Следващият етап на руската специална военна операция вече се развие в направлението Николаев-Одеса. Скоро ще бъде превзет и старинния руски град Харков.

През последните шест месеца, започналата на 24 февруари т.г. руска специална военна операция (СВО) на територията на Украйна, протече в два етапа: първият имаше за цел смяна на украинското правителство от вътрешни опозиционни на киевския режим сили с подкрепата на руски части и последващо мирно договаряне, а вторият – освобождаването на Донецка и Луганска области от властта на националистическото киевско правителство.

Преди началото на СВО Русия довежда по определени канали до знанието на украинския президент Зеленски своите условия, за да не се стига до въоръжен сблъсък между двете страни. Условията са следните: Крим остава руски, Киев признава като самостоятелни републики обстрелваните от него в продължение на осем години ЛНР и ДНР, вследствие на което са убити около 14 хил. техни граждани, повечето от които по това време вече са с руски паспорти. Освен това Украйна трябва да се откаже от членство в НАТО и да приеме неутрален статут, в замяна на което Русия няма да има нищо против „незалежната“ да стане част от Европейския съюз. При удоволетворяване на тези условия военни действия от страна на Русия няма да има и Украйна запазва възможността си за самостоятелно развитие така, както тя го разбира.

Американското разузнаване своевременно предоставя на украинския президент пълна информация за руската готовност за навлизане в страната.

Зеленски, по собствените му признания от преди дни, не уведомява за това парламента и не съобщава на народа си за предстоящото изпитание. Необяснимо е защо е постъпил така. Дали това е било негово самостоятелно решение или американските му куратори са му дали тази онформация заедно със заповед да предприеме изпреверващо нападение срещу Донбас, за което ВСУ вече е била подготвена? Днес обаче на неговата съвест тежат десетките хиляди убити, ранени, безследно изчезнали и пленени, както и съдбата на милиони хора, емигрирали в чужбина.

Първият етап от специалната руска операция, целящ да подпомогне вероятно предварително подготвен вътрешен преврат в Киев – не успя… независимо, че руските десантчици завзеха важното летище Гостомел, близо до Киев, с което осигуриха подкрепа на силите, които е трябвало да свалят прозападния украински режим и да го заменят с проруски. Причините за проваления преврат не са известни и едва ли в скоро време ще станат публично достояние. Факт е че в първите дни на СВО много хора и военни от украинското ръководство или изчезнаха безследно, или бяха убити от тайните служби на украинския режим. След неуспеха руските части са изтеглени от околностите на Киев и е обявен нов, втори етап на СВО – освобождаване на двете самопровъзгласили се републики в Донбас в техните административно-географски граници.

След около три месеца бойни действия Луганска област (площ 26700 кв.км) е освободена напълно, а към края на шестия месец преобладаващата част 78 % от Донецка (площ 26500 кв.км) също е прочистена от въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Същевременно е завзета около 20% от Харковска област (площ 31 400 кв. км), 80 % от Запорожка (площ 27 200 кв.км) и цялата Херсонска област (площ 28 500 кв.км). Общата завзета площ е около 105 000 кв. км., Там са разположени големи рускоезични градове с мощна добивна и преработваща промишленост и обхваща цялото крайбрежие на Азовско море с много важните пристанища Мариупол и Бердянск.

Завзетите територии активно се усвояват. Създават се военно-граждански администрации, чието ръководство се поверява на местни специалисти и на изпратени ръководители от някои руски области. Доставят се местни и от Русия материали за ремонтиране на сгради – жилищни, училища и болници, изграждат се нови жилищни комплекси в Мариупол, възстановени са пристанищата в Мариупол и Бердянск, издават се руски паспорти на желаещите, училищата се подготвят за учебната година по руски програми и с над 5 млн. руски учебници, сменят се телефонните и телевизионните оператори, на населението се изплащат много по-високи руски пенсии и заплати, а редица промишлени предприятия се подготват за производство – за тях, както и за нуждите на населението, ще се използва електрозахранване и строената от руски специалисти Запорожка АЕЦ, същата чиято електроенергия Киев предлагаше евтино на Европа. По родните си места се завръщат все повече хора, някои дори подкупват граничарите, за да преминат през украинските блок-постове.

Успехите на руския контингент са постигнати с личен състав от около 150 000 бойци, т.е. три-четири пъти по-малък брой войници от този на ВСУ, но с многократно превъзходство в артилерия, РСЗО и ракетни комплекси. Това съотношение налага съответна тактика за водене на сраженията и на двете страни. Руските части, след понесените първоначални загуби, не предприемат настъпление към добре укрепените от американски инструктури отбранителни позиции на украинците, преди да поразят огнево противника тотално, което означава нисък темп на руското настъпление, но пък със значително по-ниски загуби на хора и техника –  такива има и в хора, и в бойна техника, но са несравнимо по-малки с тези на ВСУ – според различни изчисления руските загуби са между 7 и 10 пъти по-малко от украинските.

Три са факторите, които позволяват на руския контингент бавно, методично и непрекъснато да настъпва, разрушавайки постепенно силно укрепените отбранителни полоси в огромните агломерации на Донбас:

Това са стратегическата инициатива, умелите и самоотвержени действия на бойците и превъзхождащата огнева мощ. Особено значение има владеенето на инициативата от руския ГЩ. Тя се изразява в настъпление с малки сили и с активно огнево съпровождане едновременно на няколко неочаквани за ВСУ и партньорите им от западното разузнаване направления. Това налага ВСУ непрекъснато да прехвърля войскови части за неутрализирането им, като на практика се получава така, че ГЩ на ВСУ не е в състояние да формира силна групировка за провеждане на значителна настъпателна операция, въпреки численото си превъзходство. В редица случаи, когато ВСУ започва формиране на ударна групировка, с дистанционни ракетни удари по местата за средоточаване, части от нея (команден пункт, войскови части, складова база) се унищожават предварително от руски високоточни ракети и замисълът се проваля – ВСУ са принудени да воюват по наложената им от противника тактика.

През изминалите шест месеца ВСУ и НАТОвските им инструктури и наемници показаха много добра организация при воденето на отбранителни боеве, но не успяха да осъществят нито една настъпателна операция. Това, което често се обявява за подготвяно контранастъпление или нанесени контраудари, си остава само пропагандна акция. Изключение правят няколко отделни удари от местно значение, като разрушаването на мостове и складове в Херсонска и Запорожка области с артилерия и РСЗО, но без движение на мотопехотните части. На такива отделни локални удари киевската пропаганда обаче придава дори стратегическо значение.

Тя обаче премълчава огромните си загуби в техника и личен състав от масираните руски артилерийско-ракетни удари, при които Киев понася сериозни загуби – често на първата линия на съприкосновение батальоните губят до 50-60% от личния си състав. Тези загуби ВСУ попълват с наскоро мобилизирани и необучени бойци, част от които се предават в плен или дезертират. Има стотици случаи на разстрел на украински войници, за това че са отстъпили от позициите си, например, в средата на август нацбатальонът „Кракен“ показно разстрелва 100 бойци от разгромената 58-ма мотопехотна бригада за самоволно напускане на сражението за укрепения район Уди в Харковска област.

Само допреди месец-два за самоволно напускане на боя на бойци от ВСУ не можеше и да се мисли. Напоследък такива случаи има все по-често, което говори за моралното състояние на повечето мобилизирани – от първоначалната украинска 300-хилядна кадрова армия са останали около 20%. Недостатъчната подготовка на мобилизираните попълнения е важна причина за неефективното изполдзване на непрекъснатия поток от западно оръжие, което не води до очаквания прелом в бойните действя.

За реалното състояние на ВСУ не се говори, но пък в Киев са ненадминати в пропагандата. Използват се фалшифицирани постановки и явни лъжи, изричани дори от самия президент, които с удоволствие се подхващат от западните медии, в това число и от нашите български – не минава и ден без поредната декларация на президента Зеленски, твърде често представляваща общи съображения или твърдения, нямащи нищо общо с реалната обстановка на бойното поле. Фрапиращ пример е случаят със Запорожката АЕЦ, завзета и охранявана от руските сили още в първите дни на Специалната военна операция. В нея работят украински персонал и 15 руски ядрени специалисти, а се охранява от руско военно подразделение.

През последните седмици централата се обстрелва от украинската артилерия оттатък река Днепър, която не може да повреди енергоблоковете, защото са под свръхдебели железобетонни саркофази, но може да разруши съоръжения, осигуряващи нормалната работа на шестте енергоблока, както и част от бетонните контейнери, в които се съхранява отработеното ядрено гориво. Разрушаване на част от тях би довело до радиоактивно заразяване. Вероятно поради това в близост до централата Русия разположи отделен полк за радиационна, химична и биологична защита.

Твърдението, че централата се обстрелва от руски части, е пълен абсурд – може ли изобщо да се допусне, че те обстрелват собственото си охраняващо подразделение и собствените си ядрени специалисти, както и самата централа, която захранва с ток всички овладени от Русия рускоезични територии. И ако на Русия не й пука за Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области и се готви да ги унищожи, както тръби безумната западна пропаганда, защо в момента извършва на тези територии масирани реформи и строителни дейности.

Експерти допускат, че една от предполагаемите причини за обстрелването и за яростната украинска и западна пропаганда, свързана с него, е това, че Киев не е отчитал на МАГАТЕ пълния обем на отработеното ядрено гориво и сега се стреми да не допусне до него нейните специалисти, които биха могли да установят огромни липси. Известно е, че отработеното ядрено гориво е подходящо за изработването на радиологично оръжие, т.е. на т.н. „мръсна“ ядрена бомба. В този аспект нека напомня за провежданите от Украйна ядрени изследвания в Запорожката АЕЦ и в лабораториите в Киев и Харков. Нека напомня и за акцията на заловената от руснаците диверсионна украинска група, която е имала задача да изнесе документи и материали от Запорожката централа. Акцията на диверсантите завърши с пожар в една от сградите на атомната централа.

Твърди се, че случаят със Запорожката централа има и друг аспект, според мен малко вероятен, но все пак… Ако бъде разбит контейнер с отработено ядрено гориво, радиоактивното заразяване би обхванало и територията на страни-членки на НАТО, като Словакия, Унгария, Румъния, а при определени условия и България. В такъв случай НАТО, позовавайки се на чл. 5 от Вашингтонския договор, може да се намеси в СВО на страната на Украйна, което е отдавнашна мечта на Киев, но което означава и като минимум война между НАТО и Русия на европейския континент – нещо, което американците засега не планират.

Загубили значителна територия (22 % от площта на Украйна в границите й от преди 22 февруари, 22 г.) и без каквато и да е възможност да я върне обратно под властта на Киев, през последния месец ръководството на Украйна се зае с активна диверсионно-терористична дейност. Видимо добре е поработила за тази цел и групата от 20 специалисти по диверсии и вербовка от състава на английската SAS (Special Air Service), пристигнала в Киев в края на април т.г.

Ето две са причините за активизиране на такива терористични действия от украинското ръководство: Първата е да се демонстрира на Запада, че страната все още има сили и възможности да отговори на желанието му за активно противодействие на Русия, да оправдае огромната финансова и военна помощ до момента и продължи да иска все по-голяма. Втората е не по-малко важна –  желанието да се създаде страх в хората – да се демотивира руския народ както в самата Руска федерация, така и в освободените територии в Южна и Източна Украйна.

Диверсиите в тила на врага са нещо нормално по време на война и твърде често дори е крайно необходимо да се унищожи важен склад и да се прекъсне снабдяването на войските или да се разруши мост, за да се попречи на очакван маньовър на противника. Но целенасочените убийства на хора, независимо от причините за това, вече е тероризъм и ако той се извършва с разрешението на държавна институция, той става държавен тероризъм.

Нима не е тероризъм обстрелването на населени места, в които няма руски военни части и в които е останало само гражданско население – тогава целта е само една – да се убиват цивилни и да се разрушават сгради?

Не само че се обстрелват, но и дистанционно се минират с десетки хиляди международно забранени 80-грамови пехотни мини ПФМ-1 „Зелен папагал“ (дължина 12, ширина 6 и дебелина 2 см) – при настъпване се откъсва стъпалото на крака, а при вземане – китката на ръката. Извършват се покушения срещу ръководители на новите военно-граждански администрации в Херсонска и Запорожска области, на учители – за това че преподават на децата по руската учебна програма, както и на известни личности, приели да работят с новата власт. В това отношение трябва отделно да се посочи убийството на 29-годишната дъщеря на гениалния световен философ и поборник за т. нар. „руски свят“ Александър Дугин, извършено на 20 август на руска територия.

Интересно е, че веднага след него западната пропаганда побърза да заяви, че убийството е дело на „руски партизани“, т.е. на територията на Русия вече имало изградена нелегална структура, чиято задача е борба с руското правителство, всяване на съмнение у руските граждани в неговата политика и на страх сред хората. Оказа се, че не са замесени измислените „руски партизани“, а руското контраразузнаване само за денонощие и половина доказа, че убийството е дело на украинските спецслужби с пряк изпълнител украинска гражданка, коятоо след като залага взривното устройство под автомобила на Даря Дугина, бяга в Естония.

Става ясно, че диверсиите в Крим срещу щаба на Черноморския флот, предотвратения опит за ракетен удар по Кримския мост, убийствата на ръководители от военно-гражданската администрация в Херсон и Запорожие и това на наложилата се вече като философ-консерватор и перспективен журналист Даря Дугина са звена от добре обмислена западна операция. Като замисъл тя едва ли е дело само на украинсите спецслужби, но като реализация вече очертава нов аспект в развитието на Специалната военна операция. Животът обаче отдавна е доказал, че с акции на сплашване не може да се спре започнал вече процес и че те са израз единствено на безсилна злоба. До подобни брутални терористични акции прибягва страната, която вижда, че губи войната.

В по-широк аспект злобата не е насочена срещу философите Дугини баща и дъщеря като физически лица, а срещу тяхната четвърта политическа теория, появила се след марксизма, фашизма и либерализма и имаща за цел замяна именно на властващия в момента западен неолиберален капитализъм с многополюсен свят, в който различните цивилизации (православна, ислямска, китайска, индийска и други) ще се развиват и съществуват на базата на своите традиционни ценности. Именно от четвъртата политическа теория на Александър Дугин произтича концепцията за моралното сплотяване и защита на руския свят, залегнала в основата на руската външна политика преди 20 години.

Впрочем нима само Русия проявява желание да сплотява, помага и защитава своите граждани?

Не правят ли това и други страни? Например, нашата, чрез Агенцията за българите в чужбина. Тогава защо е толкова неудобна за Запада концепцията за „руския свят“? Неудобна е не толкова тя, а намиращата все по-широко разпространение четвърта политическа теория на Александър Дугин, защото тя се превърна в алтернатива на либералния западен политически модел, чиито носители САЩ са готови на всичко (примерът с Украйна), за да запазят своето световно лидерство и власт над планетата.

Убийството на Даря Дугина неслучайно бе извършено в навечерието на националния празник на Украйна на 24 август. Възможно е една от целите на киевския режим да е била да предизвика Русия да нанесе ответен удар, например по граждански обекти в Киев, което би я поставило в неизгодно положение пред света. Неслучайно украинският президент на няколко пъти превантивно предупреди за руски „провокации” именно във връзка с предстоящия национален празник. В това отношение е показателно предупреждението му към чуждите посолства да се преместят по-близо до сигурни бомбоубежища. Руски „провокации”, за които алармираше Киев, не се случиха, но на 24 август бяха нанесени десетки ракетни удари по военни обекти на цялата територия на страната и особено по западната й част – Галичина.

Във военно отношение специалната военна операция няма да завърши в близките месеци.

Предстои окончателно завземане на Донецка област, за което е необходим пробив и ликвидиране на укрепената полоса Северск-Соледар-Бахмут, както и превземане на укрепената градска агломерация Славянск-Краматорск. След нея чак до река Днепър се простира открита степ, на която украинските въоръжени сили няма как да се закрепят и да отбраняват, защото там не може да се изгради отбранителна полоса.

Напоследък прави впечатление увеличаването на руските сили в Херсонска област и масираното нанасяне на удари около град Николаев, а на 23 август руските части вече са на територията на областта, завземайки район от 12 кв. км от нея. Според познаващи този регион завземането или блокирането на Николаев е ключ към завладяването на Одеса.

Назряват събития и около Харков. Изглежда украинското ръководство му готви съдба, подобна на тази на Мариупол. От града вече са изнесени в Западна Украйна около 200 от планираните 800 крупни промишлени предприятия – пренесени са основно в Лвовска област, при това заедно с най-важните специалисти. Там са концентрирани и почти всички националистически батальони. Това означава, че градът ще бъде защитаван и подложен на разрушителни удари от ВСУ и нацистките им събратя така, както напълно или частично разрушиха почти всички населени места в Донбас. Същевременно Киев, след като хората от контролираната от него територия не послушаха призива му да се евакуират на запад, започва да изключва електрозахранването и водата в източните и южните райони на Украйна, за да принуди това масово руско и проруски настроено население да напусне родните си места.

Все по-усилено се говори за евентуален военно-политически съюз Полша-Украйна.

По всяка вероятност той е английски замисъл. Допустимо е, защото Лондон многократно е доказал способността си да организира операции едновременно във вреда на стара Европа и на Русия. Ако Одеса и областта й обаче попаднат в руски ръце, този евентуален полско-украински държавен съюз става почти безпредметен. Друго ще е ако проруската Одеса все пак остане в лапите на Киев. Тогава се оформя регион от Балтика до Черно море, с който континента се разделя на две части и Русия се изолира от западната му част. И цялата тази полоса да е под англо-американски контрол. Това е насочено не толкова срещу Русия, колкото срещу Западна Европа – икономически, лишена от достъп до руските ресурси и пазари, Европа не може да бъде конкурент на САЩ и става напълно зависима от Вашингтон.

За Русия, която, въпреки че отчетливо се ориентира търговски и икономически към азиатския изток и юг, в дългосрочен аспикт връзките с Европа ще продължат да имат важно значение и затова тя едва ли ще се съгласи в исторически руската Одеса да се разпореждат поляци. Следователно следващият етап на СВО вероятно ще се развие в направление Николаев-Одеса и около старинния руски град Харков.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: