„Веднага трябва да се спре разграждането на трудовото законодателство, което ГЕРБ умишлено деградират откакто са на власт. Целта им е да се стигне до масов внос на работници от трети държави. Затова и умишлено задържат доходите ни ниски. Защото доближаването на заплатите в България до тези в Европейския съюз ще накара много от емигриралите ни на Запад да се завърнат в България… Което ще нанесе сериозни щети на запидните икономики. Затова и ЕК притиска Борисов и хората му да държат заплатите тук ниски. Такава е политиката им и спрямо цяла Източна Европа.

От години Работодателските организации водят мръсна кампания да ни убедят, че ние, българите сме мързеливи, неквалифицирани и не изработваме дори това, което получаваме като възнаграждение. Тази риторика е водена изцяло от икономически интереси и е пълна лъжа. Пропагандират я властта и олигарсите й за да тушират евентуални социални вълнения. Защото ако на работника му се внуши, че е непълноценен, той няма да има очи да настоява за увеличаване на заплащането си. И не само това: Лесно може да му се внуши, че щом е непълноценен, е нужно дори някои негови досегашни права да бъдат орязани… за да се постигне баланс…

И наистина, как българския работник да си повярва, че е напълно равноправен и достоен човек, когато със заплатата си не може да покрие дори месечните си сметки?“ Това казва в свое интервю от днес Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“.

Данните на Агенцията по заетостта сочат, че се търсят основно хора с ниско образование, за ниски заплати или без обявени такива. На трудовия пазар има специалисти, част от които се нуждаят от кратко обучение, за да овладеят нов софтуер. Обявено работно място се заема в рамките на два месеца. Общият брой на безработните към ноември е малко над 193 хиляди души и е на най-ниското си ниво за последните 10 години. Но все още обявените свободни работни места са 15 пъти по-малко от броя на официално регистрираните безработни.

Видно от непоклатимата позиция на България на абсолютното дъно по доходи в ЕС (и така е от 13 години насам) „най-конкурентоспособната“ работна ръка е българската. А управляващите от ГЕРБ продължават да рекламират страната ни като разходен оазис – с най-ниски данъци, с евтини и квалифицирани работници. И са готови да работят за западния инвеститор срещу много ниско възнаграждение. Но ако до влизането ни в ЕС в тази стратегия имаше някакъв резон, то след присъединяването ни, когато бяха отворени границите за трудова миграция… стана страшно! В свободна и отворена общност националната стратегия „ниски заплати“ е от полза за държавите – приемници на Запад, но е изключително вредна за държавите – донори като България, категорична е Ваня Григорова.

БВП на България за 2017 г. е малко над 100 млрд. лв., а заетите лица в цялата икономика са 3,1 млн. души. Наскоро работодателските организации заявиха, че имат необходимост и възнамеряват да си внесат половин милион работници от държави извън ЕС, което е 16% от сегашния брой на трудещите се у нас. Тоест, ако се реализира това, а по всичко личи, че ще стане, защото цялото правителство е зад гърба на Домусчиев и хората му в КРИБ, 2,7% от БВП ще бъде преразпределен от българския работник към едрия бизнес (последният не е задължително да е български), а това са 2,7 млрд. лв. Тоест, българския работник ще обеднее с едни нови 16 %.

Икономическият ни ръст е меко казано недостатъчен, за да генерира значим брой свободни работни места и да е дотолкова зависим от наличието на незаети кадри. Липсва достоверна национална статистика за пазара на труда – сега работодателите не са длъжни да обявяват свободните си работни места в Националната агенция по заетостта, което не стимулира търсещите работа да се регистрират там.

Веднага трябва да се спре разграждането на трудовото законодателство, което ГЕРБ умишлено деградират откакто са на власт. Целта им е да се стигне до масов внос на работници от трети държави. Затова и умишлено задържат доходите ни ниски. Защото доближаването на заплатите в България до тези в Европейския съюз ще накара много от емигриралите ни на Запад да се завърнат в България… Което ще нанесе сериозни щети на запидните икономики. Затова и ЕК притиска Борисов и хората му да държат заплатите тук ниски. Такава е политиката им и спрямо цяла Източна Европа.

Заплатата на работещия у нас към момента не може да му гарантира нормален живот, а данъчната система на управляващите облага и най-малкия доход.

При тези ниски заплати много българи предпочитат да не работят. Други причини за това са данъчната отговорност на работницика, която само в България не е 100 % отговорност на работодателя, а се споделя и от работника, смята Ваня Григорова

Безработните у нас имат няколко варианта да обезпечат съществуването си: обезщетения за безработица, социални помощи, неофициална заетост. Трайно безработните лица в България не получават обезщетения за безработица. След последните рестриктивни законови изменения в Кодекса за социално осигуряване, които направиха ГЕРБ, дори тези лица, които са внасяли добросъвестно дължимите суми във фонд „Безработица“ и са останали без работа, често въобще не се регистрират в бюрата по труда, тъй като в голяма част от случаите имат право само на минимално обезщетение (около 180 лв.) и то само за 4 месеца.

Вариантът „социални помощи“ пък не може да бъде избран доброволно от физически здрав човек, който има други алтернативи. Условията за достъп до социално подпомагане са изключително рестриктивни (пак по решение на ГЕРБ), а размерът на тази помощ е такъв, че ти позволява да си купиш максимум един хляб на ден.

Изследване на анализатори от Харвард сочи, че колкото повече се увеличават заплатите на работещите, толкова по-малък е броят на незаетите лица в една икономика.

Идеята да се вдигне минималната работна заплата у нас е неприемлива както за работодателските организации като КРИБ, така и за български посредници на чужди инвеститори. Бизнесът на последните е да привличат инвеститори с обещания, че в България ще намерят например инженери срещу 700 лв. месечна заплата. Но българският работник вече отказва да заеме такива позиции, тъй като пред него съществува алтернативата да замине в Западна Европа, където ще получава далеч по-високо признание за труда си.

Остава възможността да бъдат привлечени евтини висококвалифицирани (и не само) кадри извън ЕС. Експертите на ЕК подчертават, че липсата на работна ръка в България може да е резултат и от ниското заплащане и лошите условия на труд. Но не препоръчват да увеличаваме заплатите, а „вярват“, че „трябва да повишим квалификацията на неизползваните групи граждани, за да станат пригодни за заетост“.  А аз питам – какво ще направят тези неквалифицирани групи от граждани когато получат квалификация? И ви отговарям: И те ще повлекат крак към Западна Европа, където да прилагат вече квалифицирания си труд срещу повече пари.

От години Работодателските организации водят мръсна кампания да ни убедят, че ние, българите сме мързеливи, неквалифицирани и не изработваме дори това, което получаваме като възнаграждение. Тази риторика е водена изцяло от икономически интереси и е пълна лъжа. Пропагандират я властта и олигарсите й за да тушират евентуални социални вълнения. Защото ако на работника му се внуши, че е непълноценен, той няма да има очи да настоява за увеличаване на заплащането си. И не само това: Лесно може да му се внуши, че щом е непълноценен, е нужно дори някои негови досегашни права да бъдат орязани… за да се постигне баланс… В дебатите за минималната работна заплата чухме и следния аргумент от председателя на КРИБ: „Не може да имаш едновременно африканска производителност и европейски заплати. Всички да станем богати, без да работим, по решение на ръководството! Това ли искате?!“.

Ето сега ще отговоря на Кирил Домусчиев задочно: На първо място, производителността на труда зависи в много по-голяма степен от модерното оборудване и организацията на трудовия процес, отколкото от интензивността на труда. Първото е свързано с инвестиране в машини, което зависи от работодателя. А второто е свързано с умения, но не на работниците и служителите, а на мениджърите и по-точно: как именно те успяват да организират и използват капитала и труда на работниците си, така че да бъдат постигнати възможно най-високи резултати от производството, заявява Ваня Григорова.

Нуждата от професионално обучение и образование на кадрите е безспорна. Но и тук основната роля трябва да е на работодателите. Обучението на кадъра трябва да става след като е сключил предварителен договор със съответния работодател, в който договор се гарантира на работника поне 5 години работа в конкретното предприятие след завършване на образованието, а също и точно определената заплата и условия на труд. Отговорният бизнес предлага и социални придобивки, с които да привлече работници и да минимизира нанесените дългогодишни щети върху публичния сектор, като осигурява допълнително здравно осигуряване и фирмени детски градини. Неща които нашенските работодатели изобщо не правят. Иначе как да внушиш на някого, че е напълно равноправен и достоен човек и как да го задържиш в България, когато с тукашната си заплата не може да покрие дори месечните си сметки? Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: