Със същия успех можех в тази пиеса да заменя и името на България с това на моята нецивилизована родина Ирландия, пише ирландския писател

Една пиеса скандализира и обиди до смърт българите, които излязоха на протест. Хората с основание я определиха като антибългарска, цинична и унизителна.

Хиляди граждани излязоха на протест пред Народния театър „Иван Вазов“, за да поискат свалянето на постановката „Оръжията и човекът“ на Джордж Бърнард Шоу от афиша на театъра. Режисьор е Джон Малкович, а премиерата трябваше да бъде на 7 ноември от 19:00 ч.

Пиесата, която е в три действия, е написана през 1894 г. Това произведение е едно от първите на ирландеца.

В основата на сюжета е една от най-съкровените битки в българската история, тази при Сливница по време на Сръбско-българската война, която е увековечена и в творчеството на Иван Вазов, но като величаво събитие. Действието се развива в малък град в България. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия. Отрядът му е атакуван от български войници. Той бяга и се спасява в един дом, където, живее годеницата на офицер от българската армия и герой от битката при Сливница. 

Любопитна подробност е, че Шоу никога не е посещавал България.

Родената в Пловдив писателка Анна Каменова е озадачена защо е поставил сюжета на подигравателната си пиеса у нас, а не например на английска земя, имайки предвид ненавистта между ирландци и англичани, и му пише писмо.

Отговорът на ирландския писател към Каменова е написан на ръка и е от 1925 година. В момента се съхранява в Националния литературен музей в София:

„Любезна госпожо,

„Оръжията и човекът“ бе написана с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб, дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този начин го ограничих доста във времето. След няколко напразни опита за налучкване, той ми каза, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих и открих тъкмо това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, руски писател и емигрант, отгде да взема имена и местни подробности. Той ме запозна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, тъй като беше написана. Той ми каза, че съм описал една английска провинциална къща, построена на улицата на някой английски град и населена от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми обясни той, е много по-първобитен. 

„Аз бях произвел моите български офицери в чин генерал. Това също ми каза той, е невъзможно, тъй като войната всъщност бе австро-руска война със сръбски и австрийски войници. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези подробности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната. 

„Никога не съм бил в България, но съм живял по света и познавам човешката природа, която е навсякъде една и съща. Освен това съм ирландец, роден и отрасъл в една сравнително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени много националния героизъм. Тъй като адмирал Серебряков не ми е дал право да спомена името му, моля Ви да не го споменавате публично. Достатъчно е да се спомене официалното му положение; когато го видях последния път, той се занимаваше със земеделие в Девъншир.

Ваш верен Дж. Бърнард Шоу“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: