Алексей Леонков: Военно-промишленият комплекс на САЩ вече втора година не може да изпълни получените военни поръчки, а военните складове са празни.

От началото на украинския конфликт доходите на американските производители на оръжия нарастват главоломно. Това е факт, както и това, че почти половината от световния износ на оръжие се пада на САЩ – през изминалата 2023-та година американските военно-промишлени магнати са спечелили от производство на оръжие и муниции 81 милиарда долара – с 50 % повече от предходната година.

Но веднъж получили огромното количество натрупани поръчки, се оказа, че те са отхапали парче, което не могат да сдъвчат. Те нямат достатъчно капацитет, нямат вече нито количество, нито достъп до някои от нужните им компоненти и – тривиалното – липсва им достатъчно на брой квалифицирана работна ръка. Една от основните причини за този парадокс се корени в следното: Американският Военно-промишлен комплекс е частен, докато руският е държавен.

ОРЪЖЕЙНИТЕ СКЛАДОВЕ СА ПРАЗНИ

В американските военни заводи има недостиг на микроелектроника, ракетни двигатели, взривни материали, отливки и изковки. Експерти, интервюирани от Bloomberg, твърдят, че американският военно-промишлен комплекс няма потенциала да нарасне до такъв мащаб, че да може да захранва с оръжие и муниции големи и дългосрочни военни конфликти. Повечето производители са зависими от редица китайски компоненти – най-критично от нитроцелулозата, от която се прави барута и която се добива от специално китайско памучно растение. По тази причина от Китай зависи 60 % от произведения в света барут.

След разпадането на Съветския съюз Америка намали отбранителния си капацитет с над една трета. Причината е, че американската държава се успокои, че е установила световната си хегемония и просто спря да плаща на частните предприятия във ВПК за оръжия и муниции. Множество предприятия фалираха или преминаха към гражданско производство. Броят на големите /главните/ изпълнители на поръчки за отбраната се сви от 51 до днешните 5 компании.

След 1990 г. Съединените щати се готвят за съвсем различни войни: кратички, дистанционни, с прецизни оръжия, предназначени да поразяват подчертано по-слаб враг.

Пентагонът се съсредоточи върху поръчките към частния ВПК за грандиозно високотехнологично и много скъпо оборудване. Което е много по-привлекателно за оръжейните лобисти в сравнение със стотиците хиляди невзрачни ракети и снаряди, които при липса на голяма война им се виждаше, че са обречени да чакат извеждане от експлоатация в складовете или утилизация.

С началото на специалната военна операция на Русия в Украйна обаче тези „грешни сметки“ на американците станаха очевидни. През първите осем месеца украинските войски изразходваха 13-годишния запас на САЩ и НАТО от ракети Stinger и петгодишния запас от ракети Javelin. Средно произведеното за една година усилена работа на американския военно-промишлен комплекс, в зоната на бойни действия изгаряше за по-малко от месец.

Вашингтон вече на практика достигна до „дъното“, тоест до неприкосновения си военен резерв, и сега просто няма никакви излишни оръжия или муниции, с които да снабди Киев. Попълването на изчерпаните военни резерви ще отнеме на американския ВПК от 5 до 8 години, според Центъра за стратегически и международни изследвания – CSIS.

КРЕХКИТЕ ВЕРИГИ ЗА ДОСТАВКИ

Основните компании на американската военна индустрия са така наречената „Голяма петорка“: Lockheed Martin, Raytheon (RTX), Boeing, General Dynamics и Northrop Grumman. Веригата на доставките за тях обаче е доста заплетена и объркана. И следователно изключително крехка.

Има 55 737 доставчици, работещи за Boeing, 17 722 за Lockheed Martin и 17 701 за General Dynamics.

Най-малко 170 подизпълнители, разпръснати в 141 града в Съединените щати участват в производството на системите HIMARS и боеприпасите за тях. А 16 американски щата работят върху производството на Javelin ATGM.

В същото време данните сочат, че 15 хиляди производители на компоненти рискуват да фалират през следващите десет години.

Невъзможно е да се възстановят всички тези „връзки“: много дребни индустрии от подчертано частния по своята същност американски ВПК не са готови да инвестират в разширяване на мощностите си от страх да не останат с празни ръце и да се разорят, когато в един момент войната свърши и поръчките от Пентагона секнат – въпреки факта, че властите във Вашингтон им обещават данъчни облекчения…

В резултат на това през първата половина на миналата година оръжейниците в САЩ са натрупали неизпълнени поръчки на стойност 764 млрд. долара.

Новите сложни разработки също са в застой: Northrop Grumman обяви загуба от 1,2 милиарда долара, докато работи върху стратегическия бомбардировач от шесто поколение B-21 Raider, който според последните разузнавателни данни не е стигнал до никъде.

А прословутия F-35 може да послужи като илюстрация на фразата „пари, хвърлени на вятъра“. След 20 години работа и похарчени 1,7 трилиона долара, самолетът се пусна в масово производство, но качеството и ефективността на „най-скъпия оръжеен проект“ могат спокойно да се нарекат разочарование. В резултат на това дори самите САЩ намалиха покупките за армията си на иначе силно рекламираните изтребители.

Американската армия наскоро призна, че китайската индустрия „значително надхвърля възможностите не само на Съединените щати, но и на ключовите ни европейски и азиатски съюзници взети заедно“. А Foreign Policy, позовавайки се на военните, пише: „капацитетът на военно-промишления комплекс в Щатите е значително по-нисък от този на Русия“.

ОРЪЖЕЙНОТО ЛОБИ

Както съобщи The Guardian, най-маститите американски лобисти, които обикновено взимат милионни такси за услугите си, след началото на руската СВО започнаха да прокарват интересите на Украйна безплатно. Разбира се, защото изпълнителите на Пентагона им се отплатиха щедро…

Сенатор Елизабет Уорън твърди, че интересите на отбранителната индустрия в Америка сега се насърчават от най-малко 700 бивши високопоставени служители от американската администрация и военни.

Сенаторът и бивш кандидат за президент на САЩ Бърни Сандърс наскоро каза: „Националните приоритети на Америка са изкривени. Без почти никакъв дебат, правителството харчи трилион долара годишно за армията, пренебрегвайки нуждите на американските граждани.

Политикът настоява: печалбите на оръжейниците трябва да бъдат ограничени, военните договори трябва да бъдат прецизно проверени, а излишните разходи трябва да бъдат върнати в хазната. Като пример той цитира комитета на Хари Труман, който разследва огромните печалби на оръжейните концерни и корупционните схеми покрай тях по време на Втората световна война.

„ГОЛЯМАТА ПЕТОРКА“ НА АМЕРИКАНСКИЯ ВПК:

Локхийд Мартин

Дял на военната продукция от целия бизнес на компанията: 90%

Военни приходи (2022): 59,3 милиарда долара.

Най-голямата оръжейна компания в света. Произвежда изтребители, включително F35, системите HIMARS, ПЗРК Javelin и балистични ракети. Главен изпълнителен директор – Джеймс Тайклет младши, бил е пилот от ВВС на САЩ и е участвал в операциите в Персийския залив. Акциите на концерна са собственост на големи американски финансови корпорации: State Street Corporation, Vanguard, BlackRock.

Боинг

Дял на военната продукция: 44%.

Военни приходи : 29,3 милиарда долара.

Военните продукти включват бомбардировачи (B-52), хеликоптери (Apache), БПЛА, както и крилати ракети AGM и Harpoon. Военното подразделение на Boeing: Defense, Space and Security се управлява от Теодор Колбер III (доста кралско име). Като мениджър той израства в компанията. Тя е под санкции от Русия и Китай.

Според различни оценки през миналата 23-та година Boeing е спечелил между 50 и 100 милиарда долара от продажбата на бомби на Израел. Затова пропалестинските активисти провеждат много „анти-Боинг“ акции.

Нортроп Груман

Дял на военната продукция: 88%.

Военни приходи: 32,3 милиарда долара.

Лидер в производството на сателити, оборудване за събиране на информация, комуникационни и навигационни системи и се занимава с корабостроене, включително самолетоносачи. Той произвежда стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit, които ще бъдат заменени от B-21 Raider. Изпълнителен директор – Кейти Дж. Уордън, специалист по ИТ и киберсигурност.

Райтеон (RTX)

Дял на военната продукция: 59%

Военни приходи: 39,5 милиарда долара

Лидер в производството на ракетни системи и двигатели, системи за противовъздушна отбрана, сателити и дронове. Разработчик на системата за противовъздушна отбрана Patriot, производител на ракети Tomahawk и ПЗРК Stinger. На мястото на Грег Хейс, RTX ще бъде управляван от специалиста по двигатели Крис Калио от май 2024 г. Реорганизацията е свързана с необходимостта от увеличаване на обема на производството на оръжия и подобряване на качеството на двигателите за самолети.

Дженерал Дайнамикс

Дял на военната продукция: 72%.

Военни приходи: 28,3 милиарда долара.

Производител на тежки бронирани машини, оръжия и кораби. Произвежда танкове Abrams. Ръководителят е Фийби Новакович, американска бизнесдама от сръбски произход. Преди това е работила за ЦРУ и Министерството на отбраната на САЩ.

ДУМИТЕ НА ЕКСПЕРТА:

Военният експерт Алексей Леонков:

– Ръстът на акциите и приходите на американските концерни се дължи на факта, че те са натрупали рекордни поръчки: само от васално подчинената им Европа – до 1,5 трилиона долара. Но американците вече две години не могат да изпълнят тези поръчки.

Дори при Тръмп те се опитаха да възобновят производството на танкове, като привлекат „ветерани от индустрията за бронирани танкове“, но с идването на Байдън инициативата замря, а след това „пандемията“ унищожи повечето от тези по-стари специалисти. Поне това беше официалната версия. Сега американците се отказаха от създаването на иновативния Abrams X с необитаема кула – защото няма кой да го направи.

Същото е и в авиацията: през 2019 г. Lockheed Martin обяви хиперзвуковия си безпилотен самолет SR-72 и дори обяви, че първия му полет ще е през 2030 г. По-късно се оказа, че този въпрос е прехвърлен на по-малка частна фирма. Това предполага, че Пентагонът не може да си позволи да рискува проектите да се провалят. Те прехвърлят рисковете към частния сектор: ако се получи, Пентагонът ще го купи, а ако се окаже провал, тогава частната компания „ще изгори“.

Получава се интересна ситуация: има много пари, много поръчки, но в крайна сметка се произвежда малко. Въпреки факта, че цената на крайния продукт се е увеличила няколко пъти. Например 155-мм артилерийски снаряд: ако преди СВO струваше около 2000 евро, сега струва около 8000. Същото се случва и със системата за противовъздушна отбрана тип Patriot, чиято цена в края на 23 г. надхвърли милиард долара.

В американския военно-промишлен комплекс зоните на влияние отдавна са разделени по равно между републиканци и демократи. Ако някоя от партиите успее да получи пълен контрол над този златен телец, то другата партия бързо ще се превърне в слаба регионална сила.

Александър Куделя