И така, след три седмици война днес вече можем уверено да направим редица генерални изводи:

За началото на войната

Масивът от заловени военни документи на въоръжените сили на Украйна, както и материалите от разпитите на военнопленници, които днес са в ръцете на нашето командване и бяха публикувани, ни позволяват да направим основния извод: Със старта на Специалната си военна операция в Украйна, руската армия успя да изпревари украинската армия с пет до десет дни. Тоест, успели сме да предотвратим нападението на Украйна, като сме атакували първи. В момента на първия ни военен удар по-голямата част от украинските войски са били в процес на придвижване към районите на концентрация в Донбас или вече са били разположени там. Следователно специалната руска операция не е имала някакъв особен и решаващ момент на стратегическа изненада. Но тактическата изненада беше налице. Украинската армия не е имала време да завърши разгръщането си според военните си планове и не е била приведена в пълна бойна готовност. Командването на въоръжените сили на Украйна до последно е било уверено, че руското ръководство, под политическия натиск от САЩ и Запада, няма да посмее да започне мащабни военни действия преди да получи реален повод от въоръжените сили на Украйна. В Киев са вярвали, че Съюзниците на Украйна контролират Русия и ще ги предупредят навреме ако се подготвя „руска инвазия“.

Важно! През всичките два месеца след като Русия отправи своите искания САЩ и НАТО да гарантират нейната сигурност, страните от Запада (Германия, Франция, Великобритания) и САЩ действаха по единен общ план, който не предвиждаше никакви реални преговори и обсъждане на руските предложения, а имаше само една цел – да се отложат възможно най-много тези руски предложения за преговори, за да се даде време на Украйна да се подготви за война срещу ДНР и ЛНР, а оттам и срещу Русия. Както и да се прехвърлят на Украйна големи пратки модерни западни оръжия. И в това отношение непрекъснатата върволица от посещения през тия два месеца в Москва на западни лидери беше просто цинична имитация от тяхна страна на договорния процес, която трябваше да осигури на Украйна месеците, необходими й да завърши подготовката си за война.

В рамките на подготовката си за война с Русия, командването на въоръжените сили на Украйна усили максимално сухопътните си групи, като ги попълни изцяло с личен състав и увеличи въоръжените си сили с териториални батальони и „Националната гвардия“ до 300 хиляди души. Което е двойно повече от руската групировка, разположена в близост до границата й. А към тях трябва да добавим и още около 200 хил. украински доброволци от западните райони на страната, които обаче не са особено боеспособни. Така или иначе имаме 500 хил. въоръжени украински войници срещу 190 хил. руска групировка, в което число влизат и милициите на ДНР и ЛНР. Такова е съотношението на силите на територията на цяла Украйна.

Най-новите противотанкови оръжия и ПЗРК, дадени на Украйна от Запада под формата на военна помощ, бяха прехвърлени на изток, бяха създадени полеви складове с боеприпаси и логистика, а системите за противовъздушна отбрана бяха развърнати и надеждно прикрити. По-голямата част от украинските бойни самолети бяха пръснати и прикрити в хангари край малки провинциални летища. Командният състав на украинската армия беше преместен в полеви и защитени командни пунктове.

Всички тези мерки позволиха на украинската армия да избегне крайно унищожителни загуби от първия „обезоръжаващ“ руски ракетен удар и почти веднага да започне активни военни действия срещу руските войски.

Въпреки това тактическата изненада от първите часове (нито Киев, нито западните му покровители очакваха Русия да нападне цяла Украйна. Те смятаха, че руските войски ще воюват максимум за Донбас) започна да се отразява на хода на военните действия и до края на първия ден украинския план за отбрана беше напълно разбит. А този план беше създаден и разработен в продължение на 8 години с помощта на американски и британски военни съветници. Планът се основава на американската концепция от 70-те години на „активна отбрана“ с максимално използване на „зоната за сигурност“ – терена по пътя на вероятния вражески удар. Според плана на американските стратези с началото на активни военни действия в Донбас (а именно там, както вярваха в Киев, ще започнат първите мащабни сблъсъци с руснаците), въоръжените сили на Украйна в киевското, харковското и херсонското направления трябваше незабавно да влязат в битката, хвърляйки мобилните си части към противника в Донбас. Задачата на тази „кавалерия“ беше да спре, да завърже ръцете настъпващите като валяк руски части, да ги принуди да се сражават в близък бой, да ги разпокъса, да ги принуди да се превърнат в бойни формирования, които да станат лесна мишена за артилерийските и въздушни удари на украинската армия. След което украинските мобилни части, без да чакат контранастъплението и контраударите на руснаците, е трябвало да се оттеглят към по-задни подготвени линии на отбрана. Такава активна защита, според плана на украинското командване, е трябвало да задържи и изтощава противника в продължение на две седмици, да го принуди да спре настъплението и да премине в отбрана, след което срещу него да се предприемат контраатаки, които напълно биха изтощили руски групировки и биха обезсмислили по-нататъшните военни операции. В посока Донецк „източният щит“ на най-мощната военна групировка на ВСУ а от Мариупол до Старобелск е трябвало да възпира всички опити на корпусите на ЛНР и ДНР да освободят събратята си донбасци в Краматорск и Мариупол.

Отговорът на този украинско-американски план беше нашият план за стратегически пробив, който беше осигурен от тактическата изненада от началото на военните действия. Без да чака въоръжените сили на Украйна да завършат развръщането на силите си в подготовката за война, руската армия нанесе бързи удари във всички стратегически направления. В същото време вместо мощните бронирани пробивни юмруци, които въоръжените сили на Украйна се готвеха да посрещнат, напред бяха изстреляни „леки“ сухопътни бригади и въздушно-десантни части, чиято задача беше, без да влизат в битка, заобикаляйки градовете, да пробиват и заемат стратегически възли, създаващи заплахи за ключови политически, икономически и военно-стратегически центрове на Украйна – Киев, Харков, Николаев, Херсон. Този внезапен пробив в тила принуди командването на въоръжените сили на Украйна да се откаже от плановете за „активна отбрана“ и, за да неутрализира тази неочаквана заплаха, да хвърли най-боеспособните си части срещу руските бойни групи. През следващите пет дни на непрекъснати боеве тези украински бригади претърпяха сериозни загуби в хора и техника в условията на въздушно превъзходство на руските въздушно-космически сили и бяха принудени да се оттеглят в градовете, където да ползват цивилното население като жив щит. Това значително намали загубите на украинските войски, но ги лиши от възможността да водят активни военни действия. Затворени в градовете, те се превърнаха в най-обикновени крепостни гарнизони, лишени от каквато и да е динамика.

В същото време поражението на южноукраинската групировка на линията Херсон-Нова Каховка принуди остатъците й да се оттеглят към Николаев и Одеса и да преминат в отбрана, отваряйки пътя на руските войски в тила на Донецката група, за да обградят Мариупол и обширната територия на Херсон и Запорожие.

Именно на този първи етап от специалната операция руските войски претърпяха единствената си по-голяма загуба в личен състав до момента. Причината е, че ни се наложи да пробием на скорост бойните редици на въоръжените сили на Украйна, използвайки елемента на изненада. Но много скоро украинците дойдоха на себе си – и започнаха ожесточени битки. Не всички командири успяха бързо и адекватно да се включат в хода на „специалната операция“, за което бе платено с животите на около 200 наши войници, а бе загубена и техника. Това окуражи украинците и те отговориха с огромно количество фейк видеа, на които се виждат километрични изгорени танкови колони. Естествено, това са фалшификати, дело на руската пропаганда, но е факт, че в тези сражения руската армия претърпя най-големите си загуби. След тази критична баст на операцията загубите ни в жива сила и техника намаляха драстично- днес те са почти символични.

Днес нашата армия и армиите на републиките на Донбас участват изцяло в операцията, те са натрупали боен опит, образуват единно цяло и уверено размазват врага по всички фронтове.

Единствената зона, където проработи планът на въоръжените сили на Украйна, беше “Източният вал” в Донбас. Тук украинската група се бие яростно и умело от първия ден. За да бъдат сломени, позициите на въоръжените сили на Украйна тук просто трябваше да бъдат „прогризани“ с помощта на масивни артилерийски и въздушни удари, които постепенно „навиват“ украинската отбрана от север и я пробиват в посока Мариупол, където след съединяването на Донецкия корпус с настъпващите руски части на Мариупол, противникът беше напълно обкръжен, а след това бавно „пренавиване“ на „Източния вал“ от юг.

Днес

Какво става днес? От стратегическа гледна точка Украйна е в патова ситуация. Въпреки че все още поддържа числено превъзходство в жива сила, през трите седмици на боеве, въоръжените сили на Украйна почти напълно загубиха способността си да водят активни бойни действия. Повечето от бронираните им машини са загубени, основните им механизирани части са или унищожени, или очукани до такава степен, че не са в движение и с тях могат само да се защитават на място. Самите въоръжени сили на Украйна са „разкъсани“ на няколко части: има украински военни групировки в Киев, Харков, Донецк и на линията Николаев – Одеса. Между тях няма комуникация, прехвърлянето на войски е невъзможно поради пълното надмощие във въздуха на руските ВКС. Украинските ВВС са почти унищожени и не могат да осигурят никаква подкрепа на своите сухопътни сили от въздуха. Противовъздушната отбрана на въоръжените сили на Украйна е от точков характер и все повече пада до полево ниво на използване на ПЗРК. Всички украински групировки в момента са ангажирани в битки и търпят постоянни загуби. За 21 дни боеве командването на въоръжените сили на Украйна не успя да организира нито една контраатака на оперативно ниво и всичките опити на отделни батальони за атака бяха отблъснати с огромни загуби за въоръжените сили на Украйна.

Елитната военна групировка от националистически части в Мариупол постепенно губи своята бойна ефективност, премазана от щурмуващите войски и обречена на унищожение по улиците на града. „Източната крепост“ в Донбас в триъгълника Краматорск-Авдеевка-Северодонецк е под постоянен обстрел и бавно се разпада – без изгледи за организирано изтегляне.

Нейното поражение и падането на Мариупол ще направят по-нататъшната съпротива на Киев безсмислена. Силите на Донбас и Руската федерация, освободени след падането им, най-вероятно ще бъдат хвърлени в посока Николаев и Одеса с перспектива за пълна откъсване на Украйна не само от Азовско, но и от Черно море. Има малка надежда да им пристигнат някакви подкрепления от западните райони. Обещаното формиране на нова армия се оказа блъф. Местното мъжко население в цяла Украйна избягва призовката и бяга в чужбина. А тези, които вече са призовани, не стигат дори за попълване на един корпус. Още повече проблеми се наблюдават с въоръжението на този корпус. Ако с малките и противотанковите оръжия въпросът може да бъде затворен с помощта на доставки от Запад, то няма откъде да се вземе тежка техника и артилерия. Освен това този корпус все пак трябва по някакъв начин да бъде прехвърлен в района на битката, което, като се има предвид господството във въздуха на руските въздушно-космически сили, ще е изключително трудно да се направи без големи загуби. А Западът отказа да създаде „зона, забранена за полети“, за която Киев мечтаеше през всичките тези седмици.

Засега Киев успява да поддържа вътрешната стабилност на населението си с помощта на конски дози пропагандни успокоителни за „чудовищните загуби“ на руската армия, предстоящото изчерпване на руските запаси от снаряди и ракети, някои безпрецедентни успехи на въоръжените сили на Украйна, „мощни офанзиви“, влизане на НАТО във войната и прочее. Но щом Мариупол падне и украинската групировка близо до Донецк бъде разбита, на Киев вече ще му невъзможно да убеждава украинският народ в успешния ход на войната. И това, според мен, е въпрос, който ще се реши през следващата седмица…

Владислав Шуригин – военен анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: