Конференция на тема „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи“ се състоя в Съюза българските журналисти. Тя беше организирана от СБЖ, СОСЗР, Национална асоциация „Сигурност“, „Български национален съвет за мир“ и Гражданско сдружение „Народен фронт“.
В дискусията взеха участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, Зорница Илиева, проф. Нина Дюлгерова, о.з. полк. Чавдар Петров, о.з. ген. Златан Стойков, проф. д-р Михаил Мирчев, Румен Петков, проф. Нако Стефанов, Адриан Асенов и други.
„Различни историци казват, че съвременният колониализъм, макар и да не се изразява в директно териториално завладяване, продължава да съществува в различни форми. Той се проявява чрез икономически, културно и политическо господство, често под формата на неоколониализъм, където по-мощни държави запазват влиянието върху бивши колонии или други държави, без да ги управляват директно.“, посочи председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в началото на конференцията.
„Войната в Украйна, за която народите сега плащат висока социална цена, е резултат от недалновидната политика на управляващата европейска върхушка и неспособността й да формира визия за независимост, за значително освободена Европа от американската зависимост, която, за съжаление, десетилетия наред изживява нашия континент“, посочи Тодорова.
Цялото изказване Снежана Тодорова може да видите тук:
Зорница Илиева, журналист и международен анализатор, също взе участие в конференцията, като акцентът на нейния доклад беше върху културния колониализъм.
„…напоследък мнозина твърдят, че наследството на колониализма продължава да съществува, превръщайки се в неоколониализъм. Това е сценарий, при който развитите страни запазват значително влияние върху по-слабо развити страни, които може вече да са обявили независимост. Затова видни анализатори, повече на запад, казват, че неоколониалният характер на съвременната атлантическа експанзия, несправедливите действия, както ги определят, на Запада водят не само до подчинение на други страни. Тези страни просто губят суверенитет и се превръщат в заложници на чужда воля.“ – посочи Илиева.
Нейното изказване бе с фокус на културния колониализъм:
„Културният колониализъм често остава сила дори и след като колонията получи своята независимост. Британският колониализъм в Индия е красноречив пример. В това отношение помага практиката за деление на страните на развити и развиващи се. Като развиващите се страни се представят не само за по-бедни и догонващи, но и с по-нисък духовен статус и култура. Докато в същото време се наблюдават факти, особено напоследък, че и развитите страни имат свои вътрешни проблеми. Опитите да ги решават за сметка на развиващите се страни, не винаги успява, даже напротив, стимулират развиващите се държави да отстояват своите права и да търсят начини с достойнство да съхраняват традиции, ниво, икономическо развитие и самостоятелна външна политика.
В началото на 21 век доминиращата култура обикновено осъществява културен колониализъм чрез икономическа експанзия, като насърчава местното население да желае стоките, предлагани от колонизиращата култура. Така се имитират ценностите и поведение на колонизиращата култура. В това отношение Европа отстъпва първата роля на САЩ и в много страни, включително и у нас, къде предпочитанията към американски културни и материални продукти като музика, филми, постепенно замества предпочитанията към местни продукти.“
Зорница Илиева коментира още: „Западни учени твърдят, че глобалните модели на икономически растеж и развитие остават подобни на политическите йерархии, установени през колониалната епоха. Но в съвременния свят отчетливо се наблюдава трактовка на цели като устойчиво развитие, където се замъгляват проблемите с растящото социално-икономическо неравенство във всички посоки – между държави, между управляващи и редови граждани, между съсловия и в крайна сметка се дава простор за сриване на неудобни правителства, личности и цели суверенни страни.“
„За нас е съществено да се обърне внимание на Източна Европа, която през 90-те години се преобразуваше по образеца на западните сили, които бяха отговорни за най-тежките колониални жестокости в световната история и чието съвременно благоденствие произтичаше от тяхната история на колониална и постколониална експлоатация.“ – посочи тя.
„Остава привкусът, че в Източна Европа формалната независимост често служи за прикриване на продължаваща умишлена и систематична икономическа зависимост, под формата на прехвърляне на природни ресурси от периферията към центъра. Защото никой не се съмнява, че страните от Източна Европа са периферия. Предполагам, че сте убедени и вие. Особено България.“, коментира Илиева.
„Страните от региона на Източна Европа, включително България, са в състояние да изграждат своя самообраз, с какво наследство се гордеят или се обременяват, и как да се борят с чувството за малоценност в процеса на системна трансформация, достъп до европейската общност, такава каквато я търсеха през 90-те години. Защото днес ситуацията е различна и непредсказуема. Зависи от това на къде се е запътила Западна Европа, как ще оцелее ЕС в условията на настоящата геополитика. Колониалните навици трудно се съчетават с войните в Украйна и Близкия Изток. А руските инициативи за ориентация към достигане на общо за всички развитие, не намират място, на този етап, разбира се, във водещите политики на Запада. „Ще ги чакаме да помъдреят“, казал Лавров и мисля с това да приключа.“, завърши изказването си тя.
Цялото изказване на Зорница Илиева може да видите тук
Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ о.з. полк. Чавдар Петров също направи коментар по време на конференцията. Той посочи:
„Асоциация „Сигурност“ е създадена преди повече от 30 години. Една от причините за създаването на асоциацията е да се подпомага обществото най-вече, хората, и държавата при намирането на националните интереси на България.
За съжаление, вече 30 години ние не можем да намерим своя национален интерес. Като страна стигнахме до това, че действително станахме колониална държава и изпълняваме изключително това, което ни кажат преди от Вашингтон и Брюксел, сега повече от Блюксел.“
Петров допълни: „България се опитваше няколко пъти да направи своя доктрина и своя национална стратегия за сигурност. За съжаление, пишеха се такива стратегии, но нито една от тях не се спази. Ще кажа само, че 2016 година поредната такава национална стратегия беше направена и в нея беше записано, че „Южен поток“ е приоритет номер едно за България. За още съжаление, на следващата година, всички помните, дойде една американска делегация с двама сенатори и изведнъж „Южен поток“ не само, че престана да бъде приоритет за държавата, а стана така, че който е „за“ Южен поток, е враг за държавата.“
Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ посочи:
„Според мен, и според колегите, с които си говорим, ние очакваме следващият удар, или посегателство, да бъде върху православието. Ние като православна държава, и като една от основите на православието, сме подложени на много сериозен натиск. Виждате, че започнаха дори и разни депутати да искат българския патриарх да бъде даден на Прокуратурата за това, че на практика сме православни. Ние като общество трябва да намерим сили да се противопоставим на такива неща, защото България открай време е православна и ако сега допуснем това православие да се затрие, ще бъдем, ще го кажа много тежко, гробокопачи на българската история.“
Цялото изказване на Чавдар Петров може да видите тук.
Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи, днес председател на партия АБВ, отговори на Чавдар Петров и допълни:
„Ще започна от това, което полковник Чавдар Петров каза, не знам доколко го осмисляме – посегателството върху православието и стремежът то да бъде унищожено. Това не е въпрос, който е възникнал вчера. 90-та година споменатия Збигнев Бжежински казва – „приключихме с комунизма, сега трябва да започнем с православието“. Вие си спомняте разкола, интервенцията в БПЦ. Аз преди месец бях в Москва на един много сериозен форум, организиран от РПЦ, с участието на неправителствени организации, един впечатляващ доклад за разкола и ударите по православието, включително съвременния, днешния удар в Косово. И ние някак си като православни не обръщаме внимание на тези неща.“ – коментира Петков.
Той даде пример също с Молдова и Армения и ударите по православието там, а за Украйна посочи:
„Там погромът върху православието е повече от факт. С арестите, с разграбването на светините, с изкормването на манастирите.“
Румен Петков коментира и още: „Тази година са 1160 години от покръстването. Имаме едно мероприятие. 1160 години от покръстването. Организатор – Варненския митрополит дядо Йоан, с решителното участие на Светейшия ни патриарх, и от държавните институции – вицепрезидента Йотова. Няма го в учебните програми, няма го в общественото съзнание, не коментирам, че го няма в медиите. Един от показателите за колониалност е, че ние нямаме собствени инструменти за формиране и поддръжка на общественото мнение. Чия собственост са основните телевизии? Държавната не я и коментирам. Голям въпрос. Вторият въпрос – като казвам 1160 години от покръстването, тази година е 1170 години от глаголицата, някъде нещо да се похвалихме, че ние имаме принос? Някак си деликатно си мълчим.“
Той обърна внимание и на унизителното писмо на генералния секретар на НАТО до американския президент:
„Говорим за неоколониализма и съвременната колонизация. Имаме един ярък пример за нищожността на Европа – писмото на Марк Рюте до Доналд Тръмп. На което, за съжаление, нито едно правителство в Европа не му реагира. „Най-големият успех, скъпи Доналд, е че ги принудихме 5% от бюджета да отива за въоръжение.“ Той му го пише и Доналд Тръмп, чест му прави, или говори друго за него, публикува писмото. Реагираха няколко медии в Италия, във Франция, в Германия, и до тук. А това е унижение за страните-членки.
Грозно оскърбление. Или всъщност констатация, че ние нямаме съпротивителни сили. Ние сме загубили достойнство. Ние нямаме стремеж да водим някаква самостоятелна политика. И тук въпросът вече е Европа в състояние ли е и участва ли в световните политически, икономически, социални и културни процеси. Или Европа е колониален, географски, териториален субект на САЩ? Да, щатите сигурно са зле, доларът е катастрофирал, но този случай с 5-те процента и писмото на Марк Рюте е повече от показателен за това, че Европа няма самостоятелно мислене, в една или друга степен е колониална, загубила съпротивителни сили, не говоря за други територии. Както казва проф. Пантев – Европа е географско понятие днес.“
Цялото изказване на Румен Петков може да видите тук.
Журналистът проф. Петко Тодоров също взе участие в конференцията. Той посочи, че ако каже своето лично мнение, то ще бъде обвинен в русофилство и „путинизъм“, затова решил да попита изкуствения интелект какви са признаците на подобие на неоколониализъм спрямо България. Той прочете 7-те пункта, представени от невронната мрежа и нейното заключение:
„България няма формален колониален статут, но множеството зависимости – икономически, политически, културни и военни, пораждат сериозни основания за паралели с неоколониален модел на управление. Страната е част от международни структури – ЕС, НАТО, но реалният й суверенитет е ограничаван от външните интереси.“
Проф. Тодоров посочи, че срещу това трябва да се противопоставяме. Цялото негово изказване може да видите тук.
Адриан Асенов, представител на партия „Възраждане“ – София, също взе участие в конференцията. Той определи ЕС като инструмент на неоколониализма.
„Тези всичките приказки, които казват – „ама, видите ли, те в Брюксел, ако разберат какво става тук, те, ако разберат колко много са лоши нашите управляващи, те ще направят нещо.“ Извинявайте, но точно те проектират тези наши управляващи.„, коментира Асенов.
За политическата върхушка в България, той посочи: „Една колониална клика, без да изреждам имена, всички ги знаем, която се подкупва подобно на индийските раджи с дребни подкупи, с възможност да откраднат от този или онзи проект, тоест една легална корупция. Те са подкупени с това нещо и на практика проектират и реализират колониалния модел в България.“
Той коментира още:
„ЕС не е нищо повече, нищо хуманитарно, нещо добро и прекрасно, той е просто новата форма на експанзията на неоколониализма. Дефакто – старият колониализъм, но с нови дрехи, по-усмихнат, което върви паралелно с пропагандата.
А как ни изпомпват? Ще кажа само, че в България в момента, въпреки че се хвалят нашите управляващи, че имаме едни от най-ниските данъци – 10% данък печалба и т.н., масово фирмите, които оперират на местния пазар, говоря за големите фирми, не са регистрирани в България. Тоест големите хранителни вериги, големите търговски вериги, всякакви големи вериги, големите телевизии, нека някой каже, ако знае ли чия собственост са големите телевизии, без БНТ, формално, никой не знае чия реално собственост са те. Те се регистрират в офшорни зони, които между другото са част от ЕС – Малта, Люксембург, Лихтенщайн, който макар и да не е част от ЕС, е част от общия пазар, тоест той има право да оперира навсякъде. Там данъците са 1 процент или под 1 процент. А някъде дори няма данъци, а само плащаш годишна такса, че фирмата ти функционира там. И по този начин се изпомпват национални ресурси. Тоест данъците от … Например аз сега да си купя една вода, или пазаруването днес на семейството ми струва 100 лева, данъкът, който е от тези 100 лева, не отива в българската хазна за българските пенсионери, българските деца, а той отива в една пощенска кутия, те така им казват – „регистрации на пощенски кутии“ в Лихтенщайн и Люксембург, където пък от там, тези хора с големите пари просто си ги теглят, не плащат данъци и изпомпват нашия ресурс. Тоест ние сме бедни не защото сме мързеливи, както ни обясняват, а защото ни изпомпват систематично и административно подредено.“
Цялото изказване на Адриан Асенов може да видите тук.
Проф. д-р Михаил Мирчев, социолог и политолог, описа ролята на Великобритания и нейното колониално поведение, както и признаците за сриването на нейното влияние по света като посочи, че мястото на България е при други геополитически партньори:
„Онзи ден в онова предаване казах – мястото на България е в Евразия, в новата Евразия обаче, не в старата Евразия, нито в досегашната Евразия. Евразия + Китай. Те затова сега ни приемат в еврозоната, за да създадат още една финансово, административна и юридическа пречка по-лесно да се откачим от тях и да си отидем… Затова е бързането. Не толкова, че ще ни окрадат 20 тона злато и 80% от валутните ни резерви и т.н. За да ни попречат за следващото действие. Затова е бързането.“
По време на конференцията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова прочете обръщение към обществеността и политическите партии от името на участници в конференцията „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи.“ В него се почва:
„Република България, спазвайки подписаните международни споразумения, може и трябва да се бори за отстояване на собствените си национални интереси и националния си суверенитет.
Повтарянето на наложените мантри, както и сляпото подчинение на подхвърлени отвън решения, превръща страната ни в неоколония, загубила своя суверенитет и право на глас.
В променящия се свят делението на страните на развити и развиващи се изглежда съмнително особено на фона на редицата вътрешни проблеми на определяните като развити страни. Трактовките на целите на устойчивото развитие не отговарят на проблемите на растящото социално-икономическо неравенство в света.
Открито демонстрираната политика на „правото на силата“ в международните отношения , продължаването на неоколониалната експанзия , подчиняването на други страни , са явления, на които би могло да има противодействие при определянето на нашите национални цели и приоритети, при диалог между експертите, обществеността и политическите среди.
Бихме желали днешната дискусия да продължи било то под формата форум или създаването на друг широк формат в търсене на решения за истинско отстояване на националния интерес на България, а не прикриване зад заучени фрази и втълпени отвън мантри.“
Цялото видео от конференцията, заедно с изказванията на проф. Нина Дюлгерова, проф. Нако Стефанов, проф. Михаил Мирчев – можете да гледате тук.
Коментирай първи