Интервюто взе Любомир Данков

На снимката: Владислав Бердичевский е депутат от ДНР

През юни тази година в Швейцария беше проведена така наречената „среща на върха за мир в Украйна“. И второкласник може да съобрази, че когато на една „среща за мир“ не е поканена една от страните в конфликта, значи срещата не е за мир, а е за война. Но все пак, наименованието „среща за мир“ е напълно в духа на линията на оруелския западен мейнстрийм новговор, на който сме свидетели от 14-та година насам – годината на украинския Майдан, когато Западът напълно свали картите и предприе последния си завършващ ход в опит да унищожи Русия.  

Така или иначе имменно срещата „за мир“ в Швейцария даде повод да се свържа с Владислав Бердичевский, депутат от Народния съвет на Донецката народна република и председател на Комисията по външна политика, международни отношения и информационна политика, с молба за кратък преглед на така наречените мирни инициативи за разрешаване на конфликта на територията на Украйна. Влад Бриг, както го наричат неговите познати, каза следното:

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ето пълната стенограма на интервюто:

Споразуменията Минск 1 и Минск 2 бяха подписани през 2014 и 2015 г. след успехите на Опълчението на ДНР и ЛНР на фронта. Беше предложена на Украйна и беше приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН да предостави специален статут на Донбас, тоест на регионите, които обявиха независимост -ДНР и ЛНР. Трябваше да се проведат избори и регионите трябваше да получат широка автономия в рамките на Украйна, която за целта трябваше да обяви конфедерация – единна държава, състояща се от субектите Украйна + ЛНР и ДНР.

Затова Киев трябваше да направи промени в Конституцията. Но както се оказа, никой от взелите властта в Киев с преврат нямаше намерение да прави това. И именно това доведе до началото на Специалната военна операция през февруари 2022 – ра година. През март и април на същата 2022 – ра година, след мълниеносния напредък на руските войски на фронта, беше решено да се проведат преговори в Истанбул. Проведоха се преговори, беше решено Украйна да не се присъединява към никакви военни блокове, тоест пълен неутралитет, както и Киев да даде специален статут на регионите в Крим и Донбас, които оставаха в рамките на украинската държава като автономни. Даже Донбас получаваше статут само на културна и полуполитическа автономия Заради западните си куратори обаче Украйна неочаквано стана от масата за преговори и зачеркна всичко вече подписано като проекти… и войната продължи.

А преговорите и изпълнението на Минск 1 и Минск 2 от 2014 и 2015 г. се провалиха поради простата причина, че тогава самата Украйна не възнамеряваше да преговаря. Тя постоянно твърдеше, че Русия е страна в онзи конфликт и като такава преговорите трябва да са с нея, а не между Украйна и ДНР-ЛНР.

Всъщност, двете донбаски републики можеха да изпълнят само някои неща -да изтеглят войските, което и направиха, както и да прекратят огъня, което се случваше периодично. Но щом го направеха, Украйна отново откриваше огън и трябваше да се отвърне.

Украйна, както вече казах, нямаше намерение да изпълни споразуменията, това го признаха впоследствие и Порошенко, и Меркел, и Оланд. Тоест, тези споразумения бяха сключени единствено с цел да се спечели време, в което Западът да превъоръжи и подготви украинската армия за нападение срещу Донбас.

Те се подготвяха, провеждаха се тренировки за военни операции в градски райони, те се готвеха да щурмуват нашите градове, което вече многократно се доказа. И самият Столтенберг призна, че от пролетта на 2014 година НАТО на практика е контролирало украинската армия, обучавало я е и е финансирало изцяло всички тези програми за превъоръжаване.

По отношение на миротворците от ОССЕ, аз съм категорично против. И руските политици през цялото време казваха, че миротворците нищо не могат да спасят, те не спасиха Руанда от геноцида, те не спасиха и Югославия от разпад. Единствената цел на западните миротворци в Донбас беше да шпионират и контролират опълченците от ДНР и ЛНР. Така беше и в Югославия, след това те откъснаха незаконно Косово и всичко свърши дотук. Затова ние бяхме против западните миротворци. Имаше руско предложение за включване в мисията и на неутрални миротворци, тоест от Казахстан и Беларус. Но Западът отказа, защото той нямаше нужда от мирен процес, което се доказа с факта, че те отказаха тези миротворци.

Цялата преговорна част от предложението на Русия беше Украйна да спре въоръжаването, да спре милитаризацията, да спре с опитите си да се присъедини към блока на НАТО и да остави Крим и Донбас на мира, което Украйна естествено не можеше да направи, тъй като планът, зададен й от Запада, беше да започне война с Русия. Тези украински провокации, които продължиха осем години, имаха за цел да въвлекат Русия в  пълномащабна война.

Пълномащабна война не успяха да предизвикат, но успяха да провокират началото на Специалната военна операция.

Сегашната среща на върха в Швейцария вероятно е продължение на Кримската платформа. Тя не предлага фактически нищо ново. Западните страни я проведоха единствено с цел да създадат поредния информационен повод – да кажем, за пореден път да се привлече вниманието към Украйна. Всичко това ние в Донбас сме го наблюдавали нееднократно, още от времето на Порошенко. Тогава се правеха някакви мероприятия с идея за връщане на Крим, за възстановяване на Донбас след деокупация, тоест никой в Киев и на Запад, както казах по-рано, нямаше намерение да изпълни Минските споразумения, а през цялото време се говореше какво ще се случи след като си върнат регионите. Тоест в Киев не е възнамерявал да предоставя някакъв специален статут на Донбас.

И в Швейцария беше приета някаква неразбираема декларация, в която отново се каза, че трябва да се запази териториалната цялост на Украйна, Украйна ще продължи да се стреми към членство в НАТО, тоест предложенията на Владимир Путин и наратива му, че Украйна в НАТО е екзистенциална заплаха за Русия, бяха напълно игнорирани. Влизането на Украйна в западния блок е крайно неприемливо за Русия и Русия ще направи всичко възможно това да не се случи.

Това означава, че няма да има включване на четири региона плюс Крим в рамките на Руската федерация, а ще бъдат включени още поне толкова, че и повече, за да се създаде санитарна зона. 

Приблизително същото нещо прави сега Израел, само че с огромно количество жертви сред цивилното население. Но така или иначе Израел създава така наречената санитарна зона. И въпреки, че я прави, избивайки стотици хиляди цивилни, никой на Запад не предприема никакви действия и не налага никакви санкции на Тел Авив. Напротив – снабдяват ги с огромно количество оръжие. А срещу Русия виждаме, че вече са въведени 20 000 санкции и това не е краят.

Владислав, както обичайно, е относително лаконичен, затова ще си позволя да го допълня относно споразумението Минск – 2, което при положение, че бе изпълнено от Киев и Запада, щеше да прекрати този въоръжен конфликт още през 2015-та година и щяха да се избегнат невероятния брой жертви и ранени след включването на Русия във войната. 

Елементите в това споразумение, като прекратяване на огъня, изтегляне на въоръженията, разформироване на въоръжените групи, размяна на пленници и т.н. бяха необходима стъпка към мира, но постигане на траен мир беше възможно само след изпълнение на всичките 13 точки от споразумението, включително политическата му част.

В Минск – 2 беше договорено двете самообявилите се републики ДНР и ЛНР да получат автономия и да се върнат в състава на Украйна на федеративен принцип, да се изберат органи на местното самоуправление, които от своя страна да участват в избора на ръководители на прокуратурата и съдилищата в двата региона, да се сформират местни милиции и т.н.. Украйна пък трябваше да получи достъп до външните граници на двете републики и да възобнови социалните плащания и банковата система в двата региона. 

Всички тези неща, естествено, можеха да се случат единствено на основание на една променена украинска конституция, като Украйна се задължи да внесе съответните поправки в основния си закон до края на 2015-та година. Това, както е добре известно, не се случи. Украйна не промени Конституцията си и по този начин блокира всички възможности за изпълнение на договореното. 

Украинската страна, след като чрез мирното споразумение спря контранастъплението на Опълчението на двете републики, започна да протака преговорите, през което време многократно заявяваше, че да се изпълнят споразуменията е много трудно или невъзможно, искаше достъп до границата с Русия преди да е изпълнила каквото и да е от споразумението, като в същото време не прекратяваше обстрелите. Целта на това е ясна – на марионетните украински власти беше нужно време, за да изградят добре въоръжена и обучена  от Запада армия и да опитат да решат конфликта със сила. 

Вероятно си спомняте, войната между Армения и Азербайджан показа ефективността на дроновете във военните действия. Следвайки този опит на азерите, Украйна започна да се снабдява с дронове „Байрактар“ от Турция и изпробва няколко от тях срещу ДНР и ЛНР. Когато през октомври 2021-ва година един танк беше унищожен от украински дрон, Русия реагира необичайно остро, което показа, че вижда добре, че републиките не са готови да реагират срещу такива атаки. По онова време вече приключваха приготовленията на Украйна за настъплението срещу ДНР и ЛНР. След това, знаете, Русия започна демонстративни учения край границите на Украйна, които бяха предупреждение към Киев да не тръгва по пътя на силово решаване на конфликта, Украйна не се вслуша в предупрежденията и при първите признаци за предстояща, съвсем скорошна масирана украинска атака, Москва призна републиките, сключи договор за взаимопомощ с тях и така започна Специалната военна операция.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: