На фестивала на зелките в село Петърч онзи ден Борисов казал, че мафията иска да го свали от власт. Очевидно е, че освен параноидната шизофрения си е навлякъл и Ганзеров синдром… Подозирам, че или има тежък здравословен проблем или се опитва да се измъкне от съдебно преследване, което неминуемо ще се случи веднага щом падне от власт.

От друга страна подобно пропадане предизвиква спонтанна състрадателност, защото е все по-ясно, че съуправленците и аверите му в краденето, ще си изтрият ръце с него, за да се спасят.

Преди време големият изследовател на мафията Антонио де Бонис доказа, че новите мафии укрепват върху държавните ресурси и институции, запазвайки за себе си правото на насилие. Налагат го чрез същите институции и частни полувоенизирани структури. Сред примерите за такъв изграден модел е и България. Доста късно осъзнахме това.

Пеевски, Доган и Борисов първо отслабиха държавните институции, след което ги превърнаха в свои инструменти. Техни кадри заеха важни постове в държавата, комбинирайки хоризонталните и вертикалните схеми и изтласквайки гражданското общество в периферията.

Управлението на Борисов не само не гарантира борбата и унищожаването на мафията, а улесни нейното разрастване. Автократичното му управление буквално форсира този процес.

Демокрацията означава преди всичко действащи и ефективни институции. В Борисова България обаче мафията успя да проникне в самия връх на управлението – в правителството. А парламентарното мнозинство бе подчинено да обслужва интересите на мафиотизиран олигархичен кръг.

Корпоративният сектор също бе подчинен на престъпния управленски модел и кръгът се затвори.

Представете си сбирка с участници: премиерът Борисов, почетният председател на ДПС Ахмед Доган, депутатът-олигарх Пеевски и Х-собственик на сериозен бизнес. Или същият формат, но с още един-двама от специалните пълномощници на босовете. Извиканият предприемач бива набързо убеден да отстъпи голяма част от бизнеса си на Пеевски или друго посочено от Борисов и Доган лице. А последните двама иначе го играят арбитри. На бизнесмена Х му се намеква се, че ако не склони, може да загуби всичко. Едно обаждане до главния прокурор и ще е размазан.

Не ви ли прилича на сбирка на донове? Разбира се в български вариант, защото в световната история на мафията няма примери донове да са „заседавали“ с министър-председатели, депутати и лидери на политически партии. В чужбина доновете се договарят помежду си, като внимават, да не попаднат във фокуса на службите, прокуратурата и гражданското общество. Защото попаднат ли – дотам са. А в България гражданите внимават да не попаднат във фокуса на мафията ГЕРБ и държавните й институции, защото лошо им се пише.

Подобен модел на частно-държавна мафия по естествен начин затруднява и обезсмисля борбата с корупцията. Самият модел е дефиниция за корупция. Което пък води до адаптиране на законодателството в интерес на въпросните кръгове. Добавете пълното превземане от Хунтата на правоохранителната и правораздавателната системи. Хватката за народа става желязна и смъртоносна. В буквалния смисъл.

Във всички държави има организирана престъпност, но тя е във война с държавата – къде по-успешно, къде по-малко. Тази война се води от векове. В България управляващите от ГЕРБ водят война с неудобните за мафиотизираната им върхушка. Примерите с връзките между Борисов, Доган, Пеевски, Цацаров, Гешев и пр. вече са омръзнали. Обществото като че ли свикна с тази ужасяваща реалност, както сме свикнали с боклуците покрай блоковете, с чиновническото безсърдечие в учрежденията и въобще с наложената от властта дехуманизация на обществото. Във всяка демократична държава разгрома на банка или фирма със стратегическо значение като „Булгартабак“ ще бъде веднага разследван детайл по детайл и виновните отдавна щяха да са в затвора. Тук прокуратурата дори не понечва да извърши поне формална проверка. Дори напротив – съучаства в погромите.

Допреди няколко десетилетия, по време на социализма, обществото ни знаеше, че държавата и престъпността са в антагонистични отношения. Неслучайно децата играеха на стражари и апаши, деляха групите на добри и лоши. Днес ситуацията е размита до абсурдност, а лошите станаха пример за власт и богатство. В масовото съзнание трайно се проектира, че престъпността не просто оспорва правото на насилие на държавата, а овладя и двете. Което е брак по сметка между вертикалната и хоризонталната система на управление. Мафиотският модел вече е факт, независимо как ще го наричаме и дали Хунтата ще отрича. Българската мафия не само не може вече без държавата – тя е държавата. Снимката на премиерското чекмедже с пачките, златните кюлчета и пистолета се превърна в лого на мафиотизираната държава, емблема, герб…

Навсякъде държавата, полицията и магистратурата са мишена на мафията, а тук са едно цяло. Мишените са бизнесмени, мадии и журналисти, опозиционни политици и недоволни граждански активисти. Толкова тази пирамида е невероятна, че в Брюксел евроначалниците още не могат да проумеят какво точно се случва у нас. От една страна имат грубоват премиер, който се хвърля да ги прегръща и целува без да разбира и думичка от това, което му говорят. От друга страна повече от два месеца стотици хиляди са на площадите и скандират „Оставка!“. Те дори не могат да смелят факти, които очевидно разкриват мафиотската същност на българското управление. А тези от тях, които разбират, са всъщност евроменторите на Борисов, които също са оцапали муцуни и лапи в далаверата с него.

Затова воплите на все още премиера български, че мафията искала да го свали от власт, са много по-близко до медицината, отколкото до всеки друг жанр… Дон Борисоне, както би се пошегувал някой бъдещ автор на комедиен филм или пиеса по темата, сочи с пръст нанякъде и се жалва… Забележете: в на фестивала на зелките в село Петърч…

Допреди година Бойко Борисов смело крачеше през минното поле от гафове и скандали, разкриващи чудовищната същност на неговото управление и зависимостите между доновете във властта. Тия натрупвания на скандали във времето по естествен начин изкараха иначе нечовешки търпеливия ни народ на улицата. Но по-добре късно, отколкото никога. Народът ни най-сетне се отврати от моралния разпад на управляващите и жестокото опростачване на средата, в която живеем. И Борисов започна да стъпва върху мини.

Това вече стана ясно и в чужбина. Стигна се дотам американското издание „Politico“ да публикува статия със заглавие: „Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС?!“. А медийните експерти знаят, че когато в това издание излезе подобна характеристика за някой от подчинените на Чичо Сам колониални режими, това най-често е знак за техния край.

Като реакция Дон Борисов посетил фестивала на зелките в село Петърч. Дали пък мафиотската му хунта вече не се преориентира към бизнеса със зеле?… Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: