Оръжейният експерт за хода на войната и санкциите

Изминаха 14 месеца от началото на Специалната военна операция на Русия в Украйна. Западът продължава да дава оръжие на Украйна, но дали ще бъде обърнат хода на войната? По темата разговаряме с оръжейния експерт Владимир Величков. От 1992 до 1998 г. е шеф на дирекция „Контрол на търговията със стоки и технологии с възможна двойна употреба“ в Министерството на икономиката. Бил е директор на Дирекцията „Международно контролирана търговия“ в Министерството на икономиката и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

– Украйна получава все повече западни оръжия, как ще промени хода на войната този факт?

– Нека направим един бегъл преглед на въоръжението. Да направим един паралел какво притежава Запада (САЩ, военно силните държави в Европа, Япония и Австралия) и какво Русия. Западът драстично превишава Русия като въоръжение – броим самолетите, ракетните установки, танковете, артилерията, като численост също няма какво да се обсъжда. Русия има предимство само в едно нещо обаче – ядреното оръжие. Тук трябва да добавим също и че за Запада транспортирането на цялото това въоръжение до района на бойните действия е невъзможно. Не мисля, че тези 100-200 танка, които Западът съумява да доставя, ще обърнат хода на войната.

– Западът се въздържа да изпраща самолети…

– Така е, но и колко самолета биха изпратили? А и нали тези самолети трябва да излитат отнякъде. В момента, в който са локализирани, ще бъдат атакувани. Откъде ще излитат, от Полша ли? Това би значило Полша да влез във войната с Русия. В момента Западът има проблеми с набавянето на боеприпаси, не може да произведе толкова, а и е недопустимо държавите му да си изпразнят складовете. Ако конфликтът ескалира и излезе извън границите на Украйна, човек трябва да е много глупав да си мисли, че тази война ще продължи да се води с танкове и самолети. Самата война няма да бъде конвенционална.

Най-разумният подход е да се сяда на една маса и да търсят варианти за сключване на мир.

– А вашето мнение какво е, как ще продължи войната?

Ще направя справка с историята, винаги така съм гледал на нещата. Няма нещо, което да е било Русия и да е станало после нещо друго. Смятам, че ще седнат на масата за преговори, като най-вероятно това, което вече завзе Русия, ще си остане руско. Плюс Одеса, Николаев и Харков, които предстои да си върне. Това са руски земи. Няма как един Крим да стане украински. Всеки може да си говори каквото иска, но това според мен няма как да стане. И имайте предвид, че в този конфликт Русия няма никакви териториални претенции. Ако имаше такива, щеше да си поиска цяла Украйна.

– Тези дни излезе поредно проучване в САЩ, което показва продължаващ спад в подкрепата към Украйна, против изпращането на оръжия и милиарди долари?

– В Европа не е по-различно. В сравнение с началото на конфликта, когато подкрепата в Западна Европа за Украйна бе огромна, сега има страни, в които тя е под 50%. И у нас, ако направим една анкета сред хората, съм сигурен, че 90 % ще поискат страната ни да пази неутралитет. Моето мнение е, че за такива глобални въпроси трябва да се питат хората, а не решенията да се вземат от шепа зависими политици.

– Анализатори предвиждат тежки боеве тази пролет, а в средата на годината – мирни преговори.

– Войната наистина е една зверска и безумна месомелачка. За 14 месеца стана ясно, че Русия няма да се откаже от това, което е тръгнала да постигне… и да си вземе. Въпросът е дали Западът ще се откаже навреме и ако не – къде ще спре Русия. И дали няма да прерасне в сериозна ескалация, защото пак повтарям – войната няма да бъде конвенционална. Трябва да се прекрати тази война, защото може да продължи още дълго, а това означава още жертви, още разрушения… Може би ще имаме по-голяма яснота след изхода на битките за Бахмут, Соледар и Угледар.

– Доколко има опасност от използване на ядрени оръжия?

Имаме тактическо ядрено оръжие, което може да обърне хода на действията на даден фронт. Нека не си представяме атомна бомба, която е хвърлена върху 10-милионен град. Но тръгне ли се от тактическото оръжие, нещата ще ескалират. Затова е опасно да предизвикаш ядрена сила, независимо дали говорим за Русия или САЩ. Когато Западът притисна Русия до степен тя да започне СВО в Украйна, аз бях изумен. Имам чувството, че тези на Запад са се побъркали.

– Нека погледнем войната и икономически. Санкциите срещу Русия проработиха ли, сринаха ли икономиката й?

– Не смятам. Санкциите със сигурност се отразяват, но в същото време дадоха и тласък на руската промишленост, която в момента вече напълно задоволява вътрешните нужди на страната и продължава да върви нагоре. Знаем, че руският газ и петрол продължават да се продават на санкциониращите страни чрез посредници. В Украйна какво е положението – енергийният й сектор е полуразрушен. При транспортния сектор е малко странно – една част е разрушена, а друга си върви.

Санкциите на Запада не работят, не и в степента, в която са очаквали. Да, на руснаците сега им е по-трудно да слагат части в западните си коли. Но какво стана – китайците навлязоха на този пазар и в момента произвеждат на територията на Русия, всички онези „западни“ части и компоненти, от които руснаците имат нужда.

Икономиката се състои от финанси, индустрия – четем как Русия не произвеждала нищо- това са глупости. Не може държава, която прави пето-шесто поколение изтребители и военна техника, иновативни хеликоптери, подводници и пр. – да не може да сглоби кола или някакви битови неща. Русия не произвеждаше такива неща, защото в световното разпределение на труда тя се беше специализирала в други сектори като военния, производството на атомни реактори и пр. Точно затова казах, че западните санкции дадоха тласък на руската икономика.

Нека погледнем ситуацията и от друг ъгъл – имаме БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), ШОС – Шанхайската организация за сътрудничество, която донякъде е сходна на БРИКС. Кои държави са там? Нека погледнем къде са полезните изкопаеми и суровините? Това е бъдещето – държава без суровинни ще върви назад, независимо с какви технологии разполага в момента. Но ще подценим ли технологиите в Китай или Индия? Или технологичното развитие на Бразилия? Да обърнем внимание и на селското стопанство, то изхранва населението на света.

Къде са суровините, селското стопанство, населението? Като сложим една разделителна линия – от едната страна са Китай, Индия, Русия, ЮАР, цяла Азия, две трети от Южна Америка, две трети от африканските държави – да не подценяваме Африка с нейното младо население. От другата страна са САЩ, които имат суровини, Япония, която е технологична нация но суровинно бедна, Европа, която е с ограничени енергийни и всякакви други изкопаеми ресурси. Няма как САЩ да издържа целия Запад.

Саудитска Арабия, която е дългогодишен партньор на САЩ също не подкрепи санкциите срещу Русия, сдобри се с Иран, иска да влезе в БРИКС и заедно с останалите петролни монархии пристана на Китай и Русия, нанасяйки директен енергиен удар на Запада…

– А къде е България в цялата картина?

– Ние също нямаме суровини, знаем до какво окаяно положение е доведено земеделието ни. Ако Русия вземе тази част от Украйна, която е населена с руснаци и в нея по зло стечение на обстоятелствата за Киев се добиват 90 % полезните изкопаеми и зърното – това са Донбас, Запорожие, Херсон и Николаев… Тогава какво става? Украйна беше в петицата по износ на селскостопанска продукция в света. Нашите политици трябва да се замислят какво правят. Тук се делим на войнолюбци и невойнолюбци, а дневният ни ред е съвсем различен.

– Много критики отнесе президентът Радев от партиите на войната ГЕРБ, ПП и ДБ, който изглежда е против изпращането на още оръжия от резерва на българската армия…

– Нормално е да е против. В крайна сметка, ако погледнем пак и исторически, ние сме отново на грешната страна.

– Опорната точка на войнолюбците в България е че страната ни е член на ЕС и НАТО, които съюзи имат ясна позиция по този конфликт и ние трябва да се съобразяваме с нея?

– България трябва да води разумна политика, политика, която се съобразява с българския национален интерес и с мнението на народа. Българите трябва да бъдат попитани на референдум къде трябва да е мястото на страната ни в този конфликт. Защото утре ще плащаме стоки от първа необходимост на двойни, тройни, че и нагоре цени. Аз съм против войнолюбците, те ако искат – да хващат автомата и да се бият. Но не може да хвърлят страната ни в конфликт с една страна, която ни е братска по история, дух и култура.

– Ще има ли нов световен ред след края на войната?

– Категорично. Познатият ни еднополюсен модел под диктата на Запада ще приключи. Доминацията на САЩ, впрочем, вече се губи. Ресурсите, изхранването стават изключително важни. Въпросът е къде трябва да сме ние? Не трябва българите да се чувстваме като феодали на някого. Именно идващият многополюсен свят ще позволи страната ни да е по-независима. Защото великите сили ще са в конкуренция за малките държави и ще им се налага да ги ухажват.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: