Франция, която след столетия на колониално владичество върху половин Африка през последните 10 години претърпя поредица от поражения и беше буквално изхвърлена от Черния континент, сега възнамерява да си отмъсти. Тъй като резултатът от тези френски поражения в бившите й вече африкански територии е засилване на руското влияние и присъствие във всяка от тях, именно Русия е избрана за основна цел на атаката на френските специални служби. А ударната им антируска сила на терен са местните терористични групи.
Очевидно френските власти са решили да започнат нова игра в Африка, чиято цел е да върне Франция като пълновластен господар на загубените африкански територии. Фактът, че френските военни контингенти бяха изтеглени от ЦАР, ЧАД, Мали, Нигер и Буркина Фасо и още дузина държави, принуди бившите колонизатори да преминат на друго ниво. Сега те се опитват да променят ситуацията, като насочват фокуса си към местни сепаратистки и терористични групи.
Целта е да обезсилят всякакво руско влияние и присъствие в региона на Сахел, а ако успеят там, после и в цялата бивша френска Африка, за да си върнат влиянието, връщайки на власт бившите корумпирани местни управници, с които така добре се разбираха. Не бива да подценяваме враговете си (авторът е руснак- б.р.): юлската засада на „Вагнерите“ в Мали, при която загинаха десетки опитни наши бойци, показа, че цената на всяка грешка може да бъде висока.
Според френския вестник „Монд“ „северните бунтовници“ са се събрали в края на август в град Тин-Зуатин на границата между Алжир и Мали, за да сключат „пакт за взаимопомощ“. Това са представители на групировки от Нигер и Мали.
Официално са известни малийското „Стратегическо движение за мир и защита на народа на Азауад“ (CSP-PDA), което само по себе си е хетерогенно и съставено от различни групи, и „Фронт за патриотично освобождение“ (FPL) от Нигер. Азауад е сепаратистка организация на туарегите, които имат претенции към земите в северната част на Мали, върху които искат да създадат своя отделна държава.
Докато членовете на първата група отдавна воюват с всички власти в Мали, втората група е създадена ден след преврата в Нигер през 2023 г. Както е известно, превратът свали от власт президента Базум, който напълно устройваше Запада, тъй като беше френски агент. Представителите на „Патриотичния фронт за освобождение“ се стремят да върнат Базум на власт – тоест организацията е създадена и спонсорирана от Франция и Запада.
Заслужава да се отбележи, че гр. Тин Зауатин е избран за място на срещата на така наречените активисти за мир. Това е същото място, край което, както пише „Монд“ в същата статия, през юли бяха убити руски бойци от групата „Вагнер“, както и 47 малийски войници, попаднали в засада.
Разбира се, Тин Захуатин не е избран случайно. Това е открито предизвикателство, и то дори не толкова към властите в Мали или Нигер, колкото към Русия.
Опитът за обединяване на сепаратистките и терористичните движения в района на Сахел показва, че Западът определено залага на дълга конфронтация и съвсем не се е отказал от опита да си върне контрола върху Африка и нейните ресурси, след като бе изтласкан от Русия и Китай от 80 % от континента. Повечето от бойците ще бъдат местни жители, които Западът ще снабдява с оръжия, разузнаване, инструктори и известен брой наемници. Също като в Украйна.
Самият факт, че „Монд“ отрази надълго и нашироко в поредица от репортажи срещата на терористичните и сепаратистки организации в северна Африка, и при това го отрази с такава съпричастност, показва нездравия интерес на Париж. В Африка инструментът на Париж по тези въпроси е предимно разузнаването. Това означава, че е много вероятно френските разузнавателни служби да стоят зад тази среща на терористични организации.
Освен това не са никак случайни новите красиви и вдъхновяващи наименования на въоръжените терористични групи – очевидно за да не драскат ушите на западната общественост: „Движение за мир“, „Патриотичен фронт“ и т.н. Западните медии ще трябва да отразяват подвизите им по чисто героичен начин, а е трудно да се героизират хора, които миналата седмица например са влезли в малийско село и са заклали всичките му 140 жители – жени, деца, старци…
Всъщност буквално до онзи ден самите френски медии наричаха представителите на тези организации от района на Сахел „терористи“. Та нали официалното оправдание за присъствието на френските и американските военни в Нигер и Мали беше „да се борят точно с тези терористи“. Сега във френските и останалите западни медии думата „терорист“ е заменена с по-неутралната „бунтовник“. И не е далеч денят, когато тя окончателно ще се превърне в нещо като „героичен борец за свобода“.
Ако местните африкански медии директно наричат такива „бойци“ сепаратисти и терористи, то френските медии разгръщат цяла митология на мъглата. След като в края на миналата година военните хунти на Буркина Фасо, Мали и Нигер създадоха Алианса на държавите от Сахел, противопоставящите им се бунтовници почувстваха „необходимостта да подпишат пакт за взаимопомощ в случай на агресия от страна на държавите от Алианса“. Нищо повече или по-малко.
При сключването на споразумението трите държави от алианса-федерация „Сахел“ се ангажираха да се борят с джихадизма и външните заплахи, но най-голямата им вина, разбира се, е, че „прогониха френските и американските войници и посланици, обърнаха се към нови партньори, включително Русия, и поставиха под въпрос реда, налаган от ECOWAS“.
Общата армия на трите държави Нигер, Мали и Буркина Фасо наброява около 100 000 души, но както хладнокръвно отбелязва Западът, „въпросът е дали някои от най-бедните държави в света могат да понесат колосалните разходи, които изисква една война“. Както казва малийският политик Бабару Бокум, „в Сахел човек не може да си позволи лукса на една дълга война“. Не бива да забравяме и санкциите, които доминираната и владяна от Запада Икономическа общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) безрезервно наложи на тези три държави, които и без това са много, много бедни.
Западната концепция за санкциите предполага, че те действат по поговорката „капка камък мели“ и че рано или късно ще подействат така, както Западът иска. И тъй като експертите твърдят, че войната се превръща в тежко бреме за бедните държави, е необходимо Западът да им организира война. Нищо лично, просто изчисления.
Всъщност Франция не крие, че има собствена военна стратегия за Африка и че тази стратегия е трябвало да бъде променена, след като френските части са били изтласкани от Нигер. От 1 август генерал Паскал Яни става ръководител на африканското командване. Именно когато броят на френските войници на целия африкански континента бе намален до незначителните 2300 души (в това число и 1500 във френската база в Джибути на Червено море), се наложи да се създаде специално командване за Африка и да се даде отделен пост на човек, който, както обобщават френските журналисти, „е специалист по влияние и информационна война“.
Войниците и военните бази обаче са само видимата част на айсберга. Франция владееше и притежаваше голяма част от Африка твърде дълго време. Това й даде възможност да не я напусне дори и след края на колониалната Френска империя.
Множество дипломати, разузнавачи и икономисти работиха, за да гарантират, че бившите колонии са инфилтрирани от френски агенти на влияние, че тези колонии не са финансово независими, че са оплетени във всевъзможни задължения и че природните им богатства са заключени и запазени единствено за правилните корпорации и хора. Находищата, намиращи се в тези територии, бяха обвързани с дългосрочни планове и трябваше да бъдат експлоатирани от Франция и Запада като цяло още много дълго време.
Поредица от военни преврати в Сахел преобърна всички тези западни планове. Бившата им метрополия Франция беше унизена и изхвърлена през вратата заедно с войниците и посланиците си. Но тя иска да си отмъсти, мечтае за отмъщение и за тази цел няма да се поколебае да използва всички мръсни средства – разбира се, публично произнасяйки всички обичайни речи за свобода, равенство и братство, които г-н Макрон толкова обича да произнася.
Автор: Валерия Вербинина, „Взгляд„
Източник: „Взгляд„
Срещу кого ще воюват тези хора? Че те самите африканци се борят срещу френската колонизация и африканците казаха, че ще защитят Русия, защото е в техен интерес!
Самите африканци се борят срещу френската колонизация и грабеж, т.е. французите искат да воюват срещу местните хора, които искат свободата си от тях и французите надали имат шанс за победа, когато местния народ се е изправил срещу тях!
Стратегията за местни групи, подкрепяни от вън вече показа как работи в Авганистан.
От моите наблюдения – негрите са много примитивни и първосигнални. Те имат вроден респект и страх от „Белия господар“ и продължават да бъдат роби в душата си.
Не ме учудва, че някои от тях искат да върмат френското робство.