1200 лв. за 20 поста на ден в социалните мрежи – такава е минималната заплата за политически трол в месеца на предизборната кампания.
Въпреки че е грозно и неетично, много от политическите партии съвсем съзнателно прибягват до използването на подобни онлайн агитационни услуги. С най-много тролове разполагат партиите, които имат и най-голям бюджет, такива по презумпция са управлявалите доскоро ГЕРБ, ВМРО и НФСБ, както и бившите и настоящи сателити на Хунтата, захранени с нейните пари или с пари от САЩ. Такива са „Воля“, дясната коалиция ДБ, „Има такъв народ“ и „Изправи се, Мутри вън“
Официално кампаниите им минават през традиционни и нови медии, с които партиите сключват договори и всички те по закон са публични. Неофициално обаче търсят и онези “сиви” интернет източници на информация и мнения, които често имат по-голяма способност да влияят на решението и избора на потенциалния избирател дори от големите телевизии.
Затова и съществуват троловете. Според интернет енциклопедиите тролът е човек, който публикува провокативни коментари под дадена тема в социалните мрежи и блогове с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да попречи на нормалния тон на водения разговор между останалите потребители или да насочи темата в друга посока. В изборните кампании същите биват ползвани да агитират за определена политическа партия и да громят нейните опоненти, представяйки се за обикновени фенове, избиратели и граждани. За разлика от инфлуенсърите, които се възприемат от хората като лидери на мнение, тролът винаги е анонимен.
Политическите сили избягват сами да си пазаруват тролове, затова предпочитат да го правят през агенции.
Ако все пак понякога ги наемат директно, то е по конкретен повод и за нещо, за което трябва бързо да се реагира. Цената е между 40 и 60 лв. на ден, като често има и допълнително възнаграждение за лидерите на групи, които по тролския жаргон се наричат „лейтенанти“… По-високо е заплащането и на авторите на посланията, известни повече като “опорни точки”, разказват специалисти.
В битката за вота често се включват и инфлуенсъри – известни личности, които са лидери на мнение по определени теми. Те могат да бъдат и експерти – лекари, инженери, когато темата е конкретна. При тях обаче заплащането е съвсем различно.
Известните получават най-малко по 5000 лв. месечно, за да рекламират нещо конкретно, докато експертите, които обикновено не са популярни, вземат 1500-2000 лв. Такива са парите обаче, когато става въпрос за реклама на продукти. За прокламирането на партия или политически възгледи всъщност сумите са доста по-високи (поне с 30 % отгоре) и се договарят пряко, като инфлуенсърът не афишира, че получава пари за рекламираната от него политическа партия или обществена позиция. Т.е. прави нещо като скрита реклама.
Впрочем включването в листите за тези избори на много известни личности, които нямат отношение към политиката (Кристина Димитрова, Жени Калканджиева, Искрен Пецов, Ернестина Шинова и пр.), много напомня на инфлуенсър маркетинга, въпреки че е нова тенденция за политическия живот у нас. Идеята с популярните лица е по-скоро да се привлече внимание или да се подобри обществения имидж на партията. Според рекламни специалисти на този тип инфлуенсъри в повечето случаи дори не им се плаща директно, а по-скоро им се осигуряват други облаги.
Пиар услугите също поскъпват с около 30%, когато става въпрос за политика, обясняват запознати с ценоразписа. Причината е, че работата е интензивна, а залогът – голям.
Същевременно по време на парламентарни избори наетите пиар агенции не са чак толкова много, както при местни избори. Тогава обикновено се включват повече, тъй като и работата е по-малко централизирана.
Парите за пиар обаче никак не са лесни, още повече че съществува и рискът дали агенциите изобщо ще си ги получат. Практиката досега показва, че политическите сили понякога не си плащат борчовете. Такава печална слава имат най-вече малките нововъзникнали партии и онези, които не успяват да минат 1%. Големите политически сили по правило са изрядни платци, издават пиари. Skandalno.net
Коментирай първи