В поредно социологическо проучване броят на българите, които са против членството на страната им в НАТО надхвърля неколкократно броя на привържениците на Алианса. Проучванията показват още, че населението на България във все по-голям процент споделят руската визия за конфликта в Украйна. Но парламентът на страната с абсолютно мнозинство взе решение за доставяне на оръжие за ВСУ.

В отношенията с Москва София прекрачи „червена линия“, която допреди сегашната конфронтация между Русия и Запада не си и помисляше да премине.

Преди месец изглеждаше, че вече сме прекъснали всички мостове – повдигна се въпросът за прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Съществува съмнение, че разривът тогава не е бил настъпил напълно, че руската страна все пак се е надявала на ново по-умерено българско правителство и на „разведряване“ на отношенията между страните ни. По отношение на останалите страни от НАТО тези наши надежди вече са почти безплодни: там след всеки нов избор на власт идват все по-русофобски правителства. Но българският народ категорично дава да се разбере, че това не се отнася до него. Българите продължават да искат различна външна политика.

В анкета, проведена по националната телевизия на България, която е с евроатлантически нагласи, 69,4% гласуваха „категорично против“ изпращането на военна помощ за ВСУ, други 3,1% гласуваха с „по-скоро против“, а със „за“ – гласуваха малко повече от една пета.

Сравнете тези нагласи на населението с гласуването по същия въпрос в Народното събрание: 175 депутати от българския парламент бяха „за“, и само 49 бяха „против“ изпращането на оръжия на Украйна.

При това говорим за състав на парламент, избран едва в началото на октомври и на вълната на общественото недоволство от държавната русофобия. Това бяха четвъртите избори за две години, тъй като българските партии вече две години не могат да съставят трайна коалиция. И при всеки нов избор победителят е различен.

След първи цикъл на гласуване партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов спечели най-много гласове, въпреки че повече от година срещу нея в България течеше муден Майдан, насочен лично срещу него.

Русофобът, атлантик, „еврооптимист“, подчертано проамерикански – Борисов изобщо няма профил на типичната жертва на организираните от американците цветни революция за сваляне на неудобни правителства и премиери. Но при него има един нюанс или по-скоро много нюанси, които натежаха в посока американците да го свалят от власт, въпреки безрезервната му вярност към тях. Основният нюанс е прекомерната за европейските стандарти корупция, развихрила се за 10 години при управлението на партия ГЕРБ, която превърнала Борисов в „токсичен“ актив за американските си покровители. Той не успя да състави нова коалиция от влезлите в парламента партии и се стигна до нови избори.

На тях победител стана партия „Има такъв народ“ на популярния шоумен Слави Трифонов. Пак не можаха да се договорят за редовно правителство, но – само и само да махнат омразния Борисов – до провеждането на новите избори назначиха служебен кабинет, уж съставен от експерти, които се интересуват от данъци и субсидии, а не от политика.

Тази идея неочаквано се хареса на българите и на следващите избори най-много гласове спечели новата партия „Продължаваме промяната”, водена от двама министри от този експертен кабинет – Кирил Петков и Асен Василев, които отговаряха за икономическия блок в правителството на „технократите“. Петков стана министър-председател, а общественият договор между него, другите членове на управляващата коалиция и, помпозно казано, народа изглеждаше така: ще се занимаваме по-малко с политика (включително външна), по-малко идеология, по-малко история и други причини за разделение в обществото. Наместо това предлагаме прагматична работа в полза на страната и нейната икономика.

Петков не изпълни това свое обещание, не му провървя: два месеца след стартирането на неговото „неидеологическо“ правителство Русия започна специалната си военна операция в Украйна, а Западът, който предизвика това, започна глобален конфликт с Русия, за което той поиска съюзниците от НАТО „да стегнат редиците“ и особено зорко следеше дали го правят вечните заподозрени в лоялност към Москва.

България, естествено е сред най-подозираните от Запада. По същото време излезе социологическо проучване, поръчано от Европейската комисия, което определи българите като най-проруския народ в Европейския съюз.

Дали за да докаже на външните западни ментори на България, че може да му се има доверие, или поради липса на каквото и да е поле за маневриране в отношенията с тях, Петков зае радикална позиция – скара се с Москва много по-крайно и яростно, отколкото изискваше ситуацията, от гледна точка на броя на санкциите и самосанкциите (тоест „изстрелите в собствения крак“) и издигна русофобията във външната си политика на едно ниво с балтийските държави и Полша.

Въпреки това доставките на оръжия за Украйна си останаха видима „червена линия“. Технически, благодарение на БСП, която беше част от управляващата коалиция и дълго време се смяташе за лоялната към Москва българска партия. Скоро след като взе властта българското общество изрази крайно недоволство от външната и вътрешната политика на Петков.

Стигна се дотам, че премиерът беше замерян със снежни топки на българо-руския паметник „шипка“ под скандиранията „предател“ и „НАТО вън!“ от многохилядна демонстрация, както и до стачки в пристанищата, откъдето тайно България вече изнасяше оръжия за въоръжените сили на Украйна.

Вълненията сред народа, който изразяваше все по-ярко недоволството си от социално-икономическата ситуация в страната и нейното атлантическо „търкаляне“, се прехвърли и срещу партията на Слава Трифонов, от което се възползва Бойко Борисов. Експремиерът събра в парламента необходимите гласове за вот на недоверие към правителството на тези, които Петков настрои срещу себе си. Получил „ритник“, премиерът в оставка обвини за свалянето си Борисов, Трифонов и руския посланик. След няколко безрезултатни опита за създаване на нова коалиция, в България бяха обявени поредните предсрочни избори.

В тях партията на Борисов отново е формален победител, но не може да събере достатъчен брой коалиционни партньори. На второ място е „Продължаваме промяната“.  А партията на Слава Трифонов – победител на предходните избори, този път изобщо не успя да преодолее избирателната бариера. Проруски настроените социалисти от БСП пък получиха исторически най-слабия си резултат от 9,3%.

Може би техният електорат се насочи към новаците в парламента: национално-консервативните и истински проруски настроени „Възрожденци“, неочаквано събрали над 10% и „Български възход“ на Стефан Янев. Янев беше премиер на същото това „служебно“ правителство, от което изгря звездата на Петков. Впоследствие Петков направи Янев министър на отбраната, но го уволни, тъй като бившият му шеф поддържал умерена позиция за Украйна и не искал да я въоръжава. По-късно обаче стана ясно, че Янев е силно лоялен про-НАТОвец.

Социалисти и възрожденци гласуваха против помощта за въоръжените сили на Украйна да се увеличава в повече от сегашната (поне официално – българите ремонтират военна техника за Украйна, въпреки данните че Украйна е наводнена с българско оръжие, пристигнало там през трети страни). Но в крайна сметка решението, от което се нуждаеха Вашингтон, Брюксел и Киев, бе чинно прието от българския парламент: българските власти демонстрираха позиция, обратна на тази на своя народ.

По данни на ЕСТАТ сега едва 22,1% от българите симпатизират на Украйна, докато през април те са били 32,4% от населението. 58,7% са съгласни с твърдението, че „НАТО предизвика този конфликт, като не изпълни поетите пред Русия свои ангажименти да не се разширява на изток“ (46,5%), докато 41,2% от българите са напълно съгласни с твърдението, че „правителството на Украйна е националистическо и фашистко (34,9%). Повече от 39% смятат, че „в Украйна се разработва американско биологично оръжия за масово поразяване “ (през април процентът на споделящите това мнение беше 32%), а 37,5% смятат, че „Украйна е изконна руска земя“ (през април беше 29,7%).

Делът на тези, които биха гласували за влизането на България в НАТО, ако този въпрос се решаваше сега, намалява до 29,8% от 41,2% през април. Против присъединяването към Алианса са 32,1% от анкетираните, тоест евроскептиците в България вече са повече от атлантиците (останалите са се затруднили или нямат желание да отговорят).

Западът накара България да узакони даването на оръжия на Украйна. Това е политическа победа за Запада, който постигна желания резултат, въпреки пречките. Правителството на България отново е „служебно“ начело с „независимия“ технократ Гълъб Донев. Който Уж не искал да въоръжава ВСУ, но точно неговото правителство нареди това на парламента по инициатива на Борисов.

Борисов все още се надява, че ГЕРБ ще се върне на власт и е готов на сериозен компромис – да не се кандидатира за нито една властова позиция в държавата, като очевидно си прави сметките да играе „сив кардинал”. Явно се надява Брюксел да оцени цялата тази схема и ще наложи на ориентираните към Европейския съюз и силно зависими от САЩ български политици (Петков например) да се съгласят на компромисна коалиция с него.

Жертва на тази схема най-вероятно ще бъдат руско-българските отношения като такива. В тази ситуация няма смисъл да се преструваме, че случилото се означава малко. Основно арсеналът на България се състои от оръжия съветски образец – тоест такива, които са добре познати на украинската армия и затова са много търсени от нея.

Уви, народите дори на великите сили често са лишени от възможността да избират каква да е външната им политика. А какво да кажем тогава за българите, които са типичен „малък народ“, притиснат до задушаване в хватката на хидрите ЕС и НАТО. Но българския народ, както се каза във филма „Полет над кукувиче гнездо“, „поне се опита“.

Автор: Дмитрий Бавирин, в. „Взгляд“, Русия

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: