Напоследък Великобритания и Франция обявяват различни инициативи за сформиране и изпращане в Украйна на миротворчески контингент, който трябва да осигури спазване на бъдещото мирно споразумение. Двете страни се надпреварват в миротворческата си дейност. Лондон започна да формира „Коалиция на желаещите“, като първата практическа стъпка беше виртуалната среща между британския премиер и лидерите на страните, желаещи да участват в коалицията, а втората бе срещата на началник-щабовете на техните армии. Целта е създаване на 30-хиляден експедиционен контингент от европейски страни, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Същевременно в Украйна, по съобщение на външния ѝ министър, също активно се обсъждат местата за евентуално дислоциране на миротворчески контингент, количеството войски и тяхното осигуряване. Възможно е до края на месеца да се проведе още една среща с участието на Франция и Украйна. В Лондон смятат, че той трябва да бъде разположен в и около Киев, Лвов и Одеса. Дори в навечерието на втората среща, според „Дейли мейл“, е проверена готовността на британските сили за специални операции за евентуално изпращане в Украйна в състава на миротворчески контингент.

Според френския президент миротворчески контингент може да се изпрати и по искане на Украйна, т.е. и при продължаване на бойните действия. Изключително смело, но неразумно допускане, защото това би означавало включване във войната на страната на Украйна. Отношението на Русия е ясно – такъв контингент ще стане законна цел за унищожаване от руската армия, което ще предизвика война със страните, участващи в контингента и сигурно разделяне на Европа.

Лондон и Париж отдавна мечтаят за създаване на военноморска база на украинското Черноморие, особено към това се стреми Лондон. Пречка за създаването ѝ е Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. Тя регламентира режима за преминаване на военноморски кораби през черноморските проливи и дава на Турция пълен контрол за неговото спазване. Навярно и с това се обясняват опитите на Великобритания за сближаване с Турция с идея за съдействие за промяна на Конвенцията.

Проблемът за миротворческата дейност на двете страни е в това, че, първо, Русия може да не подпише мирен договор, докато не бъдат изпълнени нейните изисквания, или, второ, да съгласува със САЩ условия, изключващи създаване на чужда военноморска база на украинското Черноморие. Известно е, че засега няма решение за мирно споразумение, но дори и да има за настаняване на такъв контингент е необходимо съгласието на двете воюващи страни и решение на Съвета за сигурност на ООН. Следователно Великобритания и Франция засега правят своите разчети без наличие на необходимите условия за това. Ако не се осъществи желанието им, тогава е възможно погледите им да се насочат към българското или румънското крайбрежие. При евентуално създаване на военноморска база в някоя от тези страни тя ще стане важна цел за поразяване от Русия.

Докато изчаква създаване на възможност за евентуално настаняване в Украйна, Великобритания, според някои медии, подтиква Зеленски към провокации за сриване на преговорите между Русия и САЩ, което значително ще улесни реализацията на нейния план. Такива са неуспешните опити на части от украинската армия за ново нахлуване на руска територия, този път в Белгородска област, започнали в навечерието на телефонния разговор на 18 март. Те все още продължават, независимо, че понасят сериозни загуби, включително и загуба над Сумска област на още един изстребител F-16, свален от ЗРК С-400. Втора провокация е ударът с четири самолетни БПЛА по нефтена база в Кубан само няколко часа след телефонния разговор, в който двамата президенти се съгласиха на 30-дневно прекъсване на ударите по енергийната инфраструктура на воюващите страни. След разговора, в изпълнение на договореното, руският президент разпорежда прекратяване на такива удари, но по това време седем руски БПЛА вече летят към такива обекти в Николаевска област. Налага се руската ПВО да ги унищожи, което и става. Почти по същото време украинците поразяват нефтената база в Кубан, от която се захранва тръбопроводът на Каспийския тръбопроводен консорциум, собственост, както и нефта в базата, основно на американски и италиански фирми. Третата провокация е унищожаването на газовата станция до град Суджа, Курска област, два дни преди преговорите в Саудитска Арабия на 24 март.

С миротворческата си политика Великобритания и Франция, евентуално настанявайки се в Украйна, имат намерение да я запазят като бъдещ преден пост в борбата с Русия. Освен това действията на Франция показват, че тя има и друга твърде важна цел  – заемане на лидерското място в Европа, освобождавано от САЩ, които постепенно оттеглят военната си защита на континента. Значителна стъпка в това отношение е предложението на президента Макрон френският ядрен потенциал (общо 290 ядрени боеприпаса, четири ракетоносни подводници с по 16 ядрени балистични ракети и 60 самолета-носители на ядрени крилати ракети) да поеме ядрената защита на Европа. Великобритания енергично изрази несъгласието си за разпростиране на френския ядрен чадър над европейските страни. Ясно е защо. Тя обаче не обяви използване на своя със същата цел, защото за това е необходимо съгласието на САЩ – техни са ракетите „Трайдънт II“, базирани на четирите британски подводници с по 16 ракети и общо 225 ядрени боеприпаса. След посещението на британския премиер на една от подводниците военният министър се закани, че може да бъде нанесен съкрушителен ядрен удар по Русия, но не поясни какво ще остане от страната му след него.

Впрочем френската ядрена инициатива получи, макар и плахо, подкрепа от евентуалния германски канцлер Фридрих Мерц, заставайки с това против Лондон. Окуражен, президентът Макрон заяви, че ще пребазира самолети-носители на ядрени крилати ракети близо до границата с Германия. От нея тя може да създаде ядрена защита и на Полша, още повече, че тя поиска от САЩ да базира на територията ѝ тактически ядрени бомби В61-12. САЩ едва ли направят това, но Франция може да разпростре и до нея ядрената си закрила. Друг е въпросът дали тя има достатъчно сили да респектира Русия с унищожителен ядрен удар.    

За миротворците и лидерството в Европа мълчи Германия. Мълчи и Брюксел. Това означава, че Великобритания и Франция се стремят да осъществят свои цели, които са в разрез с общата политика на ЕС. Германия е заета с вътрешните си проблеми, а Брюксел с намиране на средства за помагане на Украйна, колкото трябва и докогато е необходимо. Първоначалната идея за предоставяне на 20 млрд. евро беше блокирана от Унгария и затова се премина към набиране на 40 милиарда на основа, пропорционална на икономическия потенциал на страните-членки. Еврокомисарката Кая Калас с радост съобщи, че има пълно съгласие за тази идея, но на съвещанието на външните министри стана ясно, че това далеч не е така. На съвещанието на лидерите на ЕС тя поиска поне 5 милиарда за боеприпаси, но и това не стана. Брюксел обаче не се отказва от желанието си да поддържа огъня на войната и да даде още въоръжение за Украйна. Такъв извод може да се направи от обявената наскоро от ЕК „Бяла книга по отбраната“, която предвижда до 2030 г. да се укрепи и европейската отбрана. Тя беше разгледана на срещата на лидерите на ЕС и в резултат на това бе приета, без Унгария, стратегия за сигурност на ЕС „Готовност-2030“.

В нея има четири основни момента: рязко увеличаване на разходите за отбрана, увеличаване на инвестициите в отбранителната инфраструктура, увеличаване на военнопромишлената база и увеличаване на военната подкрепа за Украйна. За отношенията с Украйна се очертават два варианта – оставянето ѝ като буфер между ЕС и Русия и присъединяването ѝ към отбранителните програми на ЕС след приемането ѝ в него, т.е. вместо член на НАТО, на Украйна ще се предлага членство във военната организация на ЕС. Значи Русия ще граничи на западната си граница с военизиран ЕС. Историята показва, че два граничещи враждебни военно-политически блока рано или късно ще започнат да воюват. Вероятно отчитайки това, Русия с право предлага неутрален статут на Украйна именно като буфер за предотвратяване на война в Европа.

Преди около месец ЕС определи, неясно на каква основа, че за отбраната на Европа са необходими 800 млрд. евро – 150 от заеми и 600 от БВП на страните-членки. 150 милиарда могат да се осигурят сравнително бързо, но те не са за формиране на европейска армия, а за производство на въоръжение и то преди всичко за Украйна, а след това и за попълване на изпразнените оръжейни складове на ЕС. Европейска армия не е необходима, докато съществува НАТО. Тенденцията обаче е САЩ не само силно да намалят участието си в него, но дори и да го напуснат. Тогава, за да има европейска армия, Европа трябва да бъде преустроена, например на федерална основа. Тъй като днес това е трудно постижимо, по вероятно е създаване на европейско командване, генерален щаб и добри национални армии. Това е структура, подобна на тази на НАТО, но без „северноатлантическия“ (North Atlantic) компонент, т.е. първите две букви на днешното НАТО ще се заменят с европейски и ще се получи европейски военен съюз с включена в него Украйна, който ще граничи с Русия. Ако се осъществи този или друг подобен вариант, ще се окаже, че Европа отново се мобилизира срещу Русия. Дано не бъде решено да бъде предприет трети поход на изток, както при Наполеон и Хитлер.

В Европа основни производители на въоръжение са няколко френски, германски и отчасти италиански и шведски фирми. Останалите са с малки или максимум средни възможности за производство на съвременно въоръжение. Те едва ли ще си позволят вземане на заем и по-скоро ще използват БВП за производство на необходимите оръжия за собствената армия или за участие като подизпълнители на крупните фирми. Засега не е ясно кой ще реши какво въоръжение по вид и количество е необходимо, по какъв критерий ще се разпределят средствата и как ще се контролира производството му. На този процес влияе и един твърде съществен фактор. Въоръжението, произвеждано днес в Европа, използва значителен процент комплектуващи елементи от САЩ. Това означава, първо, че то не може да бъде предоставяно на трета страна без тяхно разрешение и, второ, значителна част от заделените финансови средства ще отидат в американския ВПК за закупуване на такива елементи. Излиза, че с исканията си за отделяне на 5 % от БВП за укрепване отбраната на Европа, президентът Тръмп осъществява комплексна цел – захранване ВПК на САЩ и създаване на социални вълнения в ЕС, разрушителни за него, но добри за САЩ. Така, както би било добре за тях и несанкционирано навлизане на миротворчески контингент в Украйна с непредсказуеми последици за Европа.

Проблемите с отбранителната политика на ЕС, в това число и с производството на въоръжение, не са единствените пред него. Такива се задават и в икономическите отношения със САЩ. Икономисти твърдят, че възможен изход за ЕС е в по-тясното сътрудничество с Китай, независимо от съществуващите противоречия с него. Показателно е, че на последния пленум на Китайската комунистическа партия единствено Европа е спомената като стратегически партньор. Не Русия, която дори не се споменава, а именно Европа. Възникват няколко въпроса  ще се осъществи ли значително икономическо сътрудничество между Русия и САЩ, доскоро просто невероятно, но вече анонсирано при телефонния разговор на 18 март, а ще започне ли като противовес по-тясно взаимодействие между Китай и Европа? Но с обединен ЕС или с част от него? Ще се промени ли сътрудничеството между досегашните партньори и в каква степен? Отговори на тези въпроси, поне отчасти, може би ще има до края на тази година и от тях ще стане ясно дали се полага начало на икономическо и политическо пренареждане в Европа.

Автор: Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: