък (заедно с тежко ранените без възможност някога да се върнат на фронта) варират от 122 000 според доклада на Залужни до 191 000 според предишни доклади.

Това са загубите на въоръжените сили на Украйна, без да се вземат предвид националните формирования (Националната гвардия) и териториалната отбрана. Заедно с тях загубите може да са един път и половина повече.

ВСУ нямат време да попълнят състава си чрез мобилизация, това се потвърждава от данни на военнопленници, които съобщават, че всички части са недокомплектовани. В същото време от близо два месеца ВСУ са принудени масово да изпращат на фронтовата линия слабо обучени бойци, като по този начин се намалява не само окомплектоването на частите, но и нивото на тяхната боеспособност.

Загубите в командния състав на ВСУ надхвърлят 1500 офицери – които не могат да бъдат заменени от наборници.

Следователно през следващите 4-6 месеца, дори руските войски да напредват със същата скорост, както днес, няколкостотин метра на ден, ВСУ просто ще останат без военна техника и обучен личен състав. Насреща ни ще стоят само новобранци, въоръжени със стрелково оръжие, почти без командири и със сигурност тотално демотивирани да воюват.

Стратегията на Русия вече доведе до това, че Киев, който дълго се заканваше да организира атака срещу Херсон, най-накрая беше принуден да се откаже от плановете си и да ги обяви за психологическа операция.

Единственото нещо, което Киев все още може да прави, е да хвърля резерви на фронтовата линия, където те биват унищожавани ежедневно. Може и да обстрелва големите градове на Донбас, въпреки че въоръжените сили на Украйна скоро ще загубят тази възможност, тъй като много позиции, от които преди обстрелваха, вече са изгубени за тях и са под руски контрол.

Избраната от Русия стратегия работи.

Не е перфектна, мнозина биха искали да празнуват победата много по-рано, още преди няколко месеца, но…

По-добре бавна победа, отколкото пирова победа с неприемливо големи загуби.

Опит за бърза победа вече беше направен в началото на ВСУ и не доведе до никъде. Планът за бързо превземане на Харков и обкръжаване на Киев не проработи. И ако Русия беше действала според предишния план, загубите на руските войски днес щяха да са сравними със загубите на ВСУ. Точно от това се нуждаеха Киев и Вашингтон от самото начало – Русия да понесе неприемливи загуби.

Русия се поучи от първия месец на войната и промени стратегията си, като премахна календара, както се изрази Скот Ритър.

И във „войната без оглед на времето“ Русия печели. Бавно, но сигурно.

Русия печели, защото времето работи за нея. ВСУ губят техника и личен състав много по-бързо, отколкото успяват да компенсират загубите.

При запазване на тази стратегия въпросът е само кога точно ще се изчерпат резервите на ВСУ – след два, четири или шест месеца. Но дори и да продължат още една година, Русия разполага с това време. Докато Киев и западните му куратори го нямат.

Киев и западните му ментори и спонсори нямат време, включително и поради това, че наближава зимата, за която Украйна не е готова.

И Европа не е готова за зимата.

И украински, и европейски политици вече говорят, че страните им ги очаква най-тежката зима в историята. Или поне в новата история, през последните 70 години.

Затова Русия просто няма смисъл да бърза и да форсира събитията по фронтовете, достатъчно е да отстранява личния състав и техниката на въоръжените сили на Украйна от позициите им до изчерпване на резервите, които така или иначе са вече на привършване.

И зимата не е далеч.

А до изборите за Конгреса на САЩ остават само два месеца.

Русия върви към победа – не бързо, но сигурно.

Времето работи за Русия. Стратегията на война без оглед на времето в този случай се оказа правилна.