Ако правителството на Борисов успее да премине невредимо през зимния сезон и остане на власт, европейските избори на 25 май ще бъдат ключовото събитие за бъдещето на страната.

Този извод, който отчетливо доминира политическите анализи между двете години – отминалата 2018-а и 2019-а, не е произволна хрумка или нахъсване на противниците преди вота. През цялата втора половина на 2018 година управляващите от ГЕРБ сякаш ходеха по въже, опънато над пропаст. Всяко заклащане там, горе, всяка уловена от публиката нестабилност предизвикваше прогнози за предсрочни парламентарни избори или най-малкото – резонния въпрос дали третият кабинет на Борисов ще изкара мандата си докрай.

И имаше защо да се задава този въпрос. След като свихме знамената на европредседателството, а фанфарите замлъкнаха, шумът от скандалите стана дразнещо силен и постоянен: публични разпри между патриотите;  остра реторика на БСП към бутафорното правителство „Борисов-3“; протест на майките на деца с увреждания, които месеци наред не се „махнаха от главата” на премиера; безпрецедентен блокаж на Търговския регистър, разбирай – на бизнеса;  чума в Странджанско и доброволни отряди за защита на козичките;  трагедията край Своге, която насочи обществения гняв срещу визитката на ГЕРБ – пътната инфраструктура;  „хубавият“ ремонт на Графа в София; протестите през ноември из цялата страна, макар и без „жълти жилетки“. И така нататък, и така нататък…

Към средата на декември се усети, че управляващите с всички възможни средства затягат юздите. Изглежда, че нямат намерение да ги пуснат поне до към края на април, когато стартира предизборната кампания за европейските избори.

Причините за тази крайна решителност са както вътре в страната, така и навън.

За Европа майските избори също са съдбоносни

До май 2014-а, когато бе предишният вот, Брюксел събираше критиките предимно със своята бюрокрация, формализъм, елитарност. През 2015-а ситуацията рязко се обърна и разклати цялата европейска конструкция.
За начало на труса послужи онова „Добре дошли!“ на германската канцлерка, което блокира Шенген и провокира още по-десен завой на редица държави на пътя на мигрантските потоци.

Днес Европейският съюз не е същият.

Брекзит предстои, независимо дали със сделка или без. Или, може би, нов референдум на Острова, който би разрушил представата, че демократичните общества се градят върху решения, които не се ревизират през година-две.

В Унгария Виктор Орбан засега балансира между ЕНП, където членува ФИДЕС, и новата европейска десница, която подлага на ревизия проповядваната от Брюксел идеология. Засега…

В Австрия 32-годишният канцлер Себастиан Курц и неговата Австрийска народна партия управляват заедно с националконсервативната Партия на свободата на Австрия и заявяват общи интереси със страните от Вишеградската четворка.

Неузнаваема е и Италия на фона на обстановката през 2014 година. На власт са крайнодясната „Лига“ и антисистемното движение „Пет звезди“.

Франция се върна към духа на 1968 година, когато студентските бунтове промениха изцяло континента. Сега на улицата са недоволни от всички възрасти, а рейтингът на новата надежда на френската политика Еманюел Макрон падна до рекордно ниски нива. Метежът на „жълтите жилетки“ ще има пряко въздействие върху европейските избори. Първо, защото се разпространи като вирус из цяла Европа. Второ, дава нови аргументи на основната заплаха за Брюксел – Марин Льо Пен и Движението за Европа на нациите и свободите, обединило националистическите партии.

През декември тази година премиерът на Белгия подаде оставка, след като дясната националистическа партия Нов фламандски алианс напусна правителството заради решението Белгия да подкрепи Глобалния пакт за миграция на ООН.

Накратко: битката ляво-дясно отчетливо се измести по оста либерализъм (мултикултурализъм) – национализъм.

А има и още. Европа е разкъсвана от интересите на САЩ, Русия, Китай.
Нестабилна е ситуацията и в Германия, където канцлерът Меркел се оттегли от лидерския пост на ХДС, а партията избра за неин наследник близката до нея Анегрет Крамп-Каренбаеур. Но това не решава, а засилва натиска върху Германия за реализацията на проекта „Северен поток“ 2. Загубилият битката на лидерския пост на ХДС Фридрих Мерц не се връща обратно в бизнеса, а заявява все по-отчетливи политически амбиции. Дали може да е следващият канцлер не е ясно, но е ясно, че е политикът, който има най-близки отношения с Америка – председател на Атлантическия мост за връзките между Германия и САЩ, член на Трилатералната комисия, Ротари клуб и т.н.

Обикновено геополитическите трансформации идват в България с известно закъснение, но винаги идват. С оглед на предстоящите европейски избори е ясно едно: паневропейската ЕНП ще даде мощна подкрепа на ГЕРБ, тъй като всеки глас в новия ЕП ще бъде от изключително значение за запазване на водещото място и за съотношението на силите.

ГЕРБ влизат в битката със солиден еврогръб

ГЕРБ влизат в битката със солиден гръб, което им дава предимство на старта. ЕНП, която на този етап остава най-мощната евросила, едва ли ще позволи оттегляне на Борисов от властта точно в този решаващ момент.
Оттук нататък започва влиянието и на вътрешните фактори.

В последните десет години лидерът на ГЕРБ хвърляше оставка, като зад него плътно стояха партията и подкрепен от самия Борисов президент. Изключението бе след президентските избори, когато светкавичното му оттегляне не остави много време на президента Радев да се огледа, да влезе в детайлите на политическата ситуация и да подбере по свой критерии служебното правителство.

Втори път нито президентът ще допусне пропуски, нито ГЕРБ с лека ръка и самоувереност в следващата изборна победа ще рискуват да се оттеглят в съблекалнята преди да излязат отново на терена.

Втори служебен кабинет, на фона на ескалиралите отношения между държавния глава и управляващите, е кошмарът за ГЕРБ. Това е достатъчно сериозна причина властта да бъде удържана до евроизборите на всяка цена, а целият ресурс – хвърлен в предстоящата битка.

Сериозно влияние върху всички процеси има и предстоящия избор на главен прокурор.

Ако ГЕРБ спечелят повече евродепутати от БСП, ще имат солиден аргумент срещу предсрочни избори. През 2014-а те взеха шест места в ЕП, осигурени от 680 838 бюлетини. БСП бяха разочарованите – при очаквани поне 5 места, те спечелиха четири, а гласувалите за тях бяха 424 037. ДПС, които тогава бяха част от управлението на Орешарски, също се поздравиха с четирима европейски представители, като зад тях застанаха 386 725 избиратели, едва около 40 000 по-малко, отколкото зад социалистите.

Сметката показва, че общо двете управляващи партии имаха повече гласове от ГЕРБ или 810 762. Но след избори, при които си взел по-малко от основния си политически противник и по-малко от очакваното, се поема отговорност. Първо падна правителството, после Сергей Станишев подаде оставка като лидер на БСП и избра Брюксел пред София.

Ако ГЕРБ имат по-малко депутати от БСП, опозицията със сигурност ще катализира предсрочните парламентарни избори. За социалистите влизането в кампания за местния вот, без да има преобръщане на настроенията, би било крайно рисковано, да не кажем направо – пагубно. ГЕРБ имат сериозно предимство на местна почва, разполагат с жилави и крайно прагматични структури.

Може ли на 25 май БСП да се окаже в ролята на ГЕРБ от 2014-а, а ГЕРБ – в тази на БСП преди пет години? Според социолозите управляващите продължават да водят, макар и с малко, или позициите са поне изравнени. Въпреки социологическите данни, отговорът на въпроса е „може, разбира се“. ГЕРБ тогава бяха опозиция, а БСП на власт с Орешарски. Гласуването преди пети години бе и наказателен вот.

Наказателната вълна може да се отприщи и сега.

За останалите политически сили европейските избори също не са без значение.
Патриотичният сегмент в момента има два представители – Николай Бареков и Ангел Джамбазки. Явяването на Обединените патриоти заедно на евроизборите е само добро пожелание. Няма никакви индикации, че това е възможно да стане.

Очертават се три писти в националистическата ниша – на Бареков (Сидеров), на ВМРО и НФСБ и на „Воля“ на Марешки, който се прикрепи към блока на Льо Пен.

Старата десница също има какво да губи (едно евродепутатско място) и има сериозни амбиции, за да не загуби прекия си контакт с Брюксел. „Демократична България“ започва вътрешни избори за определяне на кандидатите. Дали това ще изостри отношенията вътре или ще подобри селекцията, предстои да се види.

Така или иначе, представянето на всеки едни от участниците в политическото състезание ще се отрази на основната битка – ГЕРБ или БСП ще извоюват повече евродепутатски места.

За ГЕРБ формулата да оцеляване изглежда така: победа на евровота-спечелени местни избори-пълен управленски мандат.

Затова 25 май се очертава да бъде като боя на Шипка и ключ към бъдещето на България.

При едно единствено условие. Условието, с което започнахме: ако правителството на Борисов успее да премине невредимо през зимния сезон… Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: