През 2020 г. Вашингтон и Брюксел използваха народния гняв срещу проатлантическото и русофобско правителство на Б. Борисов и много бързо подредиха негов аналог – още по-русофобски и верен на метрополията…
Колиционното правителството на Кирил Петков дойде с три основни задачи: България да стане основен плацдарм срещу Русия, България да вдигне ветото за преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония (РСМ) и да приеме Истамбулската конвенция.
Народът бе подведен с лозунга „Промяна”, тъй като наистина очакваше промяна. Но не си даде сметка, че (отново) става дума за подмяна.
Усилията на „Канадеца” да изпълни поставените му задачи, в това число допускането в България на ограничен контингент на НАТО, присъединяване на София към санкциите срещу Русия, отказа да се плаща за газ в рубли…, заедно с непрекъсните нападки срещу Руската федерация („Русия е бензиностанция с ракети”)…, бързо го направиха враг на близо 80% от българите. Това особено пролича на Трети март, когато бе замерян със снежни топки и обруган като „Предател”…
Не можем да не споменем и нелегалното изпращане на оръжие за Украйна, явната подкрепа на неонацисткия украински режим и приема на украински бежанци с отворени обятия – от което българите са силно притеснени, тъй като виждат в него пълзяща нацификация и „украинизация” на страната.
И не на последно място – бетонирането на България в „газовата коалиция“ на държавите между Адриатическо, Балтийско и Черно море (Инициативата „Три морета”), чиято основна цел, освен да се превърне в „санитарен кордон“, който да откъсне Русия от Европа, е окончателно да изтласка РФ от европейския енергиен пазар…
Но чашата преля след откровеното лобиране на Петков за сваляне на ветото за започването на преговорите за присъединяване на РСМ към ЕС, което стана факт два дни след вота на недоверие към кабинета (на 24 юни).
След почти петчасовата дискусия, от 228 гласували народни представители в пленарната зала: „за“ бяха 170, „против“ – 37, a 21 депутати гласуваха „въздържал се“ за проекторешението на „Демократична България“ за приемане на т.нар. френско предложение.
Този ход на събитията бе очевиден още при посещението на външния министър Теодора Генчовска на 23 и 24 март в Скопие. Тогава тя сама призна, че за вдигане на ветото се упражнява „натистк” от страна на Брюксел.
Защо е този натиск? За да е възможно „поглъщането” на Балканите от ЕС, така, че да се пресече „зловредното влияние” на Русия и Китай.
По този начин, Вашингтон, който има най-голямо влияние в РСМ, се сдобива с възможността да упражнява натиск върху всички граничещи с нея държави. Не случайно бе толкова важно присъединяването й към НАТО, което бетонира американските позиции в региона.
Напълно очаквано, Петков обвини Кремъл за провала си („Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“), – в пълен унисон с българофобската статия, излезла на 22 юни във Foreign Policy, чийто автор е силно притеснен, че „проруските националисти са близо до вземането на властта в София.” А това би било „катастрофа за Запада” и ще позволи на Владимир Путин „да разбие трансатлантическата солидарност…”.
В геополитически план ужасът на автора е основателен. Но отнесен към българската реалност, едва ли има причина за такива страхове на този етап. Просто защото по-голямата част от българите, които отхвърлят сервилното поведение на поредицата правителства и русофобската им политика, нямат представителство в парламента, с изключение на „Възраждане”, но тя има едва 13 депутата. Защото изборите в България се фалшифицират по нареждане от Вашингтон. И не само у нас, а в цяла Европа.
Статията обаче не оставя съмнения кой стои зад кабинета на Петков, а преди него зад този на Борисов, зад свалянето на ветото за РСМ, зад плановете за подкопаване на българската идентичност, държавност, национална сигурност и териториална цялост. Стремежът е ясен – превръщането на целият евроатлантически лагер в единна свръхдържава, насочена към конфронтация с „авторитарните” режими – на първо място Русия и Китай… Уви, това само засилва ненавистта на българския народ към евроатлантическите му „партньори”, в полза на симпатиите му към Русия.
Ще припомня, че след разпадането на СССРедна от основните цели на САЩ бе да раздроби т.нар. Западни Балкани, за да са лесно управляеми. Съществуването на РСМ като самостояелна държава улеснява тази стратегия. Но има нещо по-важно: Албания – острието срещу православието (спомнете си думите на Бжежински, че след комунизма най-големият враг на „западната демокрация“ е православието), насочено срещу Сърбия, а в перспектива и срещу Русия и влиянието й в региона.
Докато са лоялни на Вашингтон, Департаментът ще съдейства на албанците за повече права в РСМ. Но тъй като Брюксел е солидарен с Вашингтон по албанския въпрос, това увеличава резервите на македонците към ЕС.
Освен всичко, македонското общество е консервативно и патриархално и натрапването на европейските „ценности” по-скоро ще предизвика обратен ефект – в търсене на по-консервативни модели на развитие…
Що се отнася до България, не виждам изход от политическата криза в близко бъдеще. Основен инициатор на вота на недоверие към Петков беше Б. Борисов, който очевидно е получил картбланш за ново правителство от американците. А поставената му екстрена задача е да се справи с нарастващите антинатовски и антиевропейски настроения у нас, които застрашават проатлантическата върхушка и веригите им от НПО за контрол и влияние. За това, мисля си, беше този „изпреварващ ход” с отстраняването на глуповатия и крайно дискредитирал се US-агент ПростоКир и вкарването в играта на стария доказал се евроатлантически играч Борисов. Целта на американците е да предотвратят избуяването на „путински“ политически сили, способни да променят геополитическия вектор на България. Но дори и хипотетично, въпреки фалшифицирания вот и купените и овладени медии, пи-ар и социологически агенции и американските НПО-мрежи за влияние, да предположим, че се сдобием някак си с правителство, което отстоява българския национален интерес… то и цялата ни държава ще бъдат подложени на мощен и брутален натиск, докато умиращият хегемон не затъне дълбоко във вътрешнополитическите си противоречия, съчетани с все по-задълбочаващата му се икономическа изостаналост и неконкурентноспособност. Което ще означава и край на ЕС в сегашния му вид. Кога? Може да е утре, а може и след 5 години. Един Путин знае… и приятелят му Си.
Автор: д-р Вихра Павлова
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Така е.
ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД МЕЧТАЕМ ЗА КРАЙ НА НАТО И ЕС СЕГА И ВЕДНАГА
Напълно подкрепям излизането от ЕС и НАТО!ВЕДНАГА!
За да се гарантира трайно подчинение на колонията и пълна безпрекословност на ръководството й, освен присъствието на отявлени ястреби и мракобеси в посолството на янките и мисловен център, който денонощно да следи, контролира и държи юздата на премиера, кабинета му и тарторите на най-големите партии, вече се планува и докарването на окупационни войски, които трайно да присъстват и в постоянна бойна готовност да бъдат в състояние да задушат още в зародиш евентуално негодувание, проява на патриотизъм или отклоняване от зададената линия. Не е достатъчно явното фалшифициране на изборите, целящо властта да попадне в ръцете на максимално послушна проамериканска местна партия, не внася спокойствие и насаждането начело на държавата на президент и премиер с отявлен проамерикански уклон. Дори и така, на тези местни унтерменшен не може да се има пълно доверие. Трябва да се изключи всякаква възможност и вероятност за каквото и да е мръдване противно на интересите на империята. Затова нищо не пречи да си докарат един легион свои главорези, които при нужда да усмирят и ликвидират всеки опит за събуждане и недоволство. Още повече че от Вашингтон превантивно вече написаха и наложиха да бъде приет закон, който не позволява да бъдат съдени американци, независимо цивилни или военни, за каквито и да е престъпления извършени на територията на страните извън САЩ. Само не знам дали всичко това не е сценарий за нови 500 г.