Идеята е на над 20 соросоидни НПО-Организации и звучи безумно. Но практиката е показала, че с едно доволно количество пропаганда и под силен американски натиск в аморфна България всичко се променя в желаната от колонизатора ни посока. Петицията за преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ можете да видите ТУК и ТУК

Желаещите да отместят “тежкия руски ботуш” ще трябва да се потрудят много и то с пот на челото. Защото “Св. Александър Невски” е построен от руски архитект, изографисан е от руски и български художници и иконописци – Васнецов, Мясоедов, Антон Митов, Иван Мърквичка. Камбаните са излети в Москва. Също, като онези в мемориалния комплекс на Шипка. И там, и тук руското и българското са преплетени и не могат да се разделят. Храмът е наистина паметник на дружбата между двата народа. И за да се изкорени “тежкото руско присъствие от центъра на столицата“, както зоват платените с американски пари НПО-активисти, само с едно преименуване няма да се мине. Ще трябва да разрушат самата катедрала и да построят на мястото й нещо друго. Русофобите-соросоиди трябва да обяснят това на хората, а не да се правят на отвеяни.

Жаждата за безкрайни преименувания на улици и предмети, която е обзела стотиците неправителствени организации и партии в България с прозападна насоченост, всъщност е лицемерна. Става въпрос за поредица от добре платени с парите на Сорос мръсни антидържавни мероприятия. Какво ли не преименуваха “строителите на светлото ни западно бъдеще”: като се започне от улици и площади и се стигне до паметниците (пардон- тях направо ги рушат) и учебниците ни по история (пак пардон- тях направо ги изтриват и пренаписват).

Оказа се, че в милата ни родина гъмжи от хора, които сън не ги хваща и денонощно мечтаят и жадуват за нови и нови преименувания. И след като заличиха почти всичко, свързано с епохата на социализма, те се заеха с… църквите (!). Слеед като изчегъркаха от паметта ни имената на партизани, ремсисти, пролетарски поети и политически дейци на комунизма, на дневен ред под соросоидния им нож са имената на светците.

Така се стигна до поредното лансиране на дълбокомислената неолиберална идея за преименуване на катедралния храм “Св. Александър Невски”. Трябва да признаем, че тя съществува от доста време, още от царуването на Фердинанд, и изплува понякога от дълбините, за да се раздвижи и да подиша свеж въздух. За пореден път се появи през последните дни, и въпреки целия исторически мухъл по нея, беше представена като нещо изключително свежо на публиката.

С какво св. Александър не е угодил на желаещите да преименуват храма му? Накратко, аргументите им са следните: „Александър Невски не е български светец и няма нищо общо с България. Главният катедрален храм на Българската църква би трябвало да носи името на български светец (светци) – в този случай се предлагат имената на светите братя Кирил и Методий. Руското име на Главната Катедрала е форма на чуждопоклонство, или, както се бе изразил навремето един от застъпниците на идеята, “тежка стъпка на руския империализъм”. В случая тежкият ботуш на руския империализъм е стъпил в самия център на София!“

На пръв поглед в тези разсъждения има някакъв поне смисъл. Като отхвърлим политическите глупотевини за “тежката стъпка” и т.н., остава фактът, че светецът, на който е наречен главният софийски храм, наистина не е българин. Руският княз, живял през XIII век, се е прочул с една голяма битка с Тевтонския орден в северна Русия, на река Нева, откъдето е дошло и името му – “Невски”. Всичко това е далеч от българската история и на пръв поглед изглежда странно, че нашите предци не са намерили друг, по-близък до българското сърце светия, за да нарекат на негово име главната светиня на столицата.

Аз обаче твърдя, че името на св. Александър като патрон на катедралния ни столичен храм никак не е случайно и е избрано с вещина и мъдрост от дедите ни. И ще се постарая да докажа това.

1. “Александър Невски” не е обикновен храм, а храм-паметник, посветен на героите от Освободителната война 1877-1878 г. Извинявам се на читателите, задето напомням факти, известни на всеки ученик в първи клас, но изглежда, че не всички в наше време ги знаят – или пък се правят, че не ги знаят. Св. Александър Невски е небесният покровител на руския цар Александър II Освободител и така храмът увековечава всъщност паметта на Царя Освободител и неговите войни, сред които са и българските опълченци. Той е едно символно, архитектурно и историческо цяло с паметника на Царя Освободител на площада пред Народното събрание, намиращ се в непосредствена близост до него. И едно преименуване на храма би разрушило смисъла и предназначението на историко-архитектурния ансамбъл и би довело логично и до мисълта за ликвидиране на паметника. Така тази част от центъра на София, замислена и построена, за да увековечи паметта на жертвите на войната и да прослави сред поколенията Освобождението на България от Турско иго, ще бъде разрушена и обезглавена. И именно това е целта на захранваните с американски соросоидни пари НПО-фондации у нас.

Нашите деди, които са ни оставили днешна София такава, каквато е, не са били някакви нищожества, чиито завещание и воля можем да тъпчем и да преправяме както си щем. Ако ние, българите, не уважаваме предците си и тяхната воля, ние не уважаваме и себе си. Традицията, светините на един народ и историческата му памет, са нещо важно. Кой ни е дал право да потъпкваме волята на стотиците хиляди хора, обикновени отрудени българи от края на XIX век, събирали с волни пожертвувания стотинка по стотинка пари за издигането на храм, посветен именно на героите от Руско-турската война? Нима тези скромни и достойни граждани и селяни, търговци и занаятчии не заслужават нашето уважение, както и държавниците и владиците от онова време, както и депутатите от Учредителното събрание от 1879 г., взели решението за построяването на храм-паметника под името „Александър Невски“? Разбирам, че днес паметта за Освободителната война не е популярна сред продажния ни прозападен политически и ръководен елит, но това не ни освобождава от задължението да уважаваме волята на нашите предци, които очевидно са се отнасяли по друг начин към нея.

2. Да, вярно е, че св. Александър не е българин. Но това едва ли е нещо фатално. В света на светостта няма национални разделения и граници, за нашия Господ Бог всички са равни. На Небето няма руси, българи, французи, германци и американци – всички са Божи творения. Няма значение къде е живял приживе светият мъж (или жена) и чий език е говорил – днес той принадлежи на цялото човечество. Заслужава си да отбележим и че повечето големи катедрали по света не са посветени на местни светци. Св. Петър, на който е кръстена катедралата в Рим, не е италианец. Св. Павел – патронът на катедралата в Лондон – не е англичанин. Св. Стефан – катедралата във Виена – не е австриец. Св. Вит – катедралата в Прага – не е чех. И така нататък; могат да се дадат стотици други примери. В това отношение София просто не е изключение. Светецът, който като св. Александър Невски е станал част от българската история и култура (ще говорим за това по-долу), става свой за нацията и вече няма значение какъв е бил приживе.

3. Желаещите да отместят “тежкия руски ботуш” ще трябва да се потрудят много, наистина с пот на челото. Защото “Св. Александър Невски” е построен от руски архитект, изографисан е от руски и български художници и иконописци – Васнецов, Мясоедов, Антон Митов, Иван Мърквичка. Камбаните са излети в Москва. Също като онези в мемориалния комплекс на Шипка. И там, и тук руското и българското са преплетени и не могат да се разделят. Храмът е наистина паметник на дружбата между двата народа. И за да се изкорени “тежкото руско присъствие от центъра на столицата“, както зоват платените с американски пари НПО-активисти, само с едно преименуване няма да се мине. Ще трябва да разрушат самата катедрала и да построят на мястото й нещо друго. Русофобите-соросоиди трябва да обяснят това на хората, а не да се правят на отвеяни.

4. Името “Св. Александър Невски” е вече толкова органично свързано със София, толкова неделимо от нея, както “Св. София” – от Цариград, “Св. Петър” – от Рим, “Айфел” – от Париж. Всеки, комуто кажеш “София”, се сеща веднага за “Александър Невски” и обратно. И сградата, и нейното име са станали завинаги част от душата на този град, от неговото лице и пейзаж. Как ще ги разделите, бе господа американофили? Даже и да преименувате официално храма, хората пак ще помнят и ще използват старото му име. За какво тогава са тези ваши усилия? Отговорът е повече от ясен – За пари! Но нямате чест.

“Александър Невски” е име, влязло в българската история, литература, култура. Сещам се за чудесното стихотворение на Атанас Далчев “Александър Невски в мъгла”:

Щом тя се спусне, отначало горе

на куполите златото помръква

а най-подир и на самата църква

потъва бавно каменният кораб.

…

Затуй и после в висината синя

лъщят на Невски куполите мокри

и виждаш по зеления му покрив

да съхне още сякаш пласт от тиня.

Трябва да си неблагодарен син на своя народ, за да отхвърляш традицията му, историята му, културата му. Да не се уподобяваме на хората, които мислят, че светът започва от тях! Да бъдем благодарни наследници, благодарни деца на нашите деди и прадеди, а не авантюристи, готови да тъпчат онова, което не те са създали и измислили. А защо по вашата соросоидна и неолиберално-глобалистка логика да не преименуваме и самата наша столица София? Така де, нали “София” е гръцка дума, а не българска? По този ваш критерий това име трябва да е неприемливо. Да оставим най-сетне тези пропагандни напъни на новия ни геополитически господар САЩ да заличи самосъзнанието на древния ни народ, който в момента има нещастието да населява най-новата американска колония България. Защото времето тиктака и очаква от нас, българите, най-сетне да се заемем с нещо полезно за нашата държава и народ.

5. Вместо да се напъват да преименуват нещо, което не те са построили и нарекли, съветваме тия соросоидни национални предатели да си построят своя собствена катедрала и да я назоват така, както те решат. Невъзможно ли е това? Защо не? Да отправят апел към народа български, да събере пари и с тях да действат. Защо след паметника на роналд Рейган, например, да не му вдигнат и една местна протестантска църква, която да носи неговото име. Но дълбоко се съмнявам, че някой българин ще им пусне и пет пари в кесията.

Това е, което можем да кажем по въпроса. А св. Александър Невски нека бъде наш застъпник пред Бога – на нас, днешните благодарни българи, и на всички, които са загинали в миналото за свободата на България. Амин. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: