Под властта на политическата манипулация

Едно управление, построено върху поредица от безпринципни компромиси, когато и да падне, все ще е късно. Това е дори не политическа, а житейска аксиома. Която всеки гражданин трябва да чувства и разбира, дори и да не се интересува от политика.

Съвременните политтехнологии обаче позволяват тези естествени рефлексии на избирателя да бъдат парирани или заобиколени. И днешна България е нагледен пример за това. Ние в момента се намираме в политическа действителност, която кара неестественото да изглежда закономерно, а измамното- достоверно. При това, колкото по-голяма е измамата, толкова по-лесно тя може да бива възприемана от обществото ни. И колкото са по-интелигентни избирателите – толкова по-лесно те могат да бъдат измамени.

Още през 50- те години на миналия век създателят на известната анти- утопия „Прекрасният нов свят“  Олдъс Хъксли констатира, че „Повечето хора имат почти неограничен капацитет да приемат нещата за даденост. Благодарение на самия факт на появата си, най-невероятната новост след няколко месеца или дори няколко дни става позната и приета като част от околната среда“.

На този принцип функционира днес и българската политика. Тя се крепи на следната поредица от измами и предателства:

1)  Тоталното предателство, което извършиха ПП спрямо предизборните си обещания, като се коалираха с ГЕРБ;

2)  Тоталното предателство, което извършиха ГЕРБ, предвождани от тотално зависимият си от Посолството лидер Борисов, спрямо своите избиратели, а и към самата политическа логика като от позицията на първа политическа сила се съгласиха да влязат в ролята на покорен слуга на ПП;

3)  Липсата на логика и идея за управлението закономерно прерасна в управленска анархия и междуособици, които правят невъзможно ситуацията да се анализира детайлно. Ние не знаем какво ни управлява – коалиция или сглобка, къде е мястото на ДПС в нея, кой е определял кадровите назначения и т.н.

Само да се замислим върху това, че министър ходи с охрана, защото лидерът на управляващата партия го е заплашвал с живота на децата му. И от това не произтича нищо- нито министъра подава оставка, нито лидера на партията- мандатоносител, нито техните партньори реагират на случващото се;

4)  Като символ на цялата бъркотия стои образа на министър-председателя. Освен дефицита на политически опит, който той демонстрира непрекъснато, явно не разполага и с вроден усет да реагира правилно на случващото се около него. Опитите му да демонстрира твърдост посредством използването на един лаконичен и решителен изказ само подсилва пародията с неговото „лидерство“. Нека само си спомним как нарече едни протестиращи „терористи“, а после седна да разговаря с тях или как чинно си записваше напътствията на Пеевски по време на срещата с миньорите.

Дори на фона на Беров и Орешарски, Денков изглежда невзрачно, доколкото първите двама осъзнаваха положението си на компромисни фигури между няколко мафиотски групировки (за разлика от Борисов например, който си има своя собствена мафиотска групировка, която предвожда) и не са се опитвали да изглеждат повече, отколкото са в действителност. При това на тях не им тежаха публичните прояви на хванатият за ушите от американците Пеевски, който с изявите си дублира сегашния премиер, за да му напомня, че ако се провали, то той е американската резерва, която ще го замени. Денков е толкова невзрачен, колкото и Плевнелиев;

5)  Като стана въпрос обаче за личността на Делян Пеевски, не бива да се подминава тоталното преобръщане на отношението на градската десница към него. След като бе анатемосван в продължение на цяло десетилетие от умно- красивите, днес той е техен незаменим партньор. Въпрос на едно телефонно обаждане от посолството с репликата: „Уважавайте го, той вече е наш човек“! А по отношение на конституционните промени неговата роля е такава, че спокойно може да кръстим преработената си конституция на него – Пеевска.

За да приеме цялото това политическо безобразие, българското общество неизменно бива облъчвано с имагинерни заплахи, че ако не е сглобката, ще минем в орбитата на Русия, че няма нищо по- зловредно от служебните кабинети на Радев, а върхът на сладоледа е тезата, че точно защото управлението е съпътствано от перманентна нестабилност и непрекъснато генерира корупционни и политически скандали, то ще успее и да изкара пълния си мандат.

Ако някой спортен коментатор заяви, че един болид би спечелил състезание от Формула 1 защото е технически неизправен и му липсва гориво, сигурно веднага биха го свалили от екран и ще го обявят за луд, но традиционните ни политическите ни коментатори, които непрекъснато говорят подобни неща, минават за задълбочени мислители и оригинални събеседници.

А всъщност става въпрос за платени или нагаждащи се към конюнктурата шарлатани, които заработват своето материално благополучие. Те са напълно наясно, че техните думи имат стойността на моментна анестезия, която трябва да държи избирателя в наркозно състояние, за да бъде възприемана политическата ни уродливост без прояви на съпротива. А и никой не си прави труда да им припомня грешките в предишните им прогнози и анализи. Ако бъде извършен мониторинг на политическите предсказания за бъдещето на кабинета на Кирил Петков, ще види, че и на него бе предсказван дълъг живот. И никой не очакваше той да се срути след 7 месеца властване.

Изобщо, прогнозите на водещите ни политически коментатори, винаги на края катастрофират. Но за разлика от социологическите проучвания в деня на изборите, това става много по- късно, когато никой не си спомня за прогнозите им. А и темата никога не бива повдигана в медийното пространство, защото и самите медии са не по- малко виновни от хората, които са канили в студиата си. (В това отношение си мисля, че би било много полезно да има един блог, който да ни припомня какво се е прогнозирало в телевизионните студиа само преди 1-2 години. Тогава може би част от анализаторите, а и водещите, ще се скрият поне временно от екрана и ефира)

До някъде може да изглежда парадоксално, но точно най-интелигентната и състоятелна част от избирателите най-лесно попада в капана на политическите манипулации. На последните местни избори ПП- ДБ бяха наказани в преобладаващата част от страната, но запазиха позициите си в трите ни най- големи града. 

И тук трябва да се върнем към думите на Хъксли. Колкото съзнанието на човека е по-отворено към възприемането на абстрактни конструкции, толкова по-лесно той може да възприеме за нормални всякакви политически абсурди. Нещо повече, той може да бъде убеден, че тези абсурди представляват част от модерното и прогресивното, към което е въпрос на престиж да се придържаш. В случая става въпрос за зле прикрит снобизъм, но той влияе силно върху поведението на избирателя от големите агломерации. И не само у нас, разбира се.

При нас отдавна проблемът вече не е, че се правим, че не виждаме, че царят е гол. А че свикваме с този факт и се оставяме да ни убеждават, че това е нормалното състояние на нещата. И дано не стигнем до момента, когато ще почнем да възприемаме облечения цар за нещо ненормално.

Автор: Георги Георгиев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: