Данъчната политика е най-финият механизъм на управлението в една държава и една община. Тя както може да съсипе една икономика, така може и да я доведе до възход. По-ниските данъци облекчават хората, у семействата например остават повече средства, които те могат да похарчат, тоест да включат в оборота на икономическото колело. Това е много важен момент, защото икономиката на света е консуматорска, икономика на потреблението. Когато то спада, съответно икономиката започва да замръзва. А по-високите данъци винаги значат по-малко свободни пари у хората и по-ниско потребление. От това следва и забавяне на икономическото развитие.

Трябва да се отчете и факта, че ние, българите, имаме най-ниските доходи в Европа. И съответно – най-ниското потребление в Европа. Получава се омагьосан кръг. Когато населението спре да консумира, оборотите на фирмите намаляват. С падането на оборотите, фирмите започват да се задъхват икономически, да освобождават работници, някои дори фалират, а други отиват в сивия сектор. Така всички губят.

За 11 години на власт ГЕРБ неспирно вдигат старите данъци, а към тях прибавят все нови и нови такива. Скоро ще стигнем до момент, при който българските домакинства, след като си платят битовите сметки, наеми и храната, няма да им остава нито стотинка повече за каквото и да е друго потребление. А след изборите управляващите се готвят да вдигнат драстично и без това високите сега данъци.

Другата крайно порочна практика на хунтата ГЕРБ е управляваната от тях псевдо-държава да отпуска целеви субсидии от така наречения бюджетен излишък.

Тук обяснявам – когато залагат в началото на годината параметрите на държавния бюджет, управляващите умишлено поставят по-ниски от очакваното приходи. И когато тези приходи се реализират реално в по-големи обеми, това се нарича бюджетен излишък. Но тук именно е порочният момент. Излишъкът, обикновено от няколко милиарда, се разпределя от Министерски съвет, без одобрението на парламента. Така е по закон. Правителството е свободно да прави с тези пари, каквото си иска, без парламентът да има възможност да контролира харчовете. И затова управляваните от кметове на ГЕРБ градове и общини, „любимци“ на властта, получават в пъти повече финансиране, от тези, управлявани от опозицията. Практиката е крайно порочна, защото с тази подлост управляващите настройват населението към опозиционните градоначалници и го подтикват да ги замени с такива от партия ГЕРБ.

В момента светът е на прага на нова всепомитаща и най-тежка през последния век икономическа криза. За това алармират световни икономисти – нобелови лауреати, Ангъс Дийтън (2015 г.), Естер Дюфло и Майкъл Кремър (2019 г.), както и популярният Джоузеф Стиглиц – съветник на двама американски президенти по икономическите въпроси. Тези икономисти твърдят, че тази глобална криза, най-късно до две години, ще обхване целия свят. И това няма нищо общо с ковид- епидемията.

Вдигането на данъците от Борисов и кохортата му в такъв момент, когато наближава световна криза, е пагубно. Бизнесът започва да се задъхва и вместо да му се даде глътка въздух, той ще бъде доунищожен. А на населението, като му вдигнеш данъците, много трудно преживява тези кризи и част от хората просто спират да ги плащат. Като наблюдаваме сериозното увеличение на цените на основната кошница хранителни продукти напоследък, е ясно, че кризата вече е започнала. И драстичното увеличение на данъчната тежест, което ГЕРБ се готвят да въведат, ще удари пряко хората. А още в миналото великият икономист Жан Батист Колбер е установил правилото, че високите данъци не пълнят хазната. Известна на всички е и „Кривата на Лавал“ – високи данъци – ниска събираемост.

Историята на света е доказала отдавна, че всички бунтове и революции са започвали не от идеологията, а от влошеното икономическо състояние на хората и грешната данъчна политика на управляващите. Дори Великата съветска социалистическа революция е започнала не заради идеологическите постулати на Ленин, а заради голямата бедност на населението. Това е била предпоставката и едва по-късно идва идеологията.

Данъчната политика на ГЕРБ е крайно сгрешена. Събират се средства, които, след това държавата преразпределя по личното усмотрение на една Мутра с джип. А истинската икономическа политика прави обратното- тя намалява данъците, за да остави по-голям свободен ресурс у хората и бизнеса. Това, което правят сега Менда Стоянова и Влади Горанов, на практика е увеличаване на данъците и бягане от отговорност, защото те прехвърлят отговорността за това решение върху кметовете по общини, а тежестта на икономическото цунами ще се поеме изцяло от обеднелия народ. Този йезуитски по характер подход е недопустим и много опасен. Защото ще доведе до силно негативни икономически явления в най-близко бъдеще. От което ще последва революция. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: